П. Николов Н. Александрова
Психологически механизми за формиране на личността на учениците
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 3.5. Психологически механизми за формиране на личността на учениците
Проблемът за механизмите за формиране на личността всъщност се свежда до това как субектът трансформира влиянието, което упражнява върху него социалната среда. Какво приема и какво отхвърля , какъв избор прави субектът и какво отпраща за преструктуриране в подсистемите на собствената личност. Механизмът за формиране е един, но в зависимост от условията и мястото на взаимодействие на субекта със социалната среда, той показва различна степен на ефективност. Ниска е ефективността, когато влиянието отвън не се приема от субекта и висока, когато той сам избира това влияние. Ако приемем, че казаното по-горе е валидно за всички възрасти на човека, трябва да приемем, че то се проявява по специфичен начин в училищната възраст и в условията на учебно-възпитателния процес. Нека приемем, че в предучилищна възраст разбирането /рефлексията/ и различните потребности, са недостатъчно развити, поради което помощта на педагозите е значителна, а самостоятелният избор - до голяма степен ограничен. Поради тези причини преходът на знанията в убеждения и мотиви на поведение, в свойства и качества на личността протича специфично. Разчленяването на този преход на операционални единици и етапи, позволява той успешно да се насочва. Опит за такова операционализиране е направен с приложените схеми. Едната се отнася за етапите на отделния поведенчески акт, а втората - за етапите, чрез които отделният поведенчески акт прераства в качество на личността. Да проследим последователно двете части на този механизъм за формиране на личността. 1. Възникване на ситуация, която поражда потребност, т.е. недостатъчно осъзната нужда да се извърши определен поведенчески акт. Например потребността да се окаже помощ на приятел. Такава ситуация /с/ може да възникне по инициатива на учителя или по собствена инициатива на детето, предизвикана от поведението на околните, от филм, книга и т.н. Тази потребност поражда у личността процес, чрез който „външната” цел се приема или не се приема от субекта. Функциите на учителя в този етап се изразяват в насочване на децата към осмисляне и приемане на целите. 2. Представата за крайния резултат от „помощта” поставя началото на мотивационен процес /м/, чрез който се осмислят начините за осъществяване поведенческия акт /оказване на помощ/. Ако този процес е достатъчно подкрепен от минал опит, той води до мотивационно решение /р/. Задачата на учителя в този период е да стимулира децата към осмисляне на средствата, чрез които може да се постигне целта. 3. След избора на решение започва формирането на нагласа /н/ за извършване на определени действия. Сумират се психофизическите съзнавани и несъзнавани сили на индивида по посока на подготовка за извършване на определено действие. В този етап учителят стимулира децата към включване на навиците за самоорганизация на поведението. 4. Извършването на действието /д/ е изпълнителската част на поведенческия акт, удовлетворяване на потребността, но вече в практически план. След осъществяването на такъв разгърнат поведенчески акт се създават предпоставки за неговото многократно повторение и упражняване. От начина на упражняване зависи по-нататъшното му закрепване в системата от качества и свойства на личността. Нека да схематизираме условията, при които това може да стане: 1. Удовлетворената потребност от извършеното действие /оказаната помощ/ неминуемо предизвиква положителни емоции, които още в този момент създават нагласа и очакване на следваща ситуация за извършване подобен поведенчески акт /с-н/. 2. Упражнението на следващите поведенчески актове /форми на помощ/ не може да разчита само на емоцията от удовлетворената потребност. Необходима е педагогическа помощ , за да се достигне до по-висока степен на закрепване на този тип поведенчески актове /м-н/. 3. Упражняването на поведението /помощ/ води до съкращаване на мотивацията. Когато се упражняват поведенческите актове с допълнително мотивиране, се достига до такъв момент, когато при възникването на ситуация, действието се осъществява веднага, т.е. съкращава се моментът на мотивацията, решението и нагласата. Това съкращаване води до автоматизиране на действията, до формиране на навик, а когато той стане потребност, възниква привичката /пр/. Тази степен на автоматизираност има голямо значение за формирането на личността, защото освобождава психофизическата енергия за осмисляне на по-крупни цели на поведението. 4. Упражненията с повишена рефлексия обобщават привичките и ги превръщат в качество на личността. Те вече не са просто привички, а трайно отношение, система, готова да се активизира при всяка подходяща ситуация. Подготвя се последният етап от механизма на формирането на личността - създаването на ново или усъвършенстването на вече създадени качества на личността /ка/. 5. Повторението на поведенческите актове за оказване на помощ с по-дълбоко осмисляне на всеки от тях, води до възможността да се интегрират отделните качества в нравствената сфера на личността, а чрез нея и в цялостната система на човешката личност /пв/. Изложената схема носи рисковете на всеки опит да се схематизират такива сложни процеси, какъвто е формирането на личността на човека. Трябва да се има предвид, че обособяването на етапи е допустимо само в рамките на личностния подход при изучаването и формирането на личността. СХЕМА № 1 ЕТАПИ НА ПОВЕДЕНЧЕСКИЯ АКТ
СХЕМА №2 ЕТАПИ НА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ПОВЕДЕНЧЕСКИ АКТОВЕ В КАЧЕСТВА НА ЛИЧНОСТТА
Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|