Подкрепа от небето Нина Ничева
Изтегляне 367.43 Kb.
|
МатрицатаПарадоксът на сътворението е неразбираем за хората, чието мислене е линейно и триизмерно. Първичната душа - матрица е космическото яйце на живота и разума, създадено от Големия взрив, дал тласъка за сътворението на светове, галактики, звездни системи и планети. Създателят, Абсолютът, е матрицата, която е първичната и вечната душа. Тя има способността да се размножава чрез делене на безброй много частици. Те имат същия потенциал като оригинала. Повечето хора искат да получат отговор на въпроса: „Кой е Създателят на космическото яйце на живота и разума, дало началото на всичко съществуващо и несъществуващо във Всемира?" Могъщата творческа сила, породила всичко видимо и невидимо, проявено и непроявено за многобройните същества от различните галактики и вселени е Творецът - Създател. Той е проявата на енергията на нещо още по-древно и първично. Това е най-голямата загадка на сътворението. Щом Създателят - Бог е толкова необхватен, безграничен, вечен, могъщ, неизмерим и е дал старта на проявения и непроявения Всемир чрез Големия взрив, колко ли по-мощни и велики са силите, от чието сливане е сътворено космическото яйце на живота и разума. То е свръхконцентрирана енергия, първичната космическа смес на живота и разума, която и до днес продължава да твори светове, да трансформира галактики, да се разширява и да се свива, за да се разлее отново, но с променени свойства на енергията. Решението на Логоса - Творец да Бъде чрез Големия взрив и последиците от него, е проява на Първичната душа - матрица. Абсолютът е уникална сила, на която е присъщо всичко, което е, и всичко, което не е. Той е матрицата на всичко проявено и непроявено, на това, което е, и това, което не е. Абсолютът е Първичната космическа душа, която започва да се дели на съставните си частици – миниатюрни копия на Оригинала - Създател. Процесът прилича на пъпкуване или разрастване на клетките чрез делене. Всяка клетка на Първичната душа е индивидуална и относително самостоятелна. Тя започва своето пътешествие и развитие чрез самопознание и самоосъзнаване на това, което е, и това, което не е. Новородените души се отделят от първичния грозд - матрица когато достигнат своята зрялост. Тогава те се откъсват от пъпната си връв и потеглят по своята индивидуална орбита, носени от електромагнитните и енергийните сили, от космическите потоци на сътворението, които съответстват на параметрите на индивидуалната душа. Макар и копие на оригинала, тя има свои характерни параметри, които я отличават от другите души, свой „сериен номер", който е нейният космически код. Специфичното на всяка душа й отрежда избор на опитности и светове, в които се проявява и развива. Душата израства, помъдрява и прозира истината за това, което е и това, което не е. Космическите сили в края на голямото й пътешествие отново я връщат към Първоизвора, при матрицата - създател. Тогава душата се слива със своя оригинал и го насища с всичко, което е прозряла, проявила, усетила, преживяла и сътворила в безкрайно множество от животи и съществувания в различна форма и сред многобройни светове. Еликсирът от енергийните прояви на душата, която е натрупала колосално количество информация за това, което е и не е, се влива в първичната матрица. Тя не спира да сътворява нови души. Те, за разлика от първичните, се раждат и проявяват с много повече информация и познание, което остава кодирано в паметта на душата като архивирано знание. Тези души не са неопитни, но имат избор да започнат новото си пътешествие из сътвореното и несътвореното, необременени от познанието за това кои не са и за това, кои са. Така те съхраняват автентичността на своите усещания, преживявания и опитности, които не са повлияни от определени критерии или познания - категории за това кое е добро и кое е зло. Новата душа се впуска в космическото пътешествие чиста, неопитна и свободна да твори, като прави избори и проявява свободната си воля. След Големия взрив първичната Вселена се е разширила толкова много, че индивидуалната душа има безкрайни възможности за въплъщавания преди да се завърне към матрицата. Затова раждането на нови души продължава. Приема се, че от Големия взрив са изминали около 15 милиарда години. Първите проявени души вече са се слели със своя Създател три пъти и са започнали нов цикъл в еволюцията си. Проблемът се усложнява от факта, че процесът на сътворението е безкраен, така че душите имат неизброимо множество от избори за проява, преди да натежат от еликсира на познанието. Тогава той ги насочва към онзи вселенски енергиен поток, който ще ги отведе към Първичната душа майка - матрица, за да се слеят с нея. Има и души, сътворени след Големия взрив, които още не. са завършили своето пътешествие чрез сливане с матрицата. Това е проява на техния избор и на свободната воля да продължават да творят. В Космоса енергията се движи на приливи и отливи. Тя се подчинява на космическия пулс на съзиданието и разрушението, на прилива и отлива. Матрицата ражда душа по време на космически прилив. По време на отлив тя събира и обновява енергийния потенциал на първородната смес, за да я насити с мощните заряди на оригинала. Той има способността да се възпроизвежда и да възстановява нарушеното енергийно равновесие. Между приливите и отливите има космическа пауза, така че душите се раждат през един дълъг период от време от около 100 000 години. От космическа гледна точка това е миг, който няма никакво значение за процесите в макрокосмоса и за битието на Твореца. Това е ритъмът на неговото дихание - вдишването е събиране на енергията и насищането й с потенциала на първородната смес. Издишването е раждането на души, които поемат своя път из Всемира, за да бъдат пратеници на своя Създател и да го проявят в непознати и различни условия. Те ще обогатят опита Му и ще проявят потенциала на Неговите свойства и качества да е и да не е. Матрицата е вечният космически двигател на Всемира. Насища го с живот и разум. Променя параметрите му и чрез вечното движение разкрива потенциала на първичната смес и нейните съставни частици - копия на Твореца - Създател. Абсолютът е навсякъде и никъде, има информация за всичко и за нищо, за емоции и усещания, за красиво и грозно, за добро и зло, за светло и тъмно, за плътно и ефирно, за видимо и невидимо. Той е всичко и нищо, проявено и непроявено, сътворено и неродено. Създателят е звездни струпвания, черни дупки, галактики, планетарни системи, отрязъци от тъмна материя, облаци от прах и газ, самотни астероиди, комети, луни, сателити, мъртви и живи планети, видими и невидими светове, хора и не хора. Първичната душа може да се оприличи на гигантска компютърна мрежа, която чрез своите неврони - отделните души, разпръснати из различни краища на сътвореното и несътвореното, непрекъснато знае какво чувстват, преживяват, усещат, творят или унищожават те, макар и да се намира на неизмерими разстояния от тези свои клетки - деца. Тя е те и те са тя. Пространството и времето нямат значение за невидимата енергийна връзка между душата и нейния родител. Тя е вечна и непрекъсната. Проблемът за повечето души е да го проумеят и да успеят да активират връзката със своя истински център - същност. Човечеството е започнало това пробуждане. Много хора в началото на XXI век откриват удивителната способност да общуват с помощта на своите духовни антени със светове, отдалечени на светлинни години разстояние от Земята, да черпят информация, която е нова по времето на техния човешки живот, да пътешестват между звездите и да установят своето родство със същества от близки и по-далечни планети и светове. Всички същества в Космоса са роднини, защото са деца на един и същ Баща - Създател и са Негова проява. Душата може да избира външната обвивка тялото или формата, пола, света, в който ще се въплъти, за да трупа опитности и да се учи какво е индивидуалността, без това да я лишава от връзката с цялото. Сливането е космическата сила, която връща душата към оригинала. Раждането на душата е процес на отделяне и индивидуализация чрез израстване и себепознание на това, което е, и това, което не е. Когато душата натрупа достатъчно количество фина енергия и опитности, тя автоматично е привлечена от силата на единението, което я насочва към Първичната душа - матрица, с която се слива. Тя отделя своя екстракт - еликсир от познание за всичко, което е и всичко, което не е. Матрицата автоматично променя параметрите за следващия Цикъл на новородените души. Те трябва да разгърнат нови качества и свойства, защото през изминалото време Вселената се е променила и е различна от вече познатата. Един вечен и безкраен процес, който според някои прогнози може да приключи с едно свиване и концентриране на първичната смес. Предполага се, че след това ще последва експлозия, която ще е тласък за ново сътворение и проявление на обогатената първична смес на Създателя. Решението е Негово и то ще бъде проява на свободната Му воля, която е дарил и на нас, своите създания. Изтегляне 367.43 Kb. Сподели с приятели:
|