iii) Осигуряване на съгласуваност и сътрудничество както при планирането на действията при извънредни ситуации, така и при възможните намеси
-
Необходимост от по-нататъшно развитие на регионалното сътрудничество по сигурността на доставките на газ
По принцип всички държави следва да съгласуват отблизо работата си и да си сътрудничат със своите партньори от другите страни — или за да изградят междусистемни връзки, или за да гарантират, че тези междусистемни връзки могат да бъдат ефективно използвани в полза на двете страни. В някои случаи — например по отношение на Гърция и България — това сътрудничество следва да бъде още по-широко, за да бъдат взети мерки срещу специфичните рискове за сигурността на доставките и съответно недостига на газ и електроенергия, които рискове могат да бъдат ограничени чрез споразумение. Освен това регионалното сътрудничество може също така да се съсредоточи върху осигуряването на доставките за защитените клиенти, както се предвижда това да се извършва между Литва и Естония. Регионалното сътрудничество може да се отнася и до използването на газохранилища при извънредна ситуация.
Може също така да се помисли за начините, по които участниците на пазара могат да купуват ВПГ при съществени прекъсвания на доставките така, че икономическото положение в дадена страна да не се влошава значително, като същевременно продължава спазването на пазарните принципи. Би могло да се предвидят такива ясно определени и целенасочени споразумения за сътрудничество в рамките на ЕС, а също и с други големи вносители на ВПГ, като Япония.
-
Необходимост от повече прозрачност
Операторите на газопреносни системи и националните регулаторни органи, а също и държавите членки следва да се стремят към най-висока степен на прозрачност в своите действия спрямо другите и по отношение на заинтересованите страни и широката общественост. Във взаимосвързана мрежа и в процеса на завършване на изграждането на вътрешния пазар действията на една държава членка или страна (или нейните пазарни участници) имат отражение върху другите пазари. В положение на повишено напрежение, каквото е сегашното, всяко действие може да се тълкува от политическа гледна точка. Поради това е извънредно важно действията да бъдат обяснявани, за да се разсеят опасенията и да се изгради доверие.
-
Продължаване на функциите по наблюдение от страна на Комисията и използване на Координационната група по природния газ
Координационната група по природния газ бе създадена през 2004 г.41, но ролята ѝ беше значително подсилена с Регламента за сигурността на доставките на газ. През последните години тя се превърна в ценна платформа за обмен на информация и обсъждания по сигурността на доставките на газ. Това, от своя страна, допринесе за повишаване на прозрачността и изграждане на доверие между всички нейни членове.
Комисията възнамерява да наблюдава внимателно състоянието на сигурността на доставките в тясно сътрудничество с националните компетентни органи. Тя ще продължи да свиква редовни заседания на Координационната група по природния газ за обмен на информация по въпроса с държавите членки и заинтересованите страни и също така ще използва извънредните заседания на Групата за споделяне на информация и обсъждане на предприетите мерки в случай на евентуални или действителни прекъсвания на доставките. Комисията също така ще координира действията и ще гарантира, че обявяването на извънредна ситуация и въвеждането на непазарни мерки се извършват в съответствие с Регламента за сигурността на доставките на газ.
Освен това, тъй като анализът на последиците от прекъсването на доставките на газ върху електроенергийния сектор до момента не дава възможност за заключения, Координационната група по природния газ следва, с помощта на ENTSOG и ENTSO-E, да продължи работата по този въпрос с оглед определяне на вероятните вторични ефекти.
-
Сътрудничество с държавите извън ЕС
Европейската комисия покани своите основни международни енергийни партньори да представят становища по настоящото съобщение, по-специално всякакви бележки или предложения във връзка с възможността за допълнителни доставки на газ. Сред тези партньори са нечленуващите в ЕС държави от Г-7, както и Норвегия, Швейцария, Турция и Международната агенция по енергетика (МАЕ). Освен това Комисията приканва тези ключови външни енергийни партньори, включително тези с капацитет и потенциал за износ на ВПГ, както и вносителите на ВПГ, да продължат сътрудничеството, започнато с настоящия доклад, включително в рамките на Г-7 и МАЕ.
4.2 Средносрочни мерки (до края на 2015 г.)
-
Препоръка на Комисията относно прилагането на разпоредбите за вътрешния енергиен пазар между държавите — членки на ЕС, и договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност
По-тясното сътрудничество на органите и съгласуваното прилагане на законодателството за ЕС за вътрешния пазар по границите между договарящите страни и държавите — членки на ЕС, са елементи, които биха могли да подобрят сигурността на доставките в договарящите страни и държавите — членки на ЕС. Положителните примери за това включват намерените решения по обратния поток от Словакия към Украйна. Съгласуваното прилагане на третия законодателен пакет за вътрешния пазар е фундамент, върху който може да продължи развитието на трансграничното сътрудничество.
С цел да се улесни това сътрудничество с официален акт, Комисията ще изготви препоръка към държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат с договарящите страни в прилагането на третия законодателен пакет и по въпросите за сигурността на доставките. Комисията подчертава обаче, че поради отсъствието на функциониращи пазари на природен газ и неприлагането на третия пакет от договарящите страни препоръките на ЕС няма да заменят необходимите преговори, които трябва да се проведат между държавите — членки на ЕС, и договарящите страни в региона относно това как да се използва обща инфраструктура и при какви условия то да е възможно в случай на криза.
-
Ускоряване на възлагането и изпълнението на ключови проекти от общ интерес или проекти от интерес за Енергийната общност
Следва да бъдат предприети всички необходими мерки за ускоряване и, когато е приложимо, избягване на по-нататъшно забавяне в изпълнението на ключови инфраструктурни проекти, за които се счита, че са от решаващо значение от гледна точка на сигурността на доставките42. Те включват например румънско-българската междусистемна връзка, гръцко-българската междусистемна връзка, българо-сръбската междусистемна връзка и румънско-молдовската междусистемна връзка, които Комисията подбра въз основа на ясни и приблизителни дати за въвеждане в експлоатация. Изпълнението на тези проекти следва да бъде ускорено и те да бъдат завършени до края на 2015 г. Комисията ще следи внимателно такива проекти и е готова също така да съдейства за приключване на незавършени преговори между страните с оглед да се даде тласък на всички тези проекти за ускореното им изпълнение.
-
Повторна оценка на освобождаването за физически обратен поток
Физическите обратни потоци дават възможност за действително гъвкаво взаимно свързване на държавите членки. Често съответните инвестиции са относително малки, но оказват значително въздействие върху сигурността на доставките за цял регион, както показа инвестирането в обратния поток по Ямалския газопровод на германско-полската граница и по-наскоро на словашко-украинската граница. Държавите членки следва да работят заедно, за да преценят наново дали обстоятелствата, при които е било поискано освобождаване за проект за физически обратен поток, не са се променили — особено с оглед на положението с повишената сигурност на доставките, както и на факта че напоследък много държави членки са се възползвали значително от допълнителните възможности за търговия и доставка, които предоставят такива нови трасета. Такъв е случаят по-специално със способността за обратен поток на някои големи магистрални газопроводи, по които подаването понастоящем е само от изток на запад (Обергайлбах, Вайдхаус и междусистемния газопровод BBL между Нидерландия и Обединеното кралство), както и за междусистемния газопровод между Австрия и Унгария.
-
Промяна на горивната база чрез централно отопление и комбинирано производство на енергия (когенерация) в жилищния сектор, сектора на услугите и промишлеността
Топлофикационните мрежи предоставят технологична гъвкавост, тъй като те могат да работят с множество различни енергийни източници. Мрежите, изградени да работят на природен газ, могат да преминат на алтернативни източници като биомаса, отпадна топлина, когенерация, слънчева и геотермална енергия, термопомпи, битови отпадъци и др. Такъв преход може да бъде осъществен за 1—2 години в зависимост от конкретния размер и изискванията за капацитета.
Когато вече съществуват топлофикационни системи, но те не свързват всички сгради в района, разширяването на тези системи, което да замести доставките на газ за индивидуални газови котли, може да е икономически ефективен начин за преминаване към местни възобновяеми и други нисковъглеродни енергийни източници.
Преминаването на промишлените централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ), както и на средноголемите централи за КПТЕ в сектора на услугите (болници, търговски центрове, офис сгради) към възобновяеми или нисковъглеродни енергийни източници може да бъде осъществено за 1—2 години в зависимост от конкретния размер и изискванията за капацитета.
Промишлените отрасли с големи потребности от топлинна енергия (напр. целулозно-хартиената промишленост), които си я произвеждат сами чрез КПТЕ от газ и/или котли само за топлинна енергия, биха могли също така да инвестират в гъвкавост за акумулиране на топлинна енергия или за превключване при производството на топлинна енергия между газ и електроенергия. Това може да се окаже изгодно при достатъчно гъвкавост за възползване от ниските цени на електроенергията в периодите на нейното свръхпроизводство (от възобновяеми източници).
-
Намаляване на потребностите от топлинна енергия в промишлеността и преобразуване на енергията
Промишлеността и секторът на преобразуване на енергията (производство, разпределение) са с голям потенциал за мерки за енергийна ефективност, които са с ниски разходи и кратък (под 2 години) срок на възвръщаемост и намаляват потребностите — например чрез по-добър мониторинг и контрол на процесите и превантивна поддръжка. За установяване на потенциала за краткосрочно подобрение на енергийната ефективност с ниски или нулеви разходи е необходимо да се ускори въвеждането в енергоемките промишлени отрасли на енергийни одити или на системи за енергийно управление съгласно Директивата за енергийната ефективност.
5. Следващи етапи
Опитът по прилагането на Регламента за сигурността на доставките на газ показва явно повишаване на сигурността на снабдяването на ЕС от 2009 г. насам, но също и допълнителни възможности за укрепване на регулаторната рамка на ЕС. Както посочи Комисията на 28 май 2014 г. в своята Европейска стратегия за енергийна сигурност, тя ще преразгледа съществуващите механизми за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и ще предложи тяхното укрепване, когато е необходимо.
Успоредно с това Комисията възнамерява да (продължи да) работи заедно със конкретни (групи от) държави членки, за да се разработят решения на проблемите, които бяха установени като потенциални рискови фактори в хода на тези стрес тестове.
Съобразно това Комисията възнамерява да следва горепосочените препоръки в две отделни направления на работа. На първо място тя възнамерява да въведе — съвместно с Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа от оператори на преносни системи — постоянно наблюдение на изпълнението на краткосрочните препоръки и да оказва — когато е необходимо — помощ за улесняване или за напредъка на проекти и обсъждания. Освен това тя ще продължи да работи с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни за определяне на основните цели на сигурността на доставките на електроенергия и газ за ЕС през следващите години.
BG BG
Сподели с приятели: |