П. Николов Н. Александрова
Развитие на специалните способности
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 7.4. Личностни особености на учениците с изявени способности и формиране на способностите
| 7.3. Развитие на специалните способности
Под влияние на системата на социално разделение на труда у личността се формират специални способности (музикални, технически, изобразителни, математически, литературни, педагогически) към съответната дейност. Тяхната главна особеност се състои в обстоятелството, че са свързани с конкретна човешка дейност и осъществяването на специални операции, специфични за определен вид дейност. В психологията специалните способности се определят като система от свойства на личността, която помага да се достигнат високи резултати в някаква дейност. Отношението между общите и специалните способности се представя най-задълбочено във факториите теории за интелигентността. Те представят интелекта като една или група от няколко общи способности, от които зависи проявата на някои специални способности. Повечето структури на различните специални способности се образуват от елементи на голямо количество частни способности. Общо за структурите на всички специални способности е простото изброяване на съставните им компоненти, без да се посочват връзките и взаимоотношенията между тях, които вероятно се намират в йерархична зависимост. Експерименталните изследвания се провеждат повече в рамките на дадена конкретна дейност и не съществува възможност за установяване общи закономерности при развитието на специалните способности. Съществен и ползотворен е подходът, при който се обособява и отделя креативитетът. Разглежда се креативитетът като се отнася към способността да се изразяват нови и полезни идеи, да се усещат и изясняват важни взаимовръзки и да се задават преди това непоставени, но решаващи въпроси. Кои са психологическите корелати на креативността като процес и продукт на дейността? Динамичността и неповторимостта на творческия процес се свързват с големите индивидуални различия в проявата на когнитивните процеси като способности на индивида. Като съществен когнитивен акт, който регулира творческия процес мнозина изследователи посочват възприятието. Те отбелязват следните особености на сензорната и възприятна сфера: необикновена чувствителност към субсензорни подсказки; умение да се възприемат неточностите, необичайните и уникалните свойства в отделните обекти; способност да се възприема частичното пресичане на признаците на предметите, които формално са различни и между които няма очевидна връзка; способност за особено интуитивно възприемане на същественото, главното в преобразуването на обекта или явленията, по-висока привлекателност за възприятието имат неподредени, асиметрични и сложни обекти. Посочените особености на възприятието се представят в качеството на източник за получаване и запазване на информация, необходима за творческата дейност. Други когнитивни процеси, които в много отношения се преплитат в процеса на творчеството, са въображението и мисленето. Творческото въображение предполага самостоятелно създаване на образи, реализирани в оригинални и ценни продукти на дейността. Най-често изявяването на креативния потенциал става по пътя на дефиниране на мисленето като дивергентно (отворено, конструктивно, творческо, нестандартно, евристично) и конвергентно (репродуктивно, нетворческо, стандартно). Интерес представляват работите на Д.Богоявленска, която отделя единица за измерване на творческите способности и тя я нарича интелектуална инициатива. Авторката разглежда тази единица като своеобразен синтез на умствените способности и мотивационната структура на личността. Приема се, че творческите способности се проявяват в усет към новите проблеми, дълбочина, богатство и широта, както и многообразие на асоциациите и обобщенията, гъвкавост и оригиналност на мислене и въображение, високо ниво на саморегулация, самокритичност. 7.4. Личностни особености на учениците с изявени способности и формиране на способностите Известният изследовател Е.Торънс обуславя 84 определения за личностните характеристики на хората и в частност на учениците, способни на творческа изява. Сред тях могат да се намерят достатъчно противоположни качества. От една страна, това са неувереност в собствените сили, затвореност, стремеж към самота и др., а от друга, това е стремеж към доминиране, потребност от социални контакти и социална активност, смелост в отстояването на собствените идеи, общителност, популярност и т.н. Друг изследовател — Галъчър доказва, че надарените деца са склонни да бъдат далеч по-напред от средните по постижения деца в академично отношение. Лесно се научават да четат от своите родители или сами преди да са посъпили в училище. Разкриват се като по-напреднали в четенето, отколкото в области, които изискват предимно сръчност на ръцете или в математиката, постижения в които зависят те от последователното развитие на понятия и умения. Според него повечето надарени деца харесват училището. Мартинсън пък твърди, че повечето надарени деца в по-ранните възрасти проявяват тенденция за заетост с абстрактни понятия за добро и зло, правилно и грешно, справедливо и несправедливо. Те са склонни да бъдат определено заети със социални проблеми и пътища за тяхното решаване. Халахън и Кауфман твърдят, че е необходимо да се прилагат поне пет критерия за надареност: първо, изключително академично постижение; второ, изключителна креативност; трето, съществуване на специални способности; четвърто — постижения в някоя ценна област на дейността, което превъзхожда това на връстниците. Посочените автори изказват твърдението, че една адекватна дефиниция на надареността включва изискването детето да показва поне потенциал за даване на забележителен и ценен принос към развитието на човечеството. Дж. Рензули е убеден, че надарените деца трябва да бъдат определени като такива, когато са демонстрирали високи способности (включително висока интелигентност); висока креативност (способност да се формират нови идеи и да се прилагат при решаването на проблемите); висока отдаденост към задачата (т.е. високо ниво на мотивация и способност да се вижда проекта изцяло в неговото завършване). М.Уолач и Н.Коган оформят групи от деца на основание успешността при решаване на тестове за изследване на интелекта и на креативността. Едновременно се изследват и личностните характеристики като: социална активност, популярност сред връстниците, общителност, самоувереност и др. Посоченото изследване показва, че личностните и интелектуалните характеристики се намират в достатъчно тясно взаимодействие. Можем да обобщим, че развитието на способностите и в частност на творческите способности води до изменение и на личностните качества. Пред психолозите още стои проблемът за разкриване на механизмите за формиране и развитие на способностите. Един от тези механизми са данните за сензитивните периоди на формиране на функциите. Най-ефективно средство за развитие на способностите на учащите се е формирането на определена структура на личността. Повишената мотивация и предизвиканото от нея активно напрежение са признак и условие за развитието на всяка една способност. Неотменен компонент на способностите е повишената мотивация. Един от важните моменти за развитие на способностите в процеса на обучение и възпитание е въпросът за сензитивните периоди. Именно в годините на детството вътрешните условия за възрастовото развитие са фактори за формиране на способностите. Активността на детето през различни възрастови периоди се разглежда като условие за развитие на способностите. Нивото и своеобразието на активността и нейната саморегулация характеризират възрастовите условия за развитие на способностите. С.Каплан обобщава принципите, на които трябва да отговаря една програма по развитие на способностите и по-конкретно за развитие на творческите способности: а) предметно ориентиран (учебни дейности, които трябва да стимулират мислене и правене); б) ориентиран към процес (учебните дейности трябва да стимулират развитието на мисловните процеси и умения, а не простото възприемане на информацията); в) ориентиран към правене (активно ангажиране на ученика); г) няма един правилен отговор; д) право на избор (да съществува право на избор за задоволяване на индивидуални нужди, предпочитания и възможности) (по Л.Здравчев, И.Паспаланов). Редица психолози смятат, че практически може да се съди за проявата на способности по следните показатели: 1. по-бързото придвижване, по темпа на придвижване на учащия се при овладяване на съответната дейност; 2. по качественото ниво на постиженията; 3. по силната, действена и устойчива склонност на човека към занимания с тази дейност. За да може обаче дейността положително да влияе на развитието на способностите, тя трябва да удовлетворява някои условия: първо, дейността трябва да предизвиква у детето силни и устойчиви положителни емоции; второ, дейността на детето по възможност трябва да бъде творческа и трето, да се организира дейността на детето така, че тя да преследва цели, които винаги да предхождат неговите лични възможности. Способностите се конструират тухла по тухла от и в натрупания от личността опит. Те стоят на четири кита: заложби, желания да се преодоляват трудностите, самоконтрол, равнище на интелектуални и творчески сили, идеализъм и вътрешна хармония. Обучението и възпитанието са движещи сили на психическото развитие и на развитието на способностите като оказват формиращо влияние на личността. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|