Макроикономически показатели
Независимо от сравнително високата енергийната интензивност1 на българската икономика и факта, че страната притежава значителен потенциал за реализация на икономически печеливши мерки по енергийна ефективност, след период на стабилизация крайното енергийно потребление2, а след него и първичното3 започват да нарастват - фигура 2.2 и фигура 2.3.
Фигура 2.2: Крайна енергийна интензивност – историческо развитие4
Фигура 2.3: Първична енергийна интензивност5 – историческо развитие
Започналият процес на нарастване на потреблението на енергия в страната се обяснява с:
-
Високите темпове на нарастване на БВП и необходимите за осигуряването му нарастващи количества енергийни ресурси;
-
Застаряващи технологии в енергоемките браншове и оборудване в българската индустрия – симптом за недостатъчни инвестиции, както и недостатъчното ниво но енергийния мениджмънт;
-
Нарастващо потребление в сектор транспорт – бавно обновяване на МПС за превоз на товари и тези за превоз на пътници в обществения транспорт естествен стремеж за повишаване използването на личните МПС в посока нормалните европейски нива;
-
Нарастващо потребление в битовия сектор – стремеж за повишаване на жилищния комфорт в посока нормалните европейски нива.
Характерна за последните няколко години е нарастващата употреба на течни горива, като през 2005 г. те достигат 39% от крайното енергийно потребление. Основен потребител на течни горива е автотранспорта, както и болници, училища и други обществени сгради, използващи този вид гориво за отопление.
Нарастващата употреба на течни горива и на дървесина за огрев, трябва да бъдат взети под внимание при определянето на приоритетните мерки по енергийна ефективност.
Фигура 2.4: Крайно енергийно потребление в периода 2000-2005 година.
Сектори в обхвата на директивата
Според изискваният на Директивата от общото крайно енергийно потребление, осреднено в периода 2001-2005 година се изважда потреблението на инсталации – крайни потребители на енергия, които попадат в обхвата на Директивата за търговия с емисии. Последните са класифицирани основно в браншовете: Металургия”, „Неметални минерални суровини”, „Химическа промишленост” и “Целулоза и хартия”. Поради невъзможност да се отдели енергийното потребление на инсталациите от енергийното потребление на юридическите лица, собственици на тези инсталации при определянето на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата са използвани данни за целите предприятия, а не за отделни инсталации.
Тъй като Директивата не обхваща въздушния и водния транспорт от крайното енергийно потребление е изключено и потреблението на керосин в транспорта.
Коефициенти за преобразуване
Използваните данни за крайното енергийно потребление, както и данни за енергийното потребление по сектори и видове горива и енергии са получени от Националния статистически институт, който е органа на националната статистика.
Енергийните баланси, изготвяни от Националния статистически институт, се основават на годишните материални баланси на крайните енергийни потребители, които се преобразуват в Института чрез стандартизирани коефициенти за преобразуване. Същите материални баланси се предоставят и на ЕВРОСТАТ.
През оценявания пет годишен период прилаганите от Националния статистически институт методики и коефициенти не са променяни.
България предпочита да работи с методиките и коефициентите, възприети в националната статистика и хармонизирани с Евростат, тъй като това гарантира възможност за бъдещо използване на събрана и обработена от органа на националната статистика информация.
Разпределянето на индикативната цел по сектори
Разпределението на индикативната цел по сектори е важно от гледна точка на насочване на мерките и посочване на органите и организациите, които трябва да бъдат въвлечени в изпълнението им.
На фигура 2.5. е показано потреблението по сектори за 2005 година. За разлика от разпределението на общото крайно енергийно потребление, в което най-голям консуматор е индустрията (39%), тук в крайното енергийно потребление, в обхвата на Директивата, се вижда, че 62% от енергийното потребление е съсредоточено в секторите „Транспорт” и „Домакинства”.
Фигура 2.5: Структура на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата (разпределение по сектори)
Едно допълнително изследване на историческото развитие на енергопотреблението в различните сектори показва следното:
-
Сектор „Домакинства” формира енергийното си потребление въз основа на нарастващите доходи, които се насочват в две основни направления с противоположни влияния: закупуване на допълнителни количества горива и въвеждане на енергоспестяващи мерки. В периода 2001-2005 специфичното енергийно потребление на българското домакинство се колеба около 0,78 toe. Това е около два пъти по-малко от енергийното потребление на европейското домакинство и може да се очаква, че с повишаване на покупателната способност, тенденцията за доближаване до европейското ниво ще продължи да се утвърждава. Българското домакинство потребява значителни количества ниско-ефективни твърди горива вместо високо ефективните електрическа и топлина енергия.
-
Сектор „Селско стопанство” е относително нечувствителен към промените в пазарната конюнктура.
-
Сектор “Услуги” съдържа както субекти с пазарно, така и такива с не-пазарно поведение (държавна и общинска администрация). В периода 2001 - 2004 година сектор „Услуги” увеличава енергийната си ефективност. Едно от обясненията е, че средствата, които се влагат в сектора от различни източници, включително държавния бюджет дават видим резултат.
-
Сектор” Транспорт” е увеличавал потреблението на течни горива средно с 147 ktoe годишно. Това е около два пъти повече от средната годишна цел за България. Сериозен утежняващ фактор за бързото нарастване на потреблението на течни горива е нарастващият брой и годишен пробег на личните МПС, вследствие на увеличаващата се покупателна способност на българина и естествения стремеж към достигане на европейски жизнен стандарт. Средното нарастване на потреблението на течни горива в транспорта в периода 2000-2005 е 8.2% годишно , т.е. с около 2-3% по стръмно от нарастването на БВП. Средното нарастване на енергийната интензивност на сектора за същия период е 2.2 % годишно.
-
Сектор „Индустрия-остатъчна” се състои предимно от т.н. МСП, които относително бързо въвеждат енергоефективни мерки и са по-чувствителни към енергийните цени.
Като цяло потребителите, в обхвата на тази Директива (с изключение на транспорта), влияят по-малко върху високата стойност на енергийната интензивност на БВП, отколкото обхванатите от търговията с емисии.
Ясно се открояват четирите стратегически посоки на мерките по енергийна ефективност в условията на нашата страна:
→ домакинства - електроенергия и топлинна енергия
→ индустрия - електроенергия и топлинна енергия
→ автомобилен транспорт (лични МПС) - петролни горива
Минималната цел е забавяне на нарастването на потреблението на течни горива, електроенергия и топлинна енергия.
Независимо от факта, че автомобилният транспорт е най - големия потребител на течни горива, ще бъде обърнато внимание на прилагането на ЕЕ мерки в сгради държавна и общинска собственост (болнични заведения, социални домове, детски градини, училища и административни сгради), които все още използват течни горива за отопление.
На база горните анализи и на реалните възможности за прилагане на мерки по ЕЕ в отделните сектори е разпределена индикативната цел по сектори в рамките на първия тригодишен план за действие - таблица 2.2. Важно е да се отбележи, че настоящото разпределение не е извършено пропорционално на база участието на отделните сектори в крайното енергийно потребление. Разпределението е осъществено като е взет под внимание допълнителния ефект, който ще има от прилагането на мерки и програми, финансирани от оперативните програми и държавния бюджет.
Таблица 2.2: Разпределение на индикативната цел по сектори
Икономически сектори
|
Разпределение на общата цел
3.0 % до 2010 година
|
Индекс
|
Забележка
|
ktoe
|
%
|
Домакинства
|
61
|
29
|
Обективна нужда от нарастване на потреблението в бита.
|
Услуги
|
29
|
14
|
Допълнителен ефект от изпълнение на мерки със средства от държавния бюджет.
|
Индустрия
|
48
|
23
|
-
|
Транспорт
|
63
|
30
|
Обективна нужда от нарастване на потреблението от личните МПС.
|
Селско стопанство
|
8
|
4
|
-
|
Общо
|
209
|
100
|
|
Сподели с приятели: |