IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

Активно бе участието на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС.

Зам.-министърът на културата участва в първото редовно заседание на Съвета във формат „Образование, младеж и култура” в Брюксел на 21 май 2014 г. Във второто редовно заседание (25 ноември 2015 г.) взе участие новоизбраният министър на културата.

През 2014 г. Съветът прие следните документи:

• 
  Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в Съвета, относно Работния план за култура за 2015-2018 г.;
  
• 
  Заключения на Съвета относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа;
  
• 
  Заключения на Съвета относно участие в управлението на културното наследство;
  
• 
  Заключения на Съвета относно европейската аудиовизуална политика в цифровата епоха;
  
• 
  Решение на Съвета за определяне на европейска столица на културата за 2018 г. в Нидерландия;
  
• 
  Решение за изпълнение на Съвета относно практическите и процедурните механизми за назначаването от Съвета на трима експерти в екипа за подбор и мониторинг във връзка с действието „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г.
  

По време на заседанията на Съвета бяха проведени и два ориентационни дебата:

• 
  Справяне с предизвикателствата на културната политика в контекста на следващия работен план на Съвета в областта на културата
  
• 
  Увеличаване на приноса на културния и творческия сектор, включващ и културното наследство, за изпълнението на целите на Стратегията Европа 2020
  

Основният документ, който беше дискутиран в рамките и на двете председателства бе Работният план за култура (2015-2018). Той е значително по-фокусиран по отношение на приоритети на Съвета и особено на бъдещите ротационни председателства, както и на приоритетите на Европейската програма за култура, както и към тези на Стратегията Европа 2020. Нещо повече, заложените в него цели не само не са в противоречие с националните интереси в тази област, но и ще допринесат за утвърждаване на културата като важен елемент за устойчиво развитие и в рамките на националната ни културна политика.

За министерството на културата е от особено значение, че обсъждането на резултатите от изпълнението на Работния план 2014-2018 и подготовката и приемането на този за следващия период ще бъдат част от основните ангажименти на Българското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.

Съветът прие и Заключения относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа, в които се подчертава, че културното наследство, било то материално, нематериално или цифрово, е стратегически ресурс, в който съвременна Европа — един от най-богатите региони в света от гледна точка на културата — следва да инвестира, за да направи своето социално, икономическо и екологично развитие по-устойчиво. В заключенията се призовава, по-специално, за инвестирането на повече ресурси в културното наследство като част от стратегиите за устойчиво регионално развитие, разработвани както на национално, така и на европейско равнище.

Заключенията на Съвета относно участие в управление на културното наследство бяха предложени и разисквани в рамките на Италианското председателство. В тях се подчертава, че културното наследство е стратегически ресурс за социално и икономическо развитие, който може да допринесе за постигане на целите на Стратегия Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. България подкрепи Заключенията, защото този документ продължава тенденциите в европейската и националната политика по отношение на наследството, свързани с утвърждаването на неговата роля като фактор за разширяване на междукултурния диалог, за използването му като ресурс за устойчиво развитие и за сближаването на общностите.

Заключенията на Съвета относно европейската аудио-визуална политика в цифровата епоха бе обсъден на поредица от заседания на Работна група по аудиовизия. В първоначалния си вид документът беше доста по-обширен, но след направените предложения от държавите членки бе силно редуциран. Няколко въпроса бяха в основата на дискусиите по време на заседанията: принципът на страна по произход, основополагащ в действащата директива; въпросът за авторските права в дигиталната ера; въпросът за сигурността и разпространението на съдържание от трети страни, предстоящият процес по REFIT на директивата. (REFIT се нарича програмата на Европейската комисия за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.) Държавите членки, вкл. и България, подкрепиха финалния текст, като се обединиха около идеята, че е добър политически сигнал да бъдат приети такива заключения при започването на работата на новия състав на Европейската Комисия.

През 2014 г. Република България продължи да участва активно в работата по разработване и приемане на предложението за Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка. Работата по текстовете на преработената Директива за връщане на нелегално изнесени културни ценности от ДЧ по време на Гръцкото председателство беше свързана с прилагането на електронната система за информационен обмен, сроковете за транспониране, статута на публичните и частните колекции, механизмите за проверка на културни ценности в регистрите на отделните държави с оглед включването на задължения от страна на собствениците и купувачите на културни стоки и др. Сред обсъжданите въпроси бяха и текстовете за връщането на археологически обекти, чийто произход е от нелегални разкопки, който е от особена важност за България. В окончателния вид на Директивата този текст остана само в преамбюла, но това заедно с изискването за проверка произхода на ценностите при тяхната покупка, дава основание за адекватна защита на всички археологически ценности в рамките на Европейската общност. За да се подчертае още веднъж проблемът с трафика на археологически културни ценности, резултат от незаконни теренни проучвания, по настояване на българската страна, тези паметници са изрично посочени в съображенията към директивата като част от културните ценности, класифицирани от държавите-членки като „национално богатство”. С новата Директива е постигнат и важен напредък по отношение на конкретните изискванията към лицата, придобили собственост върху културни ценности с оглед доказването на тяхната добросъвестност и добра грижа. В текста на директивата е обърнато особено внимание на задълженията на собствениците при придобиване на ценност с археологически произход. Именно това са предметите, които за България са с най-голям риск за превръщане в обект на трафик.

През отчетния период експерти от МК взеха участие в работни групи по „Отворения метод за координация” към Работния план за култура 2011-2014 на ЕК по следните теми: Достъп до финансиране за културните и творчески сектори; Резиденции за артисти; Творчески партньорства.

Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета. Представители на Министерството на културата участват и в състава на РГ 3 „Право на установяване и свободно предоставяне на услуги”, РГ 5 „Конкуренция”, РГ 6 „Държавни помощи”, РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии”, РГ 20 „Околна среда”, РГ 30 „Разширяване”, РГ 31 „Европа 2020”, РГ 34 „Интелектуална собственост”.

Започна подготовката на програмата за българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през втората половина на 2018 г.

Република България бе представена на ниво министър на културата в Шестата среща на министрите на културата на АSЕМ (Asia-Europe Meeting – Форум на страните от Азия и Европа, в която водеща тема бяха творческите индустрии и иновациите.

Министерство на културата е национален координатор за провеждане на процедурата за избор на български град за Европейска столица на културата през 2019 г. В съответствие с установената процедура, изборът се осъществява чрез национален конкурс, който протича в два етапа: предварителен подбор и окончателен избор. До втория етап от конкурса достигнаха Варна, Велико Търново, Пловдив и София. В периода 29 август - 2 септември 2014 г. делегатите, излъчени от международното жури, посетиха градовете-кандидати, за да се запознаят на място със свършената работа и подготовката на кандидатурите. След проведеното събеседване с представителите на градовете-кандидати независимото международно жури препоръча на министъра на културата в служебното правителство град Пловдив да бъде номиниран за „Европейска столица на културата” в България през 2019 година. Следвайки процедурата, на 6 октомври 2014 г. журито предостави на Министерство на културата и на Европейската комисия доклада за окончателен подбор, който потвърждава тази номинация. Докладът бе одобрен със заповед на министъра на културата в служебното правителство. В последствие Министерство на културата уведоми по установения ред Съвета на ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия и Комитета на регионите относно номинацията на гр. Пловдив за „Европейска столица на културата” в България през 2019 година. Съветът на ЕС, като действа в съответствие с препоръката на Европейската комисия, изработена на базата на становището на Европейския парламент и на обосновките, базирани на доклада на журито, избира официално българският град, който ще бъде „Европейска столица на културата” през 2019 в България. Очаква се това да стане на редовното заседание на Съвета на ЕС през месец май 2015 година.

Към Министерството на културата бе изграден Национален център за контакт по Програма „Европа за гражданите”. Неговата дейност, освен като контактно звено по програмата, е свързана с разпространение на информация за нея сред заинтересованите страни, консултиране на потенциални български участници, оперативна връзка с Европейската комисия. В резултата на дейността на Националния център за контакт, в условията на голяма конкуренция и твърде ограничен бюджет, през 2014 г. бяха постигнати много добри резултати. Безвъзмездно финансираните като преки бенефициенти български организации бяха общо 4 като общата стойност на получените средства възлиза на 392 500 Евро. Българските организации, участвали като партньори по безвъзмездно финансирани международни проекти са общо 41. Националният център за контакт организира и участва в над 15 информационни събития из цялата страна, в които бяха пряко информирани над 1000 души. Проведени бяха и редица консултации с кандидатстващи организации. Освен чрез организация на събития и провеждане на срещи, националният център за контакт осъществява информационната си дейност чрез изпращане на месечен бюлетин и други социални медии.

През 2014 започна изпълнението на Програма „Творческа Европа”. Към Министерството на културата отново бе създадено звено за контакт по Програмата, което продължава дейността на Културно контактната точка по Програмите „Култура” и „Медия”. През 2014 г. България е с най-много одобрени проекта по мярката Превод на литературни произведения – 9 двугодишни проекта (на обща стойност 311 480 Евро) и 3 проекта в модул ”Рамково споразумение” (на обща стойност182 166 Евро). По под-програма „Култура” една българска организация е партньор по реализацията на проект по модул „Малки проекти” (обща стойност на проекта 198 000 Евро). По подпрограма „Медиа” са подкрепени 14 проекта на обща стойност 560 900 Евро.
3. Сътрудничество със Съвета на Европа

На експертно ниво Министерство на културата участва със свой представител в работата на Управителен комитет за култура, наследство и пейзаж. На експертно ниво страната ни бе представена и в заседанията на Фонд Евроимаж за подкрепа на филмовото изкуство и на Европейската аудиовизуална обсерватория.

От 2003 г., когато България се включи в Регионалната програма за културно и природно наследство на Югоизточна Европа, съвместна инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия бяха осъществени редица инициативи, които допринесоха за институционалното укрепване и усъвършенстване на конкретния инструментариум за управление в областта на наследството на национално и местно ниво. С участието си в тази Програма, Министерството на културата продължи да допринася за развитие на сътрудничеството между страните от региона в областта на наследството.

Основните усилия през 2014 г. бяха насочени към утвърждаването на Процеса „Любляна 2” като основен инструмент за опазване и популяризиране на културното наследство в региона. СЕ и ЕК. Съвместните усилия на представителите на регион, на Съвета на Европа и Европейската комисия насочени към търсене на пътища за продължаване на тази инициатива през следващите години (тъй като тя приключи през 2014), както и към адаптирането й към променените условия в Югоизточна Европа.

Естествено е основните усилия на международните организации да са насочени към страните от региона, които все още не членуват в ЕС. От тази гледна точка експертизата на българското министерство на културата, както и споделения опит, е изключително добре приемана. В следствие на това допринасяме за утвърждаване на България като регионален лидер в областта на наследството.

В рамките на нашите ангажименти по Програма HEREIN – Европейска мрежа на наследството – бе актуализиран на английски език националния доклад на България. (материалът е общодостъпен на www.european-heritage.net.) Бе допълнен и съществуващия тезаурус, както бе договорено по време на проведените работни срещи на експертите.

Обсъждането на бъдещето на HEREIN бе проведено и по време на срещата на директорите за културно наследство в министерствата на културата от държавите членки на ЕС. Там бе потвърдено, че HEREIN има съществен принос за политиката в областта на наследството, който се оценява високо както от страните на СЕ, така и от различни международни партньори, между които ЕК.

Бе обновена информацията на английски език в профила на националната културна политика в Компендиума на СЕ

България е страна съ-учредителка на Разширеното частично споразумение за културните маршрути на СЕ Частичното споразумение.
4. Сътрудничество с ЮНЕСКО

Българското участие в работата на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство също бе изключително активно.

Продължиха дейностите по прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г. Периодичният доклад на България за прилагането й бе финализиран в средата на 2014 г.

На национално ниво са предприети и действия за прилагането на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от формите на културно изразяване (2005).

Министерството на културата предостави на Центъра за световно наследство преведения на английски пълен текст и графични материали на Плана за опазване и управление на Старинен Несебър (1000 стр.).

На извънредната среща на държавите-страни по Конвенцията за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности България бе избрана за заместник-председател на Комитета по конвенцията, което е безспорно признание за успехите на страната ни в тази област.

Своята активна дейност продължава Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.

Министерство на културата взе активно участие в 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.

В календара на ЮНЕСКО за отбелязване на кръгли годишнини на видни дейци в областта на културата през 2014 е вписана 100-годишнината от рождението на Борис Христов. За целта бе подготвена и изпълнена национална програма.

Служител на Министерството на културата участва в Третия Световен форум на ЮНЕСКО за култура и културни индустрии, в който фокус беше затвърждаване на ролята на културата и културните индустрии в международните политики за развитие. По време на форума беше приета Декларацията от Флоренция 2014 г.

Успешно се развива и сътрудничеството в региона на Югоизточна Европа.

На 27 и 28 юни 2014 г., в гр. Охрид, Република Македония се проведе поредната годишна среща на Съвета на министрите на културата от страните в Югоизточна Европа. В дискусиите по време на форума бяха обсъдени различни възможности за продължаване на сътрудничеството в областта на културата и културното наследство на регионално и двустранно ниво, както и бъдещи възможности за разширяване на взаимодействието в тези области с международни правителствени организации, на първо място сред които ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Министрите и ръководители на делегации да примат стратегия .

„Процесът „Любляна 2” бе и сред основните теми на обсъждане и в Съвета на министрите на културата от Югоизточна Европа и подготвителните органи към него. Подкрепата за неговото бъдеще на най-високо политическо ниво бе една от най-важните дейности за експертите от Министерството на културата.

България участва активно и в дейността на Направляващата група по Приоритетна област 3 „Насърчаване на културата, туризма и контакта между хората" за изпълнение на Дунавската стратегия. Разработени са критерии за проектни предложения. Подготвени са проектни теми, свързани с разработване на съвместни проекти за тематични културни маршрути обхващащи обекти на световното културно наследство в региона. България се включи в подготовката на съвместен проект с Австрия на тема "Механизъм за техническа помощ за проекти за Дунавския регион", който кандидатства за финансиране от транснационалната Дунавска програма (2014-2020 г.).

Министерството на културата участва регулярно със свой представител в заседанията на Работната група по култура към ЧИС.

Министерството на културата взе участие в изготвянето на анализ на политиката по тема: „Материалното и нематериалното културно наследство – предизвикателства пред свързването на културни и туристически маршрути в държавите от Черноморския регион”. Той бе предоставен за обсъждане на заседание на Комитета по култура, образование и социални въпроси на Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.

8. Форума на славянските култури

България активно участва в изпълнението на проекти на ФСК, в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”.

Двустранното сътрудничество в областта на културата се развива равномерно.

През отчетната година министърът на културата направи посещения в СР Виетнам, Унгария, Република Сърбия, Република Австрия.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:

• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Хърватия за периода 2014-2017 г.
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата, спорта и туризма на Социалистическа република Виетнам за периода 2014 – 2016 г.
  

България е заявила готовност да стане домакин през 2015 г. на конференция на министрите на културата във формат Централна и Източна Европа + Китай (16 + Китай). Водят се преговори и за учредяване на Български културен институт в Пекин и на Китайски културен институт в София.

Министерство на културата инициира, както и подкрепя логистично и финансово провеждането на голям брой български културни прояви в чужбина:

• 
  Участие на ученици от НУФИ „Широка лъка Бистришките баби във фестивала „Балкан трафик” и „Българското хоро” в Брюксел, Белгия – 1 май 2014;
  
• 
  Участие на 5-ма български преводачи в семинар в Берн, Швейцария;
  
• 
  Програма за честванията по случай 100 – год. от рождението на Борис Христов у нас и в чужбина;
  
• 
  Участие на представители на Съюза на преводачите в България в ХХ конгрес на Международната федерация на преводачите, Берлин, Германия, 4-6 август 2014 г.;
  
• 
  Празник на българското кино в Рим – октомври 2014 г., съвместно с БКИ-Рим;
  
• 
  Лондонски фестивал на българската култура, съвместно с БКИ-Лондон.
  

Българските културни институти в чужбина са партньори в много съвместни проекти, организирани в различните европейски столици. Тези прояви несъмнено активизират международното сътрудничество и налагането на българските творци и продукти на международния пазар на изкуство.

Позитивни въздействия:

• 
  Запазване на националната културна идентичност и интегрирането й в културното многообразие, съществуващо в Европа и света. Разширяване и задълбочаване на връзките и контактите на българската култура в света.
  

• 
  Влияние на процесите на глобализация върху особеностите на националните културни характеристики.