Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
| Данъчни временни разлики
Данъчни временни разлики от последващи оценки на активи и пасиви Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели и формират данъчна временна разлика. Това не се прилага за счетоводни приходи и разходи от последващи оценки на парични позиции в чуждестранна валута по централния курс на Българската народна банка. Не се допуска обръщане на данъчни временни разлики от оценка на активи в хипотезата на липси и брак на активи, които не са признати за данъчни цели. Произходът на тази разлика е сума, която не е призната за данъчни цели, поради което временната разлика следва да се трансформира в постоянна към момента на установяване на брака или липсата и не следва да бъде призната за данъчни цели. Независимо от възприетия счетоводен подход за отписване на материалните запаси при тяхното потребление, нормативният акт допуска ако оборотът на конкретен обезценен вид материален запас през текущата финансова година е по-голям от стойността на същия вид запас към 31 декември на предходната година, цялата стойност на нереализираната временна разлика да се прояви еднократно през този данъчен период. На практика при изпълнение на тези условия за данъчни цели се регламентира методът на потребление, известен от счетоводното законодателство като първа входяща – първа изходяща. Този подход е голямо облекчение за бизнеса, тъй като позволява независимо от приложението за счетоводни цели на най-разпространения метод за оценка на потреблението на база на средно претеглената стойност, при който пренасянето на временната разлика би ставало през много дълъг времеви хоризонт, за данъчни цели този ефект да се прояви еднократно. Опростеният подход за данъчно третиране на изследваната транзакция води до солидна икономия на средства, време и усилия от страна на данъкоплатците и администрацията. При разработването на новия ЗКПО е изследвана внимателно възможността за промяна в методиката на възникване и обратно проявление на ефектите от данъчните временни разлики. Въведена е данъчна стойност на активите, която да бъде равна на първоначално вложените средства за тяхното придобиване, т.е. историческата им цена за счетоводни цели. Възникналите впоследствие приходи и разходи от последващи оценки се елиминират за данъчни цели, като не се следи сума на нереализираната данъчна разлика. При отписване на съответния актив, носителят на временна разлика за данъчни цели се признава данъчната стойност на актива, като техниката е по аналогия на познатата от приложението на Данъчния амортизационен план – счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива и съответно се намалява с неговата данъчна стойност. Така данъчната временна разлика се обръща от само себе си, защото тя се съдържа в разликата между счетоводната и данъчната стойност на актива, без да е необходима допълнителна намеса върху счетоводния финансов резултат. В стопанската практика на страната последващите оценки засягат ефективно малцинството от активите, поради което е необосновано предприемането на подобна сериозна реформа. Сериозен недостатък на изследвания подход е приложението му относно групи еднородни активи, които се отчитат като съвкупност. Извършването на последваща оценка и въвеждането на данъчна стойност, която съхранява историческата стойност на съвкупността от активи, налага създаването на втора паралелна данъчна база, която да бъде актуализирана непрекъснато и симетрично в резултат на всички последващи транзакции. Подобно „упражнение” е твърде сложно, ресурсоемко и обременяващо за данъкоплатците. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|