Правила и норми за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи част І общи изисквания

1. 
   ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала;
   
2. 
   ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала само при аварийни ситуации;
   
3. 
   ревизионни отвори.
   

(3) При проектирането на ревизионни шахти с достъп за контрол от персонала само при аварийни ситуации трябва да се осигури възможност за вкарване на устройства за почистване, контрол, измервания и изпитвания. Номиналният диаметър на тялото на шахтите трябва да бъде DN 800 mm или DN 900 mm.

(4) При проектирането на ревизионни отвори трябва да се осигури възможност за вкарване на устройства за почистване, контрол, измервания и изпитвания, без да се осигурява достъп на експлоатационния персонал.

Номиналният диаметър на тялото на ревизионните отвори трябва да бъде от DN 250 mm до DN 600 mm.

(5) Допуска се проектирането на ревизионни шахти с некръгло сечение.

(6) Минималният диаметър на входния отвор на ревизионните шахти трябва да бъде DN 600 mm.

(7) Размерите на долната част на ревизионните шахти трябва да дават възможност за удобно и ефективно почистване и промиване, монтиране на затворни и измерителни устройства при необходимост, както и за други експлоатационни дейности.

(8) Ревизионните отвори трябва да имат номинален диаметър от DN 250 mm до DN 600 mm.

(2) Максималното разстояние между две съседни ревизионни шахти при праволинейни участъци от канализационните мрежи трябва да бъде:

1. 
   при DN150 mm – до 40 m;
   
2. 
   от DN 200 mm до DN 450 mm – до 60 m;
   
3. 
   от DN 500 mm до DN 600 mm – до 80 m;
   
4. 
   от DN 700 mm до DN 900 mm – до 100 m;
   
5. 
   от DN 1000 mm до DN 1500 mm – до 150 m;
   
6. 
   над DN1500 mm – до 200 m.
   

(4) По възможност не трябва да се допуска включване на второстепенен клон в приемащ клон под ъгъл, по-голям от 90^о спрямо посоката на течението в приемащия клон.

(5)Свързването на канализационни участъци с различен диаметър по посока на движение на отпадъчните води трябва да се проектира така, че котите на темето на съответните канализационни профили в ревизионната шахта да бъдат еднакви.

(6) При стръмни терени, когато се променя наклона на колектора от по-малък на по-голям, в зависимост от хидравличните изчисления, се допуска намаляване на размера на тръбния профил, като свързаването на тръбите се проектира “дъно с дъно”.

(7) при включване на открити отводнителни канали в закрити канализационни участъци трябва да бъде предвидена решетка със светло разстояние между прътите не по-голямо от 50 mm.

Чл. 32. (1) Ревизионните шахти и ревизионните отвори трябва да бъдат изследвани на устойчивост срещу изплаване при високи подземни води.

(2) Трябва да бъде проверена устойчивостта на ревизионните шахти и ревизионните отвори срещу други външни натоварвания (земен натиск, натоварване от транспортни средства и др.)

(3) Свързванията между тръбите и ревизионните шахти или ревизионните отвори трябва да бъдат водонепропускливи.

Чл. 33. (1) Стъпалата за влизане и излизане от ревизионните шахти трябва да бъдат проектирани в съответствие с БДС EN 13101 при следното натоварване:

1. 
   вертикално натоварване от 2 kN;
   
2. 
   хоризонтално натоварване на изтръгване от 3,5 kN.
   

(3) Входните отвори на ревизионните шахти и ревизионните отвори трябва да бъдат покрити с масивни капаци, чиято горна повърхност трябва да се намира на нивото на уличната настилка.

(4) Когато се предвижда изграждането на ревизионните шахти и ревизионните отвори да бъде в зелени площи, входните отвори, включително капаците, трябва да бъдат на 0,15 m над котата на терена, а при обработваеми площи – на 0,80 m над котата на терена.

(5) Дълбочината на кюнетите в ревизионните шахти към мрежите за битови отпадъчни води трябва да бъде равна на диаметъра на най-голямата тръба, респективно на височината й, ако тръбата е с некръгло напречно сечение.

(6) При канализационни мрежи за смесени отпадъчни води дълбочината на кюнетите в ревизионните шахти трябва да бъде най-малко с 0,10 m по-голяма от пълнежната височината в най-голямата тръба при преминаване на максималното часово водно количество в сухо време.

(7) При канализационни мрежи за дъждовни води дълбочината на кюнетите в ревизионните шахти трябва да бъде равна най-малко на 1/3 от диаметъра на най-голямата тръба.

(8) Кюнетите на страничните включвания към главния тръбопровод трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да се създадат възможно най-добри хидравлични условия за движение на отпадъчните води.

(9) Радиусът на кривата на кюнетите трябва да бъде равен най-малко на диаметъра на включващия се в шахтата тръбопровод.

Раздел V

Дъждоприемни шахти

при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 34. (1) Дъждоприемни шахти трябва да се ситуират в зоната на уличните кръстовища, по дължината на уличните регули и в понижените части на улиците и площадите.

(2) Дъждоприемните шахти трябва да бъдат проектирани с входна решетка, съгласно БДС 1623, а тези към смесена канализационна мрежова система да бъдат с утаителна част.

(3) Разстоянието между две съседни дъждоприемни шахти, разположени по дължината на уличните регули, се определя в зависимост от дъждовното водно количество, което постъпва в една дъждоприемна шахта и максималната й хидравлична проводимост.

(5) При определяне на дъждовното водно количество, което постъпва в една дъждоприемна шахта, трябва да се взема предвид само площта на улиците и тротоарите, от които се оттича дъждовната вода.

(2) Допуска се към канализационната мрежа да бъдат включени с общ тръбопровод две дъждоприемни шахти, разположени непосредствено една до друга, съгласно проекта.

(3) При проектирането на дъждоприемните шахти трябва да бъдат спазвани изискванията на БДС EN 1433.
Раздел VI

Каскадни шахти

при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 36. (1) Каскадни шахти (шахти с пад) се предвиждат с цел:

1. 
   да не се превишават максималните допустими скорости в тръбните участъци при стръмни терени;
   
2. 
   да се осигури безопасно преминаване на тръбопроводите под съществуващи подземни съоръжения, комуникации или други препятствия;
   
3. 
   да се осигури включване на отпадъчните води във водоприемника на необходимото ниво.
   

(3) При всички видове каскадни шахти трябва да бъдат предвиждани съоръжения и устройства за погасяване на енергията на входящия поток – водобойни кладенци, напречни прегради, голяма грапавина на леглата, вихрови камери и др.

1. 
   каскадни шахти, оформени като бързоток с надлъжен профил тип ”практически профил” или с линеен надлъжен профил с голяма грапавина и с водобоен кладенец;
   
2. 
   каскадни шахти от шахтов тип (с довеждаща тръба, завършваща при шахтата с вертикален участък, отвеждащ към дъното на шахтата), без водобоен кладенец – при довеждащи тръбопроводи с DN ≤ 500 mm;
   
3. 
   каскадни шахти от вихров тип (с въртеливо, спираловидно движение на водата);
   
4. 
   каскадни шахти с енергогасителни решетки (само при канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води).
   

1. 
   каскадни шахти от шахтов тип с една вертикална тръба, заустваща в хоризонтален водобоен кладенец;
   
2. 
   каскадни шахти от шахтов тип с една вертикална тръба с напречни прагове (полупрегради), без водобоен кладенец;
   
3. 
   каскадни шахти от шахтов тип с два вертикални тръбни участъка за разделяне на входящия поток и взаимно погасяване на енергията на разделените потоци в подходящо оформена кюнета;
   
4. 
   каскадни шахти с обливане на стените, изградени с голяма грапавина, без водобоен кладенец.
   

Раздел VII

1. 
   дъждопреливни шахти (дъждопреливници) – със странични, коси, челни или криволинейни в план преливници и такива с повдигнат преливен ръб
   
2. 
   дъждопреливни шахти от вихров тип
   
3. 
   дъждопреливници с повдигнат преливен ръб
   
4. 
   разделителни камери със сифонни преливници
   
5. 
   разделителни камери със странични отвори – с или без управляеми затворни устройства
   
6. 
   разделителни камери с напречни дънни процепи – с неподвижни или подвижни (регулируеми) направляващи прагове.
   

(2) Броят и местоположението на дъждопреливните шахти трябва да бъдат определяни на основата на технико-икономически анализи и сравнения на варианти с различен брой дъждопреливни шахти и в зависимост от характерните особености на терена и местоположението на водоприемника.

(2) При проектиране на заустването на отливния тръбопровод или канал в открит водоприемник трябва да бъдат взети мерки срещу опасността от разрушаване на дъното и брега на водоприемника, както и за предотвратяване на навлизането на водите от повърхностния воден обект (водоприемника) в канализационната мрежа при високи водни нива в него.

(2) При хидравличното оразмеряване на дъждопреливните шахти трябва да бъдат вземани предвид водното количество на преливащите води, пълнежните височини в довеждащия и отвеждащия канализационен участък, съответстващи на непреливащото водно количество и на съответните оразмерителни водни количества, както и хидравлично-конструктивните характеристики на преливника.

(3) Непреливащото водно количество по време на дъжд се определя в зависимост от максималното часово водно количество в сухо време и степента на разреждането му с дъждовни води (отношението на количеството на дъждовните отпадъчни води и максималното часово количество на отпадъчните води в сухо време в непреливащата част на смесения поток).

(4) Степента на разреждане се определя в зависимост от количествените и качествените характеристики на отпадъчните води и на водоприемника. Aко няма други по-високи изисквания, за степента на разреждане могат да бъдат приемани следните стойности,:

1. 
   при дъждопреливни шахти в границите на населеното място – най-малко 5;
   
2. 
   при дъждопреливни шахти пред помпени станции – 1 или 2;
   
3. 
   при дъждопреливни шахти в края на канализационната мрежа или пред пречиствателната станция – 1.
   

1. 
   разделяне на потока на отпадъчните води в смесена канализационна мрежова система по време на дъжд на непреливащ (транспортиран към пречиствателната станция) и преливащ (отправян към водоприемника);
   
2. 
   задържане на част от суспендираните и плаващите вещества в довеждащия поток от смесени отпадъчни води и отстраняването им от съоръжението с непреливащия поток, с оглед опазване на водоприемника от замърсяване с преливащите отпадъчни води по време на дъжд.
   

(2) Разделителните камери със странични отвори се подразделят на следните основни видове:

1. 
   с управляеми затворни органи – автоматично, полуавтоматично или ръчно задвижвани саваци, клапи или спирателни кранове;
   
2. 
   без затворни органи – с неуправляемо разделяне на водните потоци в зависимост от моментните хидравлични условия.
   

(2) Разделителните камери с напречни дънни процепи се подразделят на следните основни видове:

1. 
   с подвижни регулируеми прагове, монтирани на отсрещния ръб на напречния дънен процеп по посока на движение на основния поток;
   
2. 
   с неподвижни прагове, фиксирани на отсрещния ръб на напречния дънен процеп по посока на движение на основния поток.
   

Раздел VIII

(2) Дюкерите трябва да бъдат проектирани с най-малко два работни тръбопровода. При преминаване на дюкерите под сухи дерета или други естествени препятствия се допуска проектирането на един тръбопровод, като се вземат мерки за осигуряване на редовното му промиване.

(3) При канализационни мрежи за дъждовни отпадъчни води или за смесени битови и дъждовни отпадъчни води, пред дюкерите трябва да бъдат проектирани дъждопреливни шахти.

Чл. 47. (1) При канализационни мрежи за смесени отрадъчни води, единият от тръбопроводите на дюкера трябва да бъде оразмерен за максималното часово водно количество в сухо време, а другият – за разликата между оразмерителното водно количество и водното количество, което преминава през първия тръбопровод по време на дъжд.

(2) При канализационни мрежи за битови или за дъждовни води всеки тръбопровод на дюкера трябва да бъде оразмерен за половината от оразмерителното водно количество и да бъде проверена хидравличната му проводимост при преминаване на цялото водно количество в случай на авария на другия тръбопровод. Когато при хидравличното оразмеряване бъде установено, че в двата тръбопровода на дюкера скоростите са по-малки от минималните допустими, единият от тръбопроводите се предвижда за авариен.

(3) При хидравличното оразмеряване на тръбопроводите на дюкерите, трябва да бъдат осигурени скорости, при които да не се получат отлагания и/или запушвания, както и големи загуби на напор.

(4) Минималната допустима скорост на отпадъчните води в дюкерите трябва да бъде 1,0 m/s.

(5) Скоростта на отпадъчните води в дюкера трябва да бъде по-голяма от скоростта в участъка пред него.

(6) Тръбопроводите на дюкерите трябва да имат номинален диаметър не по-малък от DN 200 mm.

(2) При преминаване на дюкерите под реки, дерета, канали и др. трябва да бъде предвидено покритие на тръбопроводите най-малко 0,50 m.

(3) При смесена канализационна мрежова система, във входната шахта на дюкера трябва да бъде проектиран преливник за разделяне на водните количества по време на дъжд и транспортирането им в съответните паралелни дюкерни тръби.

(4) При входната шахта на дюкера трябва да бъде проектиран авариен канал, позволяващ при необходимост директно заустване на отпадъчните води в повърхностния воден обект (водоприемника).

(5) Във входната шахта на дюкерите трябва да бъдат предвидени затворни устройства (спирателни кранове или саваци) за включване и изключване на тръбопроводите от експлоатация.

(6) Когато се предвижда преминаване на дюкерите под реки и изграждане на входната и изходната шахта в заливаемата част на реката, входните отвори на шахтите трябва да бъдат на кота, по-висока от котата на водното ниво в реката, съответстваща на максималното средномесечно водно количество с обезпеченост 3 %.

(7) Размерите на шахтите на дюкерите трябва да осигуряват условия за удобен достъп до затворните устройства и възможност за манипулиране с тях, както и за почистване и промиване на тръбопроводите.

(8) Площадките за извършване на експлоатационни работи в шахтите на дюкерите трябва да бъдат проектирани на кота, по-висока от котата на максималното водно ниво в шахтите.

Раздел IX

Дъждозадържателни резервоари

при гравитационни канализационни мрежи
Чл. 49. (1) Дъждозадържателни резервоари се проектират при канализационни мрежи за смесени или дъждовни води в случаите, когато се цели:

1. 
   да се намали хидравличното натоварване на канализационния колектор след определен пункт чрез задържане на част от водното количество в резервоар по време на дъжд и продължителното му изпускане в мрежата след спирането на дъжда за период не по-голям от 24 часа;
   
2. 
   да се задържат част от суспендираните вещества в отпадъчните води, изпускани от канализационната мрежа във водоприемника с оглед опазването му от недопустимо замърсяване.
   

(3) При дъждозадържателен резервоар, ситуиран встрани от трасето на довеждащия канализационен колектор, водният поток, насочван към резервоара се разделя от основния поток в колектора чрез дъждопреливна шахта, проектирана на него на подходящо място преди резервоара. Аварийни преливници трябва да бъдат проектирани и като част от конструкцията на дъждозадържателните резервоари.

(4) Целесъобразността от проектиране на дъждозадържателни резервоари, при всеки конкретен случай, трябва да бъде доказвана с технико-икономически анализ.

(5) Дъждозадържателните резервоари се проектират открити или закрити в зависимост от вида на канализационната мрежова система, санитарно-хигиенните изисквания, теренните условия, подробния устройствен план на урбанизираната територия, качествените характеристики на отпадъчните води и др.

(6) При определяне на местата за изграждане на дъждозадържателни резервоари трябва да се има предвид наклона на терена и опасността от отлагане на утайки в канализационните участъци пред резервоарите и наводняване на най-ниско разположените помещения на сградите в резултат на подприщването.

(7) При проектирането на дъждозадържателните резервоари трябва да бъдат взети мерки за удобен достъп и лесно почистване и/или отмиване на образувалите се утайки.

(8) При закритите дъждозадържатели трябва да се предвиди ефективна вентилация.

Чл. 50. (1) При определянето на обема на дъждозадържателния резервоар трябва да бъдат взети предвид следните фактори:

1. 
   формата и размерите на меродавния оразмерителен хидрограф за дъждозадържателния резервоар (т.е. – хидрографа, осигуряващ най-голям обем на резервоара);
   
2. 
   максималният пик (връх, водно количество) на меродавния оразмерителен хидрограф за резервоара;
   
3. 
   водното количество на потока, отправян от резервоара към канализационната мрежа след него.
   

Раздел X

(2) Допуска се преминаването на канализационни участъци под пътища и ж.п. линии да бъде проектирано без предпазни тръбопроводи или монтажни галерии, в случай, че бъдат взети предпазни мерки за предотвратяване разрушаването на пътното платно или ж.п. линията от водния поток при авария и канализационните тръбопроводи бъдат осигурени срещу разрушаване от действието на статични и динамични натоварвания.

(3) Трасето на канализационните тръбопроводи трябва да пресича трасето на пътищата или ж. п. линиите в права линия и по възможност под ъгъл, приблизително равен на 90 ^о.

(4) Когато се предвижда преминаването на канализационен колектор под път или ж.п. линия, проектиран с предпазни тръбопроводи, изградени траншейно, вътрешният диаметър на последните трябва да бъде по-голям от външния диаметър на канализационните тръбопроводи с най-малко 200 mm.

(5) При безтраншейно изграждане на предпазните тръбопроводи, външният им диаметър зависи от предвидената технология за прокарване, както и от диаметъра и вида на канализационните тръби.

(6) Местата за преминаване на канализационните тръбопроводи под пътищата или ж. п. линии трябва да бъдат съгласувани със съответните компетентни институции.

(7) От двата края на канализационните участъци, които преминават под пътища или ж.п. линии, трябва да бъдат предвидени ревизионни шахти с възможност за изолиране на преминаващия участък от експлоатация.

Чл. 52. (1) Преминаване на канализационните тръбопроводи над пътища или ж.п. линии се извършва чрез изграждане на естакади, мост-канали или чрез използване на съществуващи мостове.

(2) При преминаването на канализационните тръбопроводи над пътища или ж.п. линии трябва да бъдат взети мерки за осигуряване на контрол, почистване, промиване, изолиране от експлоатация, удобен достъп, както и направа на топлинна изолация и антикорозионна защита при метални тръби.

Раздел XI

1. 
   да се избегнат прекомерни големи дълбочини на полагане на каналите;
   
2. 
   изпомпване на отпадъчниводи от ниско разположени райони;
   
3. 
   преодоляване на възвишения, водни течения, пътища, ж.п. линии и др.;
   
4. 
   изпомпване на водите от дъждозадържателните резервоари;
   
5. 
   изпомпване на отпадъчните води към пречиствателните станции, водоприемниците и др.
   

1. 
   общите разходи;
   
2. 
   разходите за електроенергия;
   
3. 
   изискванията за експлоатацията и поддържането им;
   
4. 
   рисковете и последиците от нарушения в експлоатацията им;
   
5. 
   здравето и безопасността на населението и експлоатационния персонал;
   
6. 
   въздействието върху околната среда.
   

(4) При определяне на местоположението на канализационните помпени станции трябва да бъдат взети предвид:

1. 
   топографските характеристики на терена;
   
2. 
   наличието на електрозахранване;
   
3. 
   геоложките и хидрогеоложките условия;
   
4. 
   възможността за лесен и удобен достъп;
   
5. 
   опасността от заливане и др.
   

(6) Местата за изграждане на канализационните помпени станции трябва да бъдат по възможност близо до водоприемник.

(7) Преди постъпване в черпателния резервоар на помпените станции, отпадъчните води трябва да преминават през решетки или дробилки.

Чл. 55. (1) Обемът на черпателния резервоар на канализационните помпени станции се определя въз основа на количествата на постъпващите и изпомпваните отпадъчни води през часовете на денонощието с максимално часово количество на постъпващите отпадъчни води.

(2) При малки помпени станции и при липса на данни за графика на оттока към разглеждания пункт, минималният обем на черпателния резервоар може да бъде определен чрез петминутния дебит на помпата с най-голяма производителност.

(3) Обемът между нивата на включване и изключване на помпата (помпите) трябва да се определя така, че честотата на включванията да отговаря на изискванията на производителите на двигателите.

(4) Нивото на водата в черпателния резервоар, при което става включване на помпите, трябва да се приема така, че при пускането на двигателите помпите да бъдат потопени.

(5) При проектирането на черпателния резервоар на канализационните помпени станции трябва да се спазват следните основни изисквания:

1. 
   максималното водно ниво в черпателния резервоар да бъде по-ниско от котата на дъното на довеждащия тръбопровод или канал;
   
2. 
   да се осигури възможност за изключване на резервоара от експлоатация чрез разделянето му на две части, предвиждане на шахта за отклоняване на постъпващите отпадъчни води и др.;
   
3. 
   да се избягва възможността за образуване на т.н. “мъртви зони”;
   
4. 
   входните отвори на засмукващите тръбопроводи да бъдат разположени и оформени така, че да не се засмуква и въздух и да бъде предвидено достатъчно разстояние около тях;
   
5. 
   да се осигури лесен и безопасен достъп за почистване и ремонт.
   

(7) За почистване на черпателните резервоари трябва да бъде предвидена тръбна система за техническа вода.

(8) При черпателни резервоари с потопени помпени агрегати трябва да бъде предзвидена лебедка за спускане и изваждане на помпените агрегати.

(9) Черпателните резервоари на канализационните помпени станции трябва да бъдат осигурени с външен достъп, без да имат връзка с останалите помещения.

(10) За извършване на контрол и почистване, в черпателните резервоари трябва да бъдат предвидени постоянни устройства за сигурно и безопасно слизане и изкачване.

(11) При неподвижни стълби или стълбища, които имат дължина над 10 m, трябва да бъдат предвидени площадки за почивка през височина, не по-голяма от 6 m. От използваемата страна на стълбите трябва да бъде осигурено свободно пространство най-малко 0,65 m – при вертикални и 1,10 m – при наклонени стълби.

1. 
   оразмерителните водни количества;
   
2. 
   скоростите, при които общите разходи са минимални;
   
3. 
   допустимите минимални скорости за движение на отпадъчните води съгласно Приложение 2, Таблица 1;
   
4. 
   опасността от загниване на отпадъчните води при по-голямо времепрестояване в тръбопроводите;
   
5. 
   опасността от запушвания.
   

(2) Тръбопроводите трябва да бъдат устойчиви на външните и вътрешните натоварвания и да бъдат водонепропускливи.

(3) Смукателните тръбопроводи трябва да бъдат с минимална дължина и да бъдат проектирани така, че да се предотврати образуването на т.н. “въздушни възглавници”.

(4) При проектирането на напорните тръбопроводи извън помпените станции трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

1. 
   при надземното им разполагане да бъде предвидено укрепване на тръбопроводите чрез опорни блокове, скоби и обтегачи, както и топлинна изолация против замръзване;
   
2. 
   да бъде осигурен лесен и удобен достъп за експлоатация и поддържане при всякакви климатични условия;
   
3. 
   да бъдат предвидени по възможност отклонения за промиване на тръбопроводите;
   
4. 
   да бъде осигурено бързо изпразване на тръбопроводите в случай на авария.
   

(6) Шахтите, в които се заустват напорните тръбопроводи, трябва да бъдат добре вентилирани и да бъдат взети мерки за ограничаване на пръскането и шума при изтичането на отпадъчните води.

(2) Двигателите, които не са осигурени срещу заливане, трябва да бъдат монтирани в помещения, които са предпазени от заливане.

1. 
   броя, вида и габаритите на помпите и двигателите;
   
2. 
   необходимостта от осигуряване на достатъчно пространство около помпените агрегати, тръбопроводите, арматурите и др. за лесен и удобен контрол, ремонт или подмяна.
   

(2) В помещенията, в които е възможно образуването на токсични и/или взривоопасн газови смеси, трябва да бъде предвидена ефективна вентилация.

1. 
   възвратни клапи – в началото на тръбопроводите, когато заливането на помпите е чрез принудителното напълване на корпусите им с вода;
   
2. 
   спирателни кранове – пред помпите, когато е осигурено естественото им заливане от черпателния резервоар.
   

1. 
   възвратни клапи – след помпите;
   
2. 
   спирателни кранове – след възвратните клапи;
   
3. 
   изпразнителни устройства – в най-ниските точки на тръбопроводите с цел изпразване на отделни участъци от тях и отстраняване на утайки;
   
4. 
   вентили за изпускане или вкарване на въздух или комбинирани вентили – в най- високо разположените точки, както и в точки, установени при изследването на хидравличен удар и предвиждането на определени мерки за намаляване на неговото влияние.
   

1. 
   при отворено положение не възпрепятстват движението на отпадъчните води;
   
2. 
   са устойчиви на въздействията на отпадъчните води и почвата;
   
3. 
   имат четлива и трайна маркировка.
   

1. 
   устойчивост на конструкцията, при вземане предвид на възможните външни и вътрешни натоварвания, натоварванията от подемно-транспортните устройства и сеизмичните натоварвания;
   
2. 
   водонепропускливост на сградата;
   
3. 
   устойчивост на сградата срещу воден подем;
   
4. 
   устойчивост на конструкцията на въздействията на отпадъчните води и почвата.
   

(2) Всички електрически инсталации трябва да имат заземителна и громоотводна защита.

(2) Управлението на помпените агрегати се извършва посредством монтирани в черпателните и/или напорните резервоари на ниво-сигнализатори - поплавъци, електроди, ултразвукови сонди, сензори за налягане, часовникови включватели и др.

(3) При съвместна работа на два или повече помпени агрегата, системата за управление трябва да осигурява възможност за изменение на последователността на включването и изключването им.

(4) Системата за управление трябва да осигурява и последователно включване в работа на работните и резервните помпени агрегати.

(5) Трябва да бъдат предвидени устройства за извършване на контрол и наблюдения на водното ниво, дебита и налягането, които създават помпите, оборотите на двигателите, напрежението и силата на електрическия ток, фактора на реактивна мощност, концентрацията на газови смеси, работните часове на помпените агрегати и др.

(6) Трябва да бъде предвидено по възможност предаване чрез далекосъобщителна връзка на информация, съобщения за аварии и указания.

(7) За осигуряване на сигурна и безопасна експлоатация и поддържане на канализационните помпени станции трябва да бъдат предвидени алармени устройства за сигнализиране при наличие на лесно запалими газови смеси, пожар, недопустимо високо водно ниво, повишена температура на лагерите на помпите и двигателите, повишена температура на двигателите, изключени от работа помпи, изключено електрозахранване и др.

(8) За алармените устройства трябва да бъде предвидено аварийно електрозахранване с експлоатационно време, най-малко 24 часа.

Раздел XII

(2) Прилагането на вакуумните канализационни мрежи е целесъобразно при:

1. 
   равнинни терени;
   
2. 
   населени места с малка плътност на застрояване;
   
3. 
   неблагоприятни почвени условия – високо ниво на подпочвените води, опасност от пропадания, скалисти почви и др.;
   
4. 
   естествени и/или изкуствени препятствия – водни течения, комуникационни и обслужващи съоръжения и др.;
   
5. 
   водоохранителни зони;
   
6. 
   обекти със сезонно действие – курортни комплекси и др.
   

(2) При проектирането на вакуумни канализационни мрежи трябва да бъдат спазвани следните основни изисквания:

1. 
   смукателните вентили и вакуумните тръбопроводи не трябва да се запушват;
   
2. 
   препълванията да бъдат изключени или ограничени до определени честоти;
   
3. 
   вакуумните мрежи да не причиняват повреди на съществуващите сгради и съоръжения;
   
4. 
   вакуумните мрежи да бъдат водонепропускливи и въздухонепропускливи;
   
5. 
   да се вземат мерки за ограничаване на силни миризми;
   
6. 
   електрическите устройства, които се намират във възможна взривоопасна среда, трябва да бъдат устойчиви на експлозия;
   
7. 
   шумът, който се създава в системите, не трябва да превишава допустимите стойности, определени от съответните институции.
   

(2) Сградните събирателни шахти трябва да отговарят на следните условия:

1. 
   да бъдат водонепропускливи;
   
2. 
   да бъдат изградени от материали, които са корозионноустойчиви и подходящи за контакт с отпадъчни води;
   
3. 
   да имат гладки вътрешни повърхности;
   
4. 
   да не създават възможност за образуване на т.н. “мъртви” зони;
   
5. 
   да бъдат устойчиви на външни и вътрешни натоварвания;
   
6. 
   да възпрепятстват проникването на повърхностни води.
   

(4) В случай на спиране на електрическия ток или други аварийни ситуации, сградните събирателни шахти трябва да имат резервен обем, равен на минимум 25 % от средното денонощно водно количество.

(5) Сградните събирателни шахти трябва да бъдат вентилирани по такъв начин, че въздухът да влиза в тях без шум и хидравличните затвори в сградната канализационна система да не се изпразват при работа на уличната вакуумна канализационна мрежа.

Чл. 70. (1) Смукателните вентили за вода и въздух, монтирани в сградните събирателни шахти, трябва да се отварят тогава, когато във вакуумната мрежа е налице минимален вакуум от 15 kРа. Смукателните вентили трябва да останат отворени при всеки процес на засмукване на водовъздушната смес дотогава, докато бъде изсмукан работния воден обем в събирателните шахти.

(2) При намаляване на минималния вакуум от 15 kРа, смукателните вентили трябва да се затворят автоматично.

(3) Смукателните вентили и устройствата им за управление трябва да могат да действат и под вода, но вентилационните им тръби не трябва да бъдат потопени.

(4) Устройствата за закрепване на смукателните вентили трябва да дават възможност демонтирането на вентилите и/или устройствата им за управление да се извърши най-много за 30 минути.

(5) Смукателните вентили трябва да бъдат свързани със сензор за водното ниво в събирателните шахти.

Чл. 71. (1) Вакуумните станции са подобни на обикновените помпени станции, но имат допълнително вакуумно устройство и затворен вакуумен или помпено-черпателен резервоар.

(2) Когато вакуумът се създава чрез вакуумни помпи, вакуумните тръбопроводи от сградните събирателни шахти се заустват във вакуумен резервоар.

(3) Когато вакуумът се създава чрез ежекторни помпи, заустването на вакуумните тръбопроводи се извършва в помпено-черпателен резервоар. Заустването трябва да бъде над аварийното преливно водно ниво.

(4) До вътрешността на вакуумните и помпено-черпателните резервоари трябва да бъде осигурен достъп за поддържане и почистване.

1. 
   хоризонтални;
   
2. 
   вертикални;
   
3. 
   в обща сграда, заедно с вакуумпомпата и нагнетателната помпа;
   
4. 
   вкопани, извън сградата на вакуумната станция.
   

(3) Помпено-черпателните резервоари трябва да имат минимален обем 0,4 m³ за всяка монтирана ежекторна помпа.

(4) За създаване на вакуум се използват:

1. 
   вакуумни помпи с воден пръстен;
   
2. 
   ротационни вакуумни помпи;
   
3. 
   ежекторни помпи.
   

(6) Трябва да бъдат предвидени минимум две вакуумни устройства с еднаква производителност.

(7) Вакуумните помпи трябва да бъдат подходящи както за непрекъсната работа, така и за най-малко 12 включвания на час.

(8) За управление на вакуумните устройства се предвиждат включватели, монтирани във вакуумните резервоари, които се задействат в границите на изисквания вакуум.

1. 
   нагнетателни помпи, монтирани извън резервоарите или вътре в тях (потопени);
   
2. 
   хидропневматична система (напорни съдове и компресори).
   

(3) Нагнетателните помпи и пневматичните системи трябва да имат достатъчна производителност за обслужване на цялата канализационна система.

(4) За нагнетателни помпи трябва да се избират помпи за отпадъчни води, които могат да работят в условия на вакуум без кавитация и да могат да се включват най-малко 12 пъти на час.

(5) Когато има опасност от кавитация, трябва да се предвиди тръбна връзка между напорния фланец на помпата и вакуумния резервоар с цел изравняване на налягането или да се вземат мерки смукателният тръбопровод да бъде пълен постоянно с отпадъчна вода.

(6) Когато в една вакуумна канализационна мрежа са включени повече от 20 сгради, трябва да се предвидят минимум две нагнетателни помпи.

(7) Потопените нагнетателни помпи, монтирани във вакуумните резервоари, трябва да могат да се сменят за максимум 4 часа. Когато това не може да бъде осигурено, трябва да бъдат предвидени помпи, монтирани извън вакуумните резервоари (на сухо).

(8) Когато за създаване на вакуум се предвиждат ежекторни помпи, трябва да бъдат монтирани повече нагнетателни помпи, за да не се наруши капацитета на системата. Всяка нагнетателна помпа трябва да може да бъде демонтирана без да се прекъсва експлоатацията на системата.

Чл. 74. (1) Когато за изпомпване на отпадъчните води от вакуумните резервоари се предвиждат хидропневматични системи, те трябва да бъдат проектирани така, че при неработно състояние да се осигури определен минимален вакуум.

(2) Когато се допуска отстраняване чрез канализацията на по-груби твърди вещества, минималният вакуум трябва да бъде 25 kРа, а при липса на груби твърди вещества – 20 kРа.

(3) Времето за възстановяване на вакуума не трябва да бъде повече от 30 min.

Чл. 75. (1) За вакуумните и помпено-черпателните резервоари трябва да бъде предвидена система за контролиране на следните водни нива:

1. 
   ниво за аварийно изключване, при което вакуумното устройство спира да работи, а нагнетяващата помпа продължава;
   
2. 
   ниво за включване, при което започва да работи нагнетяващата помпа;
   
3. 
   ниво за изключване, при което нагнетяващата помпа спира да работи.
   

1. 
   алармиране за твърде малък вакуум – задейства се, когато вакуумът в системата се намали под предварително избраната и настроена минимална стойност;
   
2. 
   алармиране при високо ниво на отпадъчните води – задейства се, когато нивото на отпадъчните води във вакуумните или помпено-черпателните резервоари превиши максималната си стойност;
   
3. 
   алармиране за аварии – задейства се, когато е повредена важна част от системата, превишена е максималната продължителност на непрекъсната работа на вакуумното устройство или е спрял електрическия ток.
   

(2) Пластмасовите тръби трябва да имат устойчивост на минимално налягане от 0,6 МРа.

(3) При високи температури на отпадъчните води или когато тръбите имат овално вместо кръгло напречно сечение, трябва да се предвиждат тръби за по-големи стойности на налягането.

(4) В случай, че се предвижда изграждане на тръбопроводите на открито, трябва да се вземат мерки за предпазването им от въздействието на екстремните температури и ултравиолетови лъчи, както и предпазването им от механични повреди.

(2) Минималният диаметър на частта от вакуумните тръбопроводи от сградните събирателни шахти до общия (уличния) вакуумен тръбопровод (вакуумни сградни канализационни отклонения) трябва да бъде DN/ID 50 и не по-малък от този на смукателните тръбопроводи до смукателните вентили.

(3) Общите (уличните) вакуумни тръбопроводи трябва да имат минимален диаметър, както следва:

1. 
   DN/ID 65 – когато не се допуска отстраняване чрез вакуумните канализационни системи на по-груби твърди вещества;
   
2. 
   DN/ID 80 – когато се допуска отстраняването на такива вещества.
   

(2) Заустването на вакуумните сградни канализационни отклонения в общите вакуумни тръбопроводи трябва да се извършва в горната част (темето) на последните в областта от напречното им сечение, определена с централен ъгъл 120^о, ориентиран симетрично спрямо вертикалната ос, както и под остър ъгъл в план спрямо хоризонталната ос на тръбопровода.

(2) Спирателните кранове към помпите трябва да бъдат ситуирани по такъв начин, че всяка помпа да може да бъде демонтирана, без да се прекъсва експлоатацията на системата.

(3) Спирателните кранове по вакуумните канализационни мрежи се предвиждат с цел:

1. 
   изключване на участъци от общите вакуумни тръбопроводи, когато дължината им е по-голяма от 450 m;
   
2. 
   изключване на вакуумните сградни канализационни отклонения, когато дължината им е по-голяма от 200 m.
   

(2) Вакуумните тръбопроводи трябва да имат минимален низходящ наклон 1:500.

(3) Когато теренът има низходящ наклон минимум 1:500, вакуумните тръбопроводи могат да бъдат проектирани успоредно на терена със същия наклон.

(4) В случай, че след низходящ наклон на терена следва възходящ, надлъжните профили трябва да осигуряват възможно май-малък обем на водата във водните затвори в най-ниските точки.

(5) Денивелацията между теметата на тръбите в края и началото на късите възходящи участъци (всяко с дължина до 10 m) не трябва да бъде по-голяма от 1,5 m, за да може вакуумът да се разпространява без големи загуби.

(6) Разстоянията между два съседни възходящи участъка трябва да бъдат:

1. 
   при вакуумния учстък на сградните канализационни отклонения – най-малко 1,5 m;
   
2. 
   при общите (улични) вакуумни тръбопроводи - най-малко 6,0 m.
   

Раздел XIII

(2) Прилагането на напорните канализационни системи е целесъобразно при:

1. 
   недостатъчен наклон на терена;
   
2. 
   високо ниво на подпочвените води;
   
3. 
   малка гъстота на застрояването;
   
4. 
   неблагоприятни почвени условия;
   
5. 
   събиране и отвеждане на битовите отпадъчни води от обекти, действащи само през отделни сезони;
   
6. 
   скъпо възстановяване на пътните настилки;
   
7. 
   голям брой съществуващи подземни съоръжения, основи на сгради и комуникации.
   

(2) При проектирането на напорните канализационни системи трябва да се спазват следните основни изисквания:

1. 
   да не бъдат опасни за здравето на населението и експлоатационния персонал;
   
2. 
   експлоатацията трябва да бъде без запушвания;
   
3. 
   препълванията на довеждащите безнапорни тръбопроводи до сградните събирателни шахти трябва да бъдат предотвратени или ограничени до определени честоти;
   
4. 
   да не се нанасят повреди на съществуващите сгради, съоръжения и комуникации;
   
5. 
   тръбопроводите трябва да бъдат водонепропускливи;
   
6. 
   не трябва да се образуват миризми;
   
7. 
   трябва да се осигури сигурен и безопасен достъп за поддържане и експлоатация на системата.
   

(4) Трябва да се предвиди звукова и/или оптична алармена система за сигнализиране при нарушения в експлоатацията.

1. 
   сградни събирателни шахти;
   
2. 
   помпи;
   
3. 
   системи за сгъстен въздух;
   
4. 
   напорни тръбопроводи.
   

(2) В една събирателна шахта могат да бъдат включени отпадъчните води от една или повече сгради. Броят на включените сградите зависи от избраната производителност на помпите.

(3) Работният обем на събирателните шахти и количеството на отпадъчните води, което остава в тях след изпомпването им, трябва да бъдат минимални, без обаче да се нарушава действието на помпите.

(4) Аварийният обем може да бъде осигурен или в отделните събирателни резервоари, или във включващите се в тях гравитационни тръбопроводи. Аварийният обем трябва да бъде равен най-малко на 25 % от средното денонощно количество на отпадъчните води, като се определя над нивото на включване на помпите.

(5) Към смукателните тръбопроводи трябва да бъдат монтирани:

1. 
   възвратна клапа - в началото на тръбопровода, когато е предвидено заливането на помпите да се извършва чрез принудителното им напълване с вода;
   
2. 
   спирателен кран - пред помпата, когато е предвидено естествено заливане.
   

(7) Събирателните шахти трябва да бъдат устойчиви на външни натоварвания и да бъдат водонепропускливи. Конструкцията и покривът им трябва да възпрепятстват проникването на повърхностни води в тях.

(8) Допуска се събирателните шахти да бъдат изградени вътре в сградите, като се вземат мерки да бъдат монтирани, покрити и изолирани така, че да се предотварти предаването на шум, миризми и вибрации в сградите.

(9) При проектирането на сградните събирателни шахти трябва да бъдат предвидени:

1. 
   вентилация;
   
2. 
   сигурно електрозахранване;
   
3. 
   устройства за управление и аларма;
   
4. 
   сензор за контрол на нивото в събирателния резервоар за автоматично управление на помпите.
   

1. 
   импелерни помпи с многоканално работно колело;
   
2. 
   обемни помпи с режещо устройство;
   
3. 
   центробежни помпи с едноканално, незадръстващо се работно колело;
   
4. 
   вихрови помпи.
   

1. 
   възвратна клапа – след помпата;
   
2. 
   спирателен кран – след клапата;
   
3. 
   изпразнителни устройства – в най-ниските точки с цел изпразване на отделни участъци от тръбопроводите;
   
4. 
   вентили за изпускане или вкарване на въздух или комбинирани вентили – във високоразположените точки и в точки, установени при изследване на тръбопроводите на хидравличен удар.
   

(5) Трябва да се гарантира плътно затваряне на възвратните клапи.

(6) При проектирането на помпените агрегати трябва да се спазват изискванията съгласно Гл. първа, Раздел XI.

Чл. 86. (1) За осигуряване на движението на отпадъчните води могат да бъдат проектирани постоянни и подвижни компресорни станции, които да бъдат включени към началото на напорните тръбопроводи.

(2) Станциите за сгъстен въздух могат да бъда снабдени с компресори, резервоари за сгъстен въздух и редуцир-вентили или с непосредствено включени към напорните тръбопроводи компресори без резервоари за сгъстен въздух.

(3) Станциите за сгъстен въздух се разпологат в подземни или наземни помещения. Когато наземните съоръжения са открити, трябва да се вземат мерки за ограничаване на шума, който се създава при действието на системите.

(4) За да се осигури околна температура на въздуха от + 1^o С до + 35 ^o С, трябва да бъдат предвидени подходящи топлоизолация и вентилация.

(5) Трябва да бъдат предвидени необходимите измерителни уреди и съответните предписания при монтажа, изпитванията, контрола и експлоатацията на резервоарите за сгъстен въздух.

Чл. 87. (1) Напорните тръбопроводи могат да бъдат проектирани с наклон, равен или приблизително равен на този на терена.

(2) Във високите точки трябва да бъдат предвидени въздушници, подходящи за замърсени води (вентили за засмукване и/или изпускане на въздуха или въздушни тръби).

(3) Напорните тръбопроводи трябва да имат издръжливост на вътрешно хидростатично налягане от най-малко 600 kРа.

(4) Напорните тръбопроводи трябва да бъдат от корозионноустойчиви материали, които не трябва да се увреждат от отпадъчните води, газовете и почвата.

(5) Тръбопроводите трябва да имат гладки вътрешни повърхности и да бъдат устойчиви на циклични натоварвания. Когато се полагат върху терена или се предвиждат за отвеждане на отпадъчни води с високи температури, тръбопроводите трябва да бъдат устойчиви на температурни въздействия.

(6) В началото на всеки участък трябва да бъдат предвидени промивни кранове. Между водопроводната и канализационната мрежа не трябва да има никаква връзка.

(7) При опасност от замръзване трябва да бъде предвидена подходяща изолация и/или изолационен монтажен канал.

(8) За обекти, от които се събират периодично отпадъчни води в големи количества, могат да бъдат проектирани паралелни тръбопроводи.

(2) При оразмеряването на напорните тръбопроводи трябва да се гарантира, че най-много един път на 24 часа ще се постигне минимална скорост от 0, 70 m/s. Когато минималната скорост не може да бъде постигната при работата на помпите, може да бъде предвидена система за сгъстен въздух за осигуряване на периодично промиване на канализационната система.

(3) Вътрешният диаметър на напорните тръбопроводи трябва да бъде равен или по-голям от вътрешния диаметър на напорния фланец на помпите и не трябва да намалява по дължината им.

(4) С цел ограничаване на образуването на газове в напорните канализационни системи, времепрестояването на отпадъчните води в тях не трябва да бъде повече от 8 часа. Когато това не може да се осигури, трябва да се вземат мерки за защита на околната среда от миризми.