Приложение 1 Информация
Изтегляне 1.2 Mb.
|
|
Приложение 1 Информация /по ал. 2 на чл.8 от Наредбата за условията, реда и методите за извършване на ЕО на планове и програми –ПМС №139/ДВ бр57 /2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.3/2006 г., посл.изм.и доп. ДВ бр. 94/30.11.2012 г./ Възложител: ОБЩИНА ПОМОРИЕ 
Октомври 2014 г. Информация по ал. 2 на чл.8 от Наредбата за условията, реда и методите за извършване на ЕО на планове и програми –ПМС №139/ДВ бр57 /2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.3/2006 г., посл.изм. и доп. ДВ бр.94/30.11.2012 г. Възложител: ОБЩИНА ПОМОРИЕ Информация за възложителя на плана Име: Община Поморие Пълен пощенски адрес: гр. Поморие, ПК 8200, ул. „Солна” №5; тел/факс/е-mail: тел.059622004; факс.059625236 е-mail mayor@pomorie.bg Кмет на Община Поморие - Иван Алексиев тел. 0596 22 004 GSM 0884 800 539 Лице за контакти: Георги Петков - координатор на проекта. Началник отдел „Управление на проекти” GSM 0882 420 086 ; е-mail eu_projects@pomorie.org. Екатерина Милиславова – публичност и визуализация на проекта тел. 0596 26 307 GSM 0888 42 90 89
Съгласно Договор № BG161PO001/5-03/2013 община Поморие е бенефициент по проект „Устойчиво и интегрирано развитие на град Поморие”, Схема BG161PO001/5-03/2013 за безвъзмездна финансова помощ ”Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие”, Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” проектът за изработване на ИПГВР е възложен на ДЗЗД „Вамос и Съни”, а екипът на „Еко Енергопроект” ООД изпълнява дейностите по изготвяне на преценка необходимостта от екологична оценка /ЕО/ съгласно Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и Оценка за съвместимост /ОС/ съгласно Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и подзаконовите нормативни актове, както и извършването на екологична оценка и оценка за съвместимост на ИПГВР/ПУП, ако е преценено като необходимо от компетентния орган – РИОСВ-Бургас. На база извършения целеви и проблемен анализ в рамките на ИПГВР се определят стратегията и начина за повишаване привлекателността на териториите в неудовлетворително състояние. ИПГВР определя начина, по който ще се гарантира подобряване на качеството на живот в града (включително обществените услуги). Някои изводи са от изготвения SWOT анализ за силните и слаби страни в развитието на територията и града. Визията за развитие на град Поморие до 2020 година е свързана с трайно подобряване на икономическото, социалното и екологично състояние чрез формиране на хармонична жизнена среда в населеното място: Поморие да се превърне в съвременен европейски град с устойчиво развитие, качествена социална среда за живот, бизнес, икономика, територия със съвременна инфраструктура, спорт и рекреация, развит туризъм, богат културен живот и др. ИПГВР на гр. Поморие определя средносрочните цели за устойчиво интегрирано местно развитие на територията на града, отчитайки специфичните му характеристики и потенциал за развитие чрез определяне на съответните приоритети, мерки, дейности и конкретни инвестиционни предложения, допринасящи за постигане на целите. Целите и приоритетите на плана следва да бъдат в синхрон с целите и приоритетите на стратегията на Европейския Съюз „Европа 2020", Националната програма за реформи (2011-2015г.) и Националната програма България 2020, както и плановите и стратегически документи за регионално и градско развитие. Осъществяването на дългосрочна визия за развитието на град Поморие (град от Ниво 4) ще бъде постигнато чрез реализация па проекти в градски територии и/или подсистеми в неудовлетворително състояние, с негативни тенденции в развитието и/или с нереализиран потенциал, с привличане и координирано управление на разнородни инвестиции и подпомогнати от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. Чрез интегрирани публични политики и планиране подкрепящо иновациите, конкурентноспособността и социалното включване на всички обществени групи, Поморие ще постигне балансирано и устойчиво градско развитие. Потенциал на град Поморие са неусвоените общински имоти общо над 10,2 ха, които в процеса на анализа са ясно диференцирани. Те са реална възможност за изпълнение на инвестиционни проекти, чрез които могат да бъдат изпълнени приоритетите, свързани с градското развитие, съгласно „Териториалния дневен ред на ЕС 2020”: Подпомагане на полицентрично и балансирано териториално развитие – чрез насърчаване на иновативни мрежи между градовете, които да се състезават на международно ниво. Поставя се акцент върху полицентричното развитие на национално и регионално ниво. Съществена роля се отрежда на малките и средни градове на регионално ниво. Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните райони – чрез прилагане на интегриран подход на много нива в обновяването и развитието на градовете. Препоръчва се излизане от административните граници и фокусиране в дългосрочен план върху функциониращите райони, т.е. върху агломерационните ядра и ареали. Засилване връзките между градските и селските райони на всички нива, чрез подобряване на достъпността и възможността за работа. Териториална интеграция в граничните и транснационалните функциониращи райони. Важен фактор за засилването на общата конкурентноспособност е интеграцията на територията чрез териториално коопериране. Внимание трябва да се обърне на външните граници на ЕС. На база направения урбанистичен анализ на градските структури в град Поморие по преобладаващо предназначение е възприето следното функционално зониране: Урбанистични структури с преобладаващо предназначение 
Зони с преобладаващ жилищен характер - кв. Св. Георги, кв. Север, кв. Свобода, кв. Малкото езеро, кв. Старият град и м. Ставрос Квартали с преобладаващ жилищен характер, град Поморие
Зони с преобладаващ икономически характер – СИЗ и Старата жп гара През 30-те години на 20 век възниква производствената зона на града, първо със солодобивното предприятие, ремонтната база към него и преработващото предприятие. Появяват се завод за машиностроене за военни изделия, млечен завод, консервна фабрика със складове на Булгар плод, до пожарната складове за зърнени храни през улицата складове за една търговия, Трудово Производствена Кооперация за мебели, шивашки цех и др. Със закриването на гарата след ликвидирането на солниците 60-те год. производствените процеси спират развитието си. Промишлената зона, граничеща отново с езерото, с ул. ”Кн. Борис 1”, кв. Свобода и кв. Свети Георги, почти изцяло е загубила функцията си. Предприятията са закрити, сградите им се рушат. Някои складове работят, но предимно като масови търговски обекти. Брегът в този участък е каменист и необходимостта от благоустрояването му в полза на града е актуална тема.
В Програмните документи на община Поморие са заложени следните мерки: Подобряването и реконструкцията на съществуващата техническа инфраструктура, свързана с производствените терени (комуникационни връзки/реконструкция/рехабилитация на улици в индустриалните зони, електроснабдяване, енергоспестяващо улично осветление, подобряване на водопроводната и канализационна мрежа, поставяне на указателни знаци и табели до или в рамките на бизнес зоните и терените и др.) Зони с преобладаващ курортен характер – м. Южен плаж и м. Косата Курортна местност „Южен плаж“ Територията на м. „Южен плаж“ е изцяло усвоена от новоизградения 5-звезден хотел „Сънсет Ризорт“ . Комплексът се състои от 5 апартхотела - Алфа, Бета, Сигма, Делта и Ета, разпределени в общо 6 сгради, както и 6 луксозни булевардни вили и 4 открити басейна, с обща разгърната площ от 115 000 кв.м. Комплексът е построен преди влизане в сила на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и значително надвишава допустимите плътност и етажност на застрояване, допустими за охранителни зони „А“ - с режим на особена териториалноустройствена защита и „Б“- със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси, в които комплексът изцяло попада.
Курортна местност „Косата“ В местност „Косата“ се намират Гранд хотел Поморие, Градския стадион и Болнична база за лечение, рехабилитация и профилактика /ВМА/„Св.Георги Победоносец”. Цялата местност Косата попада в зона „А“ съгласно чл. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
В Програмните документи на община Поморие са заложени следните обекти: Изграждане на велоалея от ресторант „Морско казино” до комплекс „Европа”. Укрепване брега в м. „Косата” и изграждане на велоалея до гр. Ахелой. Връзката дава възможност за пешеходно, велосипедно и атракционно предвижване с автовлакче. По това направление трябва да се оформят и зони за отдих с поглед към морето и зони за наблюдение на птичия свят с поглед към соленото езеро и адаптиране крайпътната връзка към програмата „Натура – 2000”. Плаж „Поморийска коса“ Плаж „Поморийска коса“ е втората по дължина плажова ивица по нашето Черноморие. Общата дължина на плажа „Поморийска коса“ е 5900 м. Разположен е южно от плаж „Ахелой“ и представлява естественото му продължение. Прилежащият на плажа „Поморийска коса“ подводен брегови склон е изграден от пясъчни отложения. Произходът на плажовата ивица, отделяща солената поморийска лагуна от морето, е тясно свързан с ефекта на вълновата сянка на Поморийския полуостров, върху който днес е разположен градът.В основата си този плаж представлява пясъчната коса, разделяща морето от Поморийското езеро, а зад него е разположена каменно-насипна дига в тилната част на косата, преливаеми буни в северния й край и надводен вълнолом тип „тире“ в южния.
Плажната ивица се намира между края на „Поморийската коса“ и Северния поморийски плаж. Благодарение на изграденото през 1986 г. „тире“ между воения санаториум и буна № 9 се наблюдава акумулиране на пясък и намаление на наклоните в подводния склон. В тази зона се намира и лечебния плаж за калолечение. Плаж „Поморие-север“ Плажната ивица е разположена между буна № 8 и Поморийския нос. Намира се в чертите на града и има непосредствена връзка с градската структура. Плажът е оформен между осемброя каменно-насипни буни. Пясъкът е дребно и средно зърнест. Характеризира се със спокоен релеф до дълбочина 3 м, което създава безопасни условия за къпане. Централна градска част (ЦГЧ) В Централната градска част (ЦГЧ) на град Поморие се намира църквата „Рождество на Пресвета Богородица“, изградена през 1890 г. от известния тревненски майстор Уста Генчо Кънев. Тук се намират и сградата на Районния съд, НЦСР „Свети Георги”, Градската поща и др. От културната инфраструктура на град Поморие в ЦГЧ се намира читалище „Просвета“. От образователната инфраструктура тук се намират СОУ „Иван Вазов“ и Детска ясла.
В Програмните документи на община Поморие са заложени следните обекти: Изграждане на културен комплекс „Яворови скали” включващ Летния театър, паметника „Яворов” с градинката и скалистия бряг. Създаване алея на Яворов с негови стихове от кея по крайбрежния булевард до паметника „Яворов”, превръщайки беседката в открита читалня на стиховете му. Зони за озеленяване и спорт По предназначение, функции, вид и начин на въздействие те се разделят на три основни групи: озеленените площи за широко обществено ползване - предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване; озеленените площи със специфично предназначение - гробищни паркове. озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси.
(КОД „З“)
Настоящата Информация за преценка необходимостта от екологична оценка и оценка за съвместимост е неразделна част от проекта за Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град Поморие и цели да допринесе за интегриране на въпросите на околната среда в реализацията на ИПГВР на гр. Поморие, с което да се осигури по-високо ниво на защита на околната среда и устойчиво развитие на района, да отчете екологичните проблеми на най-ранен етап на вземане на решение в Предварителен проект и да направи процеса на оценяване на екологичните последствия от предложения план с по–голяма прозрачност посредством консултации и участие на широката общественост. На база на резултатите ще се направят съответните препоръки, които е необходимо да се вземат предвид при следващите действия и стъпки при последващо реализиране на плана. На база анализа на съществуващото състояние на компонентите на околната среда и целите на ИПГВР са изведени приоритетите за развитие на територията. Анализът на приоритетите на развитие, залегнали в ИПГВР от гледна точка на отношението им към околната среда, са поставени в проекта на ИПГВР на град Поморие. Б.-място на предлагания план/програма в цялостния процес или йерархия на планиране, степен на подробност на предвижданията Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие на районите от ниво 4 имат много важна и отговорна задача, да подадат нужната информация за този документ (ИПГВР), превеждайки приоритетите на Стратегия „Европа 2020”, през Националната програма „България 2020” и Националната стратегия за регионално развитие до договора с Европейския съюз. През следващия програмен период се предвижда промяна на подхода в стратегическото програмиране, предвид постигане целите на Стратегия „Европа 2020”. Това, което се предвижда, е основно финансиране в градовете чрез координирани действия и при отчитане специфичните териториални характеристики и местния потенциал на регионите. За целта се планира да се изгради предварителна система на селекция на приоритетни проекти, така че да се постигне по-голям ефект, завършеност и най-вече, интегриран подход в инвестициите, с цел развитие на потенциала на всеки един от регионите. Град Поморие акцентира върху заложените приоритети в изброените по-горе документи, които ще окажат съществено значение както върху развитието на района, така и в национален контекст. Проектите за ИПГВР са съобразени с поредица от документи на национално, регионално и локално равнище, които третират въпросите за опазване на околната среда – стратегии, планове и програми за опазване на околната среда и здравето на хората, за устойчиво развитие, за управление на водите и отпадъците. 2. Обосновка на конкретната необходимост от изготвянето на плана/програмата Интегрираният план за градско възстановяване и развитие ще доведе до устойчиво и трайно преодоляване на високата концентрация на икономически, природни и социални проблеми в град Поморие, чрез интеграция на дейностите и взаимовръзка между отделните елементи на плана за постигане на максимален синергичен ефект. ИПГВР на гр. Поморие се разработва по Схема за безвъзмездна финансова помощ BG161РО001/5-03/2013: „Подкрепа за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие”, финансирана по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013 г. Съгласно Закона за регионалното развитие ИПГВР се разработва за прилагането на ОП „Регионално развитие”, както и други оперативни програми, финансиращи проекти в градовете. Разработването на Интегриран план за градско възстановяване и развитие и свързаните с него проекти е задължително условие за финансиране на проекти за устойчиво градско развитие по линия на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС за периода 2014-2020 г. Основните мотиви на общината за възлагане на задачата са:
3. Информация за планове и програми и инвестиционни предложения, свързани с предложения план/програма, включително и за извършени ЕО или ОВОС. Целите и визията на ИПГВР на град Поморие следва да са съобразени с рамкови стратегически документи на европейско, национално и регионално ниво. Планове и програми на национално ниво:
- Рамков дългосрочен документ, За ИПГВР връзката е с приоритет 3 на НПГВР:” постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал”
Основната цел на българската НСРР е “...Към 2015 България да стане конкурентно способна страна – членка на ЕС с високи качество на живот, доходи и социална чувствителност на обществото.” НСРР предвижда развитие на устойчиви териториални общности чрез Оперативните програми (ОП).
Оперативни програми (ОП). Оперативна програма „Регионално развитие” Нова Оперативна програма «Региони в растеж» 2014-2020 Програма с най-голяма важност за финасиране на ИПГВР. Основен документ за изпълнение на регионалната политика за бъдещо териториално развитие с набелязване на приоритетно финансиране в 7 приоритетни области: устойчиво градско развитие/ вкл енергийна ефактивност/, държавна образователна инфрастуктура, регионална здравна инфр., регионална социална инфр., регионален туризъм, регионална пътна инфр., превенция на риска, техническа помощ. Оперативна програма “Регионално развитие” е насочена към постигане на устойчиво и интегрирано местно развитие, регионална и местна достъпност, устойчиво развитие на туризма.
Стратегията на програмата е да постигне балансирано и устойчиво развитие на националната транспортна система чрез развитието и модернизацията на основните транспортни инфраструктурни връзки от европейското, национално и трансгранично значение и интеграция с Европейската транспортна мрежа. ИПГВР се съобразява със стратегическите цели на тази оперативна програма чрез предложените промени в транспортната система на общината за по-доброто й интегриране с Европейската и с Националната мрежа.
Една от основните цели за развитие на устойчива транспортна схема в Р България е насочена към оптимизиране на капацитета и ефективността на съществуващата инфраструктура и развитие на републиканската пътна инфраструктура и интегрирането й към тази на страните на Европейския съюз. В стратегията са изведени няколко приоритета – дейностите по приоритет 1 за пътната инфраструктура и по приоритет 3 – Подобряване и уеднаквяване на транспортно – експлоатационните показатели на основни пътища от Републиканската пътна мрежа чрез реконструкции и рехабилитации
Основните приоритети на Националната стратегия за регионално развитие към които има отношение ИПГВР са свързани с: Приоритет 1: Повишаване на регионалната конкурентноспособност на основата на икономиката и знанието; Приоритет 2: Развитие и модернизацията на инфраструктурата, създаваща условия за растеж и заетост и специфична цел 1: Развитие и модернизация на регионалната и местната транспортна инфраструктура и специфична цел 2: Изграждане и подобряване на екологична инфраструктура. Приоритет 3: Подобряване на привлекателността и качеството на живот и специфична цел 4: Опазване и валоризиране на природното и културното наследство
Националните цели по опазване на околната среда са: 1. Намаляване и предотвратяване на последиците от изменението на климата и чиста енергия; 2. Осигуряване на достатъчно по количество и с добро качество вода; 3. По-здравословна околна среда за по-добро качество на живот; 4. Насърчаване на устойчивото потребление и производство; 5. Ограничаване и спиране на загубата на биологичното разнообразие; 6.Формиране на нови модели на поведение, щадящи околната среда и съдействащи за устойчивото развитие, както и осигуряване на по-качествена информация и мониторинг на околната среда. Стратегията очертава цели и действия, насочени към опазването, възстановяването и възпроизводството на естествената околна среда, поддържането на разнообразието на живата природа, разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната в контекста на устойчивото развитие. Приоритетите на ИПГВР са съпоставени с тези шест стратегически цели. В резултат на съпоставянето е оценена степента на въздействие на съответния приоритет на ОУП и специфичните цели към него върху стратегически цели, определени в Националната стратегия за околна среда. Въздействието е оценено като положително, силно положително, отрицателно, нулево и няма отношение.
Генералната стратегическа цел, която този документ преследва в дългосрочен план е: „Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяване за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобалното изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и национални интереси, свързани с осигуряване необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения”. Всички предвиждания на ИПГВР гарантират постигането на генералните цели на Националната стратегия за развитие и управление на водния сектор и на Национална стратегия за околна среда и Национален план за действие 2009 – 2018 г., като основно предложенията са свързани с опазване и подобряване на повърхностните води (стратегическа цел №2).
Секторът водоснабдяване и канализация има изключително важно значение не само за благоустрояването, но и за цялостното икономическо и социално развитие на населените места. Основната цел на тази стратегия е да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на ВиК услугите като се предложат комплексни мерки за постигането им. Въз основа на тази основна цел са определени четири цели, чрез които се създават предпоставки за нейното изпълнение. Предвижданията на ИПГВР съответстват на цел 4 от Стратегията- за Подобряване качеството на ВиК услугите и достигане до нивата и стандартите на тези услуги в страните на ЕС.
Определени са четири стратегически цели, реализирането на които изисква съблюдаване на 12 основни принципи на устойчивото развитие на туризма. ИПГВР е разработен изцяло в съответствие с посочените дванайсет принципа на устойчиво развитие на туризма и в подкрепа на основата визия на България като туристическа дестинация. Предвижданията на ИПГВР следва да се съобразят с поредица от документи на национално, регионално и локално равнище, които третират въпросите за чистотата на околната среда – стратегии, планове и програми за опазване на околната среда и здравето на хората, за устойчиво развитие, за управление на отпадъците.
Планове, програми и стратегии на регионално ниво:
Планове за пространствено планиране и устройство на територията
4. Характеристики на засегнатата територия и на очакваните въздействия върху околната среда и човешкото здраве Интегрираният план за градско възстановяване и развитие обхваща град Поморие, община Поморие, област Бургас. Поморие е административен, общински и културен център, разположена в Югоизточната част на Република България, между общините Бургас, Айтос, Руен, Долни чифлик и Несебър. Градът притежава уникална природа, което го прави привлекателно място за целогодишен отдих и лечение на различни заболявания. Разположен е на тесен скалист полуостров (издаден на 3,5 km в Черно море) на разстояние 20 km от Бургас и на 18 km от куроорта Слънчев бряг. Съгласно постановките на Националната концепция за пространствено развитие (2013 – 2025г.) град Поморие попада в категорията „четвърто ниво - малки градове с микрорегионално значение” в територията на групи общини. В тази категория са именно центровете на общини с подходящо местоположение в територията на областите, демографска големина, налични функции с надобщинско значение в сферата на икономиката, социалната сфера, образованието, културата. Градът играе важна роля на балансьор в развитието на област Бургас в допълнение на областния център за намаляване на ефекта на моноцентричното развитие в рамките на Югоизточен район. 
Население По данни на НСИ Към 1 февруари 2011 г. населението на община Поморие е 27 658 души, което е 6.7% от населението на област Бургас 415 817 души, т.е. Поморие заема 4-то място по брой население сред общините на област Бургас след общините Бургас. Гъстотата на населението е 66.6 души/кв.км., което малко над средната за страната (66.0 души/кв.км.). Населението на гр. Поморие е 14 027 жители (ГРАО, 2014-09-15)* Икономика Анализът на процесите в развитието на икономиката на община Поморие показва, че като цяло те следват общите тенденции в макроикономиката на Черноморската област. През последните години наблюдението показва, че индустрията в общината бързо губи икономическите си позиции, като се развиват предимно пазарно ориентирани производства, а нехарактерните се закриват или значително намаляват дейността си. Водещо значение от отраслите на индустрията има преработващата промишленост. От друга страна като водещ отрасъл в икономиката на общината се утвърждава сектора на услугите, където се отбелязва известно увеличение на дела от приходите от туризма и съпътстващите го търговия и транспорт.
Понастоящем, община Поморие е в процес на реализация на проект финансиран по линия на ОП „Регионално развитие” (2007-2013г.) – "Поморие-туристическа атракция - град на солта, древна история и традиции" насочен към превръщане на музея на солта в конкурентна и целогодишно търсена атракция, с цел диверсификация на туризма в региона, чрез интегриране на един етнографски обект в общия туристически продукт на град Поморие и съседните черноморски курорти. Транспорт Гр. Поморие е на 8 km от летище Бургас. Разполага с 1 пристанище, 2 автогари, 1 ЖП гара за товарни превози. Пътната мрежа е с дължина 150,3 km, от които 11% са първокласни пътища. Транспортният коридор Дуранкулак - Варна - Бургас - М. Търново е най-значимото в национален и международен мащаб транспортно направление, обслужващо територията на Община Поморие. Този коридор има интегриращи функции за всички общини по крайбрежието и осигурява междурегионални връзки между северното и южното Черноморие. Освен транспортните функции, които изпълнява, създава условия за усвояване на крайбрежния туристически потенциал на територията. Главна и основна транспортна артерия, чрез която се осъществява интегрирането на района в националната транспортна мрежа и по която се осъществяват по-голяма част от връзките между северното и южното Черноморие, е път 1-9 (Варна-Обзор-Сл.бряг.-Бургас). Транспотното направление Бургас-Каблешково-Дюлински проход е второто по важност. В регионален план осигурява пътните транспортни връзки между Южното Черноморие и областния град Бургас със Северното Черноморие. Транспортни направления с локално значение, но с важна роля за формиране скелета и структурата на селищната мрежа в общината, са Медово-Бата-Страцин-Просеник и ПоройГълъбец -Горица. Специфична функция изпълнява тракспортното направление Миролюбово-Брястовец-Каблешково-Ахелой, което в последните години се използва успешно за подобряване схемата за провеждане на транзитния трафик от вътрешността на страната, ориентиран на север от Бургас. Тази система от четвъртокласни пътища осъществява връзките между двете радиални оси Айтос-Бургас и КК Слънчев Бряг-Бургас и дава възможност за преразпределяне и извеждане на транзитния трафик далеч от територията на Бургас т.е. изпълнява функция на обходен път на Бургас. Извеждането на транзитния и товарен трафик от крайбрежната зона се осъществява от етапно развитие на три регионални транспортни връзки с направление изток - запад, осъществяващи връзка между път 1-6,1-9 и III-906. Като основни транспортни центрове на територията на общината са гр.Каблешково, гр.Поморие, а като локални - с.Лъка и С.Бата. Воден транспорт: Водният транспорт в бъдеще ще заема все по-важно място, като развитието му ще бъде насочено основно към туристическото корабоплаване. Пристанището в Поморие ще продължи да съществува главно като туристическо - ще обслужва малки пътнически корабчета и яхти, както и риболовни лодки. Липсата на добра транспортна тилова инфраструктура, както и складове в района на самото пристанище в бъдеще ще са основната причина за ограничаване товарната дейност до размер, задоволяващ местните потребности. Непосредствената връзка между пристанището, крайбрежния булевард и жилищните части на града, са условие за повишаване атрактивността и туристическата привлекателност. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
