План за защита при бедствия ядрени и радиационни аварии
Обща информация за ИРТ-2000
Изтегляне 1.3 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
План Радиация част III 13032019, PM PeticiyaDo EP, hran. kachestva na meda
| 1.2 Обща информация за ИРТ-2000 Изследователският ядрен реактор ИРТ е в редовна експлоатация от 09.11.1961 г. и е спрян на 13.07.1989 г. за реконструкция и привеждане в съответствие с повишените изисквания за ядрена и радиационна безопасност. За 28 години редовна експлоатация реакторът е бил пускан в действие 4189 пъти и е работил общо 24 623 часа на различни нива на мощност, включително и на максималната проектна 2000 kW. В периода на експлоатация и след 1989 г. са направени редица модификации, разгледани подробно в различни разработки. Площадката на изследователския реактор е разположена в югоизточната и равнинна част на гр. София. Тя е разположена на не заливаема тераса на р. Искър в Софийската котловина. Средно надморската височина на площадката е 587 m. В направление североизток от площадката на разстояние около 5 km се намира Аерогара София. Трасетата на излитащите и кацащите самолети не минават над територията на площадката на реактора. Изхвърлянията, както при нормална експлоатация, така и при единствената идентифицирана авария – запушване и съответно разхерметизиране на касета, при която е възможно да има ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ . ЯДРЕНИ И РАДИАЦИОННИ АВАРИИ 102 изхвърляния на радиоактивни материали, облъчването както на персонала, така и на околното население остава много под регламентираните граници. Разглеждането на вероятността за събитието “самолетна катастрофа” показва, че то може да се изключи от списъка на отчитаните събития. Нещо повече – ако бъдат отчетени допълнителните фактори, влияещи върху оценката на последствията, като например: удар върху самия басейн на реактора, разрушаване и осушаване на басейна (респективно на ядреното гориво), работещ или неработещ в момента на събитието реактор, вероятността за големи изхвърляния, при каквито ще бъде необходимо предприемане на действия за защита на населението ще бъде толкова малка, че това събитие може да не се отчита и при аварийното планиране. Облъчването от замърсени повърхности в рамките на 1 година след това е над 1000 пъти по- малко. Това говори, че нивото на замърсяване е нищожно малко и може да бъде пренебрегнато. Следователно, като база за аварийното планиране трябва да се приеме хипотетична тежка авария, при която (по причини, аналогични на разгледаните в т. 6.2.4.) в околната среда се изхвърля значително по-голямо количество радиоактивни материали (възможно целият радиоактивен инвентар на ядреното гориво се освобождава в топлоносителя). Имайки предвид нищожната енергия на изхвърлянето, може да се направи извода, че по- голямата част от аерозолите и евентуални тежки частици ще се отложат в самата сграда на реактора или непосредствено около нея. Изтегляне 1.3 Mb. Сподели с приятели:
|