Иди си у дома присвоите и им кажи, какви велики неща Господ

65 начин, чеда може да подейства ида влезе в живота му. Това припомняне ще разкрие такива неща като отхвърляне, несигурност, самота, малоценност, негодувание, бунт, страхове, омраза, самосъжаление, фантазия, ревности лъжа. Кандидатът за освобождение може да настоява, че тези неща не представляват реален проблем в живота му. Това може да е вярно. Обаче голям брой случаи доказват, че когато вратата веднъж е била отворена за определен демон, тя остава отворена, докато той не бъде изгонен. Когато даден човек се спаси и израсне в своя духовен живот, той придобива сила над влиянието на населяващите го демони. Това не означава непременно, че злите духове се обезсърчават и напускат. Исус никога не е поучавал за някакъв друг начин, чрез който да се освободим от демоните, освен като ги изгоним в Неговото име. Чували сме демони да се оплакват, че повече не се чувстват удобно в човека, в който живеят и че тяхната сила над този човек е отслабнала. И все пак демонът предпочита да остане, отколкото да рискува да напусне ида не може да влезе в някой друг. Той живее там с надеждата да хване човека в моментна слабост, когато ще може да възобнови контрола си. Настоящите проблеми сдаден човек обикновено се коренят в по-ранните години от живота му. Например може да има много напрежение и боричкане между съпруги съпруга. Това може да произлиза от дух на бунт, който е влязъл в съпругата, когато е била малко момиче, а дух на негодувание може да с влязъл в съпруга, когато е бил още малко момче. Това са фактите, които един предварителен разговор може да изкара наяве. Когато даден демон бъде разпознат, започни да търсиш придружаващите го демони (виж главата "Често срещани групи от демони. Например човекът може дати каже, че има проблем с плахост. Сред придружаващите духове може да са несигурност,
малоценност, срамежливости самосъжаление. Когато се разпознаят колонии от духове, запиши гина един листи се занимай с цялата колония, докато всички духове не бъдат изгонени. Ако някой от тях остане, той ще се опита да отвори врата, за да се върнат другите. Има няколко неща, които ще попречат на даден човек да приеме освобождение.
Най-често срещаното е непростителност към другите. Хора, които задържат непростителност към който ида е жив или мъртъв, не могат да бъдат освободени. Причината затова е изтъкната в Матей 18:21-35. Тъй като Бог е простил на нас, ние трябва да простим на другите. Наказанието, ако не успеем да простим е "да бъдем предадени на мъчителите" тена демоничните духове. Това много лесно може да се поправи, ако човекът се моли с молитва за прошка към тези, които може биса го обидили.
Въвличане к окултни практики е втората пречка затова служение. Тези неща се отнасят до царството на сатана и са сериозна обида към Бога. Всяко съприкосновение със сферата на окулта, без значение колко малко е, не бива да се подценява. Задължително човекът трябва да се отрече ида помоли за Божията прошка. Същото се отнася за въвличане в каквато ида е форма на религиозни култове или фалшиви религии.
Друго нещо, което би попречило на служението е абортът. Ако някоя жена е преживяла аборт, тя трябва да го изповяда като грях на убийство ида приеме прошката на Бога. Всеки мъж, който е станал причина за аборт също трябва да изповяда като грях своето участие в него. Веднъж служех на една жена, която познавах много добре.
Служението с освобождение беше блокирано и демоните отказаха да напуснат. През същата нощ Бог ме събуди и ми даде слово на знание - "аборт ". Чувствах, че познавам жената достатъчно добре, така чеда знам, чене е правила аборт, но въпреки това на следващия деня попитах дали е свързана по някакъв начин с аборт. Тя ме попита откъде знам това и аз й казах, че Господ ми го е открил. Тогава тя ми разказа, че преди три месеца една нейна съседка дошла у тях. Била бременна с четвърто дете. Тя не искала

66 друго дете и попитала какво е мнението на моята приятелка за аборта. Тя посъветвала съседката си да направи аборт. Когато разбра, че това е било неправилно, тя го изповяда като грях и останалата част от демоните започнаха да излизат. Някои хора с опит в освобождението свидетелстват, че неизповядана изневяра
може да блокира служението. Смята сече обидата трябва да бъде изповядана пред този спрямо, когото е извършено. Съпруга да признае своята невярност пред съпругата си и обратно. Моят опит е доказал, че признаването предбрачния партньор не е изрично изискване, тъй като демони на похоти прелюбодейство са били изгонвани и от хора, които не са признали пред партньора си. Всички знаем, че какъвто ида е грехът той трябва да бъде изповядан пред Бога. Мое лично убеждение е, че човекът трябва да е напълно отворен да признае прелюбодейството пред своя брачен партньор, ако Господ го води затова. Възможно е обаче другият партньор да не е подготвен за такова признание. Необходима е мъдрост. Нашата цел е да "не даваме място на дявола, ако не признаем или ако направим признание в неправилното време.

Изтегляне 1.17 Mb.

Сподели с приятели: