По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който

завинаги крамолната страна.

година. До 1883 година те носеха имената на своите шефове, а оттогава докрая

населението ги означаваше с прякорите: "Казионни" и "Съединисти", а по някъде -

"червени и бели". Официално обаче първите си даваха название "Народна либерална

партия", а вторите - "Народна партия", които названия и ние задържаме тука.горе
2. Един особен "Комитет за издигане паметници на падналите във войната руси" -

посредством волни пожертвувания в Русия, беше се обърнал чрез руското

правителство до румелийското за разрешение да построи един параклис и при

Шипка.
Това разрешение веднага се даде подир 18 май 1884 г.горе

VII. Кулата

месеци зелените хълмове и долчини, по които се мяркат още величавите останки от

венеца на староримската стена, се пъстрят от разноцветни леки облекла, шумен и

весел свят оживява тоя кът, заглъхнал през останалото време на годината,

животът е в пълния си разгар и дене, и до полунощ. Висшето пловдивско общество

тогава се сбира тука, та в охолната безгрижност и безетикетност, свойствени на

всяка банянска атмосфера, да подъхне един полуполски живот, далеч от трясъка на

пловдивските калдъръми, грижи, сплетни и хапливите мушици.

пак имаше гост чича си хаджи Евтима. Борис, опростен и приет пак в гимназията,

явяваше се само на трапезата, в останалото време той се скиташе в околностите с

един свой приятел съученик - Чинчев, за когото уверяваше, че бил поет. Тук бяха

още и доктор Дъбинов с Анка; Димитър Цветанов, който беше постоянно почти със

Стремски. Тоя момък, приятел и връстник Найденов, надарен богато с духовни

сили, с възвишен ум и сърце, поет и литератор, подплатен с бляскав диалектик,

беше повереник на неговите чувства - умният събеседник, с когото по цели часове

се разговаряха по моралните и политически въпроси, които животът на младата

страна всеки ден подигаше. Депутати и двамата, и естествено от същия

политически лагер, те деляха същите негодувания против лошите обществени

явления, които се множеха с дните на Областта, и същите симпатии, полети и

мировъзрения...
Августовското слънце висеше доста ниско над Средногорските бърда. То озаряваше

старовремските зидове със своите пурпурни лучи и им предаваше особен цвят,

изражение и ефект. Техните грамадни останки, изгледвани от неосветлената

страна, добиваха още по-едри размери и по-мрачна замисленост в сяйния фон на

кръгозора. Стремскеви и Дъбинови с Цветанова отиваха по шосето към кулата или

"Камилите", както се нарича южния вход на Хисарската крепост. Тая порта,

устояла още права, въпреки вековете и ръката на опустошението, издигаше над

пътя своя гигантски скелет от кирпич и камен и фърляше обаянието на една

старинна, средновековна легенда в тая цветуща местност, зашумяла от струите на

съвременния живот. Един проход, извъртян вътре в зидището на кулата,

полуразсипан също, с излизани и изкъртени стъпала, извождаше догоре.
На върха си тая колосална развалина беше разцепена; един тесен пролом делеше на

две арката й, която образуваше така два изправени и един срещу други къса

стени, слабо наумявайки два сфинкса - стърчащи в небето. На тясното теме на

единия от тия сфинкси, на една шеметна височина Невянка с ужас съзря брата си

Бориса и Чинчева. Те седяха там безгрижно над дълбоката пропаст, която зееше

под тях, без да обръщат внимание наоколо си. Невянка извика да слязат, това

стори и хаджи Евтим, и Стремски.
Борис стана тогава на крака и фана да се смее. Напразно хаджият се сърдеше и

махаше повелително. Гимназистът не се махваше и неговото тяло се очертаваше в

небесната синева малко като една кукла. Той сякаш намираше удоволствие в

безпокойството на домашните си.

бастуня си.

покаже своята храброст и твърдоглавщина - забележи Стремски.

повече изветрял. Приказва врели-некипели, да земеш да го заколиш. Не ще вече

нищо, не харесва нищо. Пуснал коса като дякон, смачкал капела на главата,

върви, маха ръце. Какъв си - социалист.

момчета да станат такива халосани и непокорни. И той съдеше Цветанова и внука

си защо, като са учени, не съберат умът на вироглавците.
- Не се тревожете толкоз, бай хаджия: тая мода ще има един край и ще премине,

както всяка мода. Сега у гимназистите е на мода социализмът, както у жените -

турнюрът - еднакво неуместни и безобразни у нас - да извинят госпожите - каза

Цветанов, като клюмна усмихнато към дамите.

получава отнякъде от Европа. И наш Георги доста се е заразил от тия крайни идеи

- каза доктор Дъбинов.
- И не знаят коя вода ги носи! - забележи хаджи Евтим. - Само ще си изгуби

бъдащето Борис. От пръв баща син - па ще излезе нищо и никакъв човек; а пък

синът на Рачка Пръдлето ще стане образован, та да се гордее баща му с него.

Завчера ми чете писмото му от Париж.

на сина си добра кариера. Кой знае как го предумал син му... Фали се с него

човекът. Каже: "Само за Стефанча мисля, той ще ни прослави фамилията!" Дявол

знае как ще я прослави! Иди прославяй Пръдлевци...

кулата, за да заставят гимназистите да слязат.

на върха. Хрумна му най-после да прави вид, като че ще скокне. Макар и да

знаеха, че се шегува, на дружината долу сърцата се свиваха, като гледаше тия

мърдания, гибелни при най-малкото изгубване равновесието. Невянка му викаше и

го молеше с примряло сърце. Хаджи Евтим също го молеше, зовеше го, заканяше му

се.
- Бай хаджия, елате и вие при мене да видите колко оттука стоите малки всички:

като чорбаджийски идеали! - смееше се още гимназистът.
- Слез, Борисе! - викаха всички.
- Чакай, чичо, да извикам, па тогава ще сляза!
Па като си разпери ръцете нагоре, извика гръмогласно:
- Ура! Да живее съединението!
Хаджи Евтим му изпляска ръце доволен.
- Сега и ти извикай за мене едно нещо! - продължи Борис.
- Пала те палила, какво да извикам?
- Извикай: "Да живее социализмът!"
Хаджи Евтим се навъси.
- Не се гаври, Борисе, ами слазяй!
- Извикай или ще се фърля долу!
И гимназистът придружи заплашването си с твърде победоносно движение.
Долу пак настръхнаха.
- Какво иска тоя лудетина? - избъбра старецът сърдит.
Но Невянка и цялата дружина, разтревожени, го замолиха да удовлетвори лудешката

прищявка на Бориса.

играе на върха.

по-добре - избълва към Бориса:

на кулата, като се кискаха гръмогласно.

VIII. Оттатък кулата

следваха разговора си.

Социалистическото течение у нашата младеж е мода, като сляпо, стадно подражание

на чуждото, но то е явление по-сериозно, защото има корена си не в човешката

суетност и пустота, а в една вътрешна потребност на младата душа, жедна за

деятелност и стремления нови.
- Какво по-широко поле за деятелност духовна от науката.
- Вярно, но аз казах: и стремления нови. Даже повече: младите, горещите природи

имат нужда от борба. Науката не може да ги удовлетвори. А новите веяния,

създадени от позитивната философия, са много съблазнителни за една жедна за

бунтуване и протест душа. На тези млади хора трябват идеали. Тяхното нещастие е

само, че живеят в днешната епоха, когато тези идеали трябва да ги дирят не в

душата си и не в нуждите на нашия живот, а в прочетените книги на чужди нам

доктринери. Ний, тоест, нашето поколение, беше от тая страна, много

по-щастливо: то имаше един ясен, светъл, определен идеал, от никого неоспорван

и тлеющ в душите ни и сърцата ни от малки: идеалът за освобождението на

България. Този благороден идеал беше си наш, роден, понятен, и в неговата

животворяща атмосфера възпита се цяла България, наякна за борбата и нему дължи

всичко онова хубаво, с което се гордее нашата нова история.

поддържам, че това явление е уродливо, то е отрова за душите и умовете на

нашата учаща се младеж - каза Цветанов. - И ако бъде повече трайно, отколкото

една преходна мода - то ще бъде истинска беда.

оскудна от онова, което предишната имаше. Понеже животът не дава пища на

нейните ратоборни ламтения, тя ги удовлетворява, както може и дето може. Един

изжъднял ще пие и от мътната вода на локвата. Понеже няма вече турци, а трябва

да се бунтуваме против нещо - бунтуваме се против учителите, против обществения

строй, против бога, па ако щеш и против здравия смисъл... Главно е жаждата да

се утоли. Тия младежи в турско време да бяха, може би щяха да ходят на

бесилките... Ето коя мисъл ме прави, като ги осъждам за увлечението им, да не

мога да ги презирам или мразя... Жаждата трябва да се утоли.
- Мене ми се чини, че тая жажда се възбужда изкуствено, както е изкуствено и

удовлетворението й - каза Цветанов, като климна на Бориса, който го поздрави

отдалеч. - Доказателство на това е поразителния факт, че въобще начинателите на

бунтове училищни и разпространителите на женевските социалистически издания са

неспособните или ленивите ученици. Виж ваш Бориса: той не е неспособен, но е

ленив към уроците си. Той ги намира много сухи и несмилаеми, което не му бърка

да поглъща с жажда женевските книжки.
И Цветанов произнесе тия думи високо, за да ги чуе Борис, който се зададе с

дружината. После му подаде ухилено и ръката си.

постоянно печели нови привърженици... На, одеве и дядо хаджи Евтим прегърна

нашето учение и вика гръмогласно: Да живее социализмът! Не беше ли така?-обърна

се гимназистът към още развълнувания старец.

господин Цветанов.

е се по-добро, отколкото да се храните със социалистическо учение. Тая храна ще

ви отрови умовете, ще ви изсуши сърцата, вий ще станете може би добри резоньори

и изкусни пропагандисти на утопии, но ще престанете да бъдете млади хора, ще

престанете да вярвате в човека и в живота, който вий ще гледате едностранчиво;

ще ви застари отрано горчивия скептицизъм. Да, Борисе, по-добре бъдете поети:

поетизирайте колко щете - вий от това ще изгубите само време, ако не спечелите

нищо - катерете се по кулите и планините, както сега правите с негова милост,

живейте в надземните области, пишете даже лоши стихове - но бягайте от тая

отрова - социализма.

другаря си.

поглед. Сърдечни и неразделни приятели, но по наклонности и увлечения се

различаваха много. Чинчев се отвращаваше от Борисовата библиотека и

социалистическо волномислие; мечтателен, мълчалив, той се предаваше на прочет

руските поети главно: Некрасова и Надсона и на скришно писане стихове,

поверявани само Борису, който безцеремонно се прозяваше при слушането им,

задълбочен при мисълта за всемирното превращение и наближающето откриване

гимназията...

IX. Разбит!

фърляха сянка въз полегатата морава. Там видяха седнал с жена си книжаря Захар

Народът. Тоя човек, с голям ръст, с голяма брада и с голям калпак, имаше прякор

Добробоев, но всеки го знаеше Народът, защото той имаше голяма слабост към

народа, в чието име се беше обогатил и който му не падаше от устата и за

славата на който никога не плащаше на редактори, които така приучваше на

идеализъм и сухоежбина... Народът прочее носеше в душата си дълбокото

убеждение, че той живее за народа и в джеба - подрязан молив, винаги готов да

нашари първата чиста маса, която зърне, с ерове, я-та и и-та - страшната

филологическа страст на Народа.

най-напред на политиката, после дошъл на баните, които не се държаха чисто,

после минал на хорът на Славянски, който сега пееше в Пловдив, внезапно се спря

на филологията, защото Народът се припря, че "Славянски" е криво, а "Словенски"

е името на знаменития руски певец, понеже...
И той извади молива и книга.
Като видя бедата, Цветанов, за да я отблъсне, промени разговора и покани

Чинчева да прочете нещо свое. Гимназистът стидливо измъкна из пазвата си едно

стихотворение. Дружината се умълча, за да чуе четенето. Захар Народът се

надвеси над ръкописа, за да следи правописанието.

това да го изправиш...

неговата "Дума". Аз ви поздравлявам, господин Чинчев, тука има и музика, и

мисли!...
Хаджи Евтим забележи:
- Наистина, върви като нанизано. Жална песен... - Па като се обърна към Бориса,

каза му: - Такива деликатни работи да пишеш, браво ще ти река. А ти само с

нащръкнала коса знаеш: "Долу чорбаджии"! "Долу царе"! Долосваш всичко. Пък нищо

няма да направиш на тоя свят, аз знам, че която кокошка много квачи, малко яйца

снася...
Стремски скокна живо.
- Моля, да попитам господина Чинчева нещо! - извика той, па се обърна към

гимназиста: - На колко сте години ?

ли са, моля, у вас тия чувства? Двайсет години! И вече дълбоко разочаровани! И

"хладно съмнение", и "сърце унило", и "рано разбит на злото под твара!" Това е

ужасно! Вие едвам зафащате да живеете, а карате ни да ви зарием в гроба, вие се

представяте една мумия... Под какви житейски борби се сломихте, какви световни

бури счупиха вашата енергия, несполуките на какви ваши високи ламтения внесоха

в душата ви ядът на унинието и безнадеждността? Зарежете тая болна

сантименталност... Вашите дребни ученически разочарования са смешно

преувеличени. Борбата, животът, ламтежите стоят пред вас още. Вашата сила още

не е зачекната, а вие сте се разхленчили като малодушна баба... У нас животът

други мотиви иска, не разочарование, не проповед на сънно униние и малодушие

трябва на българите днес, а храброст и енергия, труд и доверие в силите си.

Пейте, но пейте да будите, не приспивайте. Гледайте на живота светло, ясно. Вие

тепърва влазяте в него. Опълчете се против злините му, да. Но не капитулирайте.

С тая малодушна лира вие ще станете само лош поет и още по-лош гражданин...
Зашеметения от тоя строг съд Чинчев остана като вкаменен, с ръкопис в ръка. Той

просто докара жалост на Невянка, също засрамена малко за прибързаното си

пофаляване, тъй зле изкритикувано от мъжа й. И на хаджи Евтима стана неловко.
Цветанов се съгласи напълно със Стремски, като призна само рязък начина му, но

даде право и на Невянка, колкото за обработката и гладкостта на стиха. Той

притури глумливо:
- Аз бих ръкопляскал искрено, ако господин Чинчев ми беше прочел

стихотворението си, скрит зад тоя дъб. А тъй много вреди противоречието между

това униние на сломен от борби и бури мъж и голобрадия юноша, още непомирисал

живота.
- Вий кои писатели руски четете? - попита Стремски Чинчева.

влиянието тяхно: поезията на гражданската скръб, поезия мрачна и унила, поезия

на печал и незадоволство. Тя е продукт на руския живот и на руската история...

Крепосничеството в Русия намери своя протест в злъчния намръщен Некрасова;

болезнения Надсон изразява неудовлетвореността на днешния руски човек. И двете

тия поезии са явления естествени на руската мисъл. А Некрасов и Надсон са

високо даровити поети, изразители на душата на новите поколения. Но каква

работа има мрачния руски вопъл в нашия млад живот? Каква прилика има между

нашите условия и условията, в които се разкрива руския живот и които са

предизвикали тая поезия? У нас съществува оня политически и социален строй,

който най-крайните либерали в Русия биха могли да пожелаят за отечеството си.

Там има смисъл поезията на сълзите, на отрицанието, на песимизът. Да, руският

песимизъм! Неговата широка вълна заля умовете и у нас. Той възпита и отрасти

талантите на Любена и на Ботева, той отрови първия и замая втория, и след тях -

цяла школа иде... Просветителното влияние у нас на руската литература има и

своята сянка: този дух именно, растение логическо и природно на почвата, що го

е родила, но диво и непонятно у нас, дето крилата имат всичкия простор,

устремите всичката свобода, трудът безгранично поле, мисълта - задачи съвсем

други...
- Манолеви и Цабрикови! - каза докторът.
Отсреща се зададе една дружина от мъже и жени.
Челото на Стремски леко се понавъси.

X. Една светска интрига

момък, с приятно лице, с тънки черни мустаци, облечен в бели летни дрехи, с

ръкавици, вървеше със сестра си; той още отдалеко направи един изящен поклон,

най-много назначен за Невянка, както свидетелствуваше любезния му и приветлив

поглед, с който явно я стреляше. При всичкото негово умение да се държи и

владение удивителен такт и естественост в отношенията, зоркото око на Стремски

бе забележило, че в Цабриковата постоянна предупредливост и вежливост към жена

му имаше нещо натрапливо и подозрително, което повече сфащаше, отколкото

виждаше неговата бдяща, ревнива и нежна любов за Невянка. Цабриков, един от

модните кавалери в столицата, ловък, с ум блестящ, макар повръхностен и повече

параден, пущаше от няколко време в работа всичкия си богат запас от ухищрения,

за да придобие вниманието на госпожа Стремска. В успеха на тая честолюбива цел

беше турил всичкото си самолюбие на светски кавалер, прочут по своята

неодолимост пред красния пол. Невянка, сама образована, възпитана в европейска

среда, общителна, свободна, не се стесняваше от тая обикновена близкост с един

мъжов си близък познайник и намираше удоволствие в обществото му; блясъкът на

ума, на обноските, на речта му, съединени с почтителна и вежлива любезност,

чужда на всяка дръзкост, й бяха приятни. Често се беше случвало при срещите или

разходките, които случайно имаше със сестрите му, да говори дълго с него по куп

предмети, сериозни или леки, и по които винаги Цабриков умееше да говори

духовито, с водопади остроти и bons mots. Дядо хаджи Евтим се мръщеше и бъбреше

под мустак...

обществото тръгна из долът, той намираше възможност да я занимава с приятна и

жива беседа, на която знаеше да предава интерес и сред която не избягваше

най-малкия случай да й бъде приятен с една изискана внимателност, да я

погъделичка с един нетърсен, деликатен комплимент - любезности, на които нейния

добър и усмихнат поглед показваше, че не е безчувствена. Защото Невянка беше

жена. Но тоя горещ поклонник не говореше нищо на сърцето й, страстно предано на

Стремски. Отношенията й с Цабрикова, станали дружески, добиваха характер, който

тя не подозираше, но който по нагон проникваше будното сърце на мъжа й. Невянка

беше на път не да се улови в примката на хитрия женски сърцеедец, а да даде

храна на хисарските клюки във вреда на нейната чест и за тайно удоволствие на

тщеславната душа на Цабрикова.

Стремска и в това смущение да опита да найде блогоприятна почва за нататъшни

действия. Това беше стратегема на изпитан Дон Жуан.
Дружината беше се разточила из долът. Стремски, занят в живи разговори с

Цветанова и доктора Дъбинова, вървеше отпред. Цабриков, по едно време от

приличие отделил се от Невянка, която идеше със сестра му и с госпожа Дъбинова,

повърна се към нея в същата минута, когато една друга дружина слазяше по

стръмнината с весели смехове. В нея дружина, при другите госпожи, беше и една

хубавица, стройна, с черни очи и с много вкус облечена.

си, и й каза ниско, с усмивка: