Москов се зарече - от април ще има пръстов отпечатък

Общините са натрупали рекорден дефицит от 553 млн. лв.

2015 г. може да се окаже една от най-тежките за финансите на общините. Правителството очаква местните бюджети да излязат на рекорден дефицит в размер на 553 млн. лв. Няколко месеца по-рано, през април, прогнозата е била много по-благоприятна - за излишък в размер на 109 млн. лв. Ако очакванията се изпълнят, това ще е най-лошото салдо за местните финанси за последните 5 години, отчитано пред Евростат.

На фона на хронично поддържани просрочени дългове от страна на общините финансовото министерство започна разяснителна кампания за готвени промени в Закона за публичните финанси. В тях е предвидено да се налагат оздравителни програми за закъсали финансово местни управи.

Прогнозата за дефицит в размер на 553 млн. лв. при местното управление е подадена към Евростат на 15 октомври като част от нотификационните таблици за дълга и дефицита на сектор "Държавно управление". Данните, подавани към Евростат, се различават от националните, защото са на начислена, вместо на касова основа (отчитат се всички задължения, независимо дали са платени). Наред с това при местните управи към сметките се включват и финансовите резултати на 136 общински болници и "Топлофикация Шумен". В числата за Евростат се елиминира влиянието на еврофондовете, с изключение на националното съфинансиране.

По тази методология към април 2015 г. правителството е очаквало годината да приключи с излишък от 109 млн. лв. Прогнозата към октомври е силно влошена - за дефицит от 553 млн. лв. Това е рекорд за последните години. От данните на Евростат става ясно, че за 2014 г. е имало дефицит от 26 млн. лв., за 2013 г. е имало излишък от 321 млн. лв. Излишък от 203 млн. лв. е отчетен и за 2012 г.

От данните няма как да се установи на какво се дължи рязкото пропадане, както и каква част от прогнозирания дефицит от 553 млн. лв. идва от общинските болници и колко е натрупан по самите местни бюджети. Възможно е по-големият дефицит да се дължи на извънредно съфинансиране на проекти, които са реализирани в последния момент, както и да са отразени наложени финансови корекции - т.е. наказания от ЕС за неправомерни разходи, коментираха експерти. Данните на финансовото министерство не хвърлят повече светлина. Те са на касова основа и не включват болниците, т.е. не са съпоставими. Както "Сега" писа, към края на ноември по статистиката на МФ общините отчитат дефицит от 80.6 млн. лв. по националния бюджет при реализиран година по-рано към същия месец излишък от 113.7 млн. лв.

Междувременно финансовото министерство вчера започна разяснителна кампания за подготвяни промени в Закона за публичните финанси, които ще направят възможно налагането на оздравителни мерки на закъсали общини. В интервю за телевизия "България он еър" финансовият министър Владислав Горанов заяви, че кметовете на общини с финансови проблеми ще бъдат законово задължени да предлагат на общинския съвет планове за оздравяване. Решението за разработване на такива планове ще се взима при надвишаване на точно посочени гранични финансови показатели. Ако общината не може да се справи сама, ще може да иска безвъзмездна финансова помощ от държавата, която ще наблюдава изпълнението на оздравителния план. При определени условия помощта ще може да се трансформира в грант, т.е. да стане безвъзмездна. В момента няма възможност за предоставяне на грантове, държавната хазна може да дава на общините само временни безлихвени заеми. Този механизъм ще даде много по-голяма надзорна роля на финансовото министерство и на правителството върху общинските финанси. "Министерството ще може и да дава становище по предложените проектобюджети", обясни Горанов. Становището все пак ще подлежи на обсъждане от общинския съвет, за да не се нарушава независимостта на местната власт. С измененията в закона финансовото министерство ще се самозадължи да предоставя подробна информация по точно посочени показатели за финансовото състояние на общините. Измененията в Закона за публичните финанси ще бъдат публикувани за обсъждане до няколко дни, обеща Горанов.

По 1500 лв. месечно ще взимат лекарите в спешното

Месечното възнаграждение на лекарите в спешните отделения ще бъде около 1500 лв. Сумата ще бъде начална заплата за специалистите, а парите ще се взимат от началото на тази година. Промяната е подписана в четвъртък, съобщи здравният министър Петър Москов пред Нова телевизия.

Документът касае и размера на заплатите на медицинските сестри. Те ще получават не по-малко от 900 лв. на месец. Работещите в Спешна помощ ще взимат с между 10 и 20 на сто повече в различните центрове спрямо натовареността.

В София, Пловдив и Варна в момента текат необходимите процедури и най-късно от средата на годината стартира програмата за безкръвно премахване на тромби от исхемичния инсулт, съобщи още министърът.

Очаква се до април да бъде въведен и пръстовият отпечатък за аптеки и болници, като в момента тече процедура по обществена поръчка за избор на изпълнител. Идентификаторът ще бъде въведен в лечебните заведения и местата, на които се продават лекарствени продукти.

По думите на министъра все още не е уточнено кога ще станат факт ужасяващите илюстрации по кутиите с цигари. Според Москов все още няма срок за промяната, но тя е свързана с допълнителни изисквания от ЕС.

Министърът беше категоричен, че трябва да се търси разумен подход, който да развива житейски навици у децата.

"Начинът, по който се извършват превенцията, профилактиката и здравната пропаганда, трябва да бъде променян и това е факт. Той трябва да стане не плашещ, а разбираем", уточни здравният министър.

Той каза още, че данък "вредни храни", за който се говореше, че няма да бъде въведен, ще се разглежда от Министерския съвет през февруари. Министърът на здравното ведомство уточни, че налогът няма фискални цели, а само здравни, тъй като касае промяната на хранителните навици у българите.