Обстоятелства изключващи обществената опасност

Обстоятелства изключващи обществената опасност

Чл.9, ал.2 Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. – малозначителност на деянието;

Чл.12 . (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) (Нова - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., предишна ал. 3, бр. 62 от 1997 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущен – неизбежна отбрана

Чл. 12А (Нов - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда. В тези случаи наказателна отговорност се носи само в случаите на умишлено причиняване на вредата. – институт на задържане на престъпник

Чл. 13 . (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. – крайна необходимост

(2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

Чл.13А . (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

(2) При решаване на въпроса, дали рискът е оправдан, се взема предвид и съотношението между очаквания положителен резултат и възможните отрицателни последици, както и вероятността за тяхното настъпване. – оправдан стопански риск;
При тези обстоятелства липсва общ опасност и противоправността на извършеното не може да се третира като престъпление и не поражда наказ отговорност.

1. Малозначителност на деянието (чл.9,ал.2) –по начало когато деянието съответства на всички признаци на състава на престъплението, то е с висока степен на общ опасност и е от категорията на деяния, които са забранени от НПН-а под стрес за наказ отговорност. По изключение в мн редки случаи е възможно поради съществуващи в конкретен случай обстоятелства, което съответства на признаците на законов състав, въпреки това поради своята незначителност в конкретния случай да не е опасно въобще или да е с мн по-ниска от типичната за този вид деяние. Напр кражбата на лист хартия или на 5лв – признаци на състава по чл.194. В такъв случай терминологично се казва, че деянието съответства на признаците на законовия състав или само привидно ги осъществява, без да е наказ противоправно. Тези деяния никога не осъществяват състава на престъплението. Степента на общ опасност по начало е функция от цеността на обекта на престъплението и степента, в която обектът се засяга от съотнош на ценността на обекта и степента на неговото засягане се определя “червената граница” отвъд която засягането на обекта е общ значимо. Въпросът е дали “границата” е премината или не? – дали сме изправени пред хипотезата на чл.9, ал.2 или не? Това зависи от реално настъпилите общ последици – реално настъпилите вреди. Възможно е в конкретния случай от деянието изобщо да не са настъпили общ вреди или те да са незначителни, но въпреки това деянието реално да си е престъпление като се изхожда от реално възможните макар и ненастъпили вредни последици. Когато се преценява дали едно деяние е малозначително или не, не бива да се забравя неговият потенциал – до какъв резултат то би могло да доведе. Чл.9, ал.2 е норма от общата част на НК, което означава, че тя е приложима към всички видове престъпления по принцип, включително против личността и др. Възможно е да се породи гражданска отговорност. Чл.99,т.3 - маловажни случаи на извършено престъпление – имаме престъпление, което обаче е с по-ниска степен на общ опасност от типичната за този вид престъпления. Това е различно от чл.9,ал.2. Между чл.9,ал.2 и тези по чл.12 до чл.13 съществува принципна разлика. Деянията по чл.12 до чл.13 са общ полезни и заслужават положителна правна оценка. Тези деяния са вредоностни и по принцип се причиняват на правно защитени интереси и тези вреди по начало са обявени за престъпление. Въпросните деяния, причинили визирани в НПН-а вреди, когато обаче са осъществени при някои от обстоятелствата на неизбежна отбрана и крайна необходимпст, те са несъставомерни (убийството на нападателя не е съставомерно), общ полезни, непротивоправни и непрестъпни. При тези обстоятелства се изключва общ опасност и противоправността. Деликатно равновесие – вредоносни и общ полезни – може да съществува при спазване на редица конкретни условия и изисквания. Когато деецът не е спазил едно само условие неговото деяние се превръща в общ опасно и престъпно ако е осъществило всички признаци на престъплението.

2. Неизбежна отбрана - чл.12, ал.1 от НК. За неизбежна отбрана може да се говори само при нападение при характеристиките посочени в чл.12. Нападението и неизбежната отбрана са неразривно свързани. Нападението трябва да е реален факт от действителността, за да има приложение на чл.12. Когато нападението не е реалнен факт а поради, а поради грешка на дадено лице то съществува самов неговото съзнание и той нарани мнимия нападател, деянието му ще е общ опасно и противоправно. Въпросът за отговорността му се решава съобразно наличието на вина – умисълът е изключен. Това се нарича мнима неизбежна отбрана. Нападението по чл.12 е винаги и само човешко деяние – нападение на ФЛ. Нападението е характеризирано само като противоправно, като то може да не бъде престъпление (постановление №21 на ВС) – субект на нападението може да бъде малолетно лице, както и лице действащо непредпазливо и без вина – срещу тях може да се реагира вредоносно, за да се прекрати на пададението.

А/ Обект на нападението – по начало нападението по чл.12 е насочено срещу живота и здравето, но те не са единствените обекти. Нападението може да има за обект всички правно защитени интереси. Начало и край на нападението – преди началото на нападението и след края му няма неизбежна отбрана. След края на нападението деянието на бившия нападател е обществено опасно и вероятно престъпно. Неговото деяние представлява нападение по отнош на бившия нападател. Начало на нападението- когато нападателят е започнал увреждането – нанесени са вреди. Има по-широко разбиране за начало на нападението – поставяне на обекта в конкретна опасност, независимо, че вреди още не са нанесени (посягане към оръжието за използването му е начало на нападението). Нападението трябва да е непосредствено – вредите ще се реализират ако не се реагира срещу нападателя. Кога е на лице такава опасност е фактически въпрос и главно значение има оръжието на нападението. Абстрактна опасност – не е предпоставка за неизбежна отбрана заплахата за едно бъдещо нападение. Противоправност на нападението – това означава, че във всички случаи нападението е общ опасно и причинява увреждане на интереса, срещу който е насочено. Нападението може и да не е престъпление – достатъчно е да е противоправно (има се предвид, не е единствено и само наказ противоправно, а противоречие на нападението на каквато и да е правна норма – може да е административно нарушение). Нападението засяга правно защитени интереси. ПН-а има определен обхват, поради което е възможно определено деяние да посяга бърху интерес, който е по принцип правно охраняем, без да нарушава ПН-а. Възможно е да се посяга върху правен интерес, но в съответствие със закона – в тези случаи няма нападение и съответно неизбежна отбрана. Нападателят няма право на неизбежна отбрана, когато той започне да търпи активното действие на нападателя. Същото е и при крайна необходимост.

1. Понятие за задържане на престъпник по смисъла на чл.12А. Става дума за фактическо задържане, коеот може да се осъществи от всеки един гражданин. Това задържане има два компонента: установяване на физически контрол върху задържания (ограничаване на неговото свободно предвижване в пространството). Този компонент изпълнява цялото съдържание на чл.212 от НПК, който съдържа предварителното задържане.

Вторият елемент, който не е задължителен е причиняването на вреди. Предназначението на чл.12А е именно да оправдае тези вреди ако такива са причинени. Ако не са причинени вреди при задържането...

2. Изискване за допустимост на неизбежна отбрана

а/ задържане на лице (наистина извършило престъпление, приготовление, опит, довършено престъпление). Правото на задържане възниква от момента на започване на наказуемата дейност до момента на реализацията на наказ отговорност (или когато наказ отговорност се погаси по давност). Този момент е свързан с установяване на физически контрол – първият компонент. Що се отнася до причинените вреди те се оправдават по чл.12а, когато престъпната дейност е прекратена. Когато причиняването на вреди способства за прекратяване на престъпление и за задържане правомерността на вредите се преценява по чл.12. Причиняването на вреди по чл.12а се оправдава единствено ако задържаното лице не уврежда задържащия орган. Ако то осъществява активна съпротива се възобновява ситуацията на неизбежната отбрана – то става нападател. При задържане по чл.12а лицето не може да бъде умъртвено както при неизбежна отбрана. Чл12а оправдава задържане на лица, за които няма влязла в сила присъда и това е неговата основна хипотеза. След като продължава да действа презумцията за невинност, задържащите действат с една фактическа презумция, че лицето е извършило престъпление. Ако в предварителното производство се докаже, че то не е извършило престъпление, чл12а не оправдава причинените вреди. Когато се действа по чл. 202 от НПК, който регламентира условията за предварително задържане – очевидец го посочи, открити следи от престъплението, когато е хванат на местопрестъплението; Достоверност на оперативната информация за лицето.

Б/ да съществува опасност извършителя на престъплението да се укрие, или да извърши др престъпление или да заличи следите от престъпление – тази опасност е на лице преди всичко с оглед на поведението на лицето след извършване на престъплението. При преценка за наличието на опасност от окриване трябва да се изхожда от постановката на чл.102 от НПК. Опасността от окриване е свързана с тежестта на извършеното престъпление и също с личността на извършителя (рецидивист).

3. Условия за законосъобразното прилагане на задържане на престъпник, свързани със самия начин на задържане

а/ да няма др начин за неговото задържане посочено в чл.12а. Той се прилага само ако няма начин лицето да се задържи, без да се причинят вреди (няма начин за безвредно задържане). Ако не бяга, не оказва съпротива или бяга, но се знае къде се крие, причиняването на вреди няма да се оправдае по чл.12а . Целата на задържането е придаването на органите на властта за търсене на полагащата му се наказ отговорност, съгласно чл.12а ЗАДЪРЖАНОТО ЛИЦЕ ПРИ НИКАКВИ УСЛОВИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ УМЪРТВЕНО. Др цел на института е да се прекрати всякаква възможност да се извърши др престъпление. Предели на необходимите мерки при задържането – специално уредени в чл.12а, ал.2 – явно несъответствие м/у вредите и характера и степента на общ опасност на извършеното престъпление, другото условие е по аналогия с опасността на нападението по неизбежната отбрана (където се оправдават само) – без необходимост се причиняват прекомерни вреди. Когато има превишаване на пределите наказ отговорност се носи само при умишленото им причиняване. Ако вредите са по непредпазливост чл.12а не се прилага – лицето е виновно, но чл.12а изключва петото свойство – наказуемост на деянието. Чл.12а оправдава само вредите на задържаното лице, не и на трети лица. Това може да става само по института на крайната необходимост.

Оправдан стопански риск (чл.13а) – има субсидиарен характер по отношение на крайната необходимост – допълва я с хипотези. По-конкретно когато са спазени изискванията на чл.13а се оправдава причиняването на вреди, за да се постигне значим общ полезен резултат. В случаите когато съществува общ опасност вредите, които се причиняват се отразяват на общ опасност – оправдава се безуспешната намеса.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

(4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи.

(5) Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо.

• 
  нормативистично разбиране заз нещата. Вината се свързва със самата отрицателна оценка на съдията за извършеното деяние. Вината – това е укоримостта на мотивационната дейност на човека, който се е отклонил и е нарушил повелите на правото.
  
• 
  Психологическо разбиране за вината – то е господстващо и е възприето в НК – вината е реален факт и съществува в съзнанието на дееца. Вината е психическото отнош на субекта на извършеното общ опасно и противоправно деяние към неговия обществено опасен характер и общ опасните му последици. Същността на вината е свързана с отношението на дееца към общ опасност на своето поведение и ако не я е разбирал – дали е могъл или не да я разбере.
  

1. Умисъл – уреден в чл.11, ал.2. Има два вида умисъл – пряк и евентуален (косвен) умисъл. Ако тези две форми липсват значи липсва умисълът въобще. Има различни квалификации на умисъла в рамките на прекия и евентуален умисъл. И двата се изграждат от интелектуалния и волевия момент – те са абсолютно задължителни. Без интелектуалния момент волевия не може да съществува. Интелектуалният е посочен в чл.11, ал.2 – деецът е съзнавал общ опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал или допускал настъпването на тези последици (волевият момент). Искал – волевото отнош на прекия умисъл, допускал – волевото отнош на евентуалния умисъл. Прекият и евентуалният се различават по волевия момент. Интелектуалният момент може да съществува без волевия, но в този случай няма да има умисъл. Интелектуален момент – реално протекли в съзнанието на дееца представи по време на извършване на деянието.

А/ Интелектуалният момент се изразява в съзнаването на общ последици на извършеното деяние и че е съзнавал общ опасния характер. Предвивждал общ опасните последици означава, че деецът е предвиждал фактическият характер на последиците. Това означава, че деецът е имал представа и за техния общ характер. В този смисъл съзнавал общ опасния характер се съдържа в предвиждането на общ опасните последици. Съгласно бъл НК става дума за съзнаване на общ опасност на деянието като негово обективно социологическо, а не юридическо свойство на престъплението. В съдържанието на умисъла не се включва съдържанието относно противоправността. Не е необходимо да се установяват представи в съзнанието на дееца, че той знае – че извършва престъпление, че знае престъпния състав на деянието. “незнанието на закона никога не оправдава”.

Б/ В бтл НК има втора редакция на интелектуалния момент – в чл.14, ал.1 дава се определение за грешката, която е изключващо вината обстоятелство. Незнанието (липсата на представа) относно който и да е обективен признак на съществения състав изключва умисъла. Съгласно тази редакция на интелектуалния момент, на първо място се включва представата за всички обективни признаци на едно престъпно деяние. Кражба – обективните признаци са, че деецът отнема чужда движима вещ без съгласието на собственика. Всички те трябва да се съзнават. Ако един от тях липсва – липсва умисълът за кражба. Трябва освен това да се съзнава и общ опасния характер на деянието и последиците. Щом липсва съзнаване на тези общ опасни последици и характера на деянието се изключва умисълът. При мнима неизбежна отбрана се оправдават действията на този, който си мисли, че е в ситуация на неизбежна отбрана, тъй като той не съзнава общ опасния характер на деянието – изключва се умисълът. По същесто двете реакции на интелектуалния момент са тъждествени – от едната реакция се отива в другата и обратно – има ги в “Грешката и случайното деяние в БНП”. Въпреки че законодателят не прави тази разлика интелектуалният момент на евенъуалния умисъл е с по-богато съдържание от съдържанието на прекия умисъл, най-малко за това, че при евентуалния умисъл деецът има представа най-малко за две последици. Едната, която е пряко целена (и общ опасна) и плюс нея има представа за една втора последица, която е страничен резултат. При прекия умисъл последицата е само една.

В/ волеви момент на умисъла – двата вида умисъл се различават преди всичко по волевия момент. При прекият деецът иска да причини предвижданите общ опасни последици. Съгласно чл.11, ал.2 ако съберем интелектуалния и волевия момент при прекия умисъл деецът е съзнавал общ опасния характер на деянието и общ опасните последици и е искал тяхното настъпване. При евентуален умисъл деецът е допускал настъпването на общ опасните последици. Евентуален умисъл е на лице когато деецът е съзнавал общ опасния характер на деянието, неговите общ опасни последици (интелектуалния момент) и е допуснал тяхното настъпване (волевия момент). ДОПУСКАЛ в НК се използва на мн места с различно значение. Под допускал като волеви момент се разбира съгласявал се с ( или примирявал се с) с настъпването на предвиждането на общ опасните последици. Съгласявал (примирявал) като волеви момент има различно проявление. Най-укоримата форма на съгласяване е пълното безразличие към последиците. Тя може да бъде дадена и в по-малко укорима форма – надявал се е ; още по-малко укорима форма – деецът е взел мерки да не настъпят общ опасните последици, без обаче да е убеден, че ще успее да осуети тези последици. И при евентуалния умисъл (и при непредпазливост) тези форми на вина се отнасят само и единствено към последици, които са само страничен (вторичен) резултат от деянието, което е насочено към др последици (деянието има др насоченост – има др цел). Пряко целените последици могат да бъдат общ полезни, могат да бъдат и общ опасни и по отнош на тях ще имаме пряк умисъл.

3. Непредпазливост – чл.11, ал.3. Подразделя се на самонадеяност и небрежност.

Б/ Небрежност – дадена в чл.11, ал.3 с думите “деецът не е предвиждал общ опасните последици, но е бил длъжен и е могъл”. Деецът изобщо не е предвиждал общ опасните последици – нито изобщо, нито по принцип. От тяхното настъпване той е безкрайно учуден. При самонадеяност имаме предвиждане само по принцип, но не и в конкретния случай. При евентуален умисъл – и по принцип, и в конкретния случай.

Чл.17 до чл.19 уреждат тази проблематика:

(2) Приготовлението е наказуемо само в предвидените от закона случаи.

(3) Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Чл. 18. (1) Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.

(2) При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

(3) При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

а) се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или

б) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

Чл. 19. В случаите на чл. 17, ал. 3, и 18, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

Става дума за такива стадии, които предшестват довършеното престпление, които са наказуеми. В Особената част на НК законодателят очертава довършените престъпления и наказанията са именно за тях. Тези членове разширяват наказ отговорност и момента преди извършване на престъпление чрез норми на Общата част, важащи за всички извършени с пряк умисъл престъпления в Особената част. Преследват се две цели – която се цели с всеки наказ закон = запрет и втората – чрез наказание на приготовлението и опита се създава правна възможност за държавните органи да вземат мерки за пресичане на общ опасна дейност в процеса на осъществяване преди тя да настъпи, включително и чрез неизбежна отбрана, причинявайки вреди на дееца. Приготовлението и опитът създават база и за прилагане института на неизбежна отбрана, обявяваща за приготовление една дейност, която противоправна дейност е абсолютно задължителна по смисъла на чл.12, ал.1. Ако чл.17 и чл.18 не съществуват за институтът на неизбежна отбрана до голяма степен няма да има смисъл – трябваше да има довършено престъление, за да има неизбежна отбрана, ако ги нямаше чл.17,18.

2. Стадии в развитието на умишлената престъпна дейност – разбира се етап, стъпало в реализацията на умишлената престъпна дейност, или в реализацията на вече взетото решение за извършеното престъпление.

А/ “Психически преживявания” – протекли в съзнанието на едно лице и довели до вземането на решението – те съставят вътрешната страна на деянието. Все още липсва деяние поради липса на изпълнение – липсва външната страна. Това занчи, че липсва престъпление. Затова този стадий не поражда наказателна отговорност. Взетото решение не е обективно. Този стадий няма оперативно значение.

Б/ стадий на “откриване на умисъла” – сатдият на обективиране на взетото престъпно решение. Това обективиране винаги става чрез деяние. Като тези деяния се разделят на две подгрупи:

• 
  обективиране на решението чрез споделянето му с др лице (писма, дневници, споделяне). В тях не се прави опит да се анализира лицето, с което се споделя в намисленото престъпно деяние. Липса всякъква общ опасност на едно такова поведение.
  
• 
  втората група – те са обективно и субективно към създаването на предпоставки и условия за намисленото престъпление като тези действия са останали безрезултатни – реално не са довели до предпоставка, улесняваща намисленото престъпление (безрезултатно търсене например и др подобни).
  

В/ този сатдий е с наказ правно значение – приготовлението по смисъла на чл.17 от НК. Дефиницията се съдържа в ал.1 на същия член – намирането на средства и суъчастници и изобщо създаване на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало изпълнението му. Характера на приготовлението от субективната му страна: когато деецът действа самостоятелно приготовлението задължително е чрез действие, приготовление чрез бездействие може да има само при една задружна престъпна дейност. Приготовлението е резултатно действие, в резултат от което действително е създадена предпоставка или условие за намисленото престъпление (съществува като факт от действителността – съучастникът е не само търсен, но и намерен и др.). В обективен план приготвлението е действие, което действително е довело до условие или преподставка, обективно улесняващи извършването на намисленото престъпление, или в някои случаи – самата предпоставка, без което не може да се извърши намисленото престъпление. Всяко действие, което влиза в тази форма е приготовление. Приготовлението е на лице още с първото реално създадено условие или предпоставка, независимо, че не са създадени останалите необходими предпоставки – подготовката не е доведена до край, но приготовлението е на лице и то именно като довършено престъпление при наказ квалификация.

Приготовлението свършва там където започва опитът! Когато действието е останало безрезултатно – няма приготовление, а се връщаме към предишния етап – откриване на умисъла. Колкото повече предпоставки са създадени при приготовление, толкова ще бъде по-тежко наказанието. Крайният момент на приготовлението е до започване на изпълнителното деяние на приготвеното престъпление. Тогава се навлиза в стадия на опита – със започване на изпълнителното деяние. Съдържанието на подготвителните действия не е оточнено в НК, защото това е невъзможно. То най-често се определя и зависи от вида на престъплението и от избрания способ за извършването му. Дали едно деяние е подготвително или не трябва да се изясни какво е приготвяното престъпление. В НК са посочени две форми на приготпвление:

- Намирането на съучастници – за съучастие не можем да говорим в стадия на приготовлението. Става дума за бъдещи съучастници. Постигнато е съгласие на търсещия бъдещ съучастник за неговото участие в престъплението. Това означава намиране на бъдещ подбудител, извършител, помагач – намиране на съучастник. За това носи отговорност не само намиращият, но и намереният съучастник. Обещание и нищо повече – чл.9, ал. 2 – малозначителност.

- подготвянето на средствата е др форма на приготовлението – средството трябва да е във фактическа власт на дееца за да има тази форма на приготовление. Подготвителните действия условно се разделят на две големи групи. Тези, които външно приличат на една нормална общ полезна дейност, но щом ако тези действия са в обективна връзка на улесняване на престъплението, те са общ опасни и са приготовление. Втората основна група на приготовотелни действия са тези с открит престъпен характер – незаконно придобиване на оръжие по чл.339 или чл.354 – незаконно придобиване на отровни вещества. Възможно е тези довършени престъпления едновременно с това да съставляват и приготовление към др престъпление със съвсем различен обект. Имаме довършено престъпление и приготовление. Приготовлението има собствена наказуемост и има самостоятелно съществуване.

3. Характеристика на приготовлението от субективна страна – според чл.17,ал.1 – създаване на условия за извършване само на намислено престъпление. Престъплението ще бъде извършено само с пряк умисъл. Съдържание на решение за остигане на определени последици. Приготовлението е етап от изпълнението/реализацията на решението, така то е етап от извършване на престъплението – няма отнош към страничните последици. Самото приготовление също се извършва с пряк умисъл – съзнава общ опасния характер на своето действие и съзнава, че в резултат на него се създава предпоставка за престъпление и иска това и тъкмо затова го извършва. Вече е взето решение за извършване на престъпление. Възможно е деецът да вземе защитна теза, размествайки нещата във времето – решението след подготвителното действие.

5. Наказуемост на опита – дадена е в чл.18, ал.2

При приготовлението се създава възмжност да се извърши изпълнителното деяние. Опитът е с една стъпка напред – създава конкретна и реална възможност за настъпване на последиците. Затова опитът е с по-голяма наказуемост. Щом има опит, той ще бъде наказуем, докато при приготовлението имаме ненаказуемост само в предвидените от закона случаи. Наказанието за опит е еднакво с наказанието предвидено за довършено престъпление. В чл. 58 е предвидена възможност да се определи наказание и под най-долната граница, заради това, че деянието не е довършено. Обстоятелствата, от които зависи наказанието са причините, поради които не са настъпили последиците и също степента на осъществяване на намерението. За опит може да се наложи по изключение и максималният размер на наказанието, когато той е мн близо до довършеното престъпление.