Orbital – in sides
Изтегляне 320.5 Kb.
|
Свързани:
АА УРАНИЧЕСКА АСТРОЛОГИЯ
| Тълкувание: За мен ясния сън е символичен. Той показва, че и моя свят на физ.ниво е илюзия-затвор за моето съзнание. И чрез центриране /медитация/ ще мога да се събудя изцяло, да стана по-съзнателен и да постигна освобождение.
Случай: Веднъж при медитация успях да премахна отъждествяването с трите си тела /физическо, енергийно и информационно/. Станах наблюдател. Устата ми говореше, умът ми обмисляше това, което говорех, тялото ми дишаше, а аз наблюдавах всичко. Като съзнание прониквам в трите си инструмента за изява и възприятие в трите нива. Прониквам и целия свят, вселената. Който и предмет да погледнех, той беше в мен /в моето съзнание/, аз го прониквах. В писанията е казано: “Аз съм Атман /духа/, друго освен мен няма, аз съм вечен, безкраен, неразрушим, стоя в основата на всичко и съм това всичко. Аз съм Атман /духа/, какво друго е нужно да се знае ?” Докато бях в това състояние, телефонът звънна. Забелязах, че звънът идващ от разстояние от тялото ми пак е в мен. Аз го чух и чуването пак беше в мен. Трудно се обяснява. Тълкувание: Човек като съзнание /дух/, винаги е бил свободен, просто погрешно се е отъждествявал с инструментите си. Това символично може да се изрази с човек, които е от външната страна на стената на клетка, вперил е очи към вътрешността на клетката и казва: “пуснете ме, освободете ме”. Та той винаги е бил свободен. Това, че вниманието му е било насочено вътре в клетката, му е създавало илюзията, че е затворен в нея. Обърне ли вниманието си навътре към себе си, ще разбере, че е извън клетката, не е тук и винаги е бил свободен. Шанкара го е представил много добре: “Предположението, че Атман /духа/ може да бъде обвързан или свободен, е погрешно. Обвързаност и освобождение са само състояния на съзнанието. Никое от тях не може да бъде приписано на Брахман /духа/, вечната реалност. Затова обвързаност, както и освобождение, са въображение на невежеството. Няма нито раждане, нито смърт, нито зависима, нито стремяща се, нито освободена душа, нито стремящ се към освобождение. Това е последната и абсолютна истина”. Докато ядох на масата и трескаво мислех за нещо, получих интуитивно знание, че трябва да практикувам различаване между индивидуалния “аз” и съзнанието. Силния рязък звук плаши недоброжелателните същества от енер.ниво. Например камбанен звън или вик. Добре е викът да е предварително трениран. Понякога се налага да пищя в ясния сън, в комбинация с подходяща идея и емоция. Да сънуваш края на своя сън. Възприятието на света и на себе си е различно в различните позиции на осъзнаване /състояния на съзнанието/. Всичко зависи от моментното състояние на съзнанието. Случай: Докато си миех зъбите в тъмното до една сграда, усетих, че нещо има или ще се появи настрани от мен, в дясно. Поглеждах в тази посока – нямаше никой. Помислих, че съм се заблудил и не съм разчел правилно интуицията си. Тогава забелязах котка да пристъпва в тъмното на мястото, откъм което бях усетил присъствие. Интуицията проработва. Установил съм, че не съм в този свят и не съм в това тяло, някъде другаде съм. Или пък съм навсякъде, колкото вътре, толкова и навън от тялото. Управлявам тялото дистанционно, то е нещо външно за мене. Аз съм като облак осъзнаване около и над главата на тялото, и същевременно не съм във физ.свят, а някъде другаде. Трябваха ми месеци време, за да разгранича две състояния и характеристиките им. Едното е, когато правя усилия умствено да помня себе си и да се контролирам да не мисля, и т.н. Това ме кара да си обръщам голямо внимание, мислите ми се въртят около мен /личността ми/, това ме прави “тежък”, с чувство за важност. В резултат се появява чувство за несигурност. Получавам сигнал, че проблема ми е “егото”. Това състояние съм обозначил, като: “на нивото на конкретния ум и извън контекста на случващото се в момента”. При второто състояние липсва чувство за несигурност. Има ведро настроение, спокойствие, удовлетворение, яснота, увереност в себе си, всичко е наред /няма проблеми/, ясно интуитивно знание за случващото се в момента. Това състояние съм нарекъл: “отвъд конкретния ум, но в контекста на случващото се в момента”. Второто състояние се реализира, чрез непривързаност, отказ от усилие за самоконтрол. Нещата сами си стават, простото намерение е достатъчно, трябва да “пусна”. Каквото си поискам, става и без усилията на егото ми. Аз не съм важен, няма значение какво ще се случи – това е нагласата. Без умствени напъни. Работи се с фино намерение и леко осъзнаване. Изтегляне 320.5 Kb. Сподели с приятели:
|