Превъзходното величие на Неговата сила

Глава десета – Властта на Царството

Ние сме дошли до времето на най-големият конфликт между светлината и тъмнината, на който светът някога е бил свидетел. Това е конфликтът на вековете. Това не е време за страх. Ние стоим под знаме, което вече е победило. Кръстът е силата на Бог, и Неговата сила е близо да бъде разкрита както никога преди на тази земя. Това е времето да вземем нашата позиция с пълно предаване за да не отстъпим никога пред враговете на кръста. Кръстът на Исус Христос ще надделее над всичките си врагове, и ние сме дошли до времето когато това ще бъде изявено.

Господ казва, че “жетвата е свършекът на века” (Матей 13:39). Тази жетва е пожънване на всичко, което е било посято, както на доброто така и на злото. Най-славната, и мощна църква скоро ще се изправи пред най-дълбоката тъмнина. Силите на култовете и на Ню Ейдж нарастват драматично, но Господ не е оставил Своите хора без сила за да срещнат тази зла атака. “Когато врагът дойде като потоп, Духът на Господа ще издигне знаме срещу него” (Исая 59:19 KJV). Когато култовата свръхестествена сила е нараснала, свръхестествената сила дадена на църквата се е увеличила дори повече.

Култовете са започнали да приемат свръхестествено откровение за християнски лидери за да започнат систематични атаки срещу тях. Господ е започнал да издига пророци за да разпознаят плановете на врагът така че църквата да може да започне ад му устройва засада преди той да се опита да изпълни своята зла стратегия. Това се случва с голяма честота и дава на онези, които са отворени за това служение значително предимство в битката.

Ние не трябва да се държим като слаби пред врагът. Господ издига армия, която ще ходи нападателно, която ще атакува крепостите на врагът с оръжията, които са божествено мощни. Ние не трябва да се свиваме от страх пред Ню Ейдж и другите култове, но да ги видим като жетвени полета.

Обаче, когато напреднем към заключението на този век, конфликтът между светлината и тъмнината ще стане много свръхестествен. Денят на свръхестествената неутралност свърши. Ако не познаваме истинската сила на Божия Дух, ние все повече ще ставаме обект на силата на врагът. Онези, чиито страхове или доктрини ги водят да избягват дори свръхестествената сила на Бог ще намерят себе си, и своите деца, лесна плячка на злата свръхестествена сила.

Ние трябва да познаем природата на битката, в която сме, и да се сражаваме така че да спечелим. Ние сме дошли до времето когато Сатана и неговите армии ще бъдат изхвърлени от небето и ще дойдат долу на земята с голям гняв. Те няма да се сражават честно и няма да се сражават по човешки начин – те ще се сражават с всяко късче сила, което имат. Църквата трябва да бъде екипирана с всяко късче сила, която Господ е предназначил да имаме за да водим ефективно тази битка.
Хората бяха създадени да ходят в свръхестественото
Хората бяха създадени за да имат взаимоотношение с Бог, Който е Дух. Онези, които Му се покланят могат да Му се покланят единствено в Дух и в Истина. Понеже целта за човешкото създание е да има взаимоотношение с Бог , Който е Дух, и да Му се покланя (служи) в Дух, в него съществува празнота, която го тегли към духовното и свръхестественото. Ако тази празнота не е запълнена от Духът на Истината, ние ще бъдем измамени от духът на заблудата. Духовният вакуум в човека ще бъде запълнен. Както К. С. Луис заяви, “Ако лишиш човек от храна, той ще лапне отрова.” Ако ние лишим хората от правилното свръхестествено взаимоотношение с Бога, те ще бъдат победени от опресията или съблазнени от зла свръхестествена сила.
Изпитът
Бог не изкушава хората, но ги изпитва. Тези изпити са предназначени за повишение. Точно както е трябвало да преминеш изпити за да докажеш, че си квалифициран за повишение в следващото ниво в училище, има изпити допуснати от Бог в нашия живот за да може Той да ни повери повече духовна власт.

Изпитите не са заради Господа; Той вече знае това, което е в нашето сърце. Те са заради нас. Изпитите не са предназначени просто за да ни открият какво има в нашите сърца, но за да променят сърцата ни. Изпитите ни формират в съдовете, които са годни за употреба от Господарят. Първостепенният изпит, който всеки един призован да ходи в истинска духовна власт трябва да премине е изпитът на отхвърляне.

Изпитът на отхвърлянето трябва да е бил най-трудният урок, който Самият Господ издържа. Не само че Той издържа напускането на почти всички Свои ученици когато най-много се нуждаеше от тях, но Той издържа и изоставяне от Татко когато понесе греховете на света. този, Който беше призован в най-великата позиция на власт трябваше да премине през най-трудният изпит на отхвърляне. Това е защото властта основно е свързана с това как се отнасяме с другите хора, и Господа, когато са ни били дадени сила и влияние. Този изпит ще раздели онези, които остават истински защото тяхното сърце е истинско, от онези, които остават покорни толкова дълго колкото е целесъобразно политически. Колкото по-голяма е духовната власт, в която сме призовани да ходим, толкова по-голям ще бъде обикновено изпитът в нашия живот.

Всяка власт, сила и господство бяха дадени на Исус защото Той беше напълно покорен. На нас ще ни бъдат поверени власт сила и господство до степента, до която сме покорни. Истинското служение на Исус е служение със сила, Той “започна да върши и да учи” (Деяния 1:1). Ние сме призовани да бъдем като Него и да вършим делата, които Той вършеше. Трябва да имаме сила за да вършим това. За да ни се повери тази сила ние трябва да се докажем верни. Ние трябва да обичаме истината повече отколкото обичаме човешкото одобрение и признание. Ние трябва да я обичаме дори повече от собствения си живот.

Може да има извратено насилие в силата. Често е казвано, че “Силата извращава, а неограничената сила извращава неограничено.” Има истина в това, което е причината защо трябва да бъдем изпитани толкова съвършено преди да ни се повери истинска сила.

В това време същото така и ама голямо освобождаване на фалшива сила в Ню Ейдж и другите култове. Те наблягат на свръхестествени преживявания, които са демонични по произход, които съответстват на подобни библейски преживявания. Те наподобяват силата, в която мъжете и жените на Бог са призовани да ходят. Разбира се, единствената причина защо има фалшиви пари е защото има истински. Сатана използва това за своите собствени цели, но Господ позволява това за да изпита онези, които трябва да ходят в повече сила за да вършат Неговото служение за последните дни.

Такова нарастване на демоничната активност съществува защото има нарастване на истинската. Това е предназначено да обърка църквата така че тя да отхвърли истинските дарби и преживявания. Сатана знае много добре влиянието, което тези дарби имат в подпомагане на църквата да извърши Божията цел в този последен час. Сатана се опитва чрез тази демонична активност да прелъсти християни, които са призовани да ходят в свръхестествена сила, но които са често отхвърляни или не разбирани от църквата и не познават или не разбират силата за служение на Святия Дух. онези, които не се справят добре с изпита на отхвърляне винаги ще бъдат уязвими за прелъстяване от врагът.

Отхвърлянето идва до всеки мъж и жена на Бог. Той позволява то да дойде върху Неговите служители за да могат те да бъдат по-пълно идентифицирани с Него. Най-благородният и чист Човек, Който някога е ходил по земята беше постоянно отхвърлян, презиран, наклеветяван, и накрая дори предаден, отречен и изоставен от Собствените Си най-добри приятели. Както Той обясни, учениците не са по-горни от Своя учител; ако това се случи с Него ще се случи и с нас. Но това е нашият удобен случай! През най-голямото отхвърляне е когато най-голямата любов може да бъде демонстрирана.

Колко от нас, ако знаем, че на следващият ден всички наши най-добри приятели ще се отрекат, че някога са ни познавали, би ни се харесало да прекарат последната вечер с тях? Той дори изми краката им. Исус обичаше Своите Си без значение от тяхното поведение. Той беше верен дори когато те не бяха. Няма по-голяма възможност за нас да пораснем в истинската любов на Бог от това когато сме отхвърлени или поругани. Исус помоли Татко да прости на онези, които Го разпънаха. Стефан се молеше за същото прощение за онези, които го замерваха.

Бог е любов и онези, които служат в Неговия Дух ще служат в любов. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-голяма сила може да ни бъде поверена. Бог позволява отхвърляне в нашия живот за д спомогне да ни раздели от собствените ни зли мотиви и за да ни даде възможности да растем в Неговата любов. Ако се чувстваме отхвърлени когато хората ни отхвърлят това само разкрива, че ние все още не сме мъртви за този свят – невъзможно е за мъртъв човек да се чувства отхвърлен! Отхвърлянето съпровожда истинското служение и отхвърлянето е една от най-големите възможности да се оперира в истинско служение, което е да се демонстрира истинската любов на Бог. Да бъдем способни да се справим с отхвърлянето без да бъдем засегнати е една от най-големите демонстрации на духовна зрялост, което е просто Христоподобност.

Мнозина, които са били призовани като истински пророци на Бог са били прелъстени от врагът защото са отказали протекцията и покриването на останалата част от тялото на Христос. Тези често отказват покриването на църквата защото лидерството на църквата не ги разбира и понякога ги отхвърля. И отново, Господ позволява това неразбиране защото научаването да се справя правилно с отхвърляне и власт е съществено за някой, който ще носи величествената сила и отговорност на притежаване на свръхестествено знание или откровение.

Много от това, което се нарича “проницателност” в църквата днес е в действителност подозрение, често мотивирано от ревност или териториално запазване. Това е причината защото толкова много добри и истински служители са атакувани от други християни. Всичко друго освен любов ще изопачи нашата проницателност, поради това Павел обяснява на филипяните, че “любовта ви трябва да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко” (Филипяни 1:9).

Бог е любов, и ако ще говорим за Него ние също трябва да пребъдваме в Неговата любов. Неговата любов понякога е строга; понякога Неговата любов е тази, която носи дисциплиниране, но това все още е любов. Дори Божият съд е изява на Неговата любов. Ние ще имаме истинска духовна власт единствено в области, където Той ни е дал Своята любов. Само когато служим от основата на Неговата любов нашето служение ще бъде истинско.

Римляни 11:29 заявява: “Защото даровете и призванието от Бога са неотменими” (KJV). Господ е верен дори когато ние сме неверни. Когато Господ даде дарба Той няма да си я вземе, дори ако ние станем неверни или не я използваме. Поради това хора, които могат да имат дарби на изцеление или чудеса могат да паднат в грях или поквара, но дарбите все още ще работят. Същото е истина за пророческата дарба на Духа. Поради това е решително да не съдим за служение според дарбата, но според плодът. Онези, които се движат в силовите дарби и дарбите на откровение, които са засегнати от отхвърляне или бунт могат да използват дарбите на Бог за да доведат деление и да навредят на самата работа на Бог. Това е динамично, което трудно може да бъде разбрано, но се изисква поради верността на Господа.

Под Стария Завет на свещеника не му беше позволено да служи, ако имаше струпеи (вижте Левит 21:20). Струпеят е една неизличима рана. Никой не може да докосва човек със струпеи. Същото е истина за нас; когато имаме не изцелени духовни рани другите не могат да се доближат до нас и ние не можем да функционираме в нашето истинско свещеническо служение. Много от нас са свидетелствали на онези, които са проповядвали, пророкували или служили от собственото си отхвърляне, горчивина или други не изцелени рани – това е поквара на тяхното служение. Докато не можем да се справим с отхвърлянето и другите несправедливости без да бъдем наранени, ние не сме готови за духовното свещеничество, което е основата на цялото истинско служение.
Основата на духовната власт
Павел обяснява на Тимотей, “А целта на тази заръка е любов от чисто сърце, добра съвест и нелицемерна вяра” (1 Коринтяни 1:5). Павел насърчи коринтяните да “копнеят за духовните дарби” (1Коринтяни 14:1), но той никога не ги насърчи да направят дарбите своята основна цел. Ние се нуждаем и от дарбите и от силата на Духа, и църквата се нуждае от тях много повече отколкото тя понастоящем разбира. Въпреки това, ние се нуждаем от тях за да служим на наранени хора, а не просто да установяваме нашите служения или да имаме големи конференции. Когато загубим виждането за целта, която е любов, чисто сърце, добра съвест, и нелицемерна вяра, ние ще загубим нашия път.

Всички дарби на Духа оперират чрез вяра, включително пророчеството, и делата на вяра чрез любов (вижте Галатяни 5:6І. Истинската вяра не е просто увереността, че Бог може да направи известни неща, защо Той желае да ги направи. Страхът е противоположното на вярата, но “в любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда всеки страх” (1 Йоан 4:18). Любовта изпъжда всичко, което спъва движението на Духа чрез нас, и към нас. Любовта е основата, върху която духовната власт, и чрез това, дарбите на Духа, оперират. Напразно е да търсим дарбите докато те нямат основа, върху която да бъдат изградени. Силата на основата определя нивото на сила, което може да ни се повери.

Той изразява Своята любов към нас чрез дарбите на Святия Дух. ние трябва да “копнеем” за дарбите, и да го правим защото обичаме. Исус изцеляваше болните защото ги обичаше и не желаеше да страдат ненужно. Той даваше слова на знание защото обичаше хората и желаеше да им повлияе с реалността, че Бог наистина ги познава. Дарбите на Духа даваха възможност на Исус да прави нещо, не просто да чувства нещо със Своята любов.

Господ дава дарбите на църквата така че ние да можем да бъдем продължения на Неговата любов и да желаем да служим на нуждаещите се хора. Исус вършеше някои от Своите велики чудеса в неизвестност, и тогава Той дори казваше на изцелените да не казват на никого, но да отидат в храма и да принесат благодарение на Бог. Исус не използваше дарбите на Духа просто за да впечатли хората, но защото ги обичаше и ги докосваше в мястото на тяхната нужда.

Ако Исус искаше просто да впечатли хората със силата на Бог, Той можеше да даде на юдеите знамение от небето точно както те искаха. Искайки знамение от небето, юдеите не просто искаха друго чудо, но те искаха Той да направи нещо в небето, да спре слънцето както Исус Навин направи, или да направи сянката да се върне както направи Исая. Господ можеше лесно да направи това, и Той може да го направи и днес, ако иска просто да внуши хората със Своята сила. Внушаването на хората с Неговата сила не е първостепенната причина за дарбите на Духа – любов към хората е причината за тях.

Сатана изкушаваше Исус като се опитваше да Го накара да използва силата на Бог за себични причини, или да свидетелства Кой беше Той. Истината е, че силата, която Му беше дадена беше предназначена да свидетелства Кой беше Той, но беше решително, че Той не трябваше да се опитва да прави това Сам, но трябваше да остави Татко да го направи. Исус беше фокусиран изцяло на прославянето на Татко, а Татко беше фокусиран изцяло на прославянето на Своя Син – никой не се опитваше да се прослави Сам.

Господ използва Своята свръхестествена сила за да потвърди Словото Си и онези, които Той е изпратил, но ние трябва да се доверим на Него да направи това. Всеки път когато търсим дарбите за да свидетелстваме за собствените си служения., ние сме в процес на отпадане от благодатта. Ние трябва напълно да посветим себе си да свидетелстваме за Исус и да направим Неговото име велико, и да оставим потвърждаването на нашите служения напълно на Него.

Мнозина се стремят към чудо защото знаят как това чудо ще повлияе на невярващите роднини или приятели. Истина е, че някои чудеса ще повлияят на невярващите, но мнозина няма да бъдат впечатлени, без значение от това колко са грандиозни те. Дори след като Исус възкреси Лазар от мъртвите юдеите просто търсиха дори повече да Го убият. Когато невярващите са повлияни от чудеса това е чудесно извънредно възнаграждение, но ние ще пропуснем посоката, ако търсим чудеса или силово служение просто за да повлияем на хората. Аз рядко съм виждал Господ да върши велико чудо когато това е бил първостепенният мотив.
Истинската зрялост е любов
Ние сме изпитвани чрез отхвърляне и неразбиране така че да можем да победим отхвърлянето. Ако ще изпълним целите на Бог, ние трябва да дойдем до нивото където “Христовата любов ни принуждава” (2 Коринтяни 5:14). Любовта не държи сметка на несправедливите страдания и не е мотивирана от отхвърляне, което ни води или до отмъщение или да се опитваме да докажем себе си.

Духовните дарби, които не са мотивирани от любов са “мед, който звънти, или кимвал, който дрънка” (1 Коринтяни 13:1). Дарбите на Духа, които не са основани в любов обикновено са шумни. Те ще дойдат с фанфар и преувеличение, основани на себе повишаване: Медът, който звънти, или кимвалът, който дрънка също така ще направят истинският тромпет много труден за чуване. Но някой, който е принуждаван от любовта на Христос ще бъде погълнат от единственото желание да Го види прославен и почетен.

Истинската любов е толерантна и търпелива. Безспорно има място за призоваване на църквата към зрялост и към покорство на Христос. Това е основна функция на пророческото служение, но това трябва да бъде направено в любов, а не в нетърпимост и нетолерантност. Ние понякога се нуждаем да видим къде точно сме били ние самите преди пет, десет или петнадесет години. Търпеливи ли сме с онези които са на същите нива, на които ние сме били тогава? Даваме ли по-малко благодат на хората отколкото Господ ни е дал на нас?

Голяма част от църквата е незряла защото се предполага да бъде незряла! Едно две годишно дете е незряло и се предполага да бъде такова. Напълно приемливо е за едно две годишно дете да носи памперси. Сега, ако един петнадесет годишен младеж все още ги носи ние имаме проблем. Моето три годишно дете не трябва да се опитва да прави нещата, които седем годишното ми дете може; очаквайки такава зрялост от него само ще го разочаровам, и мога всъщност да спъна неговото развитие. Аз желая то да бъде дисциплинирано, и зряло за своята възраст, но не мога да изисквам повече от това от него. Ние трябва да разпознаваме къде са хората и да ги призоваваме към подходящата дисциплина и зрялост пропорционално с това.

Всяко служение, което работи за екипирането на църквата трябва да бъде внимателно да не поставя своите лични очаквания върху църквата, но търси Господа за Неговите очаквания. Служения, които са били минали предишни отхвърляния, без да са били изцелени от тях, често вземат своята следваща задача с решението да докажат себе си. Това ще ги кара да поставят нереалистичен натиск върху себе си и върху онези в тяхното стадо, което само води до повече неуспехи. Това може да бъде порочен цикъл, който води дълга редица от наранени хора и служение, което е или твърде мъчително или твърде несигурно за да функционира.

И отново, когато знаем, че сме получили нашето поръчение отгоре, и че сме познати от Татко, действително няма значение какво мислят другите хора за нас. Това е освобождение, което е съществено за всеки служител. Ние не можем да функционираме в истинско служение, ако носим някое друго иго освен Господното. Ние не трябва да оставяме себе си да бъдем контролирани от човешки очаквания, но само от Господните. Той не очаква от нас това, което не ни е поверил да извършим.

Исус преживя най-голямото отхвърляне, което светът някога е познал или ще познае. Ой беше отхвърлен от светът, който Самият Той беше направил. Той дойде в любов, освобождавайки и изцелявайки опресираните, и Той нито веднъж не извърши грях. Все пак, Той претърпя най-жестоката и унизителна смърт, и Той я претърпя за самите тези, които Го убиха. Той обърна най-голямото зло и най-голямата несправедливост, които светът някога е познал във възможността да прости и спаси самите тези, които Го преследваха.

Господ заповяда на онези, които Го следваха да правят същото нещо – ние трябва да вдигаме нашите кръстове всеки ден точно както Той го правеше. Ако правим това ние ще имаме силата да победим злото с добро. Всяко зло, което е извършено има уравновесената сила да бъде използвано за добро, което ще освободи хората от злото, което е в тях. Като служители на евангелието ние сме определени да бъдем отхвърляни, но трябва да обърнем всяко отхвърляне във възможност да показваме любовта на Бог.

Поради тази причина Господ позволява всяка рана, която претърпяваме в нашия живот – така че Той може да ни даде власт за изцеление в същите тези области. Поради това Павел посочва към своите рани и премеждия когато неговата власт беше поставена под съмнение. Не прахосвай своите изпитания! Те действително са по-скъпоценни от злато. Каква стойност може да бъде поставена някога за едно единствено изцеление?

Има място, при което хората отхвърлят любовта и милостта на Господа до степента, до която те стават непоправими – означаващо, че те са отвъд помощта. Това се случи с Юда. На това място, Божията милост е заместена с осъждение. Но ние трябва да разберем, че “милостта тържествува над съда” (Яков 2:13).

Божието търпение към хората обикновено много надвишава това, което сме желали да извършим преди произнесеният съд. Точно както почти всеки родител ще бъде далеч по-търпелив със собствените си деца отколкото ще бъде с другите, Господ обикновено е далеч по-търпелив с хората защото те са Негови деца. той изпрати Собствения Си Син за да бъде мъчен и убит за тях защото Той ги обича. Ако Синът на Бог можа да претърпи жестокостта и несправедливостта, които претърпя заради нас, колко повече ние трябва да желаем да страдаме за продължаването на Неговото велико спасение?