П р и л о ж е н и е стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 г

11. Дивата свиня е единствения чифтокопитен вид дивеч, чийто запаси нарастнаха значително през последното десетилетие. Този феномен е характерен за цяла Европа.

12. Нашата дива свиня има отлични трофейни качества, почти във всички райони на страната. Районът с най-ценни в трофейно отношение диви свине, съдейки по броя на златните медали до края на миналия век е Странджа – Сакар и Родопите. Обилни на храна са и местообитанията в Лудогорието и Добруджа, райони в които няма присъствие на домашни свине в гората и затова качеството на трофеите тук също е добро.

13. В Родопите, където дивата свиня няма тази богата хранителна база, суровият климат е селикционирал една оргинална и чиста популация, от един планински екотип дива свиня. Тук се намира генетически най-чистата дива свиня и наш дълг е да я запазим, защото тя е вероятно единствена в Южна Европа. От тук е и най-силният ни трофей.

14. Дивата коза е видът, който много бързо заема подходящите за него райони, и възстановява запасите си при липса на лимитиращи фактори, а това най-често са бракониерството и безпокойството. Привързаността към определена територия и любопитството на дивите кози, могат да доведат до бързо увеличаване на числеността им и заемането на нови съседни територии, както и до ликвидирането на цялото находище при системно бракониерство.

15. В резултат на постоянното бракониерство и навлизането на човекът в местообитанията на дивите кози, през последните няколко десетилетия значително е намалял запасът или са изчезнали напълно от много находища в Рила, Пирин и Стара планина.

16. Днес може ясно да се разграничат две сравнително постоянни, но разнопосочни тенденции свързани със състоянието на дивите кози в районите на Рила, Пирин, Стара планина и тези от Родопите, а именно:

- бавно, но постепенно и сигурно, се стабилизира запасът на дивите кози в Родопите. На отделни места се появяват единични групи, а в последствие се образуват стабилни ядра от диви кози. През последните няколко десетилетия, се забелязва тенденция към стабилизиране запасите на дивата коза в основните й находища и леки колебания в по-малките и новообразуваните находища. Бракониерството е сведено до единични случаи и то преди всичко по време на лов за други видове дивеч.

- една значителна част от находищата на диви кози в Рила, Пирин и Стара планина се характеризират със намален запас, поради системното безпокойство и бракониерство. Незаконното ловуване на дива коза, по тези места се извършва, както случайно, така и организирано и целенасочено.

17. Развъждането на муфлона, като чуждоземен вид за страната ни и в бъдеще трябва да продължи да се развъжда основно в обширни оградени пространства.

18. Запасите на глухара у нас са изключително ниски. Ако направим сравнение с -Австрия, която по територия е по-малка от нашата страна (84 000 кв.км.) и годната за глухара площ е не повече от два пъти по-голяма от нашата, то тогава как да си обясним, че там отстрела е десетки пъти по-голям от колкото при нас. Причините за ниските запаси у нас са:

- унищожаване на токовищата - извеждане на сечи, включително и по време на свадбуването, прокарване на просеки, туристически (екологочически) пътеки и други дейности, касаещи инфраструктурни проекти.

- безпокоене на глухарите през гнездовия им период от туристи, гъбари и билкари.

- бракониерството е най-сериозния проблем и основната причина за намаляване на запасите на глухара у нас. За съжаление освен местното население, водачи на бракониерите са и служители в горите, които е естествено да познават най-добре местата на токовищата.

23. Поради намаляване на запасите, през последните години започна изкуствено развъждане и разселване на яребици. Практикува се успешно пролетното разселване на полово зрели птици и по този начин се избягват големите загуби от хищници и от зимата. В Южна България има значително увеличение на запасите, което се дължи както на разселените птици така и на подобряване на условията в местообитанията. Последното е свързано преди всичко с възстановяването на част от оризищата и има положителна роля за увеличаване на запасите на яребицата и на водолюбивите птици. Независимо от тези временни успехи не трябва да се подценяват важните фактори имащи решаващо значение за запасите на яребицата. Така например в тежката зима през 2011/2012 година зимните загуби в различните местообитания са между 40 и 80%.