Предмет и обект на изследването Предметът
Етапи на развитие на банковата система в Българиия
Изтегляне 2.96 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа 08.06.2021, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| 1.2. Етапи на развитие на банковата система в Българиия.
1.2.1. След Освобождението до 9 септември 1944 Начало на организираната банкова система в България се поставя през 1879 г. след утвърждаването на първия устав на Българската народна банка. По това време се утвърждава и Уставът на земеделските каси, с което се слага началото на Българската земеделска банка, която е първата търговска банка у нас (по-късно се превръща в Българска земеделска и кооперативна банка). Със създаването и увеличението на промишления капитал в България, започва образуването и на частни банки – Българска търговска банка, банка Гирдап и др. След 1882 г. се откриват и банки с чисто чужди капитали – Генерална ипотекарна банка, Търговска и ипотекарна банка на Балканите, Френско-българска ипотекарна банка и др. Успоредно с държавните и частни банки в България се създават и кооперативни кредитни институции като кредитни кооперации и популярните банки. През 1911 г. започва да функционира Българска централна кооперативна банка, която се слива през 1934 г. с Българска земеделска банка и се образува Българска земеделска и кооперативна банка. Със създаването на Българска ипотекарна банка през 1927 г. чуждият капитал прави сериозен организиран опит да заеме съществени позиции в нашето банково дело. Голямата икономическа криза през 1929–1933 г. попречва на развитието на тази банкова институция и през 1936 г. тя се влива чрез откупуване в Българската земеделска и кооперативна банка. По този начин Българската ипотекарна банка се превръща в държавна банка. До 9 септември 1944 г. у нас функционират общо 37 банкови институции (държавни, кооперативни и частни), в това число 2 държавно-автономни банки – Българска народна банка и Българска земеделска и кооперативна банка, 2 акционерни банки с преобладаващо участие на държавата – Българска ипотекарна банка и банка “Български кредит”, 2 кредитно-кооперативни учреждения – Съюза на популярните банки и селските кредитни кооперации и 31 частни банки. Популярните банки кредитират главно дребните икономически звена в градовете – търговците и занаятчиите. Кредитните кооперации са кооперативни сдружения за взаимна помощ, които предоставят кредити главно с потребителски характер. Чуждестранният капитал се намира главно в частните банки. По време на голямата икономическа криза (1929–1933 г.) от България излизат френските, английските, белгийските и др. капитали. В страната остава предимно немския капитал, който се използва в банковата система до края на войната. До национализацията през 1947 г. държавните и кооперативните кредитни институции държат около 83 % от влоговете и близо 79 % от кредитните вложения. На частните банки се падат само 14 % от предоставените на икономическите субекти кредити. През 1903 г. е осъществена реформа в търговското законодателство, която като резултат позволява на чужди резиденти да участват в управлението на акционерни дружества. Така сериозно се е увеличава възможността за навлизане на чуждестранен капитал в България. Към 1929 г. 13-те чуждестранни банки представляват около 40 % от частния капитал в България. Същевременно има и голям брой независими финансови институции, малки акционерни банки, опериращи главно извън София. Те предостават финансиране на индустриалци, земеделци и занаятчии, които имат по-труден достъп до големите финансови институции. Въпреки, че са малки, тези банки имат голямо значение за хората в провинцията. Те обаче са жестоко засегнати от Голямата депресия и голяма част от тях се сриват. Така през 1935г. се създава Банка български кредит, която обединява оцелелите малки банки в една голяма институция. Въпреки, че капиталът е частен, на практика банката е под държавен контрол (финансира се е предимно от БНБ). Частните търговски банки са най-лошо засегнати в отношение на портфейлите им. През втората половина на 20-те депозитите се увеличават общо със около 100%, докато само за периода 1929–1932 намаляват с около 50%. Ролята на частния капитал също намалява по време на Великата депресия. През 1931 той е около 20% от общия активен капитал, до 7% през 1934 г. Рецесията по-малко засяга големите финансови институции, които успяват да задържат активитие си и да увеличат пазарният си дял, за сметка на по-малките с регионално значение. Последните имат избор между два варианта – или да се слеят с Банка български кредит, или да бъдат ликвидирани, ако загубят повече от 50% от капитала си. През 1932 кризата остро засяга търговските банки, като загубите им надхвърлят печалбите. През 1934 г. започва бавното подобряване във финансовата система на България. Постепенно Банка български кредит става най-голямата кредитна институция в държавата. През същата година се осъществява и сливане на държавните Българска земеделска банка и Българска централна кооперативна банка, като новата банка се казва Българска земеделска и кооперативна банка. По-късно през 1936 г. държавата изкупува чуждестранните акции на Българска ипотекарна банка. По този начин се създават възможности за по-активно кредитиране на общините и кооперациите (цели се улесняване на последиците от депресията – през 1929–1933 г. голяма част от селските стопани и част от градското население са сериозно задлъжнели). Изтегляне 2.96 Mb. Сподели с приятели:
|