През август и септември 2014 г
iii) Осигуряване на съгласуваност и сътрудничество както при планирането на действията при извънредни ситуации, така и при възможните намеси
Изтегляне 495.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Необходимост от по-нататъшно развитие на регионалното сътрудничество по сигурността на доставките на газ
- Необходимост от повече прозрачност
- Продължаване на функциите по наблюдение от страна на Комисията и използване на Координационната група по природния газ
- Сътрудничество с държавите извън ЕС
- 4.2 Средносрочни мерки (до края на 2015 г.)
- Ускоряване на възлагането и изпълнението на ключови проекти от общ интерес или проекти от интерес за Енергийната общност
- Повторна оценка на освобождаването за физически обратен поток
- Промяна на горивната база чрез централно отопление и комбинирано производство на енергия (когенерация) в жилищния сектор, сектора на услугите и промишлеността
- Намаляване на потребностите от топлинна енергия в промишлеността и преобразуване на енергията
- 5. Следващи етапи
iii) Осигуряване на съгласуваност и сътрудничество както при планирането на действията при извънредни ситуации, така и при възможните намеси
По принцип всички държави следва да съгласуват отблизо работата си и да си сътрудничат със своите партньори от другите страни — или за да изградят междусистемни връзки, или за да гарантират, че тези междусистемни връзки могат да бъдат ефективно използвани в полза на двете страни. В някои случаи — например по отношение на Гърция и България — това сътрудничество следва да бъде още по-широко, за да бъдат взети мерки срещу специфичните рискове за сигурността на доставките и съответно недостига на газ и електроенергия, които рискове могат да бъдат ограничени чрез споразумение. Освен това регионалното сътрудничество може също така да се съсредоточи върху осигуряването на доставките за защитените клиенти, както се предвижда това да се извършва между Литва и Естония. Регионалното сътрудничество може да се отнася и до използването на газохранилища при извънредна ситуация. Може също така да се помисли за начините, по които участниците на пазара могат да купуват ВПГ при съществени прекъсвания на доставките така, че икономическото положение в дадена страна да не се влошава значително, като същевременно продължава спазването на пазарните принципи. Би могло да се предвидят такива ясно определени и целенасочени споразумения за сътрудничество в рамките на ЕС, а също и с други големи вносители на ВПГ, като Япония.
Операторите на газопреносни системи и националните регулаторни органи, а също и държавите членки следва да се стремят към най-висока степен на прозрачност в своите действия спрямо другите и по отношение на заинтересованите страни и широката общественост. Във взаимосвързана мрежа и в процеса на завършване на изграждането на вътрешния пазар действията на една държава членка или страна (или нейните пазарни участници) имат отражение върху другите пазари. В положение на повишено напрежение, каквото е сегашното, всяко действие може да се тълкува от политическа гледна точка. Поради това е извънредно важно действията да бъдат обяснявани, за да се разсеят опасенията и да се изгради доверие.
Координационната група по природния газ бе създадена през 2004 г.41, но ролята ѝ беше значително подсилена с Регламента за сигурността на доставките на газ. През последните години тя се превърна в ценна платформа за обмен на информация и обсъждания по сигурността на доставките на газ. Това, от своя страна, допринесе за повишаване на прозрачността и изграждане на доверие между всички нейни членове. Комисията възнамерява да наблюдава внимателно състоянието на сигурността на доставките в тясно сътрудничество с националните компетентни органи. Тя ще продължи да свиква редовни заседания на Координационната група по природния газ за обмен на информация по въпроса с държавите членки и заинтересованите страни и също така ще използва извънредните заседания на Групата за споделяне на информация и обсъждане на предприетите мерки в случай на евентуални или действителни прекъсвания на доставките. Комисията също така ще координира действията и ще гарантира, че обявяването на извънредна ситуация и въвеждането на непазарни мерки се извършват в съответствие с Регламента за сигурността на доставките на газ. Освен това, тъй като анализът на последиците от прекъсването на доставките на газ върху електроенергийния сектор до момента не дава възможност за заключения, Координационната група по природния газ следва, с помощта на ENTSOG и ENTSO-E, да продължи работата по този въпрос с оглед определяне на вероятните вторични ефекти.
Европейската комисия покани своите основни международни енергийни партньори да представят становища по настоящото съобщение, по-специално всякакви бележки или предложения във връзка с възможността за допълнителни доставки на газ. Сред тези партньори са нечленуващите в ЕС държави от Г-7, както и Норвегия, Швейцария, Турция и Международната агенция по енергетика (МАЕ). Освен това Комисията приканва тези ключови външни енергийни партньори, включително тези с капацитет и потенциал за износ на ВПГ, както и вносителите на ВПГ, да продължат сътрудничеството, започнато с настоящия доклад, включително в рамките на Г-7 и МАЕ. 4.2 Средносрочни мерки (до края на 2015 г.)
По-тясното сътрудничество на органите и съгласуваното прилагане на законодателството за ЕС за вътрешния пазар по границите между договарящите страни и държавите — членки на ЕС, са елементи, които биха могли да подобрят сигурността на доставките в договарящите страни и държавите — членки на ЕС. Положителните примери за това включват намерените решения по обратния поток от Словакия към Украйна. Съгласуваното прилагане на третия законодателен пакет за вътрешния пазар е фундамент, върху който може да продължи развитието на трансграничното сътрудничество. С цел да се улесни това сътрудничество с официален акт, Комисията ще изготви препоръка към държавите — членки на ЕС, да си сътрудничат с договарящите страни в прилагането на третия законодателен пакет и по въпросите за сигурността на доставките. Комисията подчертава обаче, че поради отсъствието на функциониращи пазари на природен газ и неприлагането на третия пакет от договарящите страни препоръките на ЕС няма да заменят необходимите преговори, които трябва да се проведат между държавите — членки на ЕС, и договарящите страни в региона относно това как да се използва обща инфраструктура и при какви условия то да е възможно в случай на криза.
Следва да бъдат предприети всички необходими мерки за ускоряване и, когато е приложимо, избягване на по-нататъшно забавяне в изпълнението на ключови инфраструктурни проекти, за които се счита, че са от решаващо значение от гледна точка на сигурността на доставките42. Те включват например румънско-българската междусистемна връзка, гръцко-българската междусистемна връзка, българо-сръбската междусистемна връзка и румънско-молдовската междусистемна връзка, които Комисията подбра въз основа на ясни и приблизителни дати за въвеждане в експлоатация. Изпълнението на тези проекти следва да бъде ускорено и те да бъдат завършени до края на 2015 г. Комисията ще следи внимателно такива проекти и е готова също така да съдейства за приключване на незавършени преговори между страните с оглед да се даде тласък на всички тези проекти за ускореното им изпълнение.
Физическите обратни потоци дават възможност за действително гъвкаво взаимно свързване на държавите членки. Често съответните инвестиции са относително малки, но оказват значително въздействие върху сигурността на доставките за цял регион, както показа инвестирането в обратния поток по Ямалския газопровод на германско-полската граница и по-наскоро на словашко-украинската граница. Държавите членки следва да работят заедно, за да преценят наново дали обстоятелствата, при които е било поискано освобождаване за проект за физически обратен поток, не са се променили — особено с оглед на положението с повишената сигурност на доставките, както и на факта че напоследък много държави членки са се възползвали значително от допълнителните възможности за търговия и доставка, които предоставят такива нови трасета. Такъв е случаят по-специално със способността за обратен поток на някои големи магистрални газопроводи, по които подаването понастоящем е само от изток на запад (Обергайлбах, Вайдхаус и междусистемния газопровод BBL между Нидерландия и Обединеното кралство), както и за междусистемния газопровод между Австрия и Унгария.
Топлофикационните мрежи предоставят технологична гъвкавост, тъй като те могат да работят с множество различни енергийни източници. Мрежите, изградени да работят на природен газ, могат да преминат на алтернативни източници като биомаса, отпадна топлина, когенерация, слънчева и геотермална енергия, термопомпи, битови отпадъци и др. Такъв преход може да бъде осъществен за 1—2 години в зависимост от конкретния размер и изискванията за капацитета. Когато вече съществуват топлофикационни системи, но те не свързват всички сгради в района, разширяването на тези системи, което да замести доставките на газ за индивидуални газови котли, може да е икономически ефективен начин за преминаване към местни възобновяеми и други нисковъглеродни енергийни източници. Преминаването на промишлените централи за комбинирано производство на топло- и електроенергия (КПТЕ), както и на средноголемите централи за КПТЕ в сектора на услугите (болници, търговски центрове, офис сгради) към възобновяеми или нисковъглеродни енергийни източници може да бъде осъществено за 1—2 години в зависимост от конкретния размер и изискванията за капацитета. Промишлените отрасли с големи потребности от топлинна енергия (напр. целулозно-хартиената промишленост), които си я произвеждат сами чрез КПТЕ от газ и/или котли само за топлинна енергия, биха могли също така да инвестират в гъвкавост за акумулиране на топлинна енергия или за превключване при производството на топлинна енергия между газ и електроенергия. Това може да се окаже изгодно при достатъчно гъвкавост за възползване от ниските цени на електроенергията в периодите на нейното свръхпроизводство (от възобновяеми източници).
Промишлеността и секторът на преобразуване на енергията (производство, разпределение) са с голям потенциал за мерки за енергийна ефективност, които са с ниски разходи и кратък (под 2 години) срок на възвръщаемост и намаляват потребностите — например чрез по-добър мониторинг и контрол на процесите и превантивна поддръжка. За установяване на потенциала за краткосрочно подобрение на енергийната ефективност с ниски или нулеви разходи е необходимо да се ускори въвеждането в енергоемките промишлени отрасли на енергийни одити или на системи за енергийно управление съгласно Директивата за енергийната ефективност. 5. Следващи етапи Опитът по прилагането на Регламента за сигурността на доставките на газ показва явно повишаване на сигурността на снабдяването на ЕС от 2009 г. насам, но също и допълнителни възможности за укрепване на регулаторната рамка на ЕС. Както посочи Комисията на 28 май 2014 г. в своята Европейска стратегия за енергийна сигурност, тя ще преразгледа съществуващите механизми за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и ще предложи тяхното укрепване, когато е необходимо. Успоредно с това Комисията възнамерява да (продължи да) работи заедно със конкретни (групи от) държави членки, за да се разработят решения на проблемите, които бяха установени като потенциални рискови фактори в хода на тези стрес тестове. Съобразно това Комисията възнамерява да следва горепосочените препоръки в две отделни направления на работа. На първо място тя възнамерява да въведе — съвместно с Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и Европейската мрежа от оператори на преносни системи — постоянно наблюдение на изпълнението на краткосрочните препоръки и да оказва — когато е необходимо — помощ за улесняване или за напредъка на проекти и обсъждания. Освен това тя ще продължи да работи с държавите членки, Европейския парламент и заинтересованите страни за определяне на основните цели на сигурността на доставките на електроенергия и газ за ЕС през следващите години. 1 Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, COM(2014)0330 final: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52014DC0330&from=EN 2 Заключения от Европейския съвет от 27 юни 2014 г., EUCO 79/14: http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/ec/143478.pdf 3 Договарящите страни са Република Албания, Босна и Херцеговина, бивша югославска република Македония, Република Молдова, Република Черна гора, Република Сърбия, Украйна и Мисията на временната администрация на Организацията на обединените нации в Косово съгласно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. Република Грузия е държава кандидатка за присъединяване към Енергийната общност. 4 Националните доклади бяха заменени с общ доклад за трите балтийски държави и Финландия. 5 МАЕ представи цялостен анализ на пазара на втечнен природен газ (ВПГ). 6 Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (ОВ L 295, 2010 г., стр. 1). 7 Това е приблизително равно на 1 — 2 % от годишното потребление в ЕС. 8 Трябва да се отбележи, че за съжаление тези хипотези не винаги се реализират на практика. 9 Процентът на ВПГ в микса на доставките би се увеличил в най-лошия вариант с 130 % (от 24 на 56 млрд. куб. метра). 10 Важно е да се подчертае, че според анализа на ENTSOG увеличението на капацитета на тръбопровода OPAL (който е едно от удълженията на тръбопровода „Северен поток“ от Грайфсвалд (Greifswald) в Северна Германия до Брандов (Brandov) на германско-чешката граница) на 100 % спрямо сегашните 50 % няма да доведе до намаляване на недостига на газ в източните държави членки поради съществуващите инфраструктурни ограничения в посока на изток. Ефектът от увеличението на капацитета на 100 % ще е ограничен до заместване на обемите на ВПГ в Западна Европа. 11 Общият недостиг от 22 % включва и недоставените през държави — членки на ЕС, количества за Турция и Калининград. 12 В доклада си до Комисията ENTSOG разглежда тези два варианта съответно като „не толкова оптимален“ и „оптимален“. 13 Що се отнася до Молдова, въпреки допускането на ENTSOG за доставките търговски и регулаторни (лицензионни) въпроси пречат за експлоатацията на междусистемната връзка Яш—Унген (Iasi-Ungheni) от Румъния към Молдова, макар че е официално открита и от техническа гледна точка е функционираща. Поради това, освен ако се реши този въпрос, при прекъсване на доставките в Молдова ще е налице 100 % недостиг на газ. 14 До 100 %. 15 Полша е засегната само при варианта на пълно прекъсване на руските доставки. 16 Тези две държави членки са засегнати при варианта със сътрудничество, тъй като са заобиколени от държави членки, които са силно застрашени от прекъсване на доставките, но самите те имат инфраструктура — хранилище в Латвия и терминал за регазификация на ВПГ в Гърция — които им осигуряват резервни количества. При съвместно използване на такива съоръжения техният баланс между търсене и предлагане се променя. 17 Двете карти показват последиците през февруари при варианта с 6-месечното прекъсване на доставките на руски газ. Всички национални мерки, свързани например с реагирането на търсенето, задължителна промяна на горивната база и т.н., се основават на този вероятен дефицит като изходна точка. Следователно държавите членки, които изглеждат, че нямат варианти от гледна точка само на газовата мрежова инфраструктура (напр. Финландия), могат да предприемат други специфични национални мерки, като доразвиване на съществуващата система за задължително преминаване от газ към други горива за производството на електрическа енергия и за отоплителните инсталации. 18 По-конкретно при този вариант се предвижда пълен капацитет на реверсивната връзка от Словакия, Унгария и Полша и ограничаване на потреблението за нуждите на топлоснабдяването и промишлеността. 19 Това е т.нар. „Пазарна зона на NetConnect Germany“. 20 Например в Швеция, Дания и Словакия този процент е съответно 56 %, 53 % и 54 %, а във Финландия 47 %. В Румъния, България, Словения и Австрия този дял е между 14 % и 19 %. 21 В Швеция, Дания, Финландия, Латвия, Литва, Полша и Словакия повече от 40 % от битовите потребители разчитат на централното отопление за жилищата си. На централното отопление разчитат между 10 % до 40 % от потребителите в Германия, Австрия, Унгария, Словения, България, Хърватия, Румъния и Чешката република. 22 Регламентът за сигурността на доставките на газ създаде категорията на т.нар. „защитени клиенти“, която включва домакинствата и по преценка на държавите членки — важни обществени услуги и МСП в определена степен, както и инсталации за централно отопление, които не са в състояние да променят горивната база и доставят топлинна енергия за други защитени клиенти. 23 Важно е да се отбележи, че използването на запасите обикновено се разглежда в национален план. 24 До настоящия момент само „Газпром експорт“ и операторите на румънската система за съхранение не са докладвали нивата на запасите пред сайта за прозрачност „Общ списък на запасите от газ“ (AGSI) на организацията на операторите на европейските системи за съхранение на газ (GSE). 25 Общият капацитет за регазификация в ЕС е около 200 млрд. куб.м. годишно, но повечето от него е концентриран на средиземноморския и атлантическия бряг. Следователно ограниченията от гледна точка на междусистемните връзки намаляват способността на много отделни терминали за ВПГ да осигуряват доставки за всеки регион, в който са прекъснати доставките. 26 Оценките на МАЕ са за възможно увеличение на цените с до 100 %. 27 Трябва да се обърне внимание на специален план на Украйна, според който, за да се намали вътрешното търсене, се планира въвеждането на нови законодателни разпоредби за съкращаване на потреблението с 20 — 30 %, най-вече чрез ограничаване на търсенето от страна на топлофикационните дружества, домакинствата и химическата промишленост и чрез въвеждане на мерки в публичния сектор. Въпреки че подобни съкращения са приложими, е трудно да се прогнозира въздействието върху потребителите. 28 Използването на газ за производството на електрическа енергия намаля през последните години поради ниските или негативните маржове на печалбата в сравнение най-вече с производството на електрическа енергия от въглища. 29 Обикновено задълженията за съхранение са за период около 5 до 15 дни. Финландия е добре известно изключение със задължения за съхранение на гориво за период до 5 месеца. 30 Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти. 31 Например не е ясно до каква степен в някои държави в региона на Балканите по-широкото преминаване към електрическа енергия, съчетано с последиците от наводненията през пролетта на 2014 г. и с намалението на доставките от газ за топлоелектрическите централи, ще доведе до сериозен недостиг на електрическа енергия. Тези аспекти не са разгледани подробно в националните доклади. 32 Тук се включват по-специално гръцко-българската, румънско-българската, българо-сръбската, молдовско-румънската и унгарско-словашката междусистемна връзка, както и проектът за газопровод с двупосочен режим на работа в Румъния. Освен това някои междусистемни връзки все още не са в състояние да извършват физическа доставка на газ двупосочно и поради това ограничават общата гъвкавост на системата. 33 Недостигът на газ най-вероятно няма да бъде толкова голям, че да засегне защитените клиенти. При „варианта без сътрудничество“ защитените клиенти са особено застрашени в Босна и Херцеговина и в бившата югославска република Македония, а ограничението на доставките за незащитените клиенти вероятно ще бъде значително по-високо и в другите засегнати страни. 34 Естония, Литва, Латвия, Полша, Унгария, Румъния, България, Гърция, Босна и Херцеговина, бившата югославска република Македония и Сърбия. 35 По силата на Решение № 2012/490/ЕС на Комисията за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 715/2009. 36 По силата на Регламент (ЕС) № 984/2013 на Комисията. Прилагането на посочения регламент трябва да започне от 1 ноември 2015 г., независимо че е възможно в някои държави членки това да стане по-рано, което се приветства. 37 В съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 715/2009 относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ. 38 В същото време допълнителното нагнетяване на газ в газохранилищата от увеличения внос на руски газ през Украйна доведе до спиране на износа за Украйна, което представлява неблагоприятна последица. 39 По силата на Регламента за сигурността на доставките на газ всяка държава членка трябва да изготви превантивен план за действия за предотвратяване или ограничаване на въздействието на установените рискове, както и план за действия при извънредни ситуации, съдържащ мерките за преодоляване или смекчаване на въздействието от прекъсване на доставките. 40 Срв.: национални планове за действие относно енергията от възобновяеми източници. 41 По силата на Директива 2004/67. 42 Вж. списъка на конкретни проекти в съобщението на Комисията „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, стр. 27—28. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 495.62 Kb. Сподели с приятели:
|