СЪДЪРЖАНИЕ:
Увод.................................................................................3
Основни модели за идентифициране на децата...........
със дпециални нужди.............................................................4
Категории деца с увреждания.......................................4
Деца със зрителни увреждания.....................................5
Деца със слухови увреждания.......................................6
Деца с умствена изостаналост.......................................8
Деца с комуникативни нарушения..............................10
Деца с физически увреждания.....................................12
Деца с девиантно поведение........................................13
10. Деца с множество увреждания....................................14
11. Аутизъм.........................................................................15
12. Диабет............................................................................15
13. Епилепсия......................................................................15
14. Детска церебрална парализа........................................16
15. Заключение....................................................................16
Увод:
Един от най-важните критерии за зрелостта и хуманизма на едно общество е отношението му към децата с различни увреждания и към възрастните инвалиди. Още от древността обществото търси отговор на два много важни въпроса, свързани с отглеждането и възпитанието на децата с увреждания: на какво да бъдат научени тези деца и как те да бъдат приети от другите хора.
Изминат е много труден път, по който хуманизмът многократно се е сблъсквал с унизителното съжаление, отхвърляне, безразличие и демагогия, когато става на въпрос за деца с увреждания, за да се достигне до най-съвременното схващане, че тези деца са както всички останали, независимо от особеностите в тяхното развитие и специфичните им нужди в обучението. Ето защо, днес те се определят като деца със специални нужди.
Макар в наши дни идеята за интеграция на инвалидите към социалния живот да има силна обществена поддръжка, младежите с различни увреждания много трудно се приемат на работа. Стана ясно, че пълноценната професионална интеграция означава не само приемане на инвалидите в обществото, но и тяхното равноправно участие в живота. Това може да се осъществи чрез две изключително важни изисквания:
1) Получаване на подходяща професия в условията на определена инвалидност, което означава, че лекарите, педагозите, социолозите и родителите трябва да отчитат действителните професионални възможности на конкретното дете, без каквото и да било надценяване или подценяване на способностите.
2) Упражняване на подходяща професия толкова качествено колкото и здравите хора. Това е основният критерий за професионална интеграция на младежите с увреждания.
За да могат младежите-инвалиди да отговарят на тези изисквания, обучението и подготовката им за живота трябва да започне от най-ранна възраст, така както и на здравите им връстници. Развитието на знания и умения в различните области осигурява на детето със специални нужди необходимото ниво на самостоятелност и независимост, които може да достигне, според способностите си. Главната цел е то да опознае света, да постигне чувство за контрол над околната среда, за да може по-лесно да се интегрира в нея.
Сподели с приятели: |