П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| Механизмът за формиране на личността на учениците е същият, но със съзнателно намалена и “изместена” намеса на учителите. Центърът на влиянието е вече урокът, а средството - учебното съдържание. Условията са различни - развити познавателни потребности, засилваща се рефлексия, възможности за свободен избор на информация и ценности и по-висока саморегулация на преструктуриране /преподреждане/ на подсистемите на личността.
Нека наречем този вариант на механизма за формиране наличността – рефлексивно целеобразуване.17 Схематично той може да се представи така: 1. Силно начало на урока, изразено чрез „когнитивен дисонанс” /Фестингер/. Това означава силен дискомфорт от отсъствието на познание или умение и предизвикване на противоречие между постигнатото и желаното в духовното пространство на аз-концепцията на всекиго. Колкото е по-силен „дисонансът”, толкова по-категоричен е изборът за физическо и интелектуално присъствие в урока /заниманието/. Този избор означава силна волева организация и висока активност за усвояване. 2. Активност и пълно разбиране /рефлексия/ на учебното съдържание - знания, умения, ценности - всичко, което стеснява „дисонанса” и води до когнитивен „консонанс”. Субектът избира селективно информация от съдържанието на темата и я отпраща за преструктуриране в съответната подструктура на собствената личност. Защото субектът се саморазвива чрез онова, което сам пожелава. 3. Преструктуриране /преподреждане/ на всяка подсистема в резултат на постъпващата пожелана от субекта информация. Преструктурирането е по същество промяна /развитие/ в ранжирането на структурните съставки на подсистемата. Степента на преструктуриране може да бъде частична или радикална, в зависимост от значимостта на избраните за усвояване цели. Когато преструктурирането засяга дълбоката същност на сложни категории, закономерности и теории, в действие влизат по-сложните умствени операции - антиципация, вербализация, интеграция, диференциация, транслация, систематизация, класификация, интуиция и т.н. 4. Интегративните процеси в съзнанието и самосъзнанието на учениците се определят от сложността на взаимодействието на подсистемите в системата личност. Предполага се, че всяка сфера /подсистема/ включва основен доминиращ фонд от еднородни структурни единици, но освен него включва още структурни единици от други подсистеми. Мотивационната сфера например съдържа доминиращи структурни единици – мотиви, но освен това и съставки от други сфери, които имат мотивационен потенциал. По този начин новото, което личността усвоява, се интегрира едновременно в много подсистеми, макар да заема доминиращо място само в една. Този процес не е достатъчно изследван, поради което не е ясна и технологията за неговото подпомагане. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|