м илена м ихайлова , театровед, театрален критик 1. Едно от най-важните театрални събития на 2023 г. е спектакълът на Галин Стоев Хага от украинската писателка, драматург и режисьор Саша Денисова (Народен театър Иван Вазов. Именно чрез него се коментира категоричното безумие на днешния ни свят, в който се оказа възможна вече годишната жестока война на Русия в Украйна. Тревожността му се случва в реално време, директно със събитията, които представя, същински политически театър е – голяма рядкост в родния ни театър, за жалост. Затова и спектакълът/ пиесата, наравно със стойностните си качества и вдъхновена от тях силна актьорска игра, саи пример за липсващото в българската драматургия и театър, но и жажда, апел за крайна тази творческа смълчаност у нас. В тази много необходима посока се разсъждаваше и на винаги ползотворния Фестивал за нова драматургия New Stages Southeast на Гьоте-институт в София, като за истински смислено събитие определям дискусията Драматургия на политическото. Сред важните събития е и създаването – за първи път у нас – на Европейски център за имерсивно перформативно изкуство – ECIPA – в новото арт пространство ВАРИАНТ Култура – съвместна инициатива на танцьора, хореографи създател на стойностни имерсивни инсталации Християн Бакалов с актрисата режисьор Юлиана Сайска и културния активист Милена Димитрова. През своята втора година Топлоцентрала също продължава да е изпълнена с вдъхновяващи събития, сред които е и спектакълът Празна е стаята на удоволствието, реж. Ю. Сайска. Значима беше и Международната научна конференция Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма по времена МТФ Варненско лято, както и цялата му програма, в това число и незабравимите спектакли от Световен театър в София, като Любов, реж. Пипо Делбоно, Чайка на „Джейми Лойд“, Животът на Пи на Макс Уебстър. Пример за добър и задълбочен театър е и В самотата на памуковите полета от Бернар- Мари Колтес с Джон Малкович, който обаче би бил още по-стойностен, ако повече български зрители имаха шанса да го гледат. Значимо събитие и сбъдната необходимост е и новосъздадената СЦЕНАрт – онлайн платформа за театър и дебати, гл. редактор театроведът Камелия Николова, чийто екип заяви, че „динамично ще отразява, коментира, рецензира, изследва и представя случващото се в българското театрално пространство днес, което е вече безспорен факти ценност за театъра ни. 2. Антисъбитието, включително и за българския театър, е смешно ниският бюджет за култура, заложен за 2024 г, защото както гласи и надсловът на втория национален протестна културните ни дейци отпреди няколко дни Народ без култура е народ без бъдеще 3. На театъра ни през 2024 г. желая да е много посмел в изявите си и нека творците ни да са наистина социално ангажирани. Съвременни форми за изкуство се появяват и у нас, но отново автори са предимно независимите ни артисти. По света човеци бягат от жестоки войни и в момента, а за нашия театър е важно да избяга, да се спаси от рутината и криворазбраната си зона на комфорт. Истински ценният театър не е безопасният и отчуждаващ ни от болките на света театър. Важно е да се случва обратното, което би провокирало и толерантността, активността на цялото ни общество.
Сподели с приятели: |