Принципът 80/20
Теория за второто най-добро решение
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Динамика на системите
Теория за второто най-добро решениеПримерът с ограничителите на скоростта умело се свързва с една любима теория на икономистите и особено на онези в областта на публичната политика. Това е теорията за второто най-добро решение, която гласи, че постигането на оптимален резултат в отделните пазари може да доведе до неоптимален цялостен резултат. Например, ако свободните пазари са довели до оптимална позиция на всички отделни продукти, но икономиката остава с 40 процента безработица, това всъщност не е оптимално. Поради това теорията гласи, че вместо да се търси оптималност във всяка част от икономиката, трябва да изберем най-доброто цялостно решение, което би могло да представлява „второто най-добро“ решение на отделните пазари. Ако се абстрахираме от обичайната обсебеност на икономистите от равновесието и оптималността, две много илюзорни цели, теорията за второто най-добро решение всъщност просто твърди, че икономиката е система и че действията в една област може да имат непланирани последствия в друга. Това е полезна идея, защото ни казва, че може да се наложи да направим компромис и че преследването на една цел може да се окаже късогледо: ограничителите на скоростта не следва да се възприемат само от гледна точка на собствените си цели. В този ред на мисли, макар че законът за непланираните последствия се фокусира върху нежеланите резултати, очевидно има положителни непланирани последствия, като „невидимата ръка“ на Адам Смит: Всеки индивид неизбежно работи, за да направи възможно най-големи годишните приходи на обществото. Всъщност той като цяло нито възнамерява да стимулира обществения интерес, нито знае доколко го стимулира... Преследвайки собствения си интерес, той често стимулира този на обществото по-ефективно, отколкото когато наистина възнамерява да го стимулира.112 Динамика на системитеДжей Форестър е компютърен пионер от Масачузетския технологичен институт, който разработва динамиката на системите през 60-те и 70-те години (позната на другите практици като системно мислене и разработена около 1950 г.). Форестър е един от първите, които привличат вниманието върху непланираните последствия от добронамерените политики по въпроси като упадъка на градовете или околната среда. Обикновено, твърди той, политиките атакуват симптомите на проблемите, като ги облекчават, но често изострят фундаменталните проблеми, които са „системни“, а не абстрактни проблеми. Системното мислене до голяма степен е свързано е понятията „хаос“ и „сложност“. Намерението във всеки случай е да се идентифицира основната система, която действа, за да се намерят дългосрочни решения, а не краткосрочни палиативни мерки. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|