Проект първи национален план за действие по енергийна ефективност


Специфични условия при определяне на националната цел



страница3/14
Дата11.01.2018
Размер1.3 Mb.
#44798
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Специфични условия при определяне на националната цел

  1. Макроикономически показатели


Независимо от сравнително високата енергийната интензивност1 на българската икономика и факта, че страната притежава значителен потенциал за реализация на икономически печеливши мерки по енергийна ефективност, след период на стабилизация крайното енергийно потребление2, а след него и първичното3 започват да нарастват - фигура 2.2 и фигура 2.3.

Фигура 2.2: Крайна енергийна интензивност – историческо развитие4


Фигура 2.3: Първична енергийна интензивност5 – историческо развитие

Започналият процес на нарастване на потреблението на енергия в страната се обяснява с:


  • Високите темпове на нарастване на БВП и необходимите за осигуряването му нарастващи количества енергийни ресурси;

  • Застаряващи технологии в енергоемките браншове и оборудване в българската индустрия – симптом за недостатъчни инвестиции, както и недостатъчното ниво но енергийния мениджмънт;

  • Нарастващо потребление в сектор транспорт – бавно обновяване на МПС за превоз на товари и тези за превоз на пътници в обществения транспорт естествен стремеж за повишаване използването на личните МПС в посока нормалните европейски нива;

  • Нарастващо потребление в битовия сектор – стремеж за повишаване на жилищния комфорт в посока нормалните европейски нива.

Характерна за последните няколко години е нарастващата употреба на течни горива, като през 2005 г. те достигат 39% от крайното енергийно потребление. Основен потребител на течни горива е автотранспорта, както и болници, училища и други обществени сгради, използващи този вид гориво за отопление.

Нарастващата употреба на течни горива и на дървесина за огрев, трябва да бъдат взети под внимание при определянето на приоритетните мерки по енергийна ефективност.



Фигура 2.4: Крайно енергийно потребление в периода 2000-2005 година.


      1. Сектори в обхвата на директивата


Според изискваният на Директивата от общото крайно енергийно потребление, осреднено в периода 2001-2005 година се изважда потреблението на инсталации – крайни потребители на енергия, които попадат в обхвата на Директивата за търговия с емисии. Последните са класифицирани основно в браншовете: Металургия”, „Неметални минерални суровини”, „Химическа промишленост” и “Целулоза и хартия”. Поради невъзможност да се отдели енергийното потребление на инсталациите от енергийното потребление на юридическите лица, собственици на тези инсталации при определянето на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата са използвани данни за целите предприятия, а не за отделни инсталации.

Тъй като Директивата не обхваща въздушния и водния транспорт от крайното енергийно потребление е изключено и потреблението на керосин в транспорта.


      1. Коефициенти за преобразуване


Използваните данни за крайното енергийно потребление, както и данни за енергийното потребление по сектори и видове горива и енергии са получени от Националния статистически институт, който е органа на националната статистика.

Енергийните баланси, изготвяни от Националния статистически институт, се основават на годишните материални баланси на крайните енергийни потребители, които се преобразуват в Института чрез стандартизирани коефициенти за преобразуване. Същите материални баланси се предоставят и на ЕВРОСТАТ.

През оценявания пет годишен период прилаганите от Националния статистически институт методики и коефициенти не са променяни.

България предпочита да работи с методиките и коефициентите, възприети в националната статистика и хармонизирани с Евростат, тъй като това гарантира възможност за бъдещо използване на събрана и обработена от органа на националната статистика информация.


      1. Разпределянето на индикативната цел по сектори


Разпределението на индикативната цел по сектори е важно от гледна точка на насочване на мерките и посочване на органите и организациите, които трябва да бъдат въвлечени в изпълнението им.

На фигура 2.5. е показано потреблението по сектори за 2005 година. За разлика от разпределението на общото крайно енергийно потребление, в което най-голям консуматор е индустрията (39%), тук в крайното енергийно потребление, в обхвата на Директивата, се вижда, че 62% от енергийното потребление е съсредоточено в секторите „Транспорт” и „Домакинства”.


Фигура 2.5: Структура на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата (разпределение по сектори)

Едно допълнително изследване на историческото развитие на енергопотреблението в различните сектори показва следното:


  • Сектор „Домакинства” формира енергийното си потребление въз основа на нарастващите доходи, които се насочват в две основни направления с противоположни влияния: закупуване на допълнителни количества горива и въвеждане на енергоспестяващи мерки. В периода 2001-2005 специфичното енергийно потребление на българското домакинство се колеба около 0,78 toe. Това е около два пъти по-малко от енергийното потребление на европейското домакинство и може да се очаква, че с повишаване на покупателната способност, тенденцията за доближаване до европейското ниво ще продължи да се утвърждава. Българското домакинство потребява значителни количества ниско-ефективни твърди горива вместо високо ефективните електрическа и топлина енергия.

  • Сектор „Селско стопанство” е относително нечувствителен към промените в пазарната конюнктура.

  • Сектор “Услуги” съдържа както субекти с пазарно, така и такива с не-пазарно поведение (държавна и общинска администрация). В периода 2001 - 2004 година сектор „Услуги” увеличава енергийната си ефективност. Едно от обясненията е, че средствата, които се влагат в сектора от различни източници, включително държавния бюджет дават видим резултат.

  • Сектор” Транспорт” е увеличавал потреблението на течни горива средно с 147 ktoe годишно. Това е около два пъти повече от средната годишна цел за България. Сериозен утежняващ фактор за бързото нарастване на потреблението на течни горива е нарастващият брой и годишен пробег на личните МПС, вследствие на увеличаващата се покупателна способност на българина и естествения стремеж към достигане на европейски жизнен стандарт. Средното нарастване на потреблението на течни горива в транспорта в периода 2000-2005 е 8.2% годишно , т.е. с около 2-3% по стръмно от нарастването на БВП. Средното нарастване на енергийната интензивност на сектора за същия период е 2.2 % годишно.

  • Сектор „Индустрия-остатъчна” се състои предимно от т.н. МСП, които относително бързо въвеждат енергоефективни мерки и са по-чувствителни към енергийните цени.

Като цяло потребителите, в обхвата на тази Директива (с изключение на транспорта), влияят по-малко върху високата стойност на енергийната интензивност на БВП, отколкото обхванатите от търговията с емисии.

Ясно се открояват четирите стратегически посоки на мерките по енергийна ефективност в условията на нашата страна:

домакинства - електроенергия и топлинна енергия

индустрия - електроенергия и топлинна енергия

автомобилен транспорт (лични МПС) - петролни горива

Минималната цел е забавяне на нарастването на потреблението на течни горива, електроенергия и топлинна енергия.

Независимо от факта, че автомобилният транспорт е най - големия потребител на течни горива, ще бъде обърнато внимание на прилагането на ЕЕ мерки в сгради държавна и общинска собственост (болнични заведения, социални домове, детски градини, училища и административни сгради), които все още използват течни горива за отопление.

На база горните анализи и на реалните възможности за прилагане на мерки по ЕЕ в отделните сектори е разпределена индикативната цел по сектори в рамките на първия тригодишен план за действие - таблица 2.2. Важно е да се отбележи, че настоящото разпределение не е извършено пропорционално на база участието на отделните сектори в крайното енергийно потребление. Разпределението е осъществено като е взет под внимание допълнителния ефект, който ще има от прилагането на мерки и програми, финансирани от оперативните програми и държавния бюджет.


Таблица 2.2: Разпределение на индикативната цел по сектори

Икономически сектори

Разпределение на общата цел

3.0 % до 2010 година



Индекс

Забележка

ktoe

%

Домакинства

61

29

Обективна нужда от нарастване на потреблението в бита.

Услуги

29

14

Допълнителен ефект от изпълнение на мерки със средства от държавния бюджет.

Индустрия

48

23

-

Транспорт

63

30

Обективна нужда от нарастване на потреблението от личните МПС.

Селско стопанство

8

4

-

Общо

209

100




      1. Каталог: documents
        documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
        documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
        documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
        documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
        documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
        documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
        documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
        documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


        Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница