Проект Актуализация на стратегическата рамка за постигане на устойчиво интегрирано развитие на община Омуртаг актуализиран документ за изпълнение на общинския план за развитие на за периода 2010-2013 г

1.4. Инфраструктурно развитие

1.6. Екологично състояние

4. 
   Актуализация на индикативната финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана
   
5. 
   Индикатори за наблюдение и оценка на плана
   
6. 
   Необходимите действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана
   
7. 
   Описание на необходимите действия за прилагането на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност
   
8. 
   Актуализация на програмата за реализация на общинския план за развитие
   

1. 
   Общински проекти, изпълнени през периода 2005 – 2010 г.
   
2. 
   Общински проекти подлежащи на изпълнение
   

Въведение

През периода 2005-2006 г. в съответствие с изискванията на действащия тогава Закон за регионалното развитие бяха разработени и приети от компетентните органи документите от интегрираната система за планиране на регионалното развитие, обхващаща Националната стратегия за регионално развитие за периода 2005-2015 г., регионалните планове за развитие за периода 2007-2013 г., областните стратегии за развитие за периода 2005-2015 г. и общинските планове за развитие 2007-2013 г. През 2007 г. беше одобрена от Европейската комисия Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г., както и оперативните програми за България, съфинансирани от европейските структурни фондове и Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. От 1 януари 2007 г. България стана пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), което практически промени икономическите,политическите и международните условия за развитие на българските райони. От същата дата стартира прилагането на новата кохезионна политика на ЕС, която определи нова рамка за развитие на регионите в Европейския съюз.

Политиката на сближаване за периода 2007-2013 г. отразява дневния ред от Лисабон и Гьотеборг и e насочена към постигането на три приоритетни цели: конвергенция - подкрепа на растежа и създаване на работни места в най-слабо развитите държави членки и региони; регионална конкурентоспособност и заетост - прогнозиране и насърчаване на промените; териториално сътрудничество - стимулиране на хармоничното и балансираното развитие на територията на ЕС.

Целта „Конвергенция” е насочена към подкрепа на растежа и създаването на работни места в най-слабо развитите държави членки и региони чрез нарастване и подобряване на качеството на инвестиране във физически и човешки капитал, развитие на иновациите и на общество, основано на знанието, адаптивност към икономическите и социалните промени, опазване и подобряване на околната среда и административната ефективност. Задача на Структурните фондове е създаването на условия за подпомагане на развитието и постигане на реална конвергенция (намаляване на различията и изравняване на социално-икономическите показатели на изоставащите и развитите райони в ЕС). Особено внимание се отделя на повишаването на капацитета на институциите и ефективността на публичната администрация, в това число и на управленския капацитет за планиране и програмиране на фондове на ЕС. Териториалният обхват на програмите по цел „Конвергенция” се определя на основа на районите, съответстващи на нивото NUTS 2 от общата класификация на териториалните единици за статистически цели, отговарящи на определени икономически критерии. Програмите по тази цел могат да обхващат повече от един район,както е случая с България. Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ) допринасят за постигане на цел „Конвергенция”. България получава подкрепа от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за периода 2007-2013 г. за прилагането на седем оперативни програми, насочени към постигането на цел 1 - „Конвергенция” на политиката за сближаване на ЕС.

Цел „Регионална конкурентоспособност и заетост” подпомага райони извън тези по цел 1, където се очаква засилване на регионалната конкурентоспособност и атрактивността им, както и на заетостта чрез прогнозиране на икономическите и социалните промени, включително свързани с отварянето на търговията, чрез подобряване качеството на инвестициите в човешки капитал, иновации и подкрепа за развитието на общество на знанието, предприемачеството, опазването и подобряването на околната среда, подобряване на достъпността, адаптивност на работещите и бизнеса и развитие на трудовия пазар. Подкрепят се регионални програми, предвиждащи изпълнение на мерки, насочени към насърчаване на икономическите промени в индустриални, градски и селски области чрез укрепване на конкурентоспособността и атрактивността на районите, отчитащи съществуващите икономически социални и териториални различия.

Финансирането на този тип регионални програми се осъществява от ЕФРР. Националните програми, предвиждащи изпълнение на мерки, насочени към подпомагане на мобилността и адаптирането на хората към икономическите промени в съответствие с приоритетите на политиката на Европейската стратегия за заетостта, са насочени към осигуряването на пълна заетост, качество и производителност на труда и социално включване. Финансирането на този втори тип програми се осъществява от ЕСФ.

Действията по програмите за европейско териториално сътрудничество се финансират от ЕФРР и се фокусират върху ключовите приоритети на Общността, свързани с изпълнението на дневния ред от Лисабон и Гьотеборг.

Натрупаният опит по прилагането на инициативата URBAN на ЕС в програмния период трябва да засили решаването на проблемите на градовете чрез интегрирани решения в рамките на прилаганите оперативни програми.

Новият контекст на Лисабонската стратегия, както и някои нови стратегически документи на ЕС като стратегията в областта на устойчивото развитие и териториалния дневен ред изискват нов прочит и отражение на техните послания и целева рамка в документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, за да се гарантира принос на българските райони и общини за постигането на целите им. През 2008 г. беше прието ново национално законодателство в областта на регионалното развитие, включващо Закон за регионалното развитие (ЗРР) и Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие (ППЗРР), което отговори на нуждите от:

• 
  съгласуваност с политиката и законодателството за регионално развитие на
  

• 
  създаване на по-ефективна система от стратегически планови документи за управление на регионалното развитие в България;
  

• 
  оптимизиране на институционалната рамка от органи и структури, свързани с дефинирането, прилагането, наблюдението и оценката на политиката за регионално развитие и подобряване на координацията с партньорите;
  
• 
  изграждане на ефективна система за наблюдение и оценка на прилагането на регионалната политика;
  
• 
  ефективно взаимодействие на националната и европейската законодателна рамка за регионално развитие, осигуряващо добро управление и ефикасност на инструментите, подпомагащи регионалното развитие.
  

Реформата в кохезионната политика и новите регламенти на ЕС за периода 2007-2013 г. изискват ефективно взаимодействие на националната и европейската законодателна рамка за регионално развитие с цел осигуряване на добро управление и ефикасност на инструментите, подпомагащи регионалното развитие. Промените в националното законодателство в голяма степен са насочени към постигане на по-добра приложимост както на националните, така и на европейските норми. Основните принципи при прилагането на регионалната политика, са:

• 
  единен подход за планиране и програмиране;
  
• 
  териториална и целева концентрация на ресурсите;
  
• 
  партньорство, публичност и прозрачност на всички нива на планиране, програмиране, финансиране, наблюдение и оценка;
  

• 
  допълняемост на публичните разходи при съвместно финансиране с други и източници;
  

• 
  координация на компетентните органи в процеса на планирането и програмирането, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката;
  
• 
  съгласуваност с други структуроопределящи политики, инструменти и действия на международно, национално и регионално ниво, включително с правилата на конкуренция, възлагането на обществени поръчки, опазването и подобряването на околната среда, премахването на всички форми на неравнопоставеност, се запазват и продължават своето действие.
  

През периода след 2007 година настъпват съществени промени в националното и европейското законодателство за регионално и местно развитие, съпътствани от промени в икономическото и социалното развитие на районите и общините, които рефлектират пряко върху общинския план за развитие (ОПР). Новият Закон за регионално развитие (ЗРР) предвижда до 31 август 2009 г. да се актуализират стратегическите и плановите документи за регионално развитие - Национална стратегия за регионално развитие, регионални планове за развитие (РПР), областни стратегии за развитие (ОСР).

Промените в документите за стратегическо планиране на регионалното развитие на национално и регионално ниво определят необходимостта от актуализация на общинския план за развитие, за да се осигури съответствие между документите и се засили общата им стратегическа ориентация. С актуализацията на областните стратегии за развитие ще бъдат определени актуални стратегически насоки за актуализиране на целите и приоритетите на общинския план за развитие за периода до 2013 г.

Настъпилите промени налагат предприемане на действия от компетентните органи за актуализация на действащия общински план за развитие, за да се адаптира към промените и се засили неговата ефективност и ефикасност като документ за провеждане на политиката за развитие на общината.

Общинският план за развитие на Община Омуртаг е разработен в съответствиеe с изискванията на Закона за регионално развитие, приет от Народното Събрание на Република България през м. февруари 2004 г., публикуван в ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г.

Той определя целите и приоритетите за развитието на община Омуртаг като съставна административно-териториална единица от Търговищка област и Североизточния статистически район. Неотменима част от Плана за развитие е финансовата рамка на Програмата за реализация. Общинският план за развитие е разработен в съответствие с основните елементи на териториално-устройствената схема на Търговищка област и Националната стратегия за регионално развитие. Неговата структура позволява той да бъде координирано управляван и да допринесе за реализацията на Плана за развитие на Североизточния статистически район на Република България. С оглед на последващото приемане на Областната стратегия и схема за развитие и устройство и Националната стратегия за регионално развитие, така разработения общински план за развитие следва да бъде съгласуван с другите два документа. Актуализираният документ е разработен от експертен екип на „РЕГИО КОНСУЛТ„ - ЕООД с активното съдействие на общинската администрация на община Омуртаг.

Актуализираният документ за изпълнението на общинския план за развитие за периода 2010 – 2013 г. тематично обхваща:

• 
  Актуализиран социално-икономически профил на съответната община
  
• 
  Актуализиран SWOT анализ
  
• 
  Актуализирана стратегия за устойчиво интегрирано местно развитие
  
• 
  Актуализация на индикативната финансова таблица обобщаваща необхо-димите ресурси за реализация на плана
  
• 
  Система от индикатори и действия за наблюдение и оценка
  
• 
  Прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност
  

• 
  Актуализирана програма за реализация на плана
  

Сега областта се изпълва от ниски асиметрични моноклинални ридове, които й придават ридово хълмист характер. Вертикалното разчленение рядко надвишава 150 – 200м/км², като най–често е в пределите на 50 – 100м. Със сравнително малка гъстота е и талвеговата мрежа. Най-широко представени са териториите с хоризонтално разчленение 0.5 – 2км/км².

Мозаечният характер на релефа, с неговите морфографски и морфометрични особености /отнасящи се до надморска височина, големина на наклона, гъстота и дълбоина на разчленението/ и засягаща проходимостта, различната степен на достъпност и възможностите за усвояване, е важен качествен и количествен показател за териториалните природни ресурси.

Характерният за района на община Омуртаг хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и земеделието.

В общината няма данни за свлачищно-срутищни процеси.
Полезни изкопаеми

Община Омуртаг е бедна на полезни изкопаеми. Не са разкрити находища на минерално-суровинни източници с важно стопанско значение.
Климат

Климатът на територията на общината е умерено-континентален, с горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Средната многогодишна температура на въздуха (клим. ст. Омуртаг) е 10,2⁰ С. С увеличаване на надморската височина средногодишната температура е с по-ниски стойности – от 7,0⁰ до 1,5⁰ С в най-високите планински части на общината. Зимата е студена и средните януарски температури се движат около -1,2⁰С. Лятото е сравнително хладно. През м. август температурата на въздуха достига средно +20,5⁰С.

Характерни за община Омуртаг са т.нар. орографски валежи, предизвикани от срещата на въздушния фронт с планинския масив. Средногодишната сума на валежите е 714 мм. Те са с проявление на подчертан летен максимум и есенно-зимен минимум. Снежната покривка се задържа 40-67 дни. Типично явление през пролетта и есента са мъглите. Те са най-продължителни за град Омуртаг - средногодишно 53 дни. Режимът на мъглите и относителната влажност на въздуха имат съществено влияние върху качеството на въздуха. Относителната влажност на въздуха е 72%.

През последните няколко години, обект на особено внимание е един от климатични компоненти – включващ посоката и скоростта на вятъра. Отчитането на посочения климатичен елемент е свързано с оценките на неговото екологично проявление и на възможностите за използване силата на вятъра за целите на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). За община Омуртаг характерни са северозападните и южни ветрове със скорост около 4м/сек. / относителен дял 47%/. В определени сезони се наблюдават и по-високи скорости на вятъра.
Води

Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Тича (приток на р.Голяма Камчия) и Голяма река (приток на р.Янтра). Реките имат дъждовно – снежен режим с максимален отток през пролетта. Речният отток е непостоянен.

Формираните ниско дебитни извори са от пресни, хидрокарбонатно – калциево – магнезиеви води, с обща минерализация 0.4 – 0.5г/л.

В кватернера са акумулирани води, имащи пряка връзка с валежите и повърхностния отток. Представляват интерес за малки водохващания, нямащи строги изисквания към качеството на водите.
Почви

На територията на общината се среща един основен тип почва – сива почва с трите си подтипа – сива светла, сива и сива тъмна. Широко разпространение имат плитките, слабо текстурно диференцирани скелетни и песъчливи почви, които са силно засегнати от ровинна ерозия. Почвените условия са със средни агротехнически качества. Механичният състав е средно – песъчливо глинест. Същите са от ІV бонитетна група. Почвената реакция е средно кисела.
Растителност

Естествената растителност до голяма степен е променена от дейността на човека. В ниските части тя е заменена от селскостопански култури, а в по-високите е представена от естествени ливади и пасища. От дър­весните видове най-често срещани са цер, благун, зимен дъб, габър, бук, сребриста липа. От храстите най-разпространени са глог, шипка, трънка, дрян, къпина. Често те се представят под формата на подлес в горския фонд, като същевременно са разпространени и в обхвата на земеделските земи. Горите са чисти и смесени от посочените дървесни видове. Срещат се и изкуствено създадени масиви от смърч, бял и черен бор. Преобла­дават горите с издънков произход, разстроена структура и ниска продуктивност (ІІІ-V бонитет). Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

Най-съществената констатация от анализа и оценката на релефа е, че преобладаващият за община Омуртаг хълмист характер на релефа благоприятства развитието на селищното развитие, на транспортната инфраструктура, благоприятства (в съчетание с почвеното разнообразие) развитието на аграрния сектор.

Обобщените констатации засягащи климатичния ресурс на общината показват, че в температурно отношение не съществуват сериозни климатични пречки за нормално протичане на стопанската и транспортната дейност и за функциониране на нормалния жизнен цикъл на територията. Ветровата енергия може да бъде използвана за целите на ВЕИ при наличието на инвестиционен интерес и при доказана ефективност от използването на този природен ресурс.
Поземлени ресурси

Поземлените ресурси са материално-веществената среда, в която се осъществяват основните дейности на територията – развитие на селското и горското стопанство, селищното изграждане, създаването на техническата инфраструктура и т.н. От тази гледна точка се налага да бъде анализирана и оценена тяхната структура.

Общата територия на общината е 401 697 дка. Същата е разпределена по предназначение както следва:

• 
  Земеделски територии – 277 661 дка;
  
• 
  Фонд населени места и урбанизирани територии – 100 501 дка;
  
• 
  Водни течения и площи – 9 721 дка;
  
• 
  Пътища и прокари – 13 814 дка.
  

Аграрното стопанство е традиционен отрасъл. Неговото развитие е обусловено от благоприятни агроекологични условия. Традициите и професионалната квалификация на заетите са предпоставка за използване и внедряване на нови методи и технологии.

През изминалия период настъпиха съществени изменения в производствените структури в аграрния сектор. След като РБ стана член на ЕС, те трябва да отговарят на определени изисквания като обработваема земя, брой животни и начини на водене на стопанството. Това изискване е свързано с възможностите за подпомагане на земеделските производители по програмата за развитие на селските райони. Наличната информация ни дава основание да направим извода, че броят на кооперациите е намалял и през 2009 г. са 5; едно сдружение на селскостопански производители и две фермерски стопанства с предмет на дейност отглеждане на животни.

С най-голям капацитет е ЕТ “Исмет Шабанов - Олимп  131“. Бавно се развива пазара на земята – осъществени са 116 сделки за 1529 дка (Табл. 1). Петнадесет млади фермери са подпомогнати за развитие на аграрен бизнес, десет ферми са подпомогнати за превръщанаето им в пазарно ориентирани.

Поземлени ресурси

В структурата на използваемата земеделска площ най-голям дял заема обработваемата земя 64,2 %; постоянно затревени площи и ливади, овощни градини – 28,8 %; трайните насаждения – 1,8 %. В структурата на обработваемата земя най-голям дял имат зърнените култури – 20,9 %; технически култури – 6,3 %; зеленчуци – 0,5 %. Площите на трайните насаждения са нараснали в сравнение с 2001 г. с над четири пъти. Това определя и насоките на развитие на аграрното производство.

Табл. №2 Използваема земеделска площ по видове през 2009 г. в дка

Община	Общо	Обработваема земя	Трайни насаждения	Постоянно затревени площи и ливади - овощни градини	Други
Омуртаг	263 880 618	169 272, 210	4 782,000	76 010,000	13 816,418

Изт. Общ. администрация
Табл. №3 Площ със селскостопанско предназначение по групи култури през 2009 в дка в община Омуртаг

Зърнени култури (вкл. фураж)	Масл.	Технически и индустриални	Зеленчуци и цветя	Ливади и едногодишни фуражи (без царевица)	Постоянно затревени площи и ливади	Трайни насаждения	Угари
35 307,000	5 990,000	800,000	800,000	-	61 615,696	8 091,400	-

Изт. Общ .администрация

Растениевъдство

Растениевъдството се специализира в производството на зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик, овес, ръж), на технически култури (тютюн и слънчоглед), на картофи и др. От зърнените култури преобладава производството предимно на пшеница,на царевица на ечемик. Ограничено е производството на овес и ръж. Анализът показва че производството на зърнени култури намалява на пшеница около два пъти, на царевица над пет пъти, ечемик над пет пъти (Табл. № 4).
Табл. №4 Площи и производство на зърнени култури 2009 г.

Площи - декари				Производство - тонове
Пшеница	Ечемик	Царевица за зърно	Фасул	Пшеница	Ечемик	Царевица за зърно	Фасул
20 118	1 800	4 340	-	6 035	324	1 302,000	-

Изт. Общ.администрация

От техническите култури с най-голямо значение са слънчогледа и тютюна (Табл. №5). Трайните насаждения са от овощия (сливи, вишни, череши и от по-слабо застъпените насаждения от круши) и ягодоплодни култури (ягоди и малини). В миналото е имало и черничеви насаждения, които днес са ликвидирани. Възможностите за разширяване на площите са значителни. Има интерес от местни предприемачи.
Табл.№5 Площи и производство на технически култури през 2009 г.

Площи (дка)		Производство (т)
Слънчоглед	Тютюн	Слънчоглед	Тютюн
5 890	800	765, 7	150

Изт. Общ. администрация
Площите на трайните насаждения са нараснали в сравнение с 2001 г. с над четири пъти. Това определя и насоките на развитие на аграрното производство. Има интерес и за засаждане на лозя. Отглеждането на зеленчуци е ограничено. То задоволява местни потребности и част от зеленчуците се преработват.
Табл. №6 Площи и производство на зеленчукови култури, картофи, дини и пъпеши 2009 г.

Площ (дка)								Производство (т)
Домати	Краставици	Пипер	Кромид лук (зрял)	Зеле	Картофи	Дини и пъпеши	Ягоди	Домати	Краста-вици	Пипер	Кромид лук (зрял)	Зеле	Картофи
50	40	60	100	150	200	200	600	50	80	12	60	200	150

Изт. Общ. администрация

Животновъдство

Животновъдството в община Омуртаг е с многоотраслов характер. Отглеждат се говеда, овце, кози, птици. Специфични подотрасли са биволовъдството и пчеларството. За развитието на животновъдството благоприятен фактор се оказва отглеждане на фуражни култури - 28,8 % от площите със селскостопанско предназначение са заети от постоянно затревени площи и ливади. Има ясно изразена тенденция към намаляване на броя на почти всички видове животни – говедата са намалели с около 27 %; кравите с около 14 %; овцете с 15,5 %; единствено увеличение има при птиците с 25,3 % (Табл. №7).

Табл.№7 Брой на селскостопанските животни в общината

Показатели	2004 г.	2008 г.	2009 г.
Говеда	8 153	7 289	6 790
- в т.ч. крави	6 064	5 443	5 195
Биволи	99	93	86
- в т.ч. биволици		31	32
Свине		504	488
- в т.ч. свине майки		80	83
Овце	31 060	27 632	26 276
- в т.ч. овце майки		23 068	22 025
Кози	2 745	1 742	1 659
- в т.ч. кози майки		1 633	1 537
Птици	15 462	22 686	20 683
- в т.ч. кокошки носачки		14 727	13 777
Пчелни семейства		1 357	1 342

Изт. Общ. администрация
Табл. №8 Динамика в производството на животновъдни продукти в община Омуртаг

Основни животновъдни продукти	Години
	2000	2002	2004	2009
Мляко краве (хил. л)	28 322	29 717	29 539	-
Мляко биволско (хил. л)	162	189	182	-
Мляко овче (хил. л)	953	1066	1 087	-
Месо говеждо и телешко (т)	598	285	550	-
Месо овнешко и козе (т)	161	189	151	-
Месо свинско (т)	126	128	121	-
Месо птиче (т)	7	8	7	-
Яйца (хил. бр.)	3 219	3235	3122	2617
Вълна (кг)	58 705	75 160	79 385	68 000
Пчелен мед (кг)	22 677	22 716	20 033	20 000
Месо - продадени за клане и заклани животни в стопанствата (т)	-	-	-	718
Мляко (л)	-	-	-	14077

Изт. Общ. администрация
Анализът на състоянието и настъпилите изменения през периода ни дават основание да направим следните изводи:

• 
  Селскостопанското производство е с водеща роля в структурата на общинската икономика. Неговото развитие е базирано на благоприятен агроекологичен потенциал на традициите и производствения опит на населението, наличието на преработващи мощности;
  
• 
  Значителен размер обработваеми земи не се използват. Основни причини за това са раздробяването на земеползването, липсата на достатъчни икономически стимули, недостатъчно гъвкавата система за изкупуване на произведената продукция и др.;
  
• 
  На базата на традициите и производствения опит, и в съответствие с агроекологичния потенциал, овощарството, ягодоплодните култури, отглеждането и зърнени култури, говедовъдството и овцевъдството са структуроопределящи селскостопански подотрасли;
  
• 
  При внедряване на подходящи форми на стопанисване и технологии, съществуват условия за производство на екологично чисти продукти предимно от животновъдството, а също и отглеждане на лечебни и етерично-маслени култури.
  

Индустрия

На база на актуална статистическа информация би могло условно да се отчете въздействието, т.е. какви са промените, настъпили в последните години в икономиката на община Омуртаг. За създаване на благоприятни условия за развитие на малкия и средния бизнес са направени първите стъпки, определен е общински имот за изграждане на централа за производство на електрическа енергия от фотоволтаични съоръжения в землището на село Обител. Учредено е съвместно Акционерно дружество с “Елмиб България” АД за изграждане на индустриален и логистичен център в село Козма Презвитер. Това са предпоставки за създаване на нови работни места и осигуряване на заетост на населението от региона. На територията на общината преобладават микропредприятия. Това в голяма степен е предимство тъй като те по бързо се адаптират към динамиката на пазарите (Табл №9).

Табл. №9 Големина на компаниите през 2010 г.

Брой на работниците	Брой на компаниите
1-10	30
11-50	25
51-100	5
100-200	2
Повече от 200	0
Общо	67

Източник: Отдел “Икономика, стопанска политика и земеделие” към Общинска администрация-Омуртаг
В структурата на индустрията водещо място заема отрасъл „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия”. През 2009 г.той формира 88% от промишлената продукция в общината. Нарастването спрямо изходната 2003 г. е 2,1 пъти. Представен от млекопреработване, месопреработване, мелничарска промишленост. Високият ръст на производствата показва потенциала и развитието в средно срочен план – производство на растителни и животновъдни продукти и тяхната преработка на територията на общината (формиране и затваряне на аграрно-индустриални цикли и тяхното обслужване) (Табл. №10).
Табл. №10 Произведена продукция в някои основни промишлени отрасли в община Омуртаг

Промишлени отрасли	Произведена продукция в (хил. лв.)
	2002 г.	2003 г.	2008 г.	2009 г.
Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия	15 194	23 733	35 552	43 836
Производство на текстил и изделия от текстил; производство на облекло	2 570	2 447	2 424	1 132
Производство на изделия от каучук и пластмаса	161	246	861	1 004
Други промишлени отрасли			4 841	3 866

Изт. ТСБ Търговище
Производството на текстил и изделия от текстил намалява. Намаляването спрямо базовата 2003 г. е с 46,3%. Това се дължи на намаленото вътрешно потребление и ограничаване на износа, тъй като част от производствените единици работят на ишлеме. Тук трябва да се предприемат мерки за задържане на работната сила. Това са предимно млади хора, главно жени, които на по-късен етап след възстановяване на пазарите ще имат заетост.

Отрасъл „Производство на изделия от каучук и пластмаса”, е свързан основно с производството на чехли. Обемът на производството спрямо базисната 2003 г. е нараснал над четири пъти. Този отрасъл осигурява заетост и трябва да бъде подпомогнат чрез конкретни местни политики.

Отрасъл „Производство на дървен материал и изделия от него” е свързан с производството на детайли за кухненско обзавеждане от рядка дървесина , обработване на дървесина, производство на паркет и др. Традиции и суровинна обезпеченост, нови пазари са основните предпоставки за по-нататъшно развитие. Машиностроителният отрасъл (производство на машини и оборудване) е ограничено с тенденция за някои основни производства да бъде преустановено. Това е породено от свитото вътрешно потребление.

1. 
   Преработваща промишленост има ключово значение за икономиката на общината. Тя осигурява заетост на една трета от активното население (32 %) и в средносрочен план ще играе основна роля. Необходим е плавен процес на преструктуриране и модернизиране с оглед квалификацията на кадрите.
   

Табл. №11 Основни компании в града по брой на работните места през 2010 г.

	Компания	Брой на работниците
1.	“Кента” АД	100
2.	“Трико”АД	120
3.	ЕТ “Елица-49”	80
4.	“Лескомекс” ООД	30
5.	“Лисец” ЕООД	90
6.	“Интер БГ” ООД	50
7.	“Алтея” ООД	50
8.	ЕТ „Стезис”	20
9.	ЕТ “Олимп-131”	40
10.	„Пени маркет България” ЕООД	10

Изт. Общ. администрация

2. 
   
   
3. 
   Има необходимост от:
   

• 
  Създаване на условия за подкрепа на МСП и подобряване услугите за предприемачите на територията на общината.
  
• 
  Активно сътрудничество между представителите на публичните институции и бизнеса, изграждане на мрежи, местни и регионални и др. форми на ПЧП.
  

По отношение на развитието на туризма констатациите и изводи направени в ОПР са актуални и не са настъпили съществени изменения. Туристическите функции на община Омуртаг са слабо развити и неизползвани за целите на социално-икономическото й развитие. Основната причина за това е липсата на достатъчно атрактивни туристически ресурси от природен и антропогенен характер. От друга страна, макар и не много атрактивните и ограничени налични ресурси, които могат да бъдат използвани за целите на туристическото развитие по различни причини не се използват.

Територията на Община Омуртаг е със запазена чиста природа, красиви и непокътнати кътчета с ценни, но неизвестни забележителни обекти. Наличието на благоприятни природни условия и чист въздух създават условия за успешното развитие на алтернативни видове и форми на туризма.

Археологически паметници от античността и средновековието от национално значение са:

• 
  Антично селище - с. Голямо Църковище, м. Пупарлък (обявен ДВ бр.58/1969г.);
  
• 
  Тракийски некропол – с.Камбурово (обявен ДВ бр.58/1969г.);
  
• 
  Римски кастел – с.Камбурово, м.”Табията” (обявен ДВ бр.58/1969г.);
  
• 
  Римска вила – с.Могилец (обявен ДВ бр.58/1969г.);
  
• 
  Късносредновековно селище и некропол – с.Могилец (обявен ДВ бр.58/1969г.);
  
• 
  Късноримска крепост – с.Врани кон (обявен ДВ 70/1976г.);
  
• 
  Ранносредновековна крепост – гр.Омуртаг (обявен ДВ бр.58/1969г.).
  

Съществуват над 20 бр. надгробни и 2 селищни могили от национално значение, както и 2 крепости и 1 мост “Камера” от местно значение: архитектурни, религиозни, етнографски обекти. На територията на общината има разнообразие от традиции, обичаи, празници и други събития които представляват интерес и могат да бъдат цел на посещение. Всички тези обекти и явления от природен и антропогенен характер трябва да се оценят и експонират за да бъдат достъпни. Тогава те ще се превърнат в туристически ресурс и ще бъдат цел на посещение.

Възложено е разработване на проект за оценка на туристическите ресурси на община Омуртаг. След като оценката бъде готова, тогава биха могли да се правят изводи и предприемат конкретни действия за подпомагане на някои алтернативни видове и форми на туризма.

Хотелската суперструктура не е променена. На територията на общината функционира един хотел. В броя на леглата и капацитета не са настъпили изменения. Нарастват реализираните нощувки от 750 през 2004 г. на 1084 през 2008 г. като преобладават нощувки на български граждани - 855 бр. Заетостта на базата е 9,1 %, като средно един турист реализира 1,1 нощувки. Приходите от нощувки през 2008 г. са 32845 лв. като 8305 лв. от чуждестранни туристи. Възможности за предоставяне на места за настаняване има и х. Кайника.

Поради липса на информация оценка за измененията в инвестиционната активност и придобиване на ДМА не е отразена.

Каталог: raw -> uploads -> OBS
OBS -> Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Омуртаг Глава първа общи положения
OBS -> Общински съвет омуртаг
OBS -> За организация и безопасност на движението в община омуртаг глава І. Общи положени
OBS -> За връзка с нас
OBS -> Територията на община омуртаг
OBS -> Осведомяване съобщение по

Изтегляне 1.18 Mb.

Сподели с приятели: