Предмет и система на тп като правен отрасъл и като наука. Функции на тп
Изтегляне 1.4 Mb.
|
|
неплатен О. - половин размер от неплатения учебен О. по чл.171 КТ (виж по-долу) – 10 р.д. за обучение през уч.год. в СОУ, 15 р.д. за обучение през уч.год.за ВУЗ, и 2 мес.за държ.изпит; както и платения си годишен О. (ако му бъде разрешен). 2) Втората класификация на учебните О е с оглед на тяхното заплащане : Платени са учебните О, за които Р/С получава ТВ през времето, когато ползва тези О; Неплатени са О, за които Р/С не получава ТВ през времето, когато ги ползва, но му се признават за тр.стаж. Това са О за: + кандидатстване в средно или висше у-ще, приемането в които става с изпит, за докторантура, за което работодателят не е дал съгласието си (чл.170, ал.2 КТ), но тогава работникът ползва полагащия се размер (за платения отпуск за кандидатст.) намален на половина – неплатен отпуск – за средно у-ще 3 р.д., и за висше у-ще или докторантура 6 р.д.!;
изпит, за докторантура, за което работодателят е дал съгласието си (чл.171,ал.1) – до 30 р.дни;
за подготовка и явяване на изпит – до 20 р.д.за уч.година; за подготовка и явяване на зрелостен, държавен изпит или защита дипл.работа в средно у-ще – до 30 р.дни, а във ВУЗ – до 4 месеца; + за обучение в средно или висше у-ще, когато РД не е дал съгласието си – работникът, който учи в средно или висше у-ще без откъсване от производството има парво на неплатения отпуск посочен по-горе (при дадено съгласие), но намален на половина! Голния посочен неплатен отпуск се признава за трудов стаж ! Ползването на учебните О се извършва по време, което се определя от учащите се Р/С в зависимост от организацията на учебния процес: дати за присъствени занятия, изпитни сесии и т.н., но Р/С е длъжен писмено да уведоми за отпуска РД поне 7 дни предварително ! 30 Ред и гаранции за упражняване на правото на отпуск ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕНИЯ ОТПУСК : Ползването на О се състои във временно освобождаване на Р/С от изпълнение на трудовите му задължения, за да разполага той лично с това време съобразно предназначението на О. Ползването на О се извършва по определен в закона ред. Той е специфичен за съответния вид О, но все пак съществуват някои общи моменти, а именно:
чрез негово едностранно писмено волеизявление – молба, отправена до работодателя. В молбата си Р/С определя вида, размера и началния момент за ползване на искания О. Всеки О трябва да бъде поискан, за да се изрази волята на Р/С за ползване на О. Трябва да бъде удостоверено и основанието за ползване на О – например предоставяне на болничен лист за О поради ВН;
воля за неговото ползване. Тя изхожда от работодателя, извършва се писмено, в “заповед” за разрешаване О.
определена негова продължителност и време за ползването му. Тази негова преценка е част от работодателската му власт. С отказа си работодателят не отхвърля, нито оспорва субективното право на Р/С, а само не разрешава неговото ползване в дадения момент и/или не удовлетворява исканата от Р/С продължителност. Заповедта за разрешаване на О трябва да съдържа – правното основание и вида на О, неговия размер и началото на ползването му. Правото и възможностите на работодателя да разрешава О съдържа известни ОГРАНИЧЕНИЯ: При някои видове О, които се разрешават от здравните органи, работодателят само узнава за тяхното разрешаване и продължителност и е длъжен да се съобразява с тях – О за временна неработоспособност и О за бременност и раждане по чл.163(1); При други О работодателят разрешава О, но е длъжен да стори това, щом като Р/С е поискал – О за отглеждане на малко дете, учебните О. и др. Задължението на Р/С в тези случаи е само да отправи писмена молба до работодателя, за да го уведоми за предстоящото си отсъствие и да удостовери основанието за съответния О, а работодателят – да издаде “заповед”, за да се оформи в канцеларията на предприятието отсъствието на Р/С и да се отрази във ведомостта за изплащане на трудовото възнаграждение. Една част от О се отреждат и ползват за определен календарен период. Основната част от О се определят за календарна година (платените и неплатените О по чл.155, 156 160, ал.1 КТ), а други – за учебна година (учебните О по чл. 169, 171). Друга част от О се ползват при възникване на основанието за тях – О за временна неработоспособност.
според вида на О и неговото предназначение. Най-често О се измерва в работни дни (пр. при платените и неплатените годишни О по чл.155, 156, 160, ал.1). Някои О се измерват и в календарни дни – О за временна неработоспособност, за бременност и раждане. Други О се измерват в календарни месеци – някои от учебните. В по-редки случаи О се измерват в часове – О за кърмене и хранене на малко дете, за търсене на работа при дадено предизвестие. Най-сетне, някои О могат да се определят в зависимост от желанието на страните по ТПО и споразумението между тях в различни мерни единици – дни, месеци, година или години – пр.: неплатените О по чл.160, ал.2.
отнасят – чл.173(5). Ежегодното ползване на платените годишни О осигурява редовен отдих на Р/С. Платеният годишен О се разрешава наведнъж или на части, така че най-малко половината да се ползва наведнъж до края на годината, за която се отнася (чл.172). Ограничено е отлагането на О за следващата календарна година. От работодателя то е възможно и допустимо поради важни производствени причини, но само при положение, че е осигурил на Р/С ползването на най-малко половината от полагащия му се платен годишен О (чл.176, ал.1, т.1). “Важните производствени причини” са обстоятелства, свързани с предмета на дейност на предприятието – например: необходимост от изпълнение на определени срочни задачи. Отлагането на ползването на платения годишен О по искане на Р/С е възможно в два случая: а) когато ползва друг вид О (например учебен О); б) по други причини, но със съгласието на работодателя (чл.176, ал.1, т.2 КТ). Ако отложеният О по реда на чл.176(1) КТ не бъде използван от Р/С до средата на следващата година, РД е длъжен да осигури ползването му, включително като заповяда неговото ползване и определи времето за това (чл.176, ал.2 КТ). Ако РД не направи това, Р/С има право след изтичане на първата половина на следващата календарна година (30 юни) сам да определи времето за ползването му. Има случаи, в които РД може едностранно да разпореди ползването на ПГО : а) при продължителен престой повече от 5 работни дни; б) при ползване на ПГО от всички Р/С едновременно; в) когато Р/С след покана от РД не е поискал ползването на О си до края на календарната година, за която се отнася (чл.176, ал.4 КТ). ПРАВНИ ГАРАНЦИИ ЗА ПОЛЗВАНЕТО : Голямата част от разнообразните видове О са уредени като субективно право на Р/С. Такива са ПГО, платените и неплатени учебни О, О за ВН; О, които са въздигнати в субективно право на Р/С, и тези, които са предвидени като правни възможности на Р/С се предоставят при наличието на обстойно уредени предпоставки;
които Р/С получава среднодневното си брутно ТВ за последния месец, предхождащ ползването на О., през който Р/С е отработил най-малко 10 работни дни. Тук се отнасят платените годишни О., платените учебни О. и др. О. за ВН са платени чрез обезщетенията от общественото осигуряване, които се изплащат вместоТВ. Те представляват % от средноднев.брутно ТВ, върху което са внесени осигурителни вноски или обезщетение в размер на МРЗ за страната. Тук се отнасят обезщетенията за бременност и раждане, О. за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст;
компенсиране (чл.178 КТ). Предназначението на забраната е да не позволи на Р/С и на работодателя да се поддадат на изкушението, предлагащо им паричното обезщетение. Единственото изключение от това правило е при прекратяване на ТПО, защото в тези случаи реалното ползване на платените годишни отпуски е невъзможно (чл.224 КТ). Всички видове платени О и преобладаващата част от неплатените О. се признават за трудов стаж. Забранява се уволнение на Р/С, които са започнали ползването на разрешения им О. (чл.333, ал.1, т.4). Тя цели да осигури на Р/С спокойно ползване на О според неговия вид и предназначение.
институти на ТП. В неговия център е правото на ТВ на Р/С, което се ползва и с конституционно-правна закрила и признание. Съгласно чл.48/5/ КРБ - “Р/С имат право на ... минимално ТВ и на заплащане на труда, съответстващо на извършената работа...”.
23.01.1998г; Терминологични бележки. Действащото право в тази област си служи с няколко различни термина: ТВ, РЗ и заплащане на труда. ТВ и работна заплата са синоними. При тях ударението се поставя върху паричната сума за дължимото и плащано възнаграждение за труд по ТПО. А заплащането на труда изразява по-скоро дейността, която се извършва за определяне размера на ТВ. Употребява се ТВ – когато става въпрос за дължима престация на РД, а РЗ – когато става въпрос за заплащане на труда !
направления: Неговият размер е определящ фактор за жизненото равнище, за начина и качеството на живот на Р/С и на членовете на семейството му; Основният стимул е за труда на Р/С; То има и важно морално значение за Р/С и се възприема от него като израз на оценката на професионалните му качества и постижения. В този смисъл ТПО е и фактор на човешкото достойнство;
разноски и себестойността на произвежданата от него продукция или извършваните услуги.
работна сила. Тя е нейната цена. Стойността на работната сила е необходимото количество от средства за потребление за нейното поддържане и възпроизводство. “Поддържането” на работната сила означава необходимите средства за изхранването, обличането, жилището и други подобни средства, за да бъде работната сила работоспособна. “Възпроизвеждането” на работната сила включва разходите за издръжката и отглеждането на неговите деца. Най-сетне, като цена на стойността на стоката работна сила ТВ и неговият размер се определят от състоянието на пазара на труда – от търсенето и предлагането на работната сила. Правната същност на ТВ се изразява в следните основни моменти. То представлява престацията от РД на Р/С за предоставената му на разпореждане и за ползване работна сила. Възнаграждението е “трудово”, заради използването на работната сила, за която се дължи, а е “възнаграждение”, защото е отплата за предоставената работна сила и положения труд. ТВ изразява възмездния характер на ТПО. Не може да съществува ТПО, по което се полага труд и да не се дължи и плаща ТВ. Този принцип е категорично изразен в императивната норма на чл.242, която предвижда, че “Положеният труд по ТПО е възмезден”; ТВ е плащане от РД на Р/С за престираната от него работна сила. Престацията тук означава, че работната сила е била на разположение на РД и той я е използвал или е могъл да я използва за изпълнение на работата, за която е учредено ТПО; ТВ е парично плащане - парично задължение на РД и парично вземане на Р/С срещу РД; ТВ е престация от РД на Р/С. Р/С е носител на вземане – к-р по него, а РД – негов д-к; ТВ изразява имуществения характер на ТПО. Този му характер се определя от паричния характер на ТВ като благо. ОТГРАНИЧАВАНЕ на ТВ от други близки плащания : По редица граждански договори и ПО се изплащат възнаграждения за извършеното по тях. Такива са плащаните възнаграждения по договора за изработка, поръчка и други. Общото, което ги обединява е, че са все гражданско-правни възнаграждения за трудов резултат. Тези плащания са трудови по своя произход. Те са трудов доход за лицето, което ги получава, защото се дължат за личен труд, положен от него. Общото между тези плащания и ТВ е, че се дължат срещу труд. Различията обаче са повече: гражданските възнаграждения се дължат за трудов резултат, а трудовото възнаграждение за живата работна сила, предоставена на работодателя, и за процеса на нейното използване и прилагане в изпълнение възложената работа по ТПО;
общественото осигуряване. В редица случаи тези две плащания са алтернативни: обезщетенията при временна неработоспособност се изплащат вместо ТВ. Него те заместват и неговото отсъствие обезщетяват. Различни са и основанията, на които се дължат: ТВ се дължи за положения труд по ТПО, а посочените обезщетения – за временната неработоспособност, причинена от реализирания осигурен социален риск. Различни са и заделените за тази цел средства: За ТВ – от средствата на работодателя, а за обезщетенията за временната неработоспособност – от фондовете на общественото осигуряване; Най-близки до ТВ са редица плащания по ТПО, които КТ обединява под сборното наименование “обезщетения”(чл.213-228). Общото между тях е, че се извършват в рамките на ТПО и от страните по него. Между тези плащания по ТПО съществуват и различия: Една част от тях са компенсационни плащания, които възмездяват извършени от Р/С разходи при изпълнение на възложената му работа (чл.215-216), плащания, при които рискът от непредоставяне на работната сила по закон е прехвърлен върху РД (чл.217-219) и други. ММРЗ е основата в/у която се гради ТВ за отделните категории Р/С. Може да се определят минимални р-ри ТВ за отределени категории длъжности. Това може да стане както с ПМС, така и чрез КТД. Условно ТВ може да се раздели на 2 части : Основно ТВ – служи като база за определяне р-ра на допълните плащания (нощен труд, извънреден труд и др.). В бюджетната сфера, р-ра на ОТВ се определя като минимален и мах р-р!;
др.ТВ.
Значението на ТВ за ТП е многопосочно. Неговото изплащане е изпълнение на едно от основните задължения на РД по ТПО, а забавата може да доведе до едностранно прекратяване на ТД от Р/С без предизвестие (чл.327, т.2). От друга страна ТВ се използва като основа за изчисляване на редица обезщетения по ТПО – чл.206,207,213 и др.;
право то е един от основните елементи при определяне на осигурителните вноски и на осигурителните обезщетения при ВН. За финансовото право, то е в основата на облагането с данък общ доход. За принудителното изпълнение в ГПП то има значение за определяне на секвестируемата част от ТВ на Р/С, когато принудителното изпълнение е насочени върху него – чл.341 ГПК;
изпълнението на възложената работа за един месец; Брутно месечно ТВ - това е възнаграждението, което включва основното и допълнителните, и други ТВ; Уговорено ТВ - това е възнаграждението, което се уговаря между страните по ТД (чл.66/1/), в споразумението по чл.107 или в колективния ТД по чл.50. Използва се за определяне на обезщетението по чл.206-208 – имуществената отговорност на Р/С. СИСТЕМИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ на ТВ : Системата за определяне на ТВ – съвкупност от правила, които установяват съотношението между количеството вложен труд от Р/С, и размера на ТВ – насрещната престация на РД! Според критерия, който се използва за определяне на размера на ТВ, системите за определяне на ТВ са две: повременна и според изработеното чл.247/1/ :
продължителността на РВ. При тази система размерът на ТВ се определя за работен час, ден, и най-често за месец. При нея не се измерва конкретно и точно извършваната и свършена работа, а времето, през което Р/С е на работа за изпълнението на възложената му трудова функция и е на разположение на РД. Тази система е масово прилагана. Тя се прилага предимно за работи и дейност на служители, както и за работници в предприятията, учрежденията у организациите, в работата на които се изисква особена прецизност – изработване на оптически инструменти, работа в аптеки и т.н; СДЕЛНА с-ма – тя е според изработеното. При нея критерии за определяне на размера на ТВ е интензивността на труда, тоест наситеността на работното време с трудови усилия. Тя се измерва с изработената от работника продукция, измервана със специфични за нея мерни единици – парче, брой, метър, килограм и т.н. Извършва се разценка на труда – 1 брой = 1 лев! При нея се заплаша за постигнатия резултат в работата, а не за прекараното работно време на работното място. Интензивността на труда при системата според изработеното се измерва чрез трудовите норми. Те се определят и изменят едностранно от РД – чл.250/2/. Това е негово правомощие, което произтича от работодателската му власт да организира и ръководи трудовия процес. Единственото задължение на РД е преди да определи или измени трудовите норми, да вземе “мнението на заинтересуваните работници”.
труда, съществуват следните ТРУДОВИ НОРМИ : Норми за време – те определят продължителността на работното време за произвеждане на единица продукция. Например за изтъкаване на един метър плат – две минути;
качествени показатели за произвеждане на единица време. Например нормата за изработка за един работен ден от осем часа за една тъкачка е 240 метра плат; Норми за обслужване – чрез тях се определя броят на машините или други съоръжения, което един или повече работници обслужват. Такава е например нормата, определена за броя на становете, които обслужва една тъкачка;
изпълнението на дадена работа. Например функционирането на един агрегат в металургично предприятие се извършва от четирима работници – двама механици и двама електротехници; Изборът на един или друг вид трудови норми се прави от РД в зависимост от естеството на изпълняваната работа. Всяка от двете системи за определяне на размера на ТВ е подходяща за прилагане при определени дейности и видове работа в предприятието. Въпросът не е коя от двете системи е по-добра от другата, а коя от тях при конкретните условия в предприятието е по-подходяща и може да доведе до най-точно измерване на полагания труд и по-справедливо определяне на индивидуалното ТВ. Изборът на система за определяне на ТВ се извършва от Р/С. И това е проява на неговата работодателска власт да организира и ръководи трудовия процес.
на за вложен реално труд; Сделната с-ма – тя пък страда от качеството на труда (брак). Коректив на тези недостатъци: Повременно-премиалната с-ма – при нея РД предвижда по-високо ТВ за достигане на по-високи количествени резултати; Сделно-премиалната с-ма – заплаща се по-високо ТВ, при занижено количество брак. 32 Ред и гаранции за изплащане на ТВ Изплащането на ТВ е основно задължение на РД по ТПО (чл.128 КТ). То означава предоставяне в разпореждане и собственост на Р/С на дължимото му ТВ. За Р/С получаването на ТВ е основно право, което е главното оправдание и смисъл на съществуването на ТПО. РЕД ЗА ИЗПЛАЩАНЕ на ТВ обхваща 3 основни момента: Мястото, на което се изплаща ТВ, е предприятието, където се извършва работата (чл.270, ал.1). Смисълът на това правило е да се създаде яснота, сигурност и улеснение за Р/С. “Яснота”, защото по силата на това общо законово правило Р/С знае къде му се изплаща ТВ. “Сигурност”, защото това място е известно на страните по ТПО. “Улеснения”, защото това е мястото, където се извършва работата и Р/С ежедневно отива там; ТВ се изплаща на два пъти в месеца: един път – авансово в средата на месеца, и втори път – окончателно в края на месеца или началото на следващия месец. Всяко от тези плащания се извършва в определен срок. Изплащането на ТВ на два пъти в месеца е нормално и най-често прилагано в практиката. Но законът допуска в чл.270(2) и плащане с друга периодичност: един път месечно, един път на два или три месеца и т.н. Тя се прилага само когато бъде изрично уговорена между страните;
разписка. Това е правилото. По изключение, когато Р/С е възпрепятстван да получи лично ТВ, изплащането му може да стане по негово писмено искане – на негови близки. За писменото искане не е установено някакво специално съдържание. То се съставя по свободен текст. Законът не определя понятието “близки”, нито техния кръг. Това са преди всичко роднини – родители, съпруг, деца, братя, сестри. Но “близък” може да бъде всяко друго лице, в което Р/С има доверие – негов колега, приятел и др. Освен лично и от близки, Р/С може да се разпореди чрез изрично писмено волеизявление, ТВ да се превежда на влог в посочена от него банка – по сметка.
ТВ да се уговаря в чужда валута и неговото изплащане да се извършва в нейната левова равностойност по законния обменен курс, установен от БНБ. ТВ не може да се изплаща в бонове, полици, акции, ценни книжа и др. ТВ Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|