През 1900 г. Зигмунд Фройд (1856-1939) публикува „Тълкуване на сънищата“101 и основава новата наука психоанализа. Едно от ключовите ѝ понятия е принципът на реалността, който гласи, че това, което ни възпира да използваме другите хора за постигане на собствените си цели, е, че другите се опитват да правят същото с нас. Изправени пред реалността, ние трябва да се съобразяваме с потребностите на другите и изискванията на външния свят, за да задоволим инстинктите си.
Очевидно идеята на Фройд е валидна, но неговият съвременник, драматургът Джордж Бърнард Шоу, ѝ придава малко по-друг смисъл:
Разумният човек се опитва да се приспособи към света [в съответствие с принципа на реалността на Фройд]. Неразумният – да приспособи света към себе си. Затова човешкият прогрес се дължи на неразумните.
Съзиданието и предприемачеството изискват предоставянето на нови идеи, нови методи и неразумни подходи. Неразумно ли постъпва Хенри Форд, когато настоява, че автомобилите трябва да се купуват от работещи хора, а не само от богатите? Той определено не се ръководи от търсенето, тъй като не е имало търсене на коли, като изключим богатите. Форд отказва да приеме света такъв, какъвто е – той упорито се опитва да го приспособи към своята представа. С помощта на поточната линия и максималната стандартизация Форд намалява цената на „Модел Т“ от 850 долара през 1908 г. на 300 долара през 1922 г. и успява в мисията си да „демократизира автомобила“.
Успешният предприемач
„Битието“ и теорията за Големия взрив са единодушни за едно: в цялата история има само едно истинско сътворение. След това прогресът е свързан с пренареждане на пъзела. Няма нищо ново под слънцето.
Това далеч не е мрачна прогноза, а вдъхновяваща. Единственото, което трябва да прибавим, за да увеличим човешкото богатство, е да вземем определен набор от ресурси и да ги преместим от областите с ниска продуктивност към тези с висока. Целият икономически прогрес се основава на този тип икономически арбитраж. Това е добра новина. Арбитражът е по-лесен от сътворението. Всеки би трябвало да е в състояние да измисли нещо, с което да извлече полза от икономическия арбитраж и да идентифицира ресурсите, които биха могли да се използват по-ефективно.
Истинските предприемачи не очакват пазарните проучвания да им покажат какво да правят. Те имат визия за начина, по който да направят нещо по-добро и различно, разбират как да правят повече с по-малко усилия, преместват ресурси от приложения с ниска към такива с висока стойност и са упорити и неразумни, докато светът не се съгласи с тях.
Сподели с приятели: |