Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii)

Видът се среща из цялата страна, без най-високите части на планините. Известни са около 170 находища, повечето от които са между 100 и 600 м н.в. Среща се в карстови ландшафти в цялата страна. Обитава целогодишно само подземни убежища – пещери и минни галерии. Образува многобройни размножителни колонии. Известни са 19 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища. Известни са 14 зимни убежища, но над 95% от зимуващата популация е в три пещери – Парниците, Деветашката, Дяволкото гърло. Извършват редовни сезонни миграции между убежищата (50 - 150 км). Хранителните местообитания включват преди всичко брегове на реки, езера и язовири, най-разнообразни открити хабитати като ливади и пасища, окрайнини на гори, населени места (около улични лампи), разредени гори, екстензивни обработваеми площи, до около 5 - 20 км от убежищата. Избягва склопени, гъсти гори. Ловната територия е голяма, достига до хиляди хектари (Големански 2011, МОСВ 2013, Vincent et al. 2011, Rainho and Palmeirim 2011, Russo and Jones 2003).

В границите на имота попадат 2.462 дка, или 0.0007% от потенциалните ловни местообитания на вида в зоната. Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), както и високата адаптивност на вида (ловува и в населени места), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но предвид много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), на практика разделяне на този полигон на части няма да има. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално ловно местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат единствено потенциални ловни местообитания на вида, в които индивидите са слабочувствителни, предвид специфичната им биология (ловуват нощем, когато не се извършват строителни дейности). Ето защо безпокойство не се очаква.

Среща се в цялата страна, в планините до 2500 m н.в. Обитава необработваеми земи (целини, пасища, ливади и др.), покрити с ниска тревиста растителност, върху еднородни, слабоуплътнени водопропускливи почви. Не заселва обработваеми площи, макар да навлиза в тях за хранене. Наземен вид с дневна активност. Образува вътрепопулационни локални групировки ("колонии"), заемащи площ 3 - 5 ha, в редки случаи 100 - 150 ha, в рамките на които отделните животни обитават припокриващи се индивидуални участъци и поддържат система от гнездови и убежищни дупки. Годишният жизнен цикъл е с ясно изразена периодичност: зимен сън (хибернация), събуждане и чифтосване, бременност и лактация, подготовка за зимен сън. Размножава се веднъж годишно. Женските раждат до 7 малки, рядко до 9. Храни се със зелени части на тревисти растения, луковици, семена, насекоми и рядко гръбначни животни (Големански 2011).

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

У нас видът е с постоянни популации в планинските и погранични райони в Западна Стара планина, Югозападна България, Източни Родопи, Сакар, Странджа и в други части на страната. Видът, след тенденцията преди години да изчезне напълно от България, през последните години разширява териториалния си обхват и числеността му устойчиво нараства. Обитава предимно гористи места, но се е приспособил и към открити територии. Води силно подвижен начин на живот. Моногамен вид, двойката е пожизнена. Брачните двойки се образуват от края на декември до началото на февруари. Обикновено живее на групи, като най-често те са съставени от размножаваща се двойка (алфа мъжки и женски) и нейното по-възрастно поколение. Териториален вид. През размножителния период групата (глутница) обитава трудно достъпни райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади, като се придържа близо до бърлогата, в която алфа двойката отглежда малките. През есента и зимата, с отбиването на малките и тяхното израстване, утилизира по-голяма територия, като в търсене на храна слиза и в равнините и може да се срещне навсякъде, където има храна –основно копитни бозайници, но също зайци, гризачи, мърша, птици, като по принцип избягва райони с по-засилено човешко присъствие. Разгонването е през януари - февруари. Малките, средно 4 - 6, се раждат през април. Семейната територия е от 10000 до 25000 ha. В рамките на територията си вълците изминават за едно денонощие до 50 - 60 km. Средната плътност на популацията на вълка в страната е 2 - 4 индивида на 10000 ha.

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

Основната популация на кафявата мечка в България е концентрирана в две субпопулации – Централно-балканската и Рило-родопската. Числеността и в Централна Стара планина към 2007 г. е 150 - 190 индивида (с малките), в Рило-Родопския масив – 300 - 360. В двете метапопулации полово зрелите индивиди са 55 - 70 и 115 - 140. В съседните планини скитат 25 - 30, главно млади мечки. През последните 10 години са регистрирани много случаи на поява на индивиди, обитаващи зони извън постоянните и стабилни от размножителна гледна точка субпопулации. Това са районите на Краище – Кървав камък и Руй, Осогово, Конявска планина, Западна Стара планина. Тези индивиди не се определят като стабилни размножителни единици, а по-скоро като мечки в дисперсия, усвояващи нови територии. Женските стават полово зрели на 3 - 4 години, мъжките на 5 - 6. Разгонването е най-често през май - юни. Женската ражда веднъж на 2 - 3 години главно в пещери, често около горната граница на гората. Малките, средно 2, се раждат най-често през януари, напускат бърлогата през април и следват майка си 2 години. В наши условия мечката изпада в „летаргия” от края на декември до януари. Не всички мечки в България лягат за продължителен сън. Често мъжките не подготвят истинска бърлога, а остават в дрямка в някоя ниша. У нас задължителна летаргия имат само бременните женски. Районът на териториалните мечки обикновено е между 1500 и 5000 хa. Средногодишно около 75% от храната на мечката е растителна. В началото на пролетта в незаснежени райони мечката търси остатъци от жълъди, стебла и корени от тревни и луковични растения, безгръбначни животни и мишевидни гризачи. Изхранва се с мършата от умрели през зимата диви животни. Наблюдавани са случаи на успешен улов на диви свине на места за подхранване, но малко мечки търсят жива плячка през цялата година. Разравя мравуняци и яде мравки и ларвите им. В миналото е имала по-голямо разпространение. Обитава иглолистни и широколистни гори, обикновено над 600 - 1000 м. н.в., субалпийски храсталаци до 1800 м. н.в., скални масиви и ждрела. Основен фактор за местообитанието ѝ е наличие на храна и фактора спокойствие. Зимува в скални райони или гъсти горски насаждения.

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините – до 1500 m н.в. Най-плътна е популацията в Югоизточна България. Обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15-20 km, със старици и изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики (ниски брегове), разнообразна и обилна рибна фауна, изобилие от раци, жаби, гръбначни, мекотели. Участъкът на мъжкия може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (2-4) се раждат през март-август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката, като спомагателна храна лови ракообразни, жаби, бозайници, птици, влечуги. Улавя плячката до 4 m дълбочина (Големански 2011).

В границите на имота попадат 0.417 дка, или 0.0011% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ (303.762 дка), за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) попадат потенциални местообитания на вида, но той е сравнително адаптивен към човешко присъствие поради предимно нощния си начин на живот. Безпокойството, ако такова се наблюдава, се оценява като незначително, предвид временния му характер (само по време на строителството).

Обитава мозаечно равнини, котловинни полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Обитава ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Установяван е и в обработваеми площи, овощни градини, вкл. окрайнини на населени места. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи. Основна плячка – лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. Ловната му територия е от 10 до 100 ха. Скитащ в границите на територията си, и обикновено използва дадено укритие само веднъж. Разгонването е основно през април - юни. Бременността е 8 - 11 месеца (с латентен период). Ражда средно 4 - 5 малки от януари до май. (Големански 2011, Gorsuch and Lariviere 2005, Macdonald and Barrett 1993, Murariu et al. 2009).

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

Видът е реликт от ледниково време със 7 подвида в Алпите, Карпатите, Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. У нас обитава балканската дива коза (R. r. balcanica Bolkay, 1925), разпространена в някои по-високи планини на Балканите (без Хърватия). В миналото е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. застрашително намалява. До 2005 г. нараства на 1600 - 1800 индивида: Централен Балкан – 200 - 220, Рила – 450 - 500, Пирин – 200, Западни Родопи – 750 - 850 индивида. Плътността върху обитаваната площ у нас е средно 1 - 2 инд./100 ха. Обитава стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона. Разгонването в Стара планина е октомври - ноември, в Пирин – ноември - средата на декември. Повечето женски започват да се размножават през третата година, а мъжките през четвъртата и петата. Бременността е 160 - 175 дни; най-често ражда 1 малко. През лятото и ранната есен стадата на женските достигат 40 - 50 животни. Храни се през деня (Големански 2011).

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Ето защо безпокойство няма да има.

Широко разпространен в по-голямата част от страната, до около 1300 м.н.в. (по изключение и по-високо). Отсъства около р. Дунав и долните течения на дунавските притоци, не е доказан за Северозападна България. Обитава разнообразни водоеми със застояла вода – от големи блата и езера до малки локви, кладенци и др., като правило избягва проточни водоеми (реки, потоци и др.). По време на сухоземната фаза се среща в гори, храсталаци, пасища и ливади с разпръснати храсти и дървета и др., като се придържа към по-влажните места. Храни се с различни водни и сухоземни безгръбначни животни. Извършва сезонни миграции, свързани с размножаването и зимуването. Размножителният период започва веднага след стопяването на снега и продължава до средата или края на пролетта. Оплождането става във водата и се предшества от специфични брачни игри. Женската снася яйца, които залепва поединично по подводните растения. От яйцата се излюпват ларви, които до края на лятото метаморфозират и напускат водоемите. Голяма част от възрастните екземпляри напускат водоемите още през втората половина на пролетта, но някои остават във водата до средата или до края на лятото. Може да зимува както във водата, така и на сушата (Бисерков 2007).

В границите на имота попадат 1.499 дка, или 0.0002% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), както и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, който може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Широко разпространен вид, който се среща от най-ниските части на страната до около 2000 m н.в. (в Пирин и Стара планина). Обитава потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища и др. Среща се също и в силно обрасли и в замърсени водоеми. Не избягва и бързотечащи потоци. Активна е денем и по сумрак, но през брачния период – и през голяма част от нощта. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Размножителният период е от края на март до май - юни. Женската снася от 60 до 200 яйца. Те се прикрепят към водни растения или към субстрата поединично или на малки групи (до 20 - 30 броя). Подвижността на метаморфозиралите жабки е голяма и способства за бързото разселване на вида. Зимува на сушата. Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водата, но при пресъхване на водоемите или разселване на малките може да измине значително разстояние (Бисерков 2007).

В границите на имота попадат 2.554 дка, или 0.0003% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), както и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, която може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Много по-рядък е от другия вид сухоземна костенурка в най-североизточните части на България. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1450 м н.в. Предпочита хълмисти райони с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Най-висока е плътността на вида в нископланинския пояс с разредени храсти и широколистни гори в Южна България. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с и в широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта и есента. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н., и има сутрешен и следобеден пик на активност . Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 2 до 3 пъти – най-често между 4 и 5 (не рядко и по 8 и повече) яйца. Инкубацията продължава от 55 до 80 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Видът е разпространен в голяма част от територията на страната, като изключение правят високите полета в Западна България. Отсъствува в най-северозападните части. В днешно време почти не се среща в Тракийската низина, а в планините е установен до 1300 м н.в. Предпочита откритите места с разредена храстова и тревиста растителност и разредени широколистни гори. Среща се и по крайбрежните дюни в съседство с широколистни горски масиви. Дневен вид, като активността е най-голяма през пролетта. По време на летните горещини мигрира към по-сенчести и влажни места – дерета, водоеми и т.н. Храната съдържа предимно растителни компоненти, като в тях често попадат и дребни безгръбначни. Женските снасят от 1 до 4 пъти – най-често между 3 и 7 яйца. Инкубацията продължава от 70-100 дни. При зазимяване се заравя в почвата (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).

В границите на имота не попадат местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

В зоната на максимално въздействие (200 м около границите на имота) липсват местообитания на вида. Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Среща се в реките и стоящите водоеми в цялата страна. В планините е установена до 1100 m н.в. (Лозенска планина). Обитава блата, мочури, язовири, напоителни канали, езера в пясъчни кариери, разливи, средните и долните течения на реките. Среща се и в полусолени, бракични водоеми покрай морския бряг. Особено висока е числеността в рибарници и микроязовири, обрасли с папур, тръстика и дзука. Дневен вид, но активността му често продължава и след здрачаване, особено при пълнолуние. Почти цялото време прекарва във водата или като се пече на слънце на брега, или върху паднали във водата дървета, купчини от мъртва водна растителност и отделни камъни. Не е така тясно привързана към водата като каспийската блатна костенурка и може да се отдалечава от нея на големи разстояния. В годината може да даде до 2 люпила с най-често 4 - 10 яйца. Презимуването става в повечето случаи на дъното на водоемите и по-рядко на сушата. Храната се състои от водни инсекти, ракообразни и молюски, както и риба. В по-редки случаи не се отказва и от мърша. Рядко храната съдържа и растителни компоненти (Бисерков 2007, Stojanov et al. 2011).

В границите на имота попадат 1.323 дка, или 0.0016% от потенциалните местообитания на вида в зоната (само сухоземната им част). Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), както и слабата пригодност на местообитанията (крайбрежна част на проточен водоем, който може да се използва единствено за придвижване от едно място към друго), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга на практика един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Среща се само в дунавските притоци. Първоначално е намерен в р. Искър, в близост до София, а по-късно е установен и в р. Огоста, при Монтана; р. Искър, между Самоков и Враждебна; р. Вит, при селата Божурица, Ясен и Дерманци, както и в р. Черни Вит; р. Осъм, при селата Александрово и Бели Осъм и р. Янтра, над Севлиево и при Габрово. В последствие вида е уловен и в яз. “Ал. Стамболийски” на р. Росица, малко след завиряването му, както и в р. Видима, под с. Сенник; р. Росица, при с. Поликраище и р. Янтра, при В. Търново. През последните 20 години е установен само в р. Вит и р. Палакария (басейна на р. Искър), както и в р. Скът; р. Лом, при с. Ружинци и в басейна на р. Янтра (р. Негованка, при с. Емен и р. Белица, над Килифарево). Среща се само в горните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързи, студени води. Типичен реофилен вид. Храни се с бентосни безгръбначни животни и диатомови водорасли. Продължителността на живота е до 6 години. Размножаването се извършва в плитки участъци с бързо течение, като не е известна възрастта, на която индивидите съзряват полово (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Установен е в р. Дунав и средните течения на повечето нейни притоци – Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом. В последните години е рядък вид с намаляваща численост и разпространение – намерен е само в басейните на реките Лом, Искър, Вит и Янтра. Среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителния период е от средата на май до септември. Плодовитостта на женските индивиди е между 2000-3000 хайверени зърна. Достига максимална дължина 129 мм и възраст 6 г. (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Видът е широко разпространен в горните и средни течения на реките от Дунавския водосборен басейн - Видбол, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом и част от по-големите им притоци до около 800 м н.в. Бентосен вид, обитава чакълести и пясъчни участъци с бързо течение. Достига на дължина до 30 см. Размножава се в периода март – юни, като отлага хайвера си по камъните. Храни се с дънни безгръбначни животни и по-рядко с подводна растителност (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В миналото вида е бил с много широко разпространение в страната. Първоначално е публикуван за горните и средни течения на повечето дунавски притоци - Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра, както и за много от притоците на р. Марица - Чепинска р., Стара р., Въча, Чепеларска р., Харманлийска р., Тополница, Луда Яна и Стряма. Установен е и в р. Струма, при Земен и притока и Рилска река, р. Доспат (приток на Места), както и в р. Камчия. В последствие вида е потвърден за реките от дунавския басейн - Искър и притоците й, Огоста, Вит, Осъм и Янтра. Установен е и в реките Арчар и Лом. Постепенно изчезва в реките от Егейския водосборен басейн. Първоначално е съобщен за р. Струма под и над яз. Студена, както и в притока й р. Мътница, но при последващите изследвания в района не е установен. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка при Първомай, р. Арда и притоците й и Бяла река. След първоначалните данни за разпространението на вида в реките Места и Камчия повече не е установяван в тях. Обитава средните и горни течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързо течение. Бентосен, реофилен вид. Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер. Размножителния период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска - около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В България е установен в горните течения на някои дунавски притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра. В последните години е много рядък вид с намаляваща численост. Изчезнал е в много от предишните си местообитания. Сега се среща в следните реки: р. Дългоделска Огоста над с. Дълги Дел, р. Берковска над Берковица, р. Малки Искър над Етрополе, р. Бели Вит при Рибарица, р. Топля (приток на р. Вит) и р. Бели Осъм над Троян. Обитава горните течения на реки с пясъчно и чакълесто дъно и с бързотечащи, студени води. Бентосен вид. Полово съзрява през втората година. Размножителният период е през април - май. Плодовитостта на женските е много ниска – между 100 - 300 хайверни зърна. След оплождането хайверът се отлага и прикрепя по долната страна на големи камъни и се охранява от мъжките индивиди. Храни се с различни безгръбначни животни и малки риби (Големански 2011).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Обитава предимно долните течения на реките и някои почти стагнантни водоеми. Ендобиосен филтратор, псамо-пело-аргирофил (песъкливо-тнинесто-глинест характер на дъното). Обикновено индивидите са разделнополови (в реките и големите езера) но популациите изолирани в стари речни мъртвици и др. по-малки стагнантни водоеми са съставени от хермафродитни форми. Полова зрялост мидите достигат след третата година. По хрилете им се развиват до 130000 яйца. Развитието протича с метаморфоза - паразитна ларва глохидиум, която се прикрепя към различни видове риби. У нас яйцата се оплождат от края на април до юни, а узряването на глохидиите в мидите и изхвърлянето им във водата продължава до август. Престояването на яйцата и глохидиите в хрилете на мидата продължава от 20 до 40 дни (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Среща се от низините до планинските райони (от 150 - 200 до 1700 м н.в.). Липсва в Източна Стара планина, Източни Родопи, Сакар, Странджа и Дунавската равнина. Слабо е застъпен в Предбалкана. Обитава предимно малки потоци, странични ръкави и разливи с каменливо дъно. Развива се добре в някои язовири, поточета и вади с тинесто и глинесто дъно, протичащи из пасища и ливади. В потоци с глинести брегове, добре обрасли с растителност, във вировете (с големина 2 - 2.5 м² и дълбочина 0.30 - 0.40 м), може да се видят до 30 - 40 рака. В реки с голи каменливи брегове се намират единични, по-едри екземпляри. При пресъхване на планинските потоци в малки вирчета (до 1 м²) се наблюдават до 20 - 30 индивида. Силно оксибионтен вид, който не понася ниско кислородно съдържание, замърсяване и високи температури (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Видът O. rubripes за пръв път е съобщен за България от Пешев (1954) под името O. schmidti rubripes (Ramme, 1931). Chobanov (2009) прави пълна ревизия на всички материали от род Odontopodisma от музейни и частни колекции. При това се оказва, че видът е грешно съобщаван и в отделните случаи се касае за O. montana Kis, 1962 или O. decipiens Ramme, 1951. Материалите, по които O. rubripes е обявена от страната, принадлежат на вида O. montana, поради което последният замества O. rubripes. Липсата на доказателствени материали (voucher specimens) за установяване на O. rubripes в страната и отсъствието на данни за наблюдение на вида след разграничаването му от близките видове O. montana и O. decipiens са основание за изключване на вида от фауната на страната (МОСВ 2013).

Видът не се среща в ЗЗ, както и в страната. ИП не може да му въздейства.

Разпространен в Долна Австрия, Унгария, Румъния, Молдова, югозападна Украйна, Балканския полуостров и Западна Мала Азия от морското равнище докъм 2000 м н.в. в планините. В България се среща разпокъсано в цялата страна от Черноморието до 2000 м в Пирин, като на места популациите му са многочислени. Обитава ксерофитни смесени тревисто-храстови или тревисти (в субалпийския пояс) асоциации, като се придържа към почвата сред тревата. Храни се с двусемеделни тревисти растения. Има едно поколение годишно. Зимува в яйчна фаза в почвата (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Сравнително дребна дневна пеперудка, разпространена в Европа и Турция. В България се среща почти навсякъде из открити припечни места край езера, вади, канавки и други влажни зони до към 1000 м (около Копривщица) в планините по брегове с хранителните растения – Rumex hydrolapathum, R. crispus, R. aquaticus. Пеперудите летят от май до октомври. Поколенията вероятно са три в зависимост от надморската височина (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В България е локално разпространен до 2100 м надморска височина. Обитава ливади, поляни и окрайнини на гори. Има едно поколение годишно. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Ларвите се хранят с ливадна синьоглавка (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa sp.), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum), и зимуват на групи в паяжинно гнездо. Имагото е активно от април до юли.

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В България се среща от най-ниските части на страната, включително и Черноморското крайбрежие, до около 1600 м н.в. в планините, най-вече по топли, обраснали припечни склонове, навсякъде, където има леска. Лети и се храни предимно денем през юли и август на сенчести места край храсталаци и в покрайнините на горите. У нас е известна от множество находища, разпръснати из цялата страна. Ларвите се хранят с глухарче (Taraxacum), Lamium, Lonicera, коприва (Urtica), малина (Rubus idaeus), леска (Corylus). Видът се приема в Европа като парамигрант - извършващ сезонни миграции (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота попадат 0.033 дка от потенциалните местообитания на вида в зоната, но на практика, имайки предвид много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), въздействие няма да има.

ИП засяга много малка част от един полигон с потенциални местообитания на вида, но без да го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В България е локално разпространен във височинен интервал от 600 до 2400 м. Обитава открити поляни във високите части на планините. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Хранителното растение на ларвите e прилегнала жълтуга (Genista depressa). Имагото се среща през юни и юли. Има едно поколение годишно.

В границите на имота попадат 2.361 дка, или 0.0027% от потенциалните местообитания на вида в зоната. Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), въздействието се оценява като незначително.

ИП засяга един полигон с потенциални местообитания на вида, като го разделя на части. Незасегнатата част ще е с достатъчна площ, за да изпълнява функцията си на потенциално местообитание на вида. Имайки предвид и много по-малката площ, която реално ще бъде застроена (около 0.2 дка), фрагментацията на местообитания на вида се оценява като незначителна.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Източно медитерански вид добре представен у нас. Обитава средните и долни течения на потоци и малки реки в голяма част от страната. Установен е и при вточната и отточната части на стагнантни водоеми. Разпространен е предимно в низините, но се изкачва и до около 1200 м н.в. в планините. Ларвити се развиват по подводната част на растения, като изправена берула (Berula erecta), блатна перуника (Iris pseudocorus), ежова главица (Sparganium erectum) и други (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В северна България се среща от най-ниските и топли части до към 1000 м, докато в южните райони на страната има данни, че е намиран до 1500 м надморска височина. Местообитание и начин на живот: Обитава най-често покрайнините на просветни широколистни и смесени гори. Ларвата се развива нормално 5 (максимално до 8) години в гнила дървесина на дънери, пънове и корени на Quercus, Tilia, Fagus, Salix, Populus, Corylus, Fraxinus, Castanea, овощни дървета (например череша), много рядко е намиран в иглолистни дървета (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

В България е установен с единични находища в южната половина на страната. Насекомо с пълно превръщане, чиито жизнен цикъл включва 4 стадия: яйце, ларва, какавида и имаго. Среща се от 50 до 1200 м надморска височина. Дендробионтен вид, който обитава хралупи на стари, все още живи дървета (Quercus, Tillia, Salix, Fagus sylvatica, Prunus, Pyrus, Malus) в стари широколистни гори, като предпочитани хабитати са покрайнини на гори и брегове на реки. Ларвата се развива в продължение на 2-3 години. Имагото е активно от май до септември.

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Разпространен предимно в предпланините (Предбалкан) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Пирин, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Странджа, Беласица и Славянка). Среща се от 0 до 1200 м надморска височина, като в района на южен Пирин и Славянка достига до 1500 м. Обитава стари широколистни гори. Развива се предимно по бук (Fagus), също по Carpinus, Fraxinus, Ulmus, Acer, Alnus, Castanea, Crataegus, Juglands, Larix, Querqus, Salix, Tilia. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари живи или мъртви дървета, като се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Среща се предимно в северните и източни части на страната (поречието на р. Дунав, Лудогорие, Черноморско крайбрежие, Странджа), както и в Малешевска планина, Западни Родопи и др. В северна България се среща от 0 до 800 м, в южна България - от 0 до 1000 м, а в района на Славянка - до към 1500 - 1600 м надморска височина. Обитател на стари широколистни гори. Развива се предимно по дъбове (Quercus), по-рядко се среща по Castanea, Betula, Salix, Fraxinus, Ulmus, Juglands и Corylus. Ларвите са ксилофаги, живеят в гниеща дървесина на стари или мъртви дървета и се хранят с нея. Яйцата се отлагат в цепнатините на кората на дървета (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.

Разпространен е предимно в предпланините (Предбалкан, Краище) и планините (Стара планина, Витоша, Средна гора, Рила, Малешевска планина, Западни и Централни Родопи, Беласица и Славянка), както и в Лудогорието. Среща се от 50 до 1700 м надморска височина. Обитава предимно широколистни и смесени гори (Fagus, Populus, Tilia, Acer, Salix, Carpinus, Quercus и др.), но също така се среща и в иглолистни гори. Ларвите се развиват под кора на дървета, където се хранят със сърцевната им. (Зингстра и кол. 2009).

В границите на имота не попадат потенциални местообитания на вида. Пряко унищожаване на местообитания на вида няма да има.

ИП не засяга потенциални местообитания на вида. Фрагментация на местообитания на вида няма да има.

Видът е нечувствителен към безпокойство. Въздействие няма да има.