Последният жокер — Когато всичко е вече изгубено…

79
година машината й изчезва безследно по време на полет над Тихия океан. По този повод са изказани безброй предположения, много от които граничат с фантастиката. — Б.пр.
↑

80
ОСМА ГЛАВА
Гавраил се приближи до масата, скръсти ръце пред гърдите си и попита:
— Готов ли си с отговора, Дейвид Пондър?
Дейвид се изправи:
— Така мисля.
— С нетърпение очаквам да го чуя.
— Ти каза, че първите ни две предположения — надежда и
мъдрост — са елементи от верния отговор… — Дейвид реши този път да избегне предисловията. „Какво има да обяснявам — каза си. —
Знам, че сме на прав път.“ — Така че отговорът е: „Проявете смелост!“.
Архангелът мълчеше.
Дейвид не издържа и започна отново:
— Надеждата и мъдростта са задължителни предпоставки за смелостта… По всичко личи, че в миналото хората са били по-смели…
Очевидно има…
— Отговорът е грешен — прекъсна го Гавраил, отдръпна се от масата и се насочи към вратата.
Чърчил сви юмруци, измънка нещо под носа си и посегна за поредната пура. Дейвид пребледня като платно. Линкълн го гледаше със съчувствие и се чудеше как да го окуражи. Жана д’Арк озадачено бърчеше чело, а Ерик седеше със затворени очи.
Масивната врата се отвори и всички изпроводиха с поглед отдалечаващия се архангел. Сиянието й озари аудиторията и се отрази в широката му дреха. Ненадейно Дейвид чу собствения си глас, който надвика шума в залата:
— Гавраил!
Небесният пратеник спря, наклони глава, сякаш мислеше, че му се е причуло, и бавно се завъртя — но не дотолкова, че да застане лице в лице с човека, който го беше повикал.
— Да, Дейвид Пондър?

81
Сърцето на председателя биеше до пръсване, той се почувства като ученик, току-що хванат на местопрестъплението от самия директор… Изражението на крилатия никак не беше любезно.
— Да, Дейвид Пондър? — повтори той малко по-високо и повдигна вежда.
Дейвид не беше сигурен защо го повика. От чувство за безсилие?
От страх? Не стига това, ами сега не знаеше какво да му каже.
— Гавраил… — измънка той и пак млъкна. В главата му беше пълен хаос, чувстваше се неловко пред погледите на всички тези хора в залата, затова изтърси първото, което му хрумна: — Може ли да ти зададем няколко… въпроса?
— Разбира се — отвърна Гавраил и отново се върна до масата.
Вратата безшумно се затвори. Дейвид се спогледа със своите четирима помощници. Всички бяха слисани от неочаквания обрат на събитията.
— Не знаех, че можем да задаваме въпроси — продума той,
опитвайки се да овладее треперещия си глас. — Ти не ни каза, че имаме право…
— Но не съм казал и че ви е забранено.
— Гавраил?
— Да, Ерик Ериксън?
— Има ли нещо, което сме пропуснали и което може да ни е от полза? Например някакъв източник на информация, свързана с верния отговор?
— Чудесен въпрос — кимна архангелът. — Уви, не сте. Аз съм единственият ви източник.
— Ха! — Уинстън дрезгаво се изсмя. — Наистина чудесен въпрос! Типичен за всеки шпионин! Така. Да не губим време. Какво друго ще питаме ангела?
— Архангел! — сряза го Гавраил.
— О, да. Извинете ме. — Британецът смигна на Дейвид.
— Аз искам да ви попитам нещо, сър — каза Линкълн. — Одеве споменахте, че възкресяването на надеждата и диренето на мъдростта са елементи от отговора. Отнася ли се това и за „Проявете смелост“?
— Напълно. Без смелост мъдростта и надеждата не са истински добродетели; без мъдростта и надеждата смелостта не може да

82
достигне пълната си висота. Да, надеждата, мъдростта и смелостта са включени в отговора, който търсите.
— А този отговор — колебливо подхвана Жана д’Арк — в състояние ли е да промени ли света?
— Да. Открай време е така — отвърна Гавраил.
— Дали не задълбаваме излишно? — подметна Чърчил. — Дали не усложняваме нещата?
— И да, и не — усмихна се архангелът.
— Много благодаря! — отвърна язвително премиерът. — Оказа ни неоценима помощ!
— Разбирам раздразнението ти, Уинстън Чърчил — призна
Гавраил, — и ще оставя без внимание твоето детинско заяждане.
Отговорът е много близък до ума и наистина се учудвам, че толкова ви затруднява. Да, разсъждавате логично, но типичният човешки егоизъм ви пречи да стигнете до решението.
— Моля те, Гавраил, прояви още малко търпение! — намеси се
Линкълн и укорително смръщи вежди към Уинстън. — Опитваме се да стигнем до същината. Какъв ти егоизъм… Не искам да споря с теб, но ми се струва, че вече не ни е останала и капчица самоуважение. Тъкмо сега лично аз съм толкова объркан. Моля те, помогни ни да проумеем какво ни пречи.
— Веднага ще ти отговоря, Ейбрахам Линкълн. Пречи ви човешката природа. Да, нарекох човеците „егоисти“, но нямах предвид седящите около тази маса… с едно изключение. — Гавраил стрелна с поглед британеца, който се ухили, сякаш беше получил похвала. —
Исках да кажа, че хората са егоисти по душа.
— Съжалявам, но пак не разбирам — призна Линкълн. — Ще бъдеш ли така добър да…
— Хората са убедени, че всичко съществуващо на Земята в този момент е върхът на постижението. Горделиви сте.
— Горделивостта е първата стъпка към провала — отбеляза
Жана д’Арк.
Всички закимаха, без да откъсват очи от архангела.
— Убедени сте и че сега сте по-силни от всякога — продължи той. — Прекланяте се пред собствения си интелект. Стъпихте на
Луната и си мислите, че това е велико постижение, а в същото време не

83
ви стига умът да разгадаете подсказките, които Той ви е оставил, за да узнаете повече за сътворението на това небесно тяло!
Чърчил понечи да го прекъсне.
— Не съм свършил, Уинстън Чърчил! — каза преспокойно
Гавраил. — Вярвате във всичко и в нищо! Възторгвате един от друг като деца пред илюзионист! Възторгвате се и от самите себе си! —
Гавраил замълча, после добави: — Аз не съм във възторг от вас.
Вярвате, че сте венецът на еволюцията, че сте се превърнали във висша раса, а истината е съвсем друга! Не се еволюирали — обяви презрително Гавраил, — а сте се върнали много назад!
— Аз… не оспорвам думите ти — подхвана Дейвид — и мисля,
че… ние просто се опитваме да ги разберем. Кажи ми, не е ли вярно,
че живея в най-напредничавата епоха?
Архангелът огледа всички, за да се увери, че и те мислят така,
сетне тежко въздъхна:
— Във въпроса, който ви зададох, се пита как ще върнете
човечеството на пътя му към успеха. Първоначалното ви предположение, че хората са се отклонили от правия път, беше много логично. Но сега вече загубих надежда, че ще стигнете до верния отговор.
— Защо?
— Защото ако не знаете кой е пътят към успеха, как ще се върнете на него?
— Значи само си въобразяваме, че цивилизацията е направила гигантска крачка напред? — обади се червенокосият.
— Точно така, Ерик Ериксън. Някога на Земята имаше толкова напреднала цивилизация, че в сравнение с нея вие сте като малки деца.
Хората бяха постигнали забележителни успехи в математиката,
инженерните науки, архитектурата, металургията. И за разлика от вас притежаваха мъдрост и вяра.
— Защо не сме чували за тях? — учуди се Ерик.
— Същия въпрос ми зададе и Дейвид Пондър. Помниш ли,
Дейвид? Не познавате историята на своя земен свят! Повечето ви учени работят в твърде тесни времеви рамки! Тази цивилизация е съществувала трийсет хиляди години преди ацтеките и инките.
Малцина днес подозират за нея.
— Имаш ли доказателства? — подхвърли хапливо Уинстън.

84
— Защо са ти доказателства, като няма да ги разбереш, Уинстън
Чърчил? Съвременните хора не притежават способностите и мъдростта на своите събратя от тази цивилизация. Най- интелигентните представители на вашето общество тепърва започват да осмислят данните за нейното съществуване. Например обелискът в
Луксор… Висок е двайсет и два метра и тежи над четиристотин тона.
Вашите учени още спорят как е изваян, как е преместен на сто и шейсет километра в пустинята и как е поставен в изправено положение. Ами каменните градежи в Боливия, Перу и Египет?
Всичките ви инженерни постижения бледнеят пред тях. Тези гранитни блокове, тежащи стотици тонове и обработени с невероятна прецизност, са монтирани един върху друг по такъв начин, че дори не се е налагало да бъде използван спояващ разтвор. Днес само с лазер може да се постигне подобна точност, но пък нито една съвременна машина не е в състояние да обработи гранитни блокове с такива огромни размери. И вашите учени си въобразяват, че мегалитните монументи са били издигнати от номадски племена, прехранващи се с лов и риболов!
Гавраил изгледа хората около масата и продължи:
— На много места по света съществуват сложни астрономически проекции, някои вече са открити от съвременните изследователи, но засега никой не предлага логично обяснение за естеството им.
Цивилизацията, която ги е създала, е знаела с абсолютна точност на колко възлиза обиколката на Земята — и въз основа на тези данни е разработила своите метрични системи. Съвременните математици и инженери разполагат с редица доказателства за това, открити в Южна
Америка, Европа и Африка. Когато през 1957 година първият изкуствен спътник обиколи Земята, вашите учени потвърдиха, че картите на крайбрежието на Антарктика, изготвени от древните хора,
са изключително точни, макар че в продължение на хилядолетия континентът е бил покрит с дебел лед.
— Но как е изчезнала тази цивилизация? — попита Линкълн.
— Причините за нейната гибел са същите, които заплашват и вас: самонадеяност, алчност, егоизъм, неблагодарност, липса на вяра. В
интерес на истината обаче, вие стигнахте до пропастта за рекордно кратко време.
— А можем ли да се спасим? — не се стърпя Дейвид.

85
— Разбира се — кимна архангелът. — Нали затова сте тук.
Никога не е късно… стига да не е прекалено късно. Имате право на още два опита. — Той отстъпи от масата и прекоси притихналата зала.
Тогава Дейвид го повика отново. Този път небесният се обърна с лице към него, но без да продума.
— Гавраил… Ти спомена, че сме получили подсказки за сътворението на Луната. Какво имаш предвид?
Гавраил мълчеше, сякаш обмисляше какво да каже. А може би не искаше да отговори?
— Дейвид Пондър! — Гласът му звучеше назидателно като на родител, разочарован от своето дете. — Вашата цивилизация е влюбена в концепцията за случайността. Шанс, късмет, вероятност.
Така сте се вкопчили в нея, че робувате на хазарта и строите цели градове в служба на тази идея. Предавате я на неродените си деца и ги обременявате с тежка наследственост. Вярата в случайността ви направи алчни, самонадеяни и арогантни. Повечето от вас са убедени,
че светът, вселената и самото ви съществуване са плод на случайността. Ето това е ключът към загадката, Дейвид Пондър:
следвайки пътя на съвършенството, съществуващо от втория ден на
Сътворението, за една година вашата Земя се завърта 366 пъти около
Слънцето. Тя е точно с 366% по-голяма от вашата Луна. Луната пък я обикаля за 27,32 дни и това число представлява 27,32% от масата на
Земята. Луната е 400 пъти по-близо до Земята, отколкото до Слънцето,
и е точно 400 пъти по-малка от него. — Гавраил тръгна към вратата,
която на секундата се отвори пред него. Преди да прекрачи прага, той се обърна, огледа залата и подхвърли: — Мислите ли, че всичко това е случайно?

86

Изтегляне 1.34 Mb.

Сподели с приятели: