РЕЗЮМЕ
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е една от най-едрите хищни птици в Европа, с размах на крилете от 2,7 м и тегло около 8 кг. Разпространен е в Южна Европа, Северна Африка, Предна, Средна и Централна Азия и Индия. Възрастните птици не мигрират, докато младите от 0 до 3-годишна възраст от Европа и Средна и Централна Азия са прелетни и зимуват в Южна Европа, Мала Азия, Арабския полуостров, Северна до Централна Африка, Индия, Пакистан, Иран. При възрастните птици главата е покрита с четинести жълто-белезникави перца, а шията с къс бял пух. В основата на шията бели пуховидни пера, образуват „якичка”, прекъсната отпред. Гърбът и крилата са пясъчно-сиви. Маховите и опашните пера са черни. Гушата и предната част на гърдите са тъмножълто-кафяви, а коремът е по-светъл. Клюнът е сив до светложълт, восковицата е тъмносива. Краката са сиви. Ирисът е тъмнокафяв (полувъзрастни) до жълт (при възрастните). При младите главата е покрита с гъст, груб пух. Якичката от тъмноръждиви копиевидни пера. Тялото и отгоре и отдолу едноцветно ръждивокафяво със заострени пера. Маховите пера и опашката черни, като при възрастните. Ирисът е от черен до ореховокафяв с напредване на възрастта. Храни се главно с труповете на различни видове едри и средно едри животни. Гнезди на скали, отглежда 1 малко (Симеонов и кол. 1990).
В края на XIX и първите десетилетия на XX век, белоглавият лешояд е многоброен вид гнездящ по скали в цялата страна. Вероятно тогава в страната са гнездили в порядъка на 2000 – 10000 двойки. Следва драматичен спад в популацията в целия ареал на вида в Европа и в България видът се счита за изчезнал като гнездящ към началото на 70-те години на миналия век (Симеонов и кол. 1990). След откриването на новосформирала се колония от 28 птици и една гнездяща двойка в Източните Родопи през 1978 (Мичев и кол., 1980) и след дългогодишни природозащитни дейности днес в същия район гнездят около 70 двойки (Dobrev and Stoychev 2013). Макар това да е похвален природозащитен успех за България, бъдещето на белоглавия лешояд в страната все още е несигурно. Само за последните две десетилетия видът почти напълно изчезна от континенталната част на Гърция, където в началото на периода са гнездили 150 - 200 двойки. Дори последната голяма колония на белоглав лешояд в Гърция, намираща се в пролома на река Места до Ксанти изчезна в последните три години, където през 2008 година имаше 12 гнездящи двойки (Demerdzhiev et al. 2014).
Стартиралите около 2010 година дейности по повторно въвеждане на вида на четири места в Стара планина (Котел, ПП „Сините камъни”, НП „Централен Балкан”, ПП „Врачански Балкан”) и Кресненския пролом, показават обнадеждаващи първоначални резултати - първи загнездвания на една двойка в Кресненския пролом през 2011 и 5 двойки през 2015, една двойка в Източна Стара планина през 2012, 2013 и 2014 и 4 през 2015, 3 двойки във Врачански Балкан през 2014 и минимум 5 през 2015. С това се постига увеличаване на гнездовата популация с над 15 % и разширяване на гнездовия ареал в страната с 100%.
Сред основните причини за неблагоприятния статус на белоглавия лешояд в България са:
-
намаляването на популацията на вида в средата на ХХ век до почти пълно изчезване и изключително ниската численост, от която стартират възстановителните дейности;
-
висока смъртност, вследствие на отравяния, отстрел и токови удари;
-
директното преследване и безпокойство на гнездовите места;
-
влошаване на хранителната база;
-
упадъкът и разрушаването на някои от гнездовите местообитания;
-
вероятната висока смъртност по време на миграция и зимуване;
-
липсата на други съседни колонии, където младите птици да намират подходящи условия за пребиваване при миграция и скитания;
Редица законодателни мерки са предприети във връзка с опазването на вида. Белоглавият лешояд е защитен вид, включен в Червената книга на България и 100 % от сигурно известните заети гнездови територии в периода 2005–2007 г. са включени в защитени зони от мрежата НАТУРА 2000. Повече от 80 % от заетите територии за същия период се намират в защитени територии.
За запазването на белоглавия лешояд в България принос има изкуственото подхранване на лешоядите в Източните Родопи от 1984 г. обявяването на всичките му гнездовища за защитени територии, както и природозащитни проекти, отнасящи се до опазването му, изпълнени предимно от БДЗП, но също и от Зелени Балкани след 1988 до днес в Източните Родопи. В последните 10 години СНЦ „Зелени Балкани”, ФДФФ и ДЗХП изпълняват национален проект за възстановяване на вида в Стара планина, финансиран от Франкфуртското зоологическо дружество, Фондацията за опазване на черния лешояд и Немската агенция за околна среда в рамките на Балканския план за опазване на лешоядите. През 2010 година стартира и проект по програма LIFE+ за връщането на вида в Стара планина. През 2010 ФДФФ започна връщането на белоглавия лешояд в Кресненския пролом а от 2012 този проект също е подкрепен от програма LIFE+ на ЕС. Ето и някои от резултатите от работата по опазване на вида:
-
за 35 години от повторното откриване на вида в страната популацията се е увеличила от 1-2 на 70 гнездящи двойки в Източни Родопи (Dobrev & Stoychev 2013);
-
Предложени за обявяване и създадени са няколко защитени територии, включващи традиционни гнездовища на вида;
-
чрез пускане на птици внесени от Испания, Франция и зоопаркове са създадени постоянно пребиваващи групи от птици на нови 5 места в страната – 4 в Стара планина (Врачански Балкан, Централен Балкан, Сините камъни и Котленска планина) и в Кресненския пролом;
-
за първи път от най-новата история на вида са установени гнездящи двойки извън Източни Родопи - в Кресненския пролом (2011) и Източна Стара планина (2012 и 2013) и Врачански Балкан (2014).
-
значително е разширена мрежата от площадки за изкуствено подхранване;
-
създадена и поддържана база данни за вида;
-
картирани са известните гнездови места;
-
организирана и прилагана мониторингова програма;
-
идентифицирани нови заплахи за вида – електропреносната мрежа и ветрогенератори;
-
провеждат се информационни кампании;
-
работи се по адаптиране на животновъдните практики със севременните икономически реалности, като се отглеждат моделни стада и се стимуларат мерки за намаляване на щетито от хищници.
-
разработен е проектът за настоящия план за действие за опазване на вида;
15 % от балканската популация на белоглавия лешояд (вкл. остров Крит) гнезди в България, която се явява ключова зона за опазването на вида в целия регион, особено като се има предвид, че младите лешояди от Хърватия, Сърбия и Македония (общо 50 % от балканската популация) мигрират или извършват скитания на територията на нашата страна. Източните Родопи са един от районите с най-голям брой гнездящи двойки на Балканите и едно от двете места, където броят на гнездящите двойки се увеличава.
Сривът на популацията на белоглавия лешояд в континентална Гърция представлява заплаха и за популацията на вида в България, поради близостта на много атрактивни скални райони отвъд границата, където неконтролирано се използват отровни примамки за хищници. Също така в последните години се установи пряката връзка между прилаганите консервационни мерки за белоглавия лешояд и благоприятното въздействие на същите върху египетския лешояд (Stoynov & Grozdanov 2010), който е силно застрашен и на път да го загубим от фауната на страната.
Налице е спешна нужда от продължаване в по-разширен мащаб и предприемане на нови природозащитни мерки за запазване на българската популация на белоглавия лешояд. Приоритетните и най-належащи мерки за опазване на вида на национално ниво включват:
Пряко опазване на вида и местообитанията му
-
Поддържане и разширяване на мрежата от площадки за изкуствено подхранване, с цел намаляване риска от отравяния, подобряване на хранителната база и повишаване на гнездовия успех.
-
Предотвратяване на опасно за вида ползване на отрови и пестициди.
-
Свеждане до минимум на безпокойството и ограбването на гнезда.
-
Обезопасяване на рискови за вида електрически стълбове, приоритетно около площадки за подхранване и места за нощувка и гнездене.
-
Обявяване на незащитените гнездови места за защитени местности.
-
Реализиране на проекти запривличане и повторно въвеждане на вида в старите му гнездови находища.
-
Опазване и подобряване на местообитанията и естествената хранителна база на вида.
-
Повишаване на международното сътрудничество за опазването на вида.
Мониторинг и изследвания
-
Провеждане на ежегоден мониторинг на вида:
-
Изследване влиянието на различните лимитиращи фактори
-
Изследване на дисперсията и придвижванията;
-
Изледване на факторите, влияещи положително на увеличаването на популацията;
-
Оценка ефективността на прилаганите природозащитни мерки и приоритизирането им във времето и пространството, както и оценка на икономическата им ефективност (cost-effectiveness analysis);
-
Провеждане на предварителни изследвания на местата определени за повторно въвеждане на вида (feasibility study);
-
Анализ на устойчивостта на популацията (Population viability analysis)
Повишаване на осведомеността и природозащитната култура на населението
-
Повишаване на обществената загриженост за нуждата от опазване на вида.
Сподели с приятели: |