Отчитане на получените заеми

При начисляването на осигуровките за сметка на работодателят.

-605/421

Гр.61/605-при отнасяне на разходите по функционално предназначение

-При начисляване на осигуровки за сметка на персонала:

-421/461,463

-При внасяне на дължимите вноски.

Гр.46/503

По своята същност разходите за местни данъци и такси, алтернативните данъци по ЗКПО и други подобни плащания са разходи за външни услуги. Като се вземе впредвид техният размер и значение в примерният Национален Сметкоплан се препоръчва те да се отчитат чрез отделна сметка към група 60 „Разходи по икономически елементи „ под наименованието „Разходи за данъци, такси и подобни плащания”- 606. Тя се дебитира при начисляване на данъчните задължения и други подобни плащания, които не са за сметка на финансовият резултат срещу кредитиране на сметки от гр.45 „Разчети с бюджета и ведомства”. Сметката се кредитира при отнасянето на разходите по функционално предназначение, срлещу дебитиране на сметки от гр. 61”Разходи за дейността”.

Към тези разходи се отнасят: разходи за служебни пътувания и командировки, стипендии на учащи се, изложби и панаири, липси на активи, отписани вземания от продажби, разходи за глоби и неустойки по неизпълнени договори или наложени от държавната администрация и др. За отчитането им е предвидена сметка 609” Други разходи „. Тя се дебитира при отразяване на извършените разходи:

-609/401,422,гр.50

Тази сметка ще се кредитира при отнасянето на разходите по функционално предназначение срещу дзебитиране на сметки от група 61 „Разходи за дейността „.

Съгласно НСС 37 Провизии, условни задължения и условни активи провизиите представляват задължения с неопределена срочност или размер, произтичащи от правно основание- например договор или от конструктивни действия от страна на предприятието / поемане на определени задължения към други страни/ персонал, контрагенти и др./, за чието погасяване се очаква да бъде необходим паричен поток, включващ икономическа изгода. Разходите за провизии за потенциални правни или конструктивни задължения имат характер на други разходи. За отчитането им , обаче се препоръчва използването на отделна сметка „ Разходи за провизии” – 607. Сметката се дебитира при начисляване на разходите срещу кредитиране на с/ка 499 „ Друти кредитори”., а се кредитират при отнасянето на тези разходи по функционално предназначение:

-607/611- ако имат характер на разходи за преработка,614 „ Административни разходи 4 – в практиката по-често се използва.

Провизия, свързана със задължения, от които не се очаква получаване на бъдеща икономическа изгода, означава, че разходът не може да се третира като част от оценката на СМЗ или услуга, се отнася за сметка на финансовият резултат от текущата година. Начислена провизия, която е във връзка със задължение за гаранционно поддържане на продукция, стоки и услуги, се отнасят по сметката за отчитане на разходите за продажби.

Всички разходи от последващи оценки на активи възникват при обезценка и преоценка на ДМА и ДНМА, репутация, стоково-материалните запаси и др. Активи по реда на приложимите счетоводни стандарти. В Отчета за приходите и разходите те се представят като други разходи. За отчитането им в Примерният Национален сметкоплан е предвидена сметка 608”Разходи от последващи оценки на активи”. Тя се дебитира с размера на установената загуба от обезценки /намаляване на стойността/, срещу кредитиране на с/ка 631 „Загуба, разходи от обезценка”, а се кредитира при отнасянето на разходите по функционално предназаначение срещу дебитиране на сметки от гр.61”Разходи за дейността”.

По преценка на предприятието за отчитане на разходите от обезценка може да се организира аналитично отчитане, за установената загуба за всеки отделен актив.

-При ДМА и ДНМА, тези разходи се отразява като корекция на начислената амортизация за тях.

Д-т 241,242,631/ гр.20,21

Сметка 631 се кредитира при приключването й срещу дебитиране на с/ка 123 „ Печалби и загуби от текущата година”-123/631

Отрицателни разлики от продажба на финансови активи и инструменти;

Разходи/загуба/ от последващи оценки на финансови активи и инструменти;

Отрицателни разлики от промяна на валутни курсове на чуждестранна валута;

Други финансови разходи- начислени такси, комисионни в лева и валута по валутни операции и др.

Финансовите разходи се отчитат чрез съответни сметки от гр. 62 „ Финансови разходи”, която включва следните синтетични сметки:

621 „Разходи за лихви „

622 „ Разходи запровизиране на рискови активи”- тази сметка се използва от банките и други финансови институции при начисляване на разходи за провизиране на рискови активи съгласно определените нормативни изисквания.

В обхвата на разходите за дейността по функционално предназаначение освен разходите за тези две дейности се включват още: разходите за продажба на продукция, за придобиване и ликвидация на ДМА, за общото управление и функциониране на предприятието/административните разходи/, както и разходите при ликвидация и несъстоятелност.

Основната дейност е дейността, за която предприятието е създадено и чрез която то влиза в контакт с останалите физически и фредически лица.Разходите за основната дейност, в сравнение с всички останали разходи извършване от предприятието има преимуществено положение и включва съвкупност от стопански операции, от които се генерират основните приходи на дадено предприятие / или значителната част от тях/. В зависимост от характера й основната дейност може да бъде производствена или свързана с осъществяване на обръщението и експлоатацията. Разходите за основна дейност се отчитат чрез сметка 611” Разходи за основна дейност”. По-точно тук се отразяват основните производствени разходи, които формират себестойността на продукцията и услугите. По структура и функционално предназначение този сметка е калкулационна сметка. В индивидуалният сметкоплан на предприятието наименованието на сметката може да бъде променяно според различните видове дейност: промишлена, търговска, селскостопанска, транспортна, строителна и др. Аналитичното отчитане се организира съобразно информацията необходима за управлението на предприятието: по цехове, бригади процеси, по обекти или етапи в строителството, по вид на продукцията, работите или услугите / типове, серии, поръчки и др./

Основните производствени разходи се се делят на две групи:

-Преки технологични разходи- основни материали, горива, заплати, осигуровки, амортизации. Те могат да бъдат отчетени пряко за създаването на определен продукт

-Непреки технологични /общопроизводствени/ разходи- спомагателни материали, амортизации на сгради, машини и оборудване, заплати и други разходи, които са извършени при нормални производствени условия. Непреките технологични разходи се включват в себестойността на отделните видове продукция по пътя на разпределението им. В НСС-2 се регламентират следните бази за разпределение на двете подгрупи общопроизводствени разходи- постоянни и променливи:

-постоянни общопроизводствени разходи-Разпределят се на база на нормалният капацитет/очакваното средно производство за няколко периода при нормални условия на труд, като се вземе впредвид загубата на капацитет в резултат на планирана поддръжка/. Разпределението се извършва както следва:

При нисък обем на производството или ако предприятието е в престой, размерът им, начислен за всеки произвеждан продукт, не се увеличава, за да не се увеличи себестойността им изкуствено. В този случай неразпределените общопроизводствени разходи се отчитат като текущи разходи за периода.

В периоди на увеличение на производството размерът на тези разходи, който се начислява за всяка производствена единица, се намалява така, че произвежданата продукция да не се оценява над фактическата й себестойност- разпределят се върху фактическите бройки.Неразпределените общопроизводствени разходи се признават за разходи в периода, през който са извършени.

-Променливи общопроизводствени разходи- Разпределят се на базата на фактическият капацитет. Конкретната база за разпределението се определя от ръководството на предприятието, като елемент на прилаганата счетоводна политика.Пример: отработени машиночасове, стойността на вложените основни материали, възнагражденията за вложеният пряк труд и др. Към обобщаването на разходите се включва и погасяването на нефинансовите разходи за бъдещи периоди съгласно приетият план. Припадащите се части от разсрочените разходи за текущият отчетен период се отнасят първо като разход по икономически елемент, след което се отнасят по функционално предназначение 611/ гр.60

Следващ етап е установяването на разходите за спомагателната дейност. След приспадането на себестойността на незавършеното производство, фактическите разходи за спомагателна дейност се разпределят без остатък по съответните сметки за отчитане на разходите за дуйността. За извършените услуги на основната дейност се съставя статията:

611/612

Всхемата на калкулацията за някои производствени дейности се включва и комплексната статия „ Разходи от брак”. Във връзка с това обобщаването на основните производствени разходи по-нататък включва и работата по установаването на разходите за евентуално допуснат производствен брак. За производствен брак се смятат изделията, които не отговарят по качество на установените стандарти и не могат да бъдат използвани по прякото им предназначение или това е възможно след извършването на допълнителни разходи за поправянето им. Извършваните разходи за изправянето на поправим производствен брак се отнасят най-напред по икономически елементи чрез съответните сметки от група 60, срещу кредитирането на различни сметки в зависимост от вида на разходите и начина на извършването им. След това тези разходи се отнасят по с/ка 611.

303”Продукция”- със себестойността на непоправимата продукция, когато бракът е констатиран в склада за продукция.

Получените приходи от бракуваната продукция /използваеми отпадъци, удържани суми на виновните лица от персонала за допуснат брак, както и сумите признати от доставчиците и др./ се отразяват по кредита на с/ка 611-при допустим според технологичните изисквания брак или на с/ка 709- при недупустим брак срещу дебитиране на сметки: 302”Материали”-със стойността на получените използваеми отпадъци, 421”Персонал- с удържаните суми от персонала за допуснат производствен брак по негова вина.

След тези записвания в дебита на с/ка 611 се образува общата сума на основните производствени разходи през текущият отчетен период.

За установяването на фактическата себестойност на продукцията и услугите по статии на калкулацията трябва да се вземе предвид и вътрешнопроизводственото потребление / може да се отразява пряко по съответните сметки за отчитане на съответните производства или чрез използване на съответната аналитичтна сметка „ Вътрешнопроизводствено потребление” към сметка „ Разходи за основната дейност”. Величината на разходите по дебита на сметка 611 трябва да се коригира и със стойността на получените използваеми отпадъци от производството и други записвания по кредита на сметката на разходите за основна дейност.

Установяването на фактическата себестойност на продукцията и услугите е свързано и със задължителното инвентаризиране и оценка на незавършеното производство към края на отчетният период. Неговата себестойност се приспада от сумата на разходите, отразени по дебита на сметка 611, през текущият период, вкл. Незавършеното производство в началото на периода или началното салдо по сметката, за да се установи себестойността на произведената продукция и предоставените услуги. В резултат на тези пресмятания се установява сумата на фактическите разходи за произведената продукция и услуги /фактическа себестойност/. Въз основа на съответната отчетна калкулация, за себестойността им се правят следните счетоводни записвания:

303”Продукция”- със стойността на произведената веществена продукция

гр.31- за начисленият прираст на млади животни и животни за угояване, както и за получените приплоди;

гр.70- за създадената невеществена продукция и предоставените услугиК-т „Разходи за основна дейност”

Тези записвания могат да се правят през текущият период и по така наречените ориентировъчни оценки /например нормативно установена себестойност/, които се коригират в края на отчетният период до установената фактическа себестойност. При производството на свързани продукти, когато разходите за преработката на всеки от тях не са поотделно отъждествими, те се разпределят между продуктите на една рационална и последователна основа:например на базата на относителната стойност на продажбите на всеки продукт или на този етап от процеса на производството, когато продуктите могат да бъдат разграничени помежду си или след завършване на процеса на производството. Когато се произвежда един основен продукт и странична продукция, последната се оценява по нетна реализируема стойност. Тази стойност на съпътстващата продукция се приспада от общата сума на разходите за основния продукт. В резултат на това отчетната стойност на основния продукт не се различава съществено от неговата себестойност. Салдото по сметка 611 в края на отчетният период в предприятието от производствените отрасли може да бъде дебитно и да показва себестойността на незавършеното производство към определен момент.

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА СПОМАГАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ

Спомагателната дейност е пряко свързана с основната дейност. Нейното основно предназначение е да обслужва и подпомага тази дейност. Тук се отнасят: дейността на звената за: добиване на пара и електроенергия, производството на инструменти и запасни части, извършването на ремонтна дейност, транспортните звена, помощните стопанства и др.методиката за отчитането на разходите и за установяването на фактическата себестойност на продукцията и услугите на спомагателната дейност е аналогична с тази на основната дейност. За отчитането на разходите за спомагателната дейност се използва сметка 612 „Разходи за спомагателната дейност”. Дебитира се с фактически извършените разходи за спомагателната дейност срещу кредитиране на сметки от гр. 60. Същата сметка се кредитира с фактическата себестойност на произведената продукция и извършените услуги. Евентуалното салдо по сметката в края на отчетният период показва себестойността на незавършеното производство. Аналитичното отчитане към сметка 612 може да се организира по видове спомагателни дейности, по поръчки или видове продукция и услуги и по статии на калкулации.

Калкулацията за себестойността на услугите от спомагателната дейност включва обикновено следните статии:

-Разходи за материали;

-Разходи за гориваи енергия;

-Разходи за външни услуги;

-Разходи за амортизация;

-Разходи за заплати;

-Разходи за осигуровки;

-Други разходи.

Установената себестойност на продукцията и услугите от спомагателното звено за нуждите на предприятието се разпределя по сметките за отчитане на съответните активи / продукция, приплоди от работни животни и др./, на разходите за дейността / за извършените услуги на основната дейност, за услугите, засягащи дейността по организацията и управлението на предприятието, по продажбите на продукция, стоки и услуги/, както и други сметки в зависимост от функционалното предназначение на разходите за спомагателната дейност. Съставя се счетоводната статия:

Д-т 303,611,614,615/ к-т 612

Със себестойността на извършените и признати за продажба услуги на външни предприятия се съставя статията:

703” Приходи от продажба на услуги”/ К-т 612

Записванията се извършват по фактическа себестойност.

Оказаните взаимни услуги между отделните спомагателни производства се отчитат по предварително установена себестойност. За определянето на фактическата себестойност на тези услуги може да се използва и система от магематически уравнения / по –рядко се използва тъй като е сложен за изпълнение/.

Под незавършено производство се разбира продукцията, която се намира в процес на обработка в различни стадии на технологичният процес, а също така и продуктите, които не са напълно комплектовани, не са преминали през необходимите изпитания или техническо приемане.

В състава на незавършеното производство не се включва окончателно бракуваната продукция, както и материалните запаси, които се намират в производствените звена, но не са подложени на обработка.

Количественото отчитане на незавършеното производство се извършва по оперативен път в производствените звена . Отчитането на незавършеното производство в стойностно изражение се осъществява от счетоводният отдел в предприятието. За установяване на точният стойностен размер на незавършеното производство е необходимо да се извършва инвентаризация. Това е записано и в ЗС. Инвентаризацията трябва да се извършва към последната дата на калкулативният период. След съпоставяне на фактическата наличност с данните от оперативното отчитане могат да бъдат установени различия, които се уреждат по реда, предвиден в ЗС и приетите вътрешни правила за инвентаризирането като част от счетоводната политика на предприятието. Въз основа на количествените данни от произведената инвентаризация се извършва оценка на незавършеното производство. То се остойностява по фактическа себестойност, която включва статиите на калкулацията за продукцията без статията „Разходи от брак”. За отчитането на незавършеното производство не е предвидена отделна синтетична сметка. За целта се използват калкулационните сметки: 611 и 612. Салдата по тези счетоводни сметки, които остават след отразяване на произведената продукция, услуги и извършени работи, показват размерът на незавършеното производство.

За установените при инвентаризация липси на незавършено производство се съставя статията:

Д-т 442 „ Вземания по липси и начети”- с размера на липсата по вина на МОЛ

Д-т 609 „ Други разходи”- при липсе за сметка на предприятието

К-т 611 „ Разходи за основна дейност или

612 „ Разходи за спомагателна дейност”- със себестойността на незав. Производство

За разликата между себестойността на липсващото незав.произв. и стойността, с която са задължени виновните лица се взема статията:

442/К-т 443 „ Ценови разлики по липси и начети”

К-т 4532- с начисленият ДДС /ако предприятието е регистрирано по ЗДДС лице/

За установените некомпенсирани излищъци на незав.произв. се дебитира с-ка 611,612, срещу кредитиране на сметка 609.

Наличните в края на годината запаси от незавършено производство се оценяват по предполагаема продажна цена, намалена с разходите, необходими за завършване на производството и за осъществяване на продажбата, при положение, че балансовата им стойност е по-висока от тази оценка. Разликата/обезценката/ се отразява като текущ разход.

Административните разходи са свързани с организацията, общото управрление са свързани с организацията, общото управление и функциониране на предприятието. Като цяло тези разходи са комплексни непреки разходи и в голямата си част- относително постоянни разходи. От гледна точка на ролята и значението им при извършване на производственият процес имат характер на допълнителни разходи. Съгласно НСС-2 те не се включват в оценката на материалните запаси, тоест не участват при формирането на доставната стойност на закупените МЗ и не се включват в себестойността на произведената продукция и извършените услуги.

Административните разходи се отчитат чрез сметка 614 „ Административни разходи”. Аналитичното отчитане към сметката може да се организира по видове разходи, съгласно номенклатурата, определена от предприятието, като се изхожда от информационните потребности на управлението, за целта може да бъде използвана следната схема:

Разходи за заплати;

Разходи за социални и здравни осигуровки;

Разходи за амортизации;

разходи за командировки;

Разходи за канцеларски материали;

Разходи за консумативи;

Разходи за външни услуги;

Разходи за лек транспорт;

разходи за местни данъци и такси

Други разходи.

Сметка 614 се дебитира с извършените през периода разходи за организация и управление срещу кредитиране на различни сметки в зависимост от вида на разходите: 601,602,603604,605,606,609,612-със себестойността на извършените услуги от спомагателните звена.

В края на отчетният период сумата на направените административни разходи се отнася в тежест на продажбите на продукция, стоки и услуги. Базата, начинът на разпределението на разходите по изделия, обекти, стоки или услуги се определят от самото предприятие. Като възможни бази за разпределение може да се използват: себестойността на продадените изделия и услуги, отчетната стойност на стоките и други.

Разпределението на разходите е пропорционално деление. За да бъдат определени съответните дялове от административните разходи за реализираните изделия и услуги, тяхната обща сума се разпределя на установената база и полученото число се умножава по базата на различните видове изделия.

С така получените суми се дебитират сметки от гр. 70” Приходи от продажби” и се кредитира с-ка 614. След тези записвания сметка 614 се приключва и остава без салдо в края на отчетният период.

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ПРОДАЖБА

За да се извърши процесът на продажбата на продукция, стоки и услуги също се извършват разходи.Към разходите за продажба на продукция, стоки и услуги се включват преди всичко транспортните разходи във връзка с продажбите, включително разходите за реклами, изложби, панаири и други търговски разходи, които са пряко свързани с продажбите. Тук се отнасят и начислените разходи за провизии съгласно изискванията на счетоводните стандарти, в случай че те са свързани с продажбите.

Синтетичното отчитане на разходите за продажби се извършва чрез сметка 615 „ Разходи за продажби”. По структура и функционално предназначение тази сметка е събирателно-разпределителна. Дебитира се с направените разходи по продажбите на продукция, стоки и услуги през отчетният период срещу кредитирането на съответните сметки от гр. 60”Разходи по икономически елементи”, с-ка 612 / за транспортните разходи извършени със собствен транспорт/ и други сметки в зависимост от вида на разходите и начинът на извършването им. Аналитичното отчитане към с-ка 615 може да бъде организирано по видове разходи /статии на разходите/, като например: разходи за амбалаж и опаковка на продукцията в складовете за продукция / в случаите ,когато опаковката на продукцията в съответствие с технологичният процес се извършва в производствените звена преди нейното предаване в складовете, разходите се отчитат като основни производствени разходи/, транспортни разходи, разходи по товаренето и разтоварването, разходи за реклами, панаири и изложби. Предприятието само си определя тази организация в зависимост от потребностите в управлението. Сметката се приключва в края на отчетният период . Отразените разходи за продажба през отчетният период се прехвърлят без остатък по сметките от гр.70. Разходите за амбалаж, опаковка и транспортиране на продукция като правило се включват пряко в намаление на постъпленията от продажби на съответният вид продукция. Останалите непреки разходи се разпределят пропорционално на теглото, обема, себестойността на продадената продукция или друга база определена от предприятието.