Михаил Миков: Няма достатъчно акушерки, но няма и бебета

Проф. Бусарски, който пострада при катастрофа преди години, се самоуби

Един от известните български неврохирурзи - проф. Венцеслав Бусарски, е сложил край на живота си в петък рано сутринта.

Причините за фаталното решение не са известни, но според негови близки през последните месеци той страдал от дълбока депресия.

Информацията за смъртта му бе потвърдена от УМБАЛ "Св. Анна", в чиято Клиника по неврохирургия 67-годишният Бусарски бе на щат.

Ha ll юни 2012 г. неврохирургът катастрофира тежко на софийския бул. "България" и бе приет в "Пирогов" с над 70% изгаряния и с опасност за живота. Професорът карал тойота от Бояна към центъра, но не успял да вземе ляв завой и се блъснал в колоната на моста. От удара колата била обхваната от пламъци.

За няколко месеца проф. Бусарски претърпя серия операции. Той се възстанови от тежките травми и се върна към професията си в неврохирургията в "Св. Анна".

Специалист в областта на мозъчните операции, той бе и шеф на Клиниката по неврохирургия в "Св. Иван Рилски".

Д-р Иван Добринов: Между 3 и 5 на сто от населението са алкохолици

- Още през 1951 г. Световната здравна организация е включила алкохолната зависимост в Международната класификация на болестите. Днес е ясно, че става дума за първично, хронично, рецидивиращо, прогресивно и потенциално смъртоносно заболяване.

Въпреки това обаче срещаме ежедневно невероятно много митове по този въпрос.

Първично заболяване е, защото води до множество други усложнения и болести. Най-често пациент с напреднал алкохолизъм има още цироза, стеатоза, панкреатит, полиневропатия, епилептични припадъци, миокардиопатия, хипертония, енцефалопатия и т.н.

Често се лекуват усложненията, без никой да се сеща за основната причина. Хронично е, защото е продължително във времето и налага системна терапия през годините. Рецидивиращо е, тъй като винаги има риск от нов пристъп, ако човек не предприеме активно мерки да го предотврати. Прогресивният ход предполага влошаване на състоянието при липса на лечение. В крайна сметка някое от многобройните последствия може да доведе до смърт.

Протичането на алкохолната болест и подходът към нея са подобни на тези при алергия, хипертония, диабет. Там също се изисква поемането на лична отговорност от страна на болния, полагането на системни усилия от негова страна.

Прогнозата зависи от навременната диагностика, ефективното лечение и активното участие на пациента в процеса.

За България не съм срещал точна статистическа информация, вероятно защото повечето алкохолици са извън обхвата на здравната ни система.

Смята се, че между 3 и 5% от населението е зависимо от алкохол.

- От вашата лична статистика - увеличава ли се броят на алкохолиците, които вече имат сериозни трайни увреждания и се нуждаят от постоянна лекарска грижа?

- Аз не водя такава статистика, но наблюденията ни показват, че поради хаоса в държавата все повече пациенти остават без необходимата им помощ. Превантивни програми в тази сфера почти напълно липсват. Много алкохолици са достигнали до тежко занемаряване, деградация, инвалидизация, сериозен срив в социалното функциониране. Все по-често при нас попадат изхвърлени на улицата бездомни хора, изоставени от близките, в ужасно състояние. Социалните служби често официално отказват съдействие, понякога изпадаме в абсурдната ситуация да не можем да изпишем пациент от болницата, защото няма къде да отиде и животът му е застрашен. При нас постъпват и все по-млади хора с проблемна употреба на алкохол, много от тях го съчетават с наркотици

- Алкохоликът дълго отрича и не признава, че има болест. Това е много характерно.

Обикновено първо околните започват да забелязват проблемите и да критикуват, а той ги убеждава, че не е зависим, че може да спре, когато си поиска, дава клетви, обещания, прави неуспешни опити за контролирано пиене.

Едва след появата на тежки последствия, щом вече не е в състояние да живее по този начин, той се съгласява да получи помощ.

Основният симптом на зависимостта е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на алкохолната употреба. Но този контрол се губи бавно, постепенно, подмолно и неусетно. Затова много от алкохолиците наричат болестта "коварна" и "объркваща".

- Общественото мнение за алкохолизма у нас продължава да е обвинително. Повечето хора смятат, че алкохолизмът е порок и грях, а близките на алкохолика смятат семействата си за дамгосани. Как да бъде разяснено на хората, че алкохолизмът не е стигма?

- Зависимостта се смята за срамна болест. Често хората залитат в морализаторстване, обвинения, упреци и заплахи. За промяната на това отношение ключова е ролята на превантивните програми. Общественото мнение би могло да се промени само чрез системна работа в тази насока. Съществуват различни видове превенция. Важно е тя да се прави компетентно, от обучени хора. Най-често превантивните дейности в България или приличат на увеселителни мероприятия с раздаване на листовки, или правят опити да плашат хората. И двата вида интервенции не са ефективни. Важно е превенцията да включва промяна в мисленето и поведението на хората, да влияе на ценностната им система, да изгражда доверие и да стимулира диалог. Превенцията трябва да бъде въведена в училищата, да се прави и за хора с рискови професии. Медиите също имат много важна роля. Търсенето на сензации и тиражиране на неверни данни по тази проблематика може да се окаже изключително вредно.

- По много причини. Лечението на зависимости е слабо застъпено в образователните програми, включително и в медицинските университети.

Несериозното отношение на държавните институции дава посланието за такова пренебрежение.

Самите алкохолици по време на запой изглеждат зле. често поведението им е неадекватно и плашещо. Не са в състояние да защитават интересите си, както го правят болните с други хронични болести, като с диабет например.

- Лечението не се различава принципно от това на другите хронични рецидивиращи болести. Подходът е аналогичен. Специфично е, че алкохолната зависимост води до сериозни нарушения в различни сфери: биологична, психологична, социална и духовна. Затова терапията трябва да включва интервенции във всички тях, за да има траен ефект. А за това са нужни мултидисциплинарни екипи и работа в мрежа на различни институции и организации. Системният подход е най-ефективният. За съжаление, сме много изостанали в тази област. В България през последните 10-20 г. бяха сринати наличните лечебни звена и на тяхно място не се изградиха нови. Така алкохолиците останаха без грижи, извън борда_ на здравеопазването и социалните услуги. Много хора не са наясно с принципа на лечение на хроничните болести. Те очакват или бързо чудодейно излекуване за няколко дни, или се отчайват, губят надежда и се предават. Хроничната болест не може да бъде излекувана напълно, както става при остро протичащите заболявания. Винаги има риск от ново влошаване. Затова целта на терапията е възстановяване на здравето и най-вече поддържане на постигнатите резултати. Конкретно при алкохолизма това включва пълно въздържание от алкохол и активни усилия за постигане на промяна в мисленето, поведението, ценностната система. Това е дълъг процес. Неслучайно някои автори го наричат "здравеене".

- Въздържанието е по-скоро условие за възстановяването, а не крайната цел. Поради трайно нарушения контрол върху началото, нивото и края на употребата на алкохол се препоръчва пълно въздържание. Терапията има етапи, следващи логично един след друг и включващи интервенции в различни сфери. Общата схема е отдавна известна: диагностициране, детоксификация, психосоциална рехабилитация, ресоциализация, работа с близките.

- Няма как медикамент да повлияе всички аспекти на заболяването. Ролята на лекарствата е много важна в началото на лечението, за да се спаси животът на пациента и да се овладеят телесните усложнения. Това е етапът на детоксификацията. Но ако няма психо-социални интервенции, човекът изтрезнява и пак се запива след време. Не бива да се обвиняват лекарите, че не могат да излекуват мисленето, поведението и ценностната система с хапчета, това е неадекватно. Един от нашите обучители правеше сравнение с основен ремонт на дома: няма как само с един голям чук да свършиш цялата необходима работа. Нужни са различни инструменти за всеки етап, както и уменията да се работи с тях.

- Не бих казал, че е само психическа. Първоначално човекът се стабилизира физически. Крайната цел е трайно модифициране на мисленето и поведението от болестния, дисфункционален модел към по-здравословен и пълноценен. Важна е и духовната промяна, върху което акцентират групите за самопомощ и взаимопомощ, като "Анонимни алкохолици".

Преодоляването на егоцентризма и консуматорските тенденции в поведението, изграждането на умения за приемане и даване на помощ са важни елементи от възстановяването. В крайна сметка човек подобрява и социалното си функциониране: изгражда пълноценни отношения в семейството, справя се по-добре с работата си, създава нови приятелства, учи се.

- Какви са вашите проблеми като лекар на бойното поле на това страшно заболяване?

- Проблемите на терапевтичните екипи са много и са подобни на тези, с които се сблъскват пациентите.

Работим в условията на постоянна претовареност, недофинансиране. недостиг на обучени кадри, липса на основни медикаменти, бюрократични спънки, лоши битови условия и често неразбиране от институциите. Както много сполучливо се изрази близък на наш пациент: "Работим на магия"...

Важно е държавните институции да поемат отговорността си и да предприемат мерки за изграждане на система за обхват на зависимите. Нужни са равнопоставеност при възможностите за получаване на помощ, както и адекватна превенция.

- За съжаление, универсална рецепта няма. Всеки пациент носи индивидуални особености и качества, намира се в различен етап на болестта си, усложненията са различни, нуждите -също. Всеки трябва да измине своя път. Правилният подход е да се състави индивидуален терапевтичен план, който да се ревизира периодично според успехите и проблемите. Планът включва различни опции. Затова от години настояваме за изграждане на система за обхват. Така ще се увеличат възможностите за адекватна помощ и стабилизация на болните.