По-точно предвиждане на вулканични изригвания благодарение на финансиране от ес



Дата25.02.2018
Размер49.06 Kb.
#58937





Европейска комисия

Съобщение за медиите

Брюксел, 19 септември 2014 г.



По-точно предвиждане на вулканични изригвания благодарение на финансиране от ЕС



Снимка: Балдур Бергсон измерва газове край потока лава Холухраун в Исландия от финансирания от ЕС проект FUTUREVOLC. Изтеглете висококачествена версия на снимката.

Вулканичните изригвания са много трудно предвидими. Поради увеличената сеизмична активност на вулкана Бардарбунга в Исландия край Холухраун, експертите внимателно следят и анализират голямо количество данни, които се събират от района.

Много исландски вулкани са покрити с лед — фактор, който често води до експлозивни изригвания с изхвърляне на много пепел, подобни на изригването на Ейяфятлайокутъл през април 2010 г. Вулканът забули Северна Европа в големи облаци пепел и накара водещи авиокомпании да отменят важни полети, което от своя страна наруши плановете за пътуване на около 10 милиона души. Финансовите щети се оценяват на близо 3,9 милиарда евро.

Този път обаче има разлика. В отговор на изригването на Ейяфятлайокутъл ЕС финансира изследвания, за да се предоставят по-точни и своевременни предупреждения. Целта е да се даде на органите за гражданска защита и на важни стопански субекти, като например авиокомпании, повече време да реагират ефективно и по този начин да опазят живота на хората и да ограничат щетите за икономиката на Европа.

Пример за това е проектът FUTUREVOLC. От началото на проекта през октомври 2012 г. изследователите са инсталирали детектори на вулканични газове, инфразвукови сензори, камери с висока разделителна способност, сеизмографи и сензори за регистриране на движения на земната кора в най-активните региони на Исландия за допълване на съществуващата мрежа. Много от тези допълнителни датчици са част от мобилни мрежи, които позволяват разполагането им в активни зони в подкрепа на постоянната мрежа.

Новите уреди, като например сеизмографите, долавят минимални движения (сеизмични трусове), които са евентуален признак за движение на магма към земната повърхност или за наводнения, причинени от изригване на магма под леда. Тези наводнения са значителна заплаха за местните жители и инфраструктура.

Допълнителни GPS инструменти и сателитни данни също могат да помогнат за долавяне на много малки промени. Край Бардарбунга данните и уредите бяха използвани за оценяване на обема на магмата, навлязла в земната кора до 10 км под повърхността.

Проектът е съсредоточен също така върху наблюдението на изригвания след като достигнат повърхността — измерване на опасни газове, на потоците лава и т.н. Тази информация може да покаже дали има вероятност вулканичната дейност да прерасне в изригване, подобно на изригването през 2010 г.

През юли екипът добави 3 наземни инфрачервени камери към мрежата от камери в Исландия за откриване на силикатни частици във вулканичната пепел. В рамките на проекта бе изпитан и монтиран върху самолет датчик, който успешно откри пепел, взета от вулкан в Исландия и пусната от въздуха над Бискайския залив във Франция. Датчикът, който използва многоспектрални камери за разграничаване на силикати от ледени частици, откри пепелта от разстояние 60 километра. Ако Бардарбунга изригне, екипът може да използва същия датчик, за да следи за евентуално изхвърляне на пепел.

В съчетание с метеорологичните данни и модерните техники за моделиране резултатите от FUTUREVOLC ще помогнат за подобряване на прогнозирането на разпространението на пепел, твърди координаторът на проекта Фрейстайн Сигмундсон от Исландския университет.

Изследванията по FUTUREVOLC ще се използват от Групата за наблюдение на Земята (GEO) — част от приноса на Европа към глобалните усилия за подобряване на прогнозите за вулканична дейност.

Европейският комисар по въпросите на научните изследвания и иновациите Мойра Гейгън-Куин каза: „Вулканичната дейност може да засегне хиляди европейци, независимо дали живеят близо до активни вулкани или не. „Хоризонт 2020“, новата програма за научни изследвания на ЕС с бюджет 80 милиарда евро, ще продължи да подкрепя този вид изследвания в полза на всички европейци.“



Сателитно наблюдение

EVOSS е друг пример за финансирани от ЕС изследвания на вулканите. В рамките на проекта бе разработена нова спътникова система за автоматично откриване и наблюдение на изригващи вулкани по цял свят. След това „облакът“ от специализирани компютърни сървъри на проекта автоматично разпространява данни в реално време до съответните органи за гражданска защита.

Системата измерва изригвания по три начина: топлината, излъчена от даден вулкан, изхвърлените газове и пепел и физическите промени по повърхността на Земята. Тези данни могат да помогнат на учените по-добре да предвидят каква ще е активността на даден вулкан в бъдеще — например дали дейността му се засилва или отслабва. EVOSS – Европейските космически услуги за наблюдение на вулкани – вече действат в Европа, Африка и вулканичните острови в океаните около тях.



Навременни предупреждения

Междувременно приключи проучване на шест вулкана в Европа и по света по проекта VUELCO. Проучването доведе до създаване на база данни за вулканичната активност и до по-добри модели за прогнозиране. В същото време екипът по проекта разработва начини за подобряване на комуникацията между вулканолозите и органите за гражданска защита. Целта е да се помогне на местните общности да разбират научните съвети за вулканите и да предприемат подходящи действия. Сред другите финансирани от ЕС проекти, свързани с вулканите, са MED-SUV и MARsite.



Контекст

Проектът FUTUREVOLC получи 6 милиона евро финансиране от ЕС и събира изследователи от 27 университета, изследователски организации, публични органи и предприятия от Исландия, Ирландия, Италия, Обединеното кралство, Швеция, Германия, Норвегия, Швейцария, Франция и Нидерландия. EVOSS бе подпомогнат с 2,9 милиона евро и привлече партньори от Франция, Белгия, Италия, Обединеното кралство, Германия и Нидерландия. VUELCO получи финансиране в размер на 3,5 милиона евро, като в него участваха партньори от Обединеното кралство, Испания, Италия, Германия, Ямайка, Мексико и Еквадор.

Двата проекта бяха финансирани по Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (2007 — 2013 г.).

На 1 януари 2014 г. ЕС започна изпълнението на новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. През следващите 7 години близо 80 милиарда евро ще бъдат инвестирани в научноизследователски проекти и иновации, които имат за цел да повишат конкурентоспособността на европейската икономика и да обогатят познанията в различни области. Средствата от бюджета на ЕС за научни изследвания са насочени главно в области, в които резултатите реално ще подобрят живота на хората — здравеопазване, околна среда, транспорт, продоволствие и енергетика. Научноизследователските партньорства с предприятия от фармацевтичната промишленост, аеронавтиката, автомобилостроенето и електрониката са и стимул за частния сектор да инвестира в дейности, които ще допринесат за икономически растеж и за създаването на висококвалифицирани работни места. „Хоризонт 2020“ още по-осезателно ще съдейства за превръщането на перспективни идеи в продукти, процеси и услуги с непосредствено търговско приложение.



За повече информация:

FUTUREVOLC: http://www.futurevolc.hi.is

Видео за FUTUREVOLC: http://www.youtube.com/watch?v=dmy_t7h5MwY

EVOSS: www.evoss-project.eu

VUELCO: http://www.vuelco.net/

MARsite: http://marsite.eu/

MED-SUV: http://med-suv.eu/

Уебсайт на „Хоризонт 2020“: http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/



За контакти:

Michael Jennings (+32 2 296 33 88) Twitter: @ECSpokesScience

Monika Wcislo (+32 2 298 65 95)

За гражданите: Europe Direct на телефон 00 800 6 7 8 9 10 11 или на електронния адрес на информационната служба





IP/14/1021

Каталог: rapid
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Европейската комисия е готова да започне преговори със сащ за споразумение за личните данни с цел борба с тероризма и престъпността
rapid -> IP/10/609 Брюксел, 26 май 2010 г. Европейската комисия се стреми да постигне високи стандарти за закрила на неприкосновеността на личния живот в рамките на споразумението за защита на данните между ес и сащ
rapid -> Европейска комисия — Съобщение за медиите
rapid -> Заседание на Съвета Външни работи Търговия Женева, 14 декември 2011 г. Председател г жа Hanna trojanowska
rapid -> Европейска комисия Съобщение за медиите
rapid -> Texte bg conseil europeen – bruxelles 15 & 16 octobre 2008 conclusions de la présidence


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница