П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 5. Психология на самосъзнанието и саморазвитието
- самосъзнание
| Въпроси и задачи
1. Съпоставете процесите на учене и обучение в и извън училището. 2. Посочете предимствата и границите на възможностите на обучението за развитието на учениците. 3. Въпроси за дискусия: В каква степен помага или пречи на учителя предложената от педагогическата психология структура на учебната дейност? 4. Направете корекция на следното твърдение: „Учебната дейност формира личността като неутрализира отрицателните влияния на средата.” 5. Психология на самосъзнанието и саморазвитието Процесите на самосъзнанието заемат централно място във формирането на личността, като в голяма степен определят способностите за саморегулация на поведението, имат водеща роля в самоорганизацията, самовъзпитанието и саморазвитието на човека. Самосъзнанието отразява по специфичен начин отношенията, които се установяват между ученика и обкръжаващата го среда, дава му представа за неговото място сред съученици, в семейство, сред приятели. Самосъзнанието дава възможност на ученика да отдели себе си в този свят, да познава своя вътрешен свят като го преживява и така по определен начин да се отнася към него. Една от главните функции на самосъзнанието е да направи достъпни за детето, подрастващия неговите мотиви, резултатите от постъпките му и така да даде възможност да се разбере какъв е той, да оцени себе си, като това ще предпостави към създаване на нагласа, установка за самоусъвършенстване. Самосъзнанието в психологическата наука се разглежда на различни нива по отношение на развитието на човека. Така например то се разглежда на ниво организъм, социален индивид и личност. Това дава възможност да се определи самосъзнанието в качеството на функция на „Аз" като субект, като активно действено начало, което е насочено към създаване на „Аз образа". От своя страна „Аз-образа" се включва в структурата на „Аз" като субект и може да го измени като изпълнява регулиращи функции. По този начин самооценяването и саморегулирането представляват две страни на самосъзнанието, което дава възможност за диалог в системата „Аз-Аз" и определя и единството и цялостността на човешкото „Аз". Представата за себе си, т.е. „Аз-а" представлява продукт на самосъзнанието, като едновременно с това е негово съществено условие, структурен елемент /момент/ от този процес. Традиционно е прието изследването на самосъзнанието да е насочено към разкриване на продукта на самосъзнанието, а именно представата за себе си. Приема се, че „Аз-концепцията" не е просто продукт на самосъзнанието, но и важен фактор за детерминиране на поведението на човека. Това е една динамична система от представи на човека за себе си, на негоите физически, интелектуални качества, а така също самооценката и субективното възприемане на външните фактори, които влияят на дадена личност. Аз-концепцията възниква у човека в процеса на социалното взаимодействие, така че първоначално тя е зависима от външните влияния, но впоследствие има самостоятелна функция в живота на човека. Така средата, представите за другите хора се пречупват през призмата на Аз-концепцията, която се формира в процеса на социализацията на подрастващия, на ученика. Когнитивната природа на " АЗ"- концепцията дава възможност за изменение и самоизменение в посока самовъзприемане и осъзнаване на личността на спецификата на своето личностно функциониране и личностна промяна. Според К. Роджърс основно образувание на личността е представата на човека за себе си, за своето АЗ . Във формирането на ”АЗ”-концепцията детерминираща роля се определя на отношенията с другите хора. Важно понятие в тази теория е понятието "идеално"" АЗ". Термин, с който се обозначава това, което индивидът би искал да бъде и представлява за него най-голяма ценност Най-общо в психологията се предлага от И.И.Чеснокова да се отделят две нива на самосъзнанието по критерия за съотнасяне на знанията за себе си, т.е. на Аз-образа. На първото ниво съотнасянето става в рамките на съпоставянето на „Аз" и другия човек. На второто ниво се осъществява съотношение на знанията за себе си, т.е. в рамките на „Аз и Аз". На това второ ниво личността се отнася към своето поведение с мотивацията, която той реализира. Функциите на самосъзнанието се коренят в представите на Аз-образа и идеалното „Аз", като отразяват и противоречието между тези две структури на самосъзнанието. Функциите на самосъзнанието Л.С.Виготски е нарекъл „третични", тъй като са производни, както от непосредственото общуване, така и от неговите интериоризирани, вторични психични функции. Фихте впечатлява със своята точност, като изтъква, че Аз-ът е такъв процес, чиито продукт се връща към своята предпоставка и съвпада с нея. Фихте смята, че самосъзнанието дава импулси на психологическото развитие на индивида и непосредствено се включва в процеса на реалното формиране на "чувствено-образната стихия". Той предлага да се разглежда обективната реалност на външния свят като момент от дейността на Аз-а, като безкрайно разнообразие на формите, залегнали в човешкото Аз. Развитието на структурните компоненти на самосъзнанието като самооценката, самопознанието, самовъзприятието и др.. представляват важна психологическа предпоставка и условие за цялостното развитие на самосъзнанието, което пък от своя страна дава възможност за динамично разгръщане на тези съставящи го психологически единици. Това още веднъж показва, че самосъзнанието на човека е едновременно и продукт и процес на развитие, което от своя страна определя възможностите за личностно развитие и растеж на подрастващите. Самосъзнанието предполага определено ниво на развитие на личността, наличие на способности за анализ и самоанализ на своите постъпки и постъпките на другите хора, а също така и наличие на установки за самоусъвършенствуване. Отношението на индивида към своите потенциални възможности, правилната самооценка, умението да се видят собствените недостатъци характеризират зрелостта на личността и са предпоставки за нейното адекватно самовъзприятие и личностен растеж. Понятието самосъзнание се използува като родово обозначаване на една голяма област, която включва, както процесуални, така и структурни характеристики. Термините "самопознание", "представа за себе си" се прилагат за описание "на когнитивната страна на самосъзнанието, знание на човека за себе си. Първият означава процес на познание на човека на самия себе си, а вторият- резултат от това познание. Емоционалната страна на самосъзнанието се описва с помощта на термините "отношение към себе си" и '"самооценка". 'На всяко самосъзнание съответства своя "АЗ"- концепция, свое емоционално- ценностно отношение към себе си, свои особености на автодиалога. Формирането на мислите и предсавите за самите личности се осъществява в процеса на контактите на хората с различни индивиди в течение на целия живот. Формирането на образа за собствената ни личност води до изграждането на чувство за собственото "АЗ", т. е. чувство за собствена идентичност. Утвърждаването на някакво описание на собствената личност винаги се съпътства от процеса на натрупване на различни оценки за самата тази личност, което води до формирането на чувство за собствена ценност. Чувството за собствена ценност и чувството за собствена идентичност представляват двата основни фундамента на цялостната личност на човека. В детството у човека се формира самосъзнание и започват да се обособяват първите представи за самия него; възникват устойчиви форми на социалното взаимодействие. Моралните и социални норми на тяхната култура се усвояват дотолкова, че става възможно изграждането на самостоятелни актове на поведение. В края на началната училищна възраст осъзнаването на себе си става сложна, и относително устойчива система на самовъзприятие. Детето вече може да се идентифицира с определен пол и да осъзнае себе си като член на определена социална група. Тук се наблюдават началните прояви на емпатия и самоконтрол, които стават едни от основните черти на личността и поведението на детето. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|