10 проумявам, че целият ми живот е бил подготовка точно за този ден. Разбрах, че съм бил подготвен само дотолкова, до колкото съм слушал Божия глас и съм Му се покорявал.
Също
така знаех, че мъдростта и разбирането, с които се бях сдобил, не можеха да бъдат допълнени или отнети от мен по време на тази битка. Сърцето ми се изпълни с дълбока благодарност за всяко изпитание, през което бях преминал. Също така съжалих, че не съм ги оценявал достатъчно преди.
Сега вече улучвахме врага с абсолютна точност. Ярост, като огън и жупел се появи всред вражеската армия. Осъзнавах, че
християните, впримчени от врага, с пълна сила усещаха въздействието на този гняв. Някои от демоните се вбесиха и започнаха да се изтребват взаимно. Щеше да е изключително насърчително, но най-много страдаха от това заблудените християни в лагера на врага. Знаех, че на хората от света им се струва ,и сякаш незнайно защо, християнството се разпада.
Онези от нас, които не бяха използвали мечовете си да се закрепят, успяха да
повалят много от лешоядите, но и много по-лесно падаха от тесните места, на които бяха стъпили. Някои от падналите се установяваха на по-долно ниво докато други падаха чак в подножието на планината и бяха отнасяни от лешоядите. Използвах всяка свободна минута, за да забия меча си още по- дълбоко в издатината, както и за да се привържа още по-здраво за него. Всеки път, когато правех това, до
мен заставаше Мъдростта и разбирах, че наистина това, което правя, е изключително важно.
Сподели с приятели: