Икономическа активност на населението

• Към 1.02.2011 г. в страната има 3 282 740 икономически активни лица на възраст между 15 и 64 години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години.

• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011 г. 2 834 834 са заети, а 494 849 - безработни. От всички заети 1 470 063 са мъже (51.9%), а 1 364 771 – жени (48.1%). От всички безработни в края на януари 2011 г. мъжете са 57.2%, а жените - 42.8%.

• Към 1.02.2011 г. коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 55.5%. Коефициентът на заетост при мъжете (56.9%) е по-висок от този на жените (54.0%).

• Коефициентът на безработица, изчислен към 1.02.2011 г. като отношение на броя на безработните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години, е 15.0% общо за страната, съответно 16.4% за мъжете и 13.5% за жените.

• С най-висок коефициент на икономическа активност е област София (столица) - 71.5%, следвана от областите Перник - 68.3%, Габрово - 67.9%, Смолян - 67.8%, и Варна - 67.1%. Най-нисък е коефициентът на икономическа активност в областите Силистра - 56.9%, Кърджали - 57.4%, Видин - 59.8%, Сливен - 60.0%, и Търговище - 60.5%.

• През периода 2001 - 2011 г. 379 181 лица са променили своето местоживеене в страната от едно населено място в друго. От всички лица, променили местоживеенето си за десетте години между двете преброявания, 35.5% са се изселили в населени места на същата област. Останалите 64.5% мигрират извън рамките на областта, в която са живеели преди мигрирането.

• През периода 1980 - 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой в чужбина. Близо 68.2% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 16.1% - от шест до десет години, и 8.2% - повече от 11 години. От пребивавалите в чужбина 56.8% са мъже.

• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в Руската федерация - 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания - 9.3%, Германия - 9.2%, Гърция - 9.1%, и т.н.

• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно образование - 45.8%, докато с висше образование са 34.1%, а с основно – 13.0%.

Изводи

В резултат на високата смъртност и ниската раждаемост в страната е налице отрицателен прираст на населението, но за сметка на това темпът с който населението намалява е най-нисък у нас, сравнено с другите страни с такъв прираст от ЕС. Отчетено е също демографско остаряване, данните сочат че хората на и над 65 години се увечичават, а децата под и на 15 години намаляват. Въпреки че данните сочат, че нивата образование и училищна подготовка са се повишили, обхвата му при децата от малцинствата си остава нисък, а на много места качеството на образованието остава под въпрос. Сравнено с данните от преди десет години българите са значително по добре битово осигурени. Страната ни не представлява интерес за повечето чужденци в какъвто и да било аспект, за това не можем да разчитаме на имиграция за повишаване на населението. Също броя на работоспособните граждани намалява, а населението е силно централизирано в определени области, разликата между селата и градовете, и между определените области,за които хората смятат че стандарта на живот е по-висок, са огромни.

• 
  https://www.nsi.bg/bg