По гладката, стръмна южна урва на Амбарица високия старопланински връх, който
Изтегляне 5.57 Mb.
|
|
мнозина студенти, ваши съотечественици и без комплимент: трудолюбиви и способни. Виж, Entre-nous, за румъните не мога да кажа това... Например, тоя Шопов, о, какъв огнен и бързорек господин!... Българите въобще са енергични, млади хора... Вие сте от Филипопол? Какво прави вашия княз? Стремски помисли, че го пита за княз Алека Богориди - за чието сменяване още не беше чул вероятно, и му разправи, че сега Източна Румелия има нов главен управител, който не е княз.
да стори това и продължи: - Княз Петър Карагеоргевич, да. Аз го лекувах също преди три години... Той е мой приятел... Видяхте ли в приемната стая автографа му с образа? Ах, прекрасен и като човек, и като господар. Вий, младите народи, сте по-щастливи. У вас не е република - и много по-добре. Нашето републиканско правителство е една сган от разбойници и гладни аферисти. Де времето на монархията? Религия, закон, чест - тогава беше. Тогава беше и блясъкът... Французинът е роден природно монархист. Той обича славата, лъскавината, обича да има цар, обиколен с обаянието на трона и величието. А републиката що му дава? Един беден дявол Жул Греви, в редингот, днес президент, когото всеки псува, и утре, като го изтират, всеки ще забрави. Франция е възпитана, господа, в традициите на една хилядогодишна монархия. Обичат ли Франция у вас?... Да? И литературата наша е разпространена у вас?... Драго ми е. Франция е, господине мой, светилото на света... Чели ли сте Виктора Хюго?... Да, вашите българи му отдадоха голяма чест при погребението през май. Какъв чудесен венец! Ето един велик гений, който аз не давам за всичките победи на прусите... Вие ще пътувате довечера?... Поздравете княза си, той е мой приятел. Вие сте там високопоставен мъж и депутат? Стремски разбра от думите му, че докторът желае да ги отпусне. Той се възползува от случая и поиска някои наставления за Невянка относително предпазването й от последствията на предишното боледуване. Докторът даде нужните съвети, като й препоръчи особено да се пази от студа. Стремски забележи, че именно студът я вреди. - Де живеете вие, във Филипвил? - Във Филипопол. - О! Там климатът е студен и жесток. Зимувайте по на южно място - в Европа. Найден разбра, че знаменитият доктор никога не е търсил на картата България и мисли Филипопол да е при Архангелск, но счете за излишно да го осветлява върху географическото положение въз земното кълбо на една страна, "un pays perdu", която го съвсем не интересуваше. Те се поклониха и излязоха, изпратени до вратата от любезния насмихнат доктор. XI. Съгражданин По връщането си в хотела "Trois Princes" Стремски и жена му зафанаха да се прибират. Дойде Шопов, за да пита как ги е приел докторът и да ги изпрати. Те му благодариха сърдечно за голямата любезност, която им оказа сега и през всичкото им пребивание в Париж. - О, не говорете туй... Вие имате много багаж. Внимавайте за вагабонтите ноще - каза Шопов, като изглеждаше чантите и кутиите, пръснати из стаята. Думата "вагабонти" неволно науми Найдену за конта. - A propos, Шопов, познаваш ли тука някой русин конт Брадлов, студент по правото?
- Българин? - извикаха едновременно и Стремски, и Невянка. - Да, учи правото, или тъй да се рече... - Кой е той? Какъв е? Шопов им го описа. - Той е същият, Невенке - извика Найден. - Видяхте ли се? - Да, вчера. Но той се не изказа. Той се прекарва или оставил да го мислят за руски конт! И като конт е облечен. Шопов изпляска с ръце. - Ах, фокусник! Невянка, разперила ръце неподвижна, гледаше смаяна Шопова, който се превиваше от смях.
триста франка, да му издаде полица до баща си за четирестотин. Трябва да е много на тясно горкият. Панаретов го продал за зелен хайвер: казал му да дойде в понеделник заранта - тая заран, - защото щял да получи пари от София. Пък снощи той тръгваше за Лондон, както ми каза. Брадлов нямаше да го завари. Но Панаретова и днес зърнах тука. Закъснял е. Брадлов го е оскубал.
представил за руски конт, и за дълговете му. - Тоя гадък чапкънин ще лепне петно на всинца ни! Полицията скоро ще го пипне и ще бъде узната истинската му народност. Досега само от румъните излазяха подобни негодници. Българинът студент в Париж има добра репутация и навсъде му вярват!
- Не е на стипендия. Поддържал го баща му. Бях чувал нещо за него. Богат човек бил, но прост. Забогатял през войната. Кой ми казваше, че му пращал по двеста лева месечно?... Той беше лош ученик още от началото... Идеше на лекциите на дъжд, на вятър. И от българите странеше... Лани го срязаха. А тая година съвсем се не мярна в Quartier Latin. Мислех, че се е завеял някъде. Но хитър, но гъвкав, ал дракулуй - не мяза на българин, играе на въже. Колкото пъти го видях - модно, шикозно облечен се' tire a quatre epingles; и френски по-лесно научи - от тичане по булевардите с кокотките... Разполагаше със средства, дяволът, и харчеше... Баща му сам го изхайти... Как е смятал, как е лъгал баща си досега, та още го държи, един бог знае... - Попитайте другарите си, Шопов, които знаят откъде е Брадлов, и пишете на баща му.
си напрягаше мислите, за да си спомни - да... от Калофер... не, не... Татък близо пак... Но как го викаха мястото? Нова черква? Ти отде беше родом? - От Бяла черква. - Ах! От Бяла черква! - извика Шопов. - От Бяла черква? - попитаха смаяни Стремски и Невянка. - Да, от вашия град... Как да не можете да се сетите? - У нас няма Брадловци. - Чакайте, аз си наумявам още нещо - каза Шопов, като фана за копчето на сетрето Стремски и го въртеше; - една визитна картичка Брадлова помня, че видях: Стефан Р. Брадлов. С. Р. се зафаща бащиното му име...
черква за Рачка и в Хисаря за сина му Стефана - от чича си. - Синът на Рачка! - допълни Невянка поразена. - Как? Пръдлюв ли е бащиното му име? И той го изменил Брадлов! - извика Шопов. И зафана се общи смях. - Ах! И не стига Брадлов, ами и конт! - А брат му - станал губернатор на област; а той е помощник на пристава в Карлово!... - извика Невянка. И те се превиваха от смях и не чуваха, че някой дваж вече потропа на вратата. Пръв обърна внимание Шопов. - Entrez! - викна Стремски. Влезе един полицейски комисар. Той поздрави и попита: - Кой е тука господин Стремски? - Аз съм - отговори Найден. - Познавате ли един българин, Брадлов? - попита полицейския чиновник. - Нали ти думах, че ще го пипнат? - издума ниско Шопов по български на Стремски. - Познавам го, господине. - Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник - каза комисарят. - Той се е наричал руски конт още, той обаче отказва всичко. И за да подкрепи негацията си, уверява, че той е в Париж само от две недели. Той посочва вас като свидетел: вие сте пътували заедно по железницата насам, от Швейцария. Стремски погледна слисан Шопова. - Каква дързост! - издума Найден по български. После отговори по френски: - Той лъже!
заявите това на полицейския следовател и в очите на вашия съотечественик... И той сам пожела да ви викаме. Шопов се обърна към комисаря: - Господин комисарю, имайте пред вид, че негова милост и госпожата му са пътници и след два часа тръгват. Вий ще ги закъсните. - Това се не касае до мене, господине. Аз изпълнявам длъжността си... При това аз казах, че участъкът е твърде близко. Те ще имат време да сварят трена. - Мога да дойда и аз? И аз познавам същото лице - каза Шопов. - Той вас не е посочил, господине! Но понеже можете и вие да осветлите правосъдието, придружете ни, ако обичате. Стремски поръча на жена си да дотъкми всичко в отсъствието му, за да могат да тръгнат веднага за гарата, щом се завърне от участъка. - Хиляди извинения, госпожо! - каза комисарят, като се поклони ниско на Невянка, и излезе. Стремски и Шопов го последваха. XII. Нечакана развязка Положението се обръщаше в трагическо - по-скоро, отколкото си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предложенията си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент. Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването си. За дълговете - имаше лек - той сам би станал поръчител, додето Рачко ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление. - Не вярвам такова нещо - каза Шопов - освен лъжливата графска титла... Но той се е представил не френски, а иностранен граф. Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че българите студенти се радват на добро име досега... Във всеки случай Брадлов ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца. Стигнаха в участъка. Комисарят ги въведе най-напред при полицейския следовател и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника. - Ще имате, господа, очна ставка - каза следователят след получаване показанията им, па заповеда на един стражар да доведат Брадлова. Подир две минути вкараха арестувания. Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени. - Панаретов! - извика Шопов. - Шведецът! - извика Стремски. Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият познайник Панаретов, същия, който във вагона се прекара за шведец. Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че си прикачил титлата "конт".
каза Стремски. И Шопов удостовери личността Панаретова. Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно произшествие с него и ги отпусна.
"Данемарк" и завари там Панаретова, принуден да отложи тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди жилецът в N 28, че полицията желае да го види,
е влазял в хотела "Данемарк", който помислил, че е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите и госпожа Рашел спокойно:
едно славянско име, което се произнася двояко. И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната стълба. Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова - макар и мургав - и самото му име, което за френското ухо, кой знае как, имаше голямо съзвучие с "Брадлов". При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син, Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал. Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.
всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя. - Но защо ни той мистифицираше във вагона - това не мога да разбера - казваше Стремски. - Не сещате ли се? - каза Шопов. - Именно, се е срамел от циганията си, като се е тъпкал в трети клас при такива големи командировачни пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!... Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска българия! И Шопов се кискаше неудържимо... .......................................................... След малко и троицата потеглиха за гарата. I. Една гръмлива утрина На изток се сипваше зората. Разкошната южна нощ се привършваше. Широкото Пловдивско поле още дремеше. Трите могили на южнобългарската столица се дигаха мълчаливи и черни, с тъмните облаци на сградите по върховете си, които правеха линията им начупена и щърба във фона на развиделелия кръгозор.
обещаваше един хубав ден. Талигата на Филеас Фога пъплеше бавно из тихото поле. Двата коня, драгливи ожулени кранти, пристъпаха лениво, като пръхаха утрешния свеж въздух. Талигарят, за да не заспи, запушваше често цигара, закачил юздите на конете за една кука и оставил ги на своя воля дремливо да пристъпят с бързината на една костенурка. Тоя скоро начин на каране, с който шейсетте километра от Бяла черква до Пловдив той зимаше за три дена, беше направил знаменита талигата на бай Пея Орлякът, а той сам беше прославен по цяла Стремска долина с прозвището: "Филеас Фог", прочутия Жул Вернов пътешественик, който бе обиколил земното кълбо в осемдесет дни и чиято история цяла Южна България беше прочела с възхищение1. Глумливите белочерковци кръстиха прочее с името на прочутия английски бързоходец и своя единствен талигар, бай Пея Орлякът.
души, и те бяха наши познайници: Хаджи Евтим, хаджи Смион и Анастас Хамамджиолу. Хамамджиолу отиваше на Пловдив по работа - той имаше съдба там; - хаджи Смион беше повикан за венчавката на сина си с една пловдивска мома; хаджи Евтим - отиваше да види Найдена и снаха си, които вчера трябваше да бъдат пристигнали от странство, както смяташе от едно тяхно писмо из Виена. Троицата старци бяха тръгнали заедно, и с Филеас Фоговата единствена талига, като се бяха въоръжили с героическо търпение, необходимо при това пътешествие. И тримата, загърнати добре с палтата си от утренната свежест, мълчаха или дремеха. Сегиз-тогиз някой се обаждаше и кажеше нещо, па пак се въдворяваше тишината в колата.
отиваше право между два реда върби. Ненадейно изгърмяха няколко пушки през тях, зад върбаците. Пътниците се сепнаха и погледнаха из талигата.
половина пак чухме гърмежи, гаче хилядо пушки пукнаха. Тая нощ сякаш че се намираме близо до битка! - каза хаджи Евтим, провирайки си главата навън, за да види нещо. - Тия пушки гръмнаха откъм Марица, а първите изгърмяха отдясно, от полето - каза Филеас Фог. - Кога идем в града, ще разберем - каза Хамамджиолу. - Не е чиста работата - допълни Филеас Фог обезпокоен. - Аз ви думах и напред, че са разбойници, ама вие не вярвахте... Аз, когато един път в Молдовата... - Какви разбойници дрънкаш, хаджи? - пресече го другарят му. - Първите гърменета бяха от цяла войска, а не от няколко души. Ехтеше кърът. Кършияка наближаваше. Черните покриви на къщите й се различаваха ясно от гъстите върби, с които досега се смесиха в тъмен куп. Ненадейно талигарят обърна вниманието на пътниците към едно странно зрелище. Из полето отдясно зачерни се голямо множество хора, които идеха насам. Това множество вървеше из конарския път на една дълга линия. Отпред един куп конници образуваше главата на колоната, на която края се губеше в дрезгавината зад дърветата. Туптенето на конете, шумът на стъпките, звънът на оръжията се чуваха ясно, но гласове рядко изскокваха. Това мълчаливо шествие се движеше и напредваше към шосето, очевидно, то отиваше към града.
да вървят на известно разстояние зад множеството и да се спрат на първия хан на Кършияка.
по-голямата част се отмести надясно и изпълни полянката, която заграждат на полукръг върби. Други тълпи се зададоха из конарския път.
неколцина души дойдоха към тях. Като ги приближиха, пътниците видяха селяните в пълно въоръжение: с пушки на рамена, с нанизи патрони около кръста, с револвери в кобури, окачени на поясите. - Накъде пътувате, баювци? - попита единият, като надника в колата. Обадиха му. - Слезте. Един наш човек има болен, да го турим в каруцата. - Няма да ходите в града - каза друг. Пътниците разбраха, че всяко съпротивление на тия обръжени хора ще е безполезно, и слязоха от колата. - Елате при нас, заедно ще влезем в Пловдив-казаха селените и подкараха троицата пътници напред към дружината. Шосето и поляната бяха почернели от купове хора прави и от петдесетина конника. Имаше там около четире или петстотин души селяни - се въоръжени. На един кон седеше с някакво перо на шапката една мома, препасана със сабя, и тя държеше знамето. Пленниците бидоха турени между две върби под надзора на двама селяни. Те разбраха, че не искат да ги пуснат, преди да влезе дружината в града, без да си обяснят добре причината на тая предпазителна мярка. Те обаче се поуспокоиха за себе си и за своята лична безопасност. Хаджи Евтим попита вардачите си какво се е набрал тоя свят тука и каква му е целта. - А бе, господине, нема не видите? - отговори единият селенин надменно. - Видим, но не знаем. - Почакайте, ще се научите. Зададоха се няколко души още. Запитаха ги откъде идат. - От Бяла черква - отговориха. - Какво ще чините в Пловдив? - Сватбари сме, ако питаш - каза хаджи Смион, с цел да успокои войнствените селяни върху миролюбивия характер на тяхното пътешествие. - А, сватбари сте? И ние сме сватбари! Тая утрина ще венчеем една мома и един ерген - викат го Александър - каза един от тях, па отминаха. - Хай да е честито! - усмихна се щастливо хаджи Смион, па бутна хаджи Евтима: - Как не ни дойде одеве на ума, че е сватба? Тукашните селени тъй правят сватбите, с пушканета и с байряци. Само напразно се уплашихме. - Каква те е сватба намерила, хаджи - забележи му Анастас Хамамджиолу - не чуваш ли какво приказват? Дошли са Кръстевича да свалят! - Слушайте, слушайте какво викат! - пошушна им хаджи Евтим, като им направи знак.
- Да живее съединението. - Да живее княз Александър! - Долу пашата! - Това е революция - каза хаджи Евтим със сериозен вид. - А ние се хванахме тука. Ето защо ни запряха, да не би да обадим... - Тия са чапкънски работи - пришушна Анастас Хамамджиолу намръщено и гневно. - Истина бе, революция! Нема тия простаци ще направят революция?... Аз, когато княз Куза сваляха... - но хаджи Смион млъкна благоразумно, защото селяните можаха да го чуят.
сподирен от две момченца, също с левове на калпаците, попита с гръмлив глас Анастаса Хамамджиолу:
пашата... майка му стара!... Няма ли за тия християни по една пушка, бе? - обърна се исполинът към другите.
Тоя ден кръв ще падне!... - измърмора мрачно Хамамджиолу. - Не се бойте. Аз, когато Куза сваляха... Но хаджи Смион млъкна, побледнял. -------------------------- 1. Романът: Пътуването около земята в осемдесет дни от Жул Верна, напечатан във в. "Марица" през 1880.горе II. Продължение Между това хаджи Евтим беше захванал разговор с един по-приказлив селянин и както от него, тъй и от разговорите на другите, той узна, че революционерите бяха селяни от Голямо Конаре и няколко други съседни села. В числото им влазяха всичките запасни, които имаха пушките си. Те потеглили от Голямо Конаре по полунощ и дълго време чакали при село Царацово известие от Пловдив, че конакът е нападнат от войската, с която били в споразумение. Там дали един залп на въздуха против двайсетина кавалеристи, които се задали насреща им, и веднага побягнали назад към Пловдив... Но известието, което очаквали, не идело и те се безпокоели силно и се обезкуражили. Боели се, че може да осъмнат в това Каталог: res res -> На Блайт, Дължа благодарност на Емили Бестлър, Джейсън Ка res -> Космически граници res -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий res -> Списък на издадените сертификати за продукти res -> На предложение Дата Съдържание на предложението res -> Побитови операции Изтегляне 5.57 Mb. Сподели с приятели:
|