Orbital – in sides
Изтегляне 320.5 Kb.
|
Свързани:
АА УРАНИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ
| Случай: През деня ме сви сърцето за 2-3 минути, дишах съвсем леко, за да не ме боли. Когато се протегнах, сякаш нещо в сърцето се отпуши и се оправих. Вечерта в полусънно състояние физ.тяло се вцепени, из енергийното ми тяло забушуваха вълни енергии, които ми бяха неприятни. Нервната ми система сякаш се напрягаше. Енергийно влияние подобно на завъртане и натиск се съсредоточи в областта на сърцето за 4-5 секунди, беше неприятно. Съзнанието ми беше будно, но не можех да събудя физ.тяло. Опитите да го активирам бяха напразни. Влиянието в сърцето пак се появи за 4-5 секунди, после за по-кратко. Неистово се опитвах да стегна мускули и нерви, за да събудя физ.тяло – неуспешно. Тогава се появи “волята” ми, дойде като невероятна увереност и непреклонно намерение, примесено с лека радост и сигурност в успешния резултат. Това беше чувство, което дойде откъм главата и гърдите, но не по моя команда, появи се от само себе си и идваше от някаква друга моя част. Понесох се на този импулс и стегнах физ тяло с цел да го събудя – неуспешно. Имах непримирим стремеж към целта, нищо не можеше да ме разколебае. Личността ми се промени. Веднага след първия импулс се появи втори – пак не се събуди тялото. Това въобще не ме разколеба. Следващата проява на волята събуди тялото и се събудих физически. Явно екстремната ситуация активира друга част от съществото ми. Какво непреклонно намерение беше само – красота, сила, радост.
Ако ги очакваме, духът може да ни изпраща знаци /поличби/, с които да ни указва как да постъпим в даден момент или какво да очакваме и въобще всевъзможни приложения може да има, тази разработка. Духът знае кое е най-добро за нас и за цялото. Само човек трябва да е внимателен в нещата около него, в това, което се случва, за да забележи поличбата. Също трябва да може да я разчете. Случката сама по себе си няма смисъл, човекът е този, който тълкувайки я субективно й придава смисъл, извлича информация. Например веднъж бях отишъл в гората с приятел да търсим места на силата /място с положително спрямо нас енергийно излъчване от земята/. Оглеждахме една поляна стремейки се да “видим” такова място. Една птичка прелетя до храст на 20-25 метра от нас, кацна на него, после полетя в страни рязко зави и се върна на същия храст. След малко пак повтори маневрата си по съща траектория и рязко зави обратно над същото място. Направи 3 или 4 еднообразни полета и си замина. Аз запомних мястото върху земята, където правеше завоите и го отбелязах с камък. Разчетохме това като знак от духа, птичката показваше къде е мястото на силата. За духът няма ограничения в изявите. К.Кастанеда пише: “Духът се проявява пред воина на всяка крачка. Но това не е цялата истина. Цялата истина, е че духът се разкрива на всеки човек с еднаква сила и постоянство, но само воините са постоянно настроени да възприемат тези проявления”. Случай: Сън в който умът ми бръщолевеше някакви “положителни” идеи. Явно съм попаднал в резонанс с някой, защото около мен се появиха три нишки светлина /подобно на светлина/. Дълги около половин метър, те съдържаха идеи и информация на възвишени принципи. Струва ми се, че съдържаха Христовите принципи или нещо такова /напоследък четях книги на такава тематика/. Лентовидните нишки се рееха около мен. По някое време останаха само две нишки, една от ляво и една от дясно на мене. Имах идеята, че те някакси ме окуражаваха да продължавам да вървя по пътя, който съм поел, че съм на верен път и да продължавам да отстоявам, следвам тези принципи. Стана въпрос от какво се нуждая. Аз казах, че засега просто искам да бъда защитаван от недоброжелатели, за да не ми пречат и да не ми се намесват. Цялата работа е да разчупиш представете си, стереотипите на мислене и моделите на поведение. За да се компенсира шокът /ударът/ от спирането на мисленето, трябва да се живее като воин. Случай: Сънувам /не ясен сън/, че срещам приятели от детството си, разговаряме кой какво прави. Аз приемам всичко случващо се за реално, не зная, че сънувам. Единия ми приятел имаше уговорен час при зъболекаря и отидохме в болница. Зъболекарката извика и мен в кабинета. Помислих, че ще ме преглежда и влязох. Изведнъж тя ме удари в горната част на корема, отляво и отдясно на вертикалната му среда.. Показалеца и кутрето на свития й юмрук бяха с издадени фаланги, с така раздалечени пръсти успя да удари две различни точки на корема, само с един удар /странна работа/. В резултат аз мигновено се събудих на физ.ниво. За по малко от една секунда, без никакъв преход, бях напълно буден. Тогава разбрах, че досега съм сънувал, а съм мислил всичко за реалност. Огледах се в тъмната стая, все едно отново сънувах, но вече на физическо ниво. От единия сън се бях прехвърлил в другия. От енергийно на физическо ниво. На физическо ниво също правя грешка да смятам нещата за реални. Осъзнах, че няма смисъл да реагирам на илюзията, да не й се връзвам. След малко заспах в ясен сън, че съм в населеното място, в което живея. Разхождах се по улица през деня, беше светло и истинско. Виждах всичко с перфектна разделителна способност, до най-малка подробност от околната среда, имаше цветове, възприемах цветно нещата. Чувството ми подсказваше, че със сигурност това е ясен сън, но всичко изглеждаше толкова реално, колкото на физ.ниво. Имах и тяло, вървях по улицата и размишлявах за ставащото. Енергиите и цветовете около мен бяха по-фини, но не по малко реални от обичайните на физ.ниво. Ясния сън свърши. Появи се друг ясен сън, в който наблюдавах мисловния си процес. Той беше автоматичен, предопределен от моите навици мисловен процес – някакви глупави размишления, автоматично реагиране на ситуации по заучен начин, тълкувания и др., въобще все едно бях безумец бръщолевещ разни неща. От време на време се отъждествявах с мислите си, но се усещах и спирах. Мисленето и представите ми създават съня, илюзията. Разбрах, че докато съм буден на физ.ниво, също съм в съноподобно състояние в резултат мисловния процес, така потъвам в собствените си илюзии. Животът е сън. Човек се самосънува. За мен е очевидно, че човек може и трябва да се събуди от съня на физ.ниво, да се събуди в истинската реалност – реалността на съзнанието /духа/. Реалност, която е отвъд мисленето и представите. Имах още ясни сънища, в които прозирах разни неща. След края на един сън в ума ми се появи изречение –идея: “Тогава /отвъд ума и представите/ се появява волята”. Прословутата “воля”, която прави всичко възможно. Получих съвет в полусънно състояние, че мога да реализирам каквито и да е ефекти, включително да позная себе си “докато съм буден, по време медитация”. Чрез вдишване на халюциноген, влязох във вътрешно мълчание. Гледах пясъка на плажа и постепенно го “видях”. Обгърнах със съзнанието си площ от 2-3 квадратни метра земя и осъзнавах цялата повърхност, всяка нейна точка. Чувствах присъствието на пясъка и бях при него, т.е. съзнанието ми беше хем в главата, хем при пясъка. Леко поизлязох от състоянието и пак влязох в него – действително това беше друга позиция на осъзнаване. Позиция достижима при вътрешно мълчание. Случай: Имах сън – аз, мой приятел и още един човек, които ни беше учител. Той ни даде идеограма – рисунка придружена с идеи, какво значи рисунката. Тя съдържаше област за ума, област за сърцето /чувствата/ и област “други”. Целта ни беше да обединим нещата от идеограмата. Ние бяхме усвоили много от нещата и сега търсехме какво друго следва. Тримата вървяхме по бряг на море. Аз и моя приятел бяхме избързали напред, обърнахме се да изчакаме третия човек /учителя/. Вдигна се голяма вълна от вода към третия човек, но преди да го залее, спря неподвижно над него, учителят се разтвори като мъгла и изчезна, вълната падна на брега. Учителят го нямаше, но гласът му повтаряше: “аз съм навсякъде, аз съм навсякъде, аз съм всичко, аз съм всичко” /превърни се във всяко нещо/, и че докато има “Аз”, не можеш да бъдеш всичко, не можеш да бъдеш навсякъде. Това беше нашия урок и с приятеля ми продължихме сами търсенето и начинът да направим това, което третият човек беше направил /беше се слял с цялото, запазвайки индивидуалността си/. Учителят ни беше оставил карта със знаци и указания, ние съсредоточено я изучавахме. Тогава до нас дойде момиче и с голям интерес попита: “Наистина ли има състояния на съзнание “любов”, свят на любовта”. Аз й отговорих вдъхновено и уверено: “да”. Случай: При следобеден сън влязох в гранично състояние. Разчистих личността си, аза го нямаше, бях своята същност. ОИТ без образи, станах и се движих из стаята, чувствах себе си и подът, нямаше нищо друго, нищо не се виждаше. Беше нещо като билокация, хем бях извън тялото, хем понякога чувствах, как то лежи и аз съм в него /на две места едновременно/. Аз бях чисто съзнание, осъзнаване на себе си, чувство за себе си, присъствие. Като усещане това изживяване е подобно на трите ми излизания през върха на главата преди време – тогава бях само топка съзнание в нищото, пустотата /без образи, сякаш беше тъмно около мен/. След това изживяване, чувството ми за собствена значимост изчезна. Случай: Ясен сън с мой приятел в някакъв град. И двамата знаехме, че сънуваме. Казвах му, че преди малко бях на Земята, заспах и сега съм тук за кратко. Бяхме в друг свят приличащ на нашия и все пак различен. Измерението беше плътно, но с по-фини енергии отколкото земното. Имахме плътни тела и виждахме цветно. Разхождахме се и разглеждахме. Моя заучен “опис” на света, пречупваше /филтрираше/ пейзажа около мен и аз виждах околната среда като позната, подобна на тази на Земята. В пейзажа имаше нелогични елементи, което е сигурен белег, че това, което възприемах ми беше непознато, а моя “опис” ми го обясняваше с неща, които са ми познати. Този свят беше мирен, разумен и доброжелателен. Обитателите му /виждах ги като хора/, също бяха добри. Разликата с Земята не беше голяма, просто този свят беше малко по-добре. Пробвах да летя, не стана. Оказа се, че дори физически упражнения не мога да правя, сякаш нямах сила, мускулите ми бяха схванати. Чудех се на глас защо нямам сила. Приятелят ми типично в негов стил каза: “Ами изкарай няколко прераждания на тази планета, ори на нивата, работи и ще узнаеш защо нямаш сили за такива физически упражнения”. Прав беше, не може само за няколко часа да се опознае цял свят. Помислих си, че не трябва да се сбивам с тукашните хора, защото няма да съм гъвкав с тези сковани мускули. Навлязох в територия оградена с въжета. Един полицай ми каза да заобиколя, да се върна назад. Помислих си да наруша правилата, но не исках да безпокоя обитателите на тази област. Това явно не беше сън-илюзия, а реална област на съществуване. Развиках се, за да привлека вниманието на моя приятел, обитателите също поглеждаха към мене. Осъзнах, че изглеждам странно и спрях да викам. Засилих се бягайки, с цел да полетя, гравитацията беше голяма и се издигнах само 1-2 метра. Дори трудно бягах. Изкачих се на сграда, около мен имаше непознати хора, които вършеха своята работа. В сградата видях човек с образа на друг мой приятел от Земята. Изненадах се и извиках: “какво правиш тук”. Той отговори, че и на него му показват този свят /област/. Попитах го: “буден ли си или заспал”. Той каза, че е заспал и сънува, в момента не е с будното си съзнание от Земята. Аз му казах, че съм с будното си съзнание от Земята. Той ми сподели, че преди това бил на планетата Плутон, там положението било добро, но напоследък се влошило много. Разделихме се. Исках да скоча и полетя от сградата, но се сетих, че може да падна и да се ударя поради голямата гравитация. /Р.Монро също бил скочил един път от една камбанария в един друг свят /област/, мислейки, че ще полети, но паднал и си ударил ръката. Когато се събудил на физическо ниво на Земята, физическата му ръка също била навехната и го боляла известно време./ Аз се заговорих и сприятелих с един от обитателите. С него тръгнахме по улица, за да ме заведе в жилището си. По пътя си говорихме, аз му разказвах за Земята, че има много насилие, и че е по-добре въобще да не знае за насилието, тъй като неговото общество беше мирно. Той каза, че скоро гледал филм с насилие. Моя земен “опис” пречупваше смисъла на думите му и ги разбирах като познати концепции. Отидохме в жилището му, там имаше още един човек, влязох вътре. На голяма маса бяха разхвърляни много предмети, чрез “описът” ги възприемах като познати, но някак си нелогични. Двамата човека дружелюбно ми предложиха да излезем навън да си купим нещо за ядене. Поисках да ги почерпя, но се сетих, че нямам пари, тук съм само временен гост. Мина ми през ума идеята, че Р.Монро също за кратко отиде да живее на планетата Зеер, с цел да изживее определено събитие, там той беше облечен и с малко пари. Спомних си, че имам малко пари в джоба, извадих шепа монети и предложих на познатите ми, да ги почерпя. Те се зарадваха и излязохме. Размишлявах, вече 3-4 часа или повече стоя в този свят, колко ли време е минало на Земята. Събудих се на физ.ниво, бяха минали 15-20 минути, откакто бях заспал. Докато пътувах в автобус и размишлявах за овладяването на силата, в мен прозвуча изречение: “силата това си ти”. Веднъж докато медитирах си спомних за кратко същността си и веднага изчезна отъждествяването с личността ми. Аз не съм тази личност. Три излизания извън тялото ми, потвърдиха, че съм невероятно лек, едно присъствие. Дори при тези излизания бях в носител, тяло някакво. Аз съм невероятно фино осъзнаване, толкова фино, все едно го /ме/ няма. Относно притежанията и извършването на действия в живота. Преди време сънувах сън, в който притежавах разни неща /предмети и т.н./, когато съня свърши изведнъж разбрах, че каквото и да съм притежавал в съня, то е нямало значение, всичко изчезва с края на съня. В този сън извършвах разни действия, те ми се струваха важни, смислени. С края на съня разбрах, че каквито и действия да съм извършвал, те нямат смисъл и значение. Напротив, всяко действие е удължавало сънуването, заплитало ме е в илюзорни ситуации. И удоволствията и страданията удължават сънуването, правят човека роб на илюзията. Нашия физически живот също е сън, но на по-плътно ниво. В живота /сънуването/ на физическо ниво, също важи гореспоменатото за притежанията и действията. И двете се обезсмислят с края на съня. Съзнанието сънува света, тялото и личността. Проявите на духът са воля и въображение. “Мехурът на възприятието” може да се обясни и с воля /тя е отвъд мехура/ и въображение /самия мехур, представите на социалната личност/. Въображението казва какво да се твори, а волята е силата чрез която се твори. Случай: Имах кратък ясен сън, в който пред мен имаше сребристо-прозрачно огледало, то беше голямо. Мисловните ми образи /мислите ми/ се отразяваха в повърхността на огледалото и аз ги виждах. Този механизъм е илюстрация на действието на мехура на възприятието. Случай: Имах ясен сън. Намирам се в стая в град. Имам сравнително плътно тяло и предметите около мен бяха плътни, почти колкото физическото ниво. Имах ясно изразено чувство, че стаята и тялото ми са реални, а също, и че това, което се случва е реално. Поразходих се наоколо, бях се заклещил здраво в тази действителност, всичко ми изглеждаше твърдо установено. Състоянието ми на съзнание беше непоклатимо и стабилно, както е на физическо ниво, когато съм буден. Но сега също бях буден. Това ме уплаши и стресна. Погледнах през прозореца, бях на 6-7 етажа височина в сграда, долу се виждаше улица с хора и старомодни коли, имаше нещо като манифестация, развяваха се знамена. Нацяло се стреснах, това беше завършен реален свят. Знаех, че в такъв случай трябва възможно най-малко да контактувам с този свят, защото осъзнаването ми може да се фиксира в него /в тази позиция/ и да остана да живея в него. Залутах се насам натам из стаята, бях центриран в себе си. Интуитивно разбрах, че това е нещо като затвор, свят който подобно на всички светове е илюзия. Помолих се на божественото да ме измъкне от тази илюзия-затвор. Центрирах се в себе си, опитвайки се да не възприемам нищо от този свят. Това беше стандартен начин да се събудя на физ.ниво. Но този път – о, ужас – това не става. Аз приложих непреклонно намерение за събуждане. Центрирайки се забелязах, че нещо ми пречи да се събудя. Интуитивно разбрах, че съм в ниска съзнателност, дори будното ми съзнание във физическия свят също е ниска съзнателност. Усетих, че нещо като люспа, по-точно като пашкул ме обвива. Но не тялото ми, а съзнанието ми беше обвито в пашкул – гъвкав като паяжина. Интуитивно разбрах, че пашкула е този, който ме държи в ниска съзнателност. Той някак замъгляваше съзнанието ми и ме вкарваше в това полусънно състояние. Въпреки, че бях изцяло буден и с трезво съзнание. Очевидно над обикновената будност има друга по-голяма будност. Сигурен бях, че разкъсам ли пашкула, ще се събудя нацяло. Започнах борба за това по-добре да се центрирам и да разкъсам пашкула с ръцете си /абстрактно/. Приложих непреклонно намерение и увереност, така след известно време на борба, го разкъсах и изведнъж се събудих /в моя свят на физ.ниво/. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|