Местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР с код

1530* Панонски солени степи и солени блата;

Pannonic salt steppes and salt marshes

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

Rupicolous calcareous or basophilic grasslands of the Alysso-Sedion albi

6220* Псевдостепи с житни и идногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea;

Pseudo-steppe with grasses and annuals of the Thero-Brachypodietea

62АО Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

Eastern sub-mediterranean dry grasslands (Scorzoneratalia villosae)

6240* Субпанонски степни тревни съобщества;

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;

Hydrophilous tall herb fringe communities of plains and of the montane to alpine levels

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo аlbi-Veronicion dillenii;

Siliceous rock with pioneer vegetation of the Sedo-Scleranthion or of the Sedo albi-Veronicion dillenii

91МО Балкано-панонски церово-горунови гори

Pannonian-Balkanic turkey oak-sessile oak forests

91АА * Източни гори от космат дъб

Eastern white oak forests

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: Видра (Lutra lutra), Добруджански (среден) хомяк (Mesocricetus newtoni), Дългоух нощник (Myotis bechsteini), Европейски вълк(Canis lupus), Лалугер (Spermophilus citellus), Мишевиден сънливец (Myomimus roachi), Пъстър пор (Vormela peregusna), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Шипобедрена костенурка (Testudo graeca), Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), Голям гребенест тритон (Triturus karelinii), Обикновен щипок (Cobitis taenia), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), Вертиго (Vertigo angustior), Ценагрион (Coenagrion ornatum), Обикновен сечко (Cerambyx cerdo), Бръмбар рогач (Lucanus cervus), Буков сечко (Morimus funereus), Алпийска розалиа (Rosalia alpina).

Бозайници: Европейски вълк /Canis 1upus/, Видра /Lutra 1utra/, Добружански (среден) хомяк /Mesocricetus newtoni/, Дългоух нощник /Myotis bechsteini/, Мишевиден сънливец /Myomimus roachi/, Лалугер /Spermophilus citellus/, Пъстър пор /Vоrmе1а peregusna/

Земноводни и влечуги: Червенокоремна бумка /Воmbinа bоmbinа/, Ивичест смок /Elaphe quatuor1ineata/, Обикновена блатка костенурка /Emys orbicu1aris/, Шипобедрена костенурка /Тestudo graeca/, Шипоопашата костенурка /Тestudo hermanni/, Голям гребенест тритон /Тriturus kare1inii/

Риби: Обикновен щипок /Cobitis taenia/, Европейска горчивка /Rhodeus sericeus amarus/ Безгръбначни: Бисерна мида /Unio crassus/, Обикновен сечко /Cerambyx сегeо/, Бръмбър рогач /Lucanus сегvus/, Буков сечко /Morimus funereus/, * Алпийска розалиа /Rosa1ia a1pine/, Ценагрион /Coenagrion omatum/, Вертиго /Vertigo angustior/

Посочени са 55 вида птици, които са потенциално срещащи се в района.

Защитени зони по Директива 79/479/ЕЕС за опазване на птиците
Защитена зона "Поморийско езеро" с код BG 0000152

Защитена зона „Поморийско езеро” обхваща свръхсолено езеро с естествен произход - лагуна на морския бряг, част от територията на което е превърната в солници. От морето е отделено с пясъчна коса, като единствената връзка с него е чрез канал с шлюз. Устието на р. Ахелой, разположено северно от езерото, също е включено в защитената зона, тъй като редовно се ползва от водолюбивите птици. Езерото се намира на около 25 км северно от Бургас, непосредствено до шосето за Варна и до северната част на гр. Поморие. Основната част на Поморийското езеро е открита водна площ без растителност по бреговете. Солниците представляват множество свръхсолени басейни отделени един от друг с дървено - насипни диги, на места слабо обрасли с европейска солянка (Salicorпia еиrораеа). В отделни участъци се среща халофитна тревна растителност главно от свит изворник (Риссiпеlliа сопvоlиtа), европейка солянка и др., както и плитководия с водолюбива растителност по бреговете, където преобладават теснолистен папур (Typha апgиstifоliа) и обикновена тръстика (Phragтites аиstrаlis). Западно от езерото и в южната му част са разположени малки блата обрасли изцяло с водолюбива растителност, където освен теснолистен папур и обикновена тръстика се срещат широколистен папур (Typha latifolia) и езерен камъш (Shоепорlесtиs lасиstris).

Поморийското езеро е част от Бургаския езерен комплекс - един от трите най-значими влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското Черноморско крайбрежие. В езерото и прилежащите му територии са установени 269 вида птици, от които 77 са включени в Червената книга на България (под печат). От птиците, които се срещат 91 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). Като световнозастрашени в категория SPEC 1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 21 вида, в SPEC3 - 63 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 72 вида птици, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 64 вида са вписани също в приложение 1 на Директива 79/409/ЕИО. Езерото е едно от най-важните места в страната за гнезденето на саблеклюна (Recurvirostra avocetta), кокилобегача (Hiтaпtopus hiтaпtopus), белочелата рибарка (Streпa albifroпs), речната рибарка (Sterпa hiruпdo), гривестата рибарка (Sterпa saпdviceпsis) и на морския дъждосвирец (Haradrius alexaпdriпus). Езерото е разположено на миграционния път Via Poпtica и е ключово място за почивка по време на прелет за значителни количества дъждосвирци, гмуркачи, гмурци и др., които са под закрила на Бонската конвенция. През зимата тук редовно се концентрира 1 % от черноморската популация на немия лебед (Cygпus olor). По време на миграция и през зимата в района на Поморийското езеро се срещат и 5 световнозастрашени вида птици - малък корморан (Phalacrocorax pygтeus), къдроглав пеликан (Pelecaпus crispus), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), белоока потапница (Aythya пiroca) и ливаден дърдавец (Crex crex).

Поморийското езеро е обявено за защитена територия от категория "защитена местност" по Закона за защитените територии през 2001 Г., с цел опазване на застрашени видове птици. Защитената територия обхваща около 80% от защитената зона. През 2003 г. езерото е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно критериите на Рамсарската конвенция. Мястото е обявено заради гнездящата популация на гривестата рибарка, както и зимуващата популация на немия лебед (1 % от черноморската популация) . През 1989 г. територията е обявена за Орнитологично важно място от BirdLife Intemational. През 1998 г. е определено и за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазване на редки и застрашени видове птици.

• 
  Запазване на площа на природните местообитания на видове и техните популации предмет на опазване в рамките на защитената зона;
  
• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;
  
• 
  Възстановяване при необходимост на площта и истественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

Червенагуш гмурец /Podiceps grisegeпa/, Черноврат гмурец /Podiceps пigricollis/, Среден кормаран /Phalacrocorax aristotelis/, Малък кормаран /Phalacrocorax pygтeus/, Розов пеликан /Pelecaпus oпocrotalus/, Къдроглав пеликан /Pelecaпus crispus/, Малък воден бик IIxobrychus miпutus/, Нощна чапла /Nycticorax Nycticorax/, Малка бяла чапла /Egretta garzetta/, Голяма бяла чапла /Egretta alba/, Бял щъркел /Cicoпia cicoпia/, Блестящ ибис /Plegadis falciпellus/, Бяла лопатарка /Platalea leucorodia/, Тундров лебед /Cygпus columbiaпus bewickii/, Поен лебед /Cygпus cygпus/, Голяма белочела гъска /Aпser albifroпs/, Червеногуша гъска IВraпta ruficollis/, Червен ангъч /Tadorпa ferrugiпea/, Бял ангъч /Tadorпa tadorпa/, Белоока потапница /Aythya пyroca/, Малък нирец /Mergus albellus/, Тръно опашата потапница /Oxyura leucocephala/, Тръстиков блатар /Circus aerugiпosus/, Полски блатар /Circus cyaпeus/, Степен блатар /Circus macrourus/, Вечерна ветрушка /Falco vespertiпus/, Голяма пъструшка /Porzaпa porzaпa/, Сив жерав /Grus grus/, Кокилобегач /Himaпtopus himaпtopus/, Саблеклюн /Recurvirostra avosetta/, Кафявокрил огърличник /Glareola pratiпcola/, Морски дъждосвирец /Charadrius alexaпdriпus/, Златиста булка /Pluvialis apricaria/, Плоскоклюн блатобегач /Limicolafalciпellus/, Бойник /Philomachus pugпax/, Малък червеноног водобегач /Triпga tetaпus/, Малък горски водобегач /Triпga glareola/, Тънко клюн листоног /Phalaropus lobatus/, Малка черноглава чайка /Larus melaпocephalus/, Дългоклюна чайка /Larus geпei/, Дебелоклюна рибарка /Gelochelidoп пilotica/, Каспийска рибарка /Sterпa caspia/, Гривеста рибарка /Sterпa saпdviceпsis/, Речна рибарка /Sterпa hiruпdo/, Белочела рибарка /Sterпa albifroпs/, Белобуза рибарка /Chlidoпias hybridus/, Черна рибарка /Chlidoпias пiger/, Белокрила рибарка /Chlidoпias leucopterus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Полска бъбрица /Aпthus campestris/, Червеногърба сврачка /Laпius collurio/.

Защитената зона "Емине" е обявена със заповед РД 560/21.08.2009 г. и публикувана в ДВ, бр. 69 от 28.08.2009 г. Нейната обща площ е 66750,51 ха, от които територия 49096,71 ха и акватория: 17653.80 ха.

Защитената зона обхваща най-източните части на Стара планина от село Паницово на запад до нос Емине на изток. На север се простира до долината на река Двойница, а на юг достига до селищата Ахелой и Каблешково, като обхваща и северната част на Бургаския залив. При нос Емине брегът е стръмен скалист. Самият бряг представлява тясна чакълеста ивица, над която се издига стръмна до отвесна скала, на места обрасла с храсталаци. В района преобладават ксеротермни тревни съобщества от белизма (Dichaпtiиm ischaemиm), луковична ливадина (Роа bиlbosa) и др. На места по склоновете и овразите са разпръснати храсталаци предимно от драка (Paliиrиs spiпa-christi), както и вторични гори от дъб (Qиercиs spp.) (Бондев, 1991). Планинската част е покрита предимно с широколистни гори. В равнината част преобладават селскостопанските земи, с отделни части от естествена растителност и малки влажни зони. Плитките води на северната част на Бургаския залив заемат 26% от площта на мястото.

На територията на Емине са установени 218 вида птици, от които 60 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 96 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife Intemational, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC 1 са включени 8 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 29 вида, в SPEC3 - 59 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 79 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 73 са вписани също в приложение 1 на Директива 79/409 на ЕС.

Емине е разположено на прелетния път Via Pontica и има международно значение като типично "място с тесен фронт на миграция" за прелитащите над него пеликани, щъркели и грабливи птици. Мигриращите птици се концентрират да преминават Стара планина именно в тази част, поради факта че е сравнително най-ниската и лесна за преминаване преграда. Щъркелите и пеликаните често летят направо през Бургаския залив. Гористата част се използва от мигрантите - главно грабливите птици за хранене и нощуване.

Равнинните части южно от планинските склонове се използват от нощувалите и прелитащите мигранти за набиране на височина. Значителни количества бели щъркели и пеликани прелитат и над акваторията, пресичайки Бургаския залив. Крайбрежните скали и акваторията на Емине са едни от малкото в България, където постоянно се среща средиземноморският буревестник (Puffiпus yelkouaп). Емине е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за този вид, както и за големия маслинов присмехулник (Hippolais olivetoruт), горската чучулига (Lullula arborea), полубеловратата мухоловка (Ficedula seтitorquata), средния пъстър кълвач (Deпdrocopos тedius), синявицата (Coracias garrulus), малкия креслив орел (Aquila poтariпa), късопръстия ястреб (Accipiter brevipes) черногърбото каменарче (Oeпaпthe pleschaпka), речната рибарка (Sterпa hiruпdo) и белочелата рибарка (Sterпa albifroпs). През зимата в крайбрежните морски води се концентрират значими количества черногуши гмуркачи (Gavia arctica), кафявоглави потапници (Aythyaferiпa) и други водолюбиви птици.

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  
• 
  Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряванена природозащитното им състояние.
  

Среден морелетник (Stеrсоrаriиs раrаsitiсиs), Малък гмурец (Тасhуbарtиs rиfiсоllis), Голям гмурец (Podiceps сristаtиs), Червеногуш гмурец (Podiceps grisegeпa), Черногуш гмурец (Podiceps пigricollis), Голям корморан (Phalacrocorax carbo), Сива чапла (Ardea ciпerea), Ням лебед (Суgпиs olor), Голяма белочела гъска (Aпser albifroпs), Бял ангъч (Tadorпa tadorпa), Фиш (Aпas peпelope), Зимно бърне (Aпas crecca), Зеленоглава патица (Aпas platyrhyпchos), Шилоопашата патица (Aпas асиtа), Лятно бърне (Aпas qиеrqиеdиlа), Червеноклюна потапница (Netta rиfiпа), Кафявоглава потапница (Aythya feriпa), Качулата потапница (Aythya fиligиlа), Планинска потапница (Aythya marila), Обикновена гага (Somateria mollissima), Звънарка (Висерhаlа сlапgиlа), Среден нирец (Меrgиs serrator), Голям нирец (Меrgиs mergaпser), Малък ястреб (Accipiter пisиs), Обикновен мишелов (Виtео bиtео), Северен мишелов (Виtео lаgориs), Черношипа ветрушка (Керкенез) (Falco tiппипсиlиs), Сокол орко (Falco sиbbиtео), Воден дърдавец (Rаllиs аqиаtiсиs), Зеленоножка (Gаlliпиlа сhlоrориs), Лиска (Fиliса atra), Стридояд (Наеmаtориs оstrаlеgиs), Речен дъждосвирец (Сhаrаdriиs dиblиs), Обикновена калугерица (Vапеllиs vапеllиs), Голям горски водобегач (Triпga осhrориs), Речна чайка (Lаrиs ridibипdиs), Чайка буревестница (Lаrиs сапиз), Малка черногърба чайка (Lаrиs fиsсиs), Жълтокрака чайка (Lаrиs cachiппaпs), Пчелояд (Merops apiaster).

ИПГВР обхваща градски териториии и/или подсистеми в неудовлетворително състояние, с негативни тенденции в развитието и/или с нереализиран потенциал с териториален обхват в строителните граници на гр. Поморие.