Проект „Сътрудничество за опазване на биоразнообразието и устойчивото местно развитие в Странджа планина“
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6. Заключение. Има ли устойчиви перспективи за развитието на Странджа
- Приложение 2
- 2. Сума на събраните общински данъци и такси за периода 2008 – 2011 г.
- 3. Брой на сделките с недвижими имоти
- Приложение 3
- 1. Изпълнение на отгледните сечи, %
- 2. Финансов резултат от дърводобив, лв.
- 3. Добив на дървесина, м³
|
5.3 Тълкуване на резултатите от ИУРС От направените изчисления се вижда, че според ИУРС през 2009 г. регионът е отбелязал макар и слабо, но все пак позитивно и устойчиво развитие. То се дължи на добрите резултати в алтернативния туризъм, горското стопанство, животновъдството, както и на високия механичен прираст на населението, който отчасти компенсира негативната естествена демографска картина. Като цяло стопанската околна среда е благоприятна през 2009 и 2010 г. През 2011 г. обаче картината се обръща наопаки: налице е демографска стабилизация, но сега икономиката на региона изпитва тежки затруднения. Това се вижда най-добре в спада при животновъдството, но и в горското стопанство, в намаляването броя на фирмите, в намалелите приходи от морски туризъм за общината. Сериозна роля играе и нарастването на бедността. Всичко това не може да се компенсира от лекото покачване на цените на слабия имотен пазар, както и от частично възстановяване на интереса към алтернативния туризъм. През 2010 г. Странджа не успява да отбележи развитие, а през 2011 г. условията силно се влошават. Данните от първото полугодие на 2012 г. говорят, че за региона се очертава нова негативна в демографски план година. Налице е обаче стабилизация и подобрение в селското стопанство (плащания за единица площ, брой домашни животни), има първи сигнали за много по-силен туристически интерес. Вероятно е индексът отново да се върне в положителната територия над 5 бала. Но каквито и постижения в селското стопанство да бъдат постигнати, регионът няма да може да постигне по-чувствително устойчиво развитие без подобрение в демографската картина. Община Царево поддържа сравнително стабилна численост, но броят на жителите в Малко Търново не спира да се топи. Очевидно е, че без помощта на механично движение на населението се върви към депопулация. Има форми на заселване, които не са устойчиви, но има и устойчиви такива: насърчаване на завръщането, семейни ферми, създаване на търсене на труд чрез насърчаване на производителите кооперации, данъчни преференции за фирмите, осигуряващи затваряне на производствени цикли и др. Държавата и общините имат сериозни и належащи задачи за изпълнение в Странджа. Ако бъде оставен на силите на самоорганизацията, регионът ще се развие ентропийно, позволявайки съществуването на крайно нежеланите прояви на регионален феодализъм; отслабена власт на закона с нарастващи случаи на бракониерство, иманярство, обсебване и саморазправа; рушене на материалното и загуба на нематериалното културно наследство. Ако не броим циганизацията, ще се образува още по-изразен демографски вакуум, което не е препоръчително за граничен регион. Горните заключения са очевидни, а включените в индекса и експертно оценени показатели ясно ги демонстрират. Всеки един от заложените в ИУРС показатели и особено техните тегла могат да бъдат подложени на критика, а индексът и показателите определено могат да бъдат прецизирани, но промяната на някой показател, неговото тегло или оценката за него за конкретната година надали ще доведе до много по-различен краен резултат, до по-различна обща картина. А тя е: упадък спрямо упадъка. 6. Заключение. Има ли устойчиви перспективи за развитието на Странджа През 1978 г. българските специалисти по териториално планиране, работещи по програмата Странджа – Сакар, прогнозират, че до 2000 г. населението на Странджа може окончателно да изчезне и на негово място да дойдат туристи, които през почивните дни напускат индустриалните центрове и отиват във вилите си в планината, за да гледат зеленчуци. Очевидно е, че този сценарий не се осъществи, независимо от тежката демографска реалност в Странджа. В този смисъл мрачните предсказания, които се подновяват и днес – до които достигна и настоящият анализ – може би подценяват възстановителния потенциал на местната общност и се поддават на характерна линейна грешка. Но дори да приемем, че странджанци ще остават и ще се завръщат в родния си край, още дълги години плътността на населението в региона ще остава в пъти под средната за страната. Няма основания да се очаква внезапен бум в изграждането на инфраструктура, нито пък потенциалът на алтернативния туризъм предвид настоящата база може да достигне мащаби, които да гарантират регионален просперитет. Само с бърза, внимателна и мащабна регионална политика, насочвана от държавата, Странджа може да постигне подобрения и устойчивост в развитието. Тази политика трябва да цели на първо място създаването на поминък, който да доведе до търсене на работна ръка, което от своя страна да мотивира оставането и завръщането. Заедно с това правителствата трябва да инвестират в подобрения на инфраструктурата, които да направят Странджа по-привлекателна за градските мигранти. Много от тези хора биха развивали и стопанска дейност в региона: има заявен интерес за организиране на център за подводен туризъм, отглеждане на етерични култури и билки, пчелини, пермашип градинарство, образователни младежки центрове и др. В момента в привидно пустата Странджа всъщност може да се окаже, че няма място за подобни начинания, тъй като сферите на запазени интереси са твърде широки. В някои среди идеите за устойчиво развитие, които в природата си са демократични и разчитат на предприемчивостта на малкия и среден бизнес, се посрещат с неприязън. В това отношение характерните за цяла България проблеми в Странджа се виждат като под микроскоп. Но ако приемем, че Странджа не е точно западнал периферен регион на България, а острие на Европейския съюз на цивилизационната граница с Турция, казусът придобива различни измерения. Рано или късно проблемът за демографския вакуум в Странджа ще влезе в дневния ред на европейската политика. Големият въпрос е дали регионът към този момент ще запази природното си богатство, достойно да се нарече витрина на южна Европа, или ентропията ще победи. Икономическата логика сочи, че с умерени инвестиции и организационни усилия богатата на природни ресурси и туристически интересната Странджа може да стъпи на пътя на устойчивото стопанско развитие. Странджа може да предложи продукти, които се търсят на пазара; при това може да ги произведе със сравнително по-ниски разходи благодарение на потенциала си за регионална интеграция. Разбирането за начините на въздействие на човешката дейност върху природата е достатъчно напреднало, за да могат да се предотвратят или чувствително ограничат негативните странични ефекти. В орган на тази интегрирана регионална политика следва да се превърне биосферният парк, който ще концентрира в себе си управленски и паричен ресурс, ще засили рекламното послание на региона, ще посредничи за преодоляване на конфликтите, които днес затрудняват живота на местните хора и спъват техните начинания, ще балансира между приоритетите на развитието и опазването на природата. Уместно е в тази връзка паралелно с дейностите по учредяване на биосферния парк да се организират кооперативни производствени дружества „Странджа“ с осигурен от държавата начален капитал (нисколихвен кредит от ББР): условно наречени мандра „Странджа“, месна фабрика „Странджа“, дървообработващо предприятие „Странджа“. Ползите от това ще са не само по линия на преодоляване на безработицата и осигуряване на заетост. Организираното изкупуване на млякото за мандрите например ще е стимул за отглеждане на повече животни в частните стопанства. То ще представлява полезна конкуренция на частните изкупвачи. Въпросното кооперативно производство, отново с кредит от държавата, може да намери пласмент в кооперативни магазини „Странджа“ в Бургас, София и евентуално Одрин, където освен хранителни стоки ще се излагат и други регионални продукти (напр. вино, мед, зеленчуци, ръчни изделия, сувенири) и ще се презентират регионалните инициативи. За съжаление дори общинските бюджети да отчетат приходи, това няма да върне хората. Потенциалът на местния пазар и търсенето на трудови ресурси вероятно ще се разминават години наред, преди да може да се долови по-осезаем социално – икономически напредък. Така че освен че влиза в разрез със статуквото и отправя претенции към републиканския бюджет, политиката по устойчиво развитие на Странджа е изстрел в тъмното. Безнадеждна задача? Странджа е поверена за отговорно пазене на едно поколение, което едва наскоро осъзна, че вечнозелените храсти в Европа са световно наследство, а не бурен. Странджа съдържа огромна стойност, която все още не е напълно позната. Стойността засега е основно потенциална, но вече започва да има и конкретно икономическо изражение. Изчислените 5 или 10 млрд. лв. стойност на екосистемни услуги на Природния парк вероятно са само част от истинската стойност на генетичния ресурс, скрит в тази „банка за хабитати“. Целта на управлението на устойчивото развитие е потенциалната стойност да се съхрани и нараства, докато същевременно все по-голяма част от нея се материализира сред местната общност. Анализът показва, че регионът на Странджа има капацитет да генерира устойчиви приходи и да поддържа значително по-многобройно население. Настоящото състояние на населението, поминъка и инфраструктурата в планината трябва да се разгледа като управленски провал. Нито един от въпросите, които се повдигат от десетилетия: премахването на телената ограда, демилитаризацията, ограничаването на стопанското ползване на дъбовите вековни гори, създаването на привлекателна туристическа инфраструктура, подобряване на комуналната инфраструктура, ефективната защита на крайморската зона от строителни интереси и замърсяване, не е окончателно решен. Колкото повече се отлага помощта за Странджа, толкова по-радикални и скъпи ще са мерките, които ще са нужни за възстановяване на социалната и икономическата тъкан в региона. Вече са необходими и по-нестандартни мерки като държавно насърчаване на затворените производствени цикли и пускане в обращение на регионална валута. Времето, в което има какво да се направи, т.е. все още има какво да се опазва извън резерватите, става все по-малко. Този въпрос е повдигнат още през 1939 г. от Георги Попаянов, който в обзора си за стопанския живот на Малко Търново пише: „Стопанското повдигане на нашия край и до днес остава открит проблем за държавата, чието разрешение рано или късно ще се наложи, защото не може при съществуващите природни богатства и благоприятни климатични и почвени условия за някои култури населението да живее в мизерия или да се принуждава по неволя да емигрира ... Всъщност това население не иска подаяние от държавата, но с право то очаква повече грижи и внимание спрямо неговата участ и компетентно ръководство и напътствие в създаване на поминъци, които да му осигурят насъщния хляб“. Тепърва ще научаваме повече за природните, етнографските и археологическите богатства на Странджа – и стремежът е да разширяваме знанията си върху живи и цели образци, а не върху спомени. Този богат, но бедстващ край е от точно 100 години в границите на българската държава и все още изпитва остра нужда от компетентна регионална политика, от държавно насърчение. Българската история показа, че проблемът на Странджа не може да се реши с изсипване на пари или хора – а с отношение, с грижа. Странджа е като камък на истината. Спасяването на Странджа е кауза, която може да се превърне в най-голямата историческа заслуга за следващите правителства на България. Източници Арнаудов, М. При нестинарите в Странджа. (в:) Очерци по българския фолклор, С., 1996, т. II Атлас „Българските земи в европейската картографска традиция III – XIX в.” С., 2008 География на България. Географски институт на БАН. С., 2002 Годишни валежи и население на воден режим. Александров, Бърдарска. „Екология 21”, бр. 1-2/2011 Данни за водите в България: http://old.bluelink.net/water/ (последен достъп 30.07.2012) Демографски потенциал, инфраструктура, природни ресурси, културно-исторически ресурси, потенциал за развитие и диверсификация на бизнеса съобразно изискванията на НАТУРА 2000 на територията на бъдещата местна инициативна група в общините Малко Търново, Царево и Приморско. Доклад. Българска Фондация „Биоразнообразие”, С., 2009 Енциклопедичен справочник. Малко Търново. Странджа. Община Малко Търново, Държавна агенция „Архиви”. С, 2009 Животновъдството на Европейския съюз. Петко Иванов. „Агроном”, 10/2011 Национален център за проучване на общественото мнение. Групови дискусии с целеви групи в градовете Средец, Малко Търново, Приморско и Царево. Декември 2009 Патронов, Д. Великата Странджанска пустиня. Бургас, 2010 Представително проучване на населението на територията на бъдещата местна инициативна група в общините Малко Търново, Царево и Приморско. „Кей Джи Ди Консулт”, С., 2009 Природата на Парк „Странджа”. ДАГ, Дирекция на Природен парк „Странджа”. Бургас, 2009 Попаянов, Г. Малко Търново и неговата покрайнина. М. Търново, 1939 Странджанско – Сакарски сборник. М. Търново, 1984, т. I и II Събев, Д. Икономическа оценка на природно – ресурсния потенциал в ДЛС „Беглика”. Доклад към проект „Природоопазване в Баташка планина – Западни Родопи”. 2010 Узунова, Узунов. Растенията в Природен парк „Странджа”. Бургас, 2008 Фол, Ал. Политика и култура в древна Тракия. С., 1990 Фол, Нейкова. Огън и музика. С., 2002 Biosphere Reserves: The Seville Strategy and the Statutory Framework of the World Network. UNESCO, 1996 Scenarios on the Territorial Future of Europe. ESPON, 2007 Statistics on Rural Development and Agricultural Household Income. The Wye Group Handbook. United Nations, 2011 Приложение 1 ПРОГРАМА „БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ“ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ХРАНИ ОТ ИНТЕРВЕНЦИОННИТЕ ЗАПАСИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Български Червен кръст – Бургас, разпредели храни за социалнослаби лица, живеещи на територията на Област Бургас, както следва: 1.Община Царево: - 2009 година – 247 бенефициенти -2010 година -249 бенефициенти; - 2011 година – 321 бенефициенти. 2. Община Средец: - 2009 година – 525 бенефициента; - 2010 година – 612 бенефициента; - 2011 година – 655 бенефициента 3. Община Малко Търново: - 2009 година – 178 бенефициента; - 2010 година – 212 бенефициента; - 2011 година – 202 бенефициента Източник: Български Червен Кръст Приложение 2 СТОПАНСКИ ДАННИ ЗА ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО 1. Брой работещи фирми на територията на общината за периода 2008 – 2011 г.
Други – 28 бр. 2. Сума на събраните общински данъци и такси за периода 2008 – 2011 г.
в това число приходи от такса смет - 2010 г. – 322 713 лв. - 2011 г. – 451 909 лв. 3. Брой на сделките с недвижими имоти
Източник: Община Малко Търново Приложение 3 ДАННИ ЗА БРОЯ НА ДОМАШНИТЕ ЖИВОТНИ В ОБЩИНИ ЦАРЕВО, СРЕДЕЦ И МАЛКО ТЪРНОВО
СРЕДЕЦ
МАЛКО ТЪРНОВО
Източник: Областна дирекция по безопасност на храните – Бургас Приложение 4 ДАННИ ЗА ДЕЙНОСТТА НА ДГС ЦАРЕВО, ДГС КОСТИ, ДГС МАЛКО ТЪРНОВО, ДЛС ГРАМАТИКОВО, ДГС ЗВЕЗДЕЦ, ДГС СРЕДЕЦ, ДГС ЕЛХОВО 1. Изпълнение на отгледните сечи, %
2. Финансов резултат от дърводобив, лв.
3. Добив на дървесина, м³
Източник: ЮИДП гр. Сливен Каталог: 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Alexander Malinov 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|