Програма на концерта на 19.12:
П. И. Чайковски – “Валс на цветята”
*Ц. Франк - Panis Angelicus
Традиционна коледна песен – “ Честито Рождество”
Ървин Бърлин – “Бяла Коледа”
*Фр. Шуберт - Ave Maria
Традиционна коледна песен – “Елхови лес”
Й.С. Бах – Ария из Сюита № 3
*Й. С. Бах / Ш. Гуно - Ave Maria
П. Бояджиев / П. Стайнов – “Коледарска сюита”
Д. Христов - “Легенда”
П. И. Чайковски – Оркестрова сюита из “Лешникотрошачката”
Ед. Григ – “Песента на Солвейг”
(изпълнението се посвещава на 100 г. от смъртта на композитора)
*А. Мелихар / Фр. Шуберт – „Ангелски хор ”
*Фр. Грубер - “Тиха нощ, свята нощ”
А. Вивалди – Largo из “Зима “
*А. Адам - Minuit chretiens (Cantique de Noèl)
Дж. Пайерпоинт - Jingle bells
Рих. Айленберг – “На Петербургската пързалка”- галоп
Традиционна коледна песен от XVI век – We wish you a merry Chrystmas
*Джон Фр. Уейд - “ Прославяйте Младенеца”
АННА ТОМОВА-СИНТОВА
"Сопраното с най-широко амплоа", така Херберт фон Караян определя Анна Томова-Синтова, с която работи почти 19 години в престижни продукции на фестивала в Залцбург, на концертния подиум, в звукозаписната си империя. За него тя е и най-голямото дарование, което е срещал. Внушителна и безспорна в италианския и немски репертоар, в камерната и ораториална музика, българската прима пресъздава своите героини на най-големите световни сцени. Изключителната вокална и артистична прецизност я прави предпочитана в звукозаписната и филмова индустрия.
"Примадона с гърло от кристал и блясък" Анна Томова-Синтова влиза в историята на световния оперен театър с необикновено богатия си репертоар, уникален в своето разнообразие. Когато чуеш Томова-Синтова като Амелия в "Бал с маски", Тоска, Бътерфлай или Манон Леско, едва ли може да си я представиш като Маршалката, Ариадна, Елза или Елизабет. И в италианската и в немската опера Синтова създава образи, неповторими като музикално-поетично внушение.
Родена в Стара Загора, града на Христина Морфова, Димитър Узунов, на Веселина Кацарова, Анна Томова израства с традициите на първия ни провинциален професионален оперен театър. Още като дете излиза в ролята на сина на Бътерфлай. В родния град, абсолвентката от майсторския клас на БДК дебютира в дипломния спектакъл - "Евгений Онегин". Приета в Оперното студио на Лайпцигската опера, тя излиза на чужда сцена за първи път като Абигайл от "Набуко" (1967). В Лайпцигската опера изпълнява централните партии от италианския и немски репертоар - Виолета, Леонора, Манон Леско, Чо-Чо-сан, работи с творци като Паул Шмит (асистент на Рихард Щраус), Курт Мазур. През 1970 спечелва златен медал в Рио де Жанейро.
След успеха в постановка на Тео Адам на "Сватбата на Фигаро", в Берлинската щатсопера, Анна Томова е приета за редовен член на престижния театър, удостоена е и със званието "Камерзингер". Берлинската сцена става неин дом. Наред с роли като Тоска, Аида, интерпретира героините на Моцарт и Щраус, които й носят международно признание - Фиордилиджи от "Така правят всички", Маршалката от "Кавалерът на розата", Арабела, “Ариадна от Наксос” и др. Тази завидна лекота да преминава бързо от стил в стил предизвиква критиката. Българското сопрано е възприето като забележителна Моцартова
певица, но и изключителна Шраусова интерпретаторка. Наричат я Арабелисима, означава очарователна Арабела. А Маршалката от "Кавалерът на розата" според Родни Милнс е "радост на нашето време, истинско съкровище."
Блестящата международна кариера на българската певица започва през 1973 година с гастрола в Париж ("Реквиема" на Верди в "Дом на инвалидите"), последван от Брюксел, Женева (Дездемона от "Отело" и Амелия от "Бал с маски" заедно с Лучано Павароти и Пиеро Капучили), Токио (Деветата симфония от Бетовен със Волфганг Савалиш при откриване залата на Ен Ейч Кей) и др. Премиерата на продукцията на Понел "Сватбата на Фигаро" с маестро Караян през 1977 е първото появяване на Синтова на Виенската сцена. Оттогава тя става любимка на виенската публика. След успешното турне с Ла Скала в Япония през 1981 в "Отело" (с Пласидо Доминго в постановката на Франко Дзефирел, под палката на Карлос Клайбер) и "Реквиема" от Верди с Николай Гяуров, Синтова е поканена да открие сезона на Скалата с "Лоенгрин" от Вагнер. Лиричният Вагнер,"Танхойзер" и "Лоенгрин", Томова-Синтова пее в цял свят (Ню Йорк, Лондон, Париж, Залцбург, Виена и т.н.). Има две неосъществени предложения от Байройт за "Лоенгрин" с Баренбойм, поради заетост с Караян.
Артистичното единство Караян-Синтова, започнало през 1973 и продължило до края на живота на маестрото, ражда незабравими премиери - "Лоенгрин", "Дон Карлос", "Сватбата на Фигаро", концертни изпълнения в цял свят на Баховия "Магнификат", "Реквием" на Моцарт и Верди, "Немски реквием" на Брамс и др., Синтова става предпочитана негова певица в спектакли, концерти, записи, филми. Тяхната премиера на "Сватба на Фигаро" във Виенската щастопера е събитие. Българското сопрано е високо оценено за "точния моцартов прочит, съчетан с истински аристократизъм". Маршалката от "Кавалерът на розата" на Анна Томова Синтова е възхвалявана в цял свят, записът и филмът с Караян от Залцбург влиза в историята на оперния театър. "Запазена марка" на Синтова е записът на "Четирите последни песни" на Щраус с великия маестро, отличен с много международни награди. Познавач и признат капацитет на Моцартовия и Щраусов театър, Анна Томова поддържа в дългата си кариера трудното равновесие между различните стилове.
Триединството - Караян, Залцбург, Рихард Щраус правят българското сопрано различна от всички други големи. Музикалната мека Залцбург става съдба за българската певица. 18 години подред А.Т. е на престижния Залцбургски фестивал с големите диригенти - с Волфганг Савалиш в ролята на Ариадна (начало на световната й известност като една от ненадминатите интерпретаторки на Щраус), с Караян в ролята на Маршалката от "Кавалерът на розата", на Донна Анна от "Дон Жуан" и много други изяви, с Хорст Щейн в образа на Графиня Мадлен от "Капричио", с Жорж Претр в Тоска, с Карл Бьом и т.н.
Високо ценена в цял свят, тя пее на най-големите европейски сцени - Ковънт Гардън (Фиордилижди, Розина, Ариадна, Амелия, Ярославна, Тоска, Мадалена, Маршалката, за първи път тук изпълнява Императрицата "Жена без сянка"и др.), Ла Скала (дебютира през 1982 в "Лоенгрин", последвани от "Отело", "Андре Шение" и др.), Виенската щастопера я удостоява с титлата "Камерзингер" не само за цялостния Щраусов и Моцартов репертоар, но и за италианския, Парижката опера я аплодира в "Силата на съдбата", "Танхойзер", през 1993 тя представя концертно "Египетската Елена" на Р.Щраус. През 1995 Синтова триумфира и в ролята на Императрицата в "Жена без сянка" - "Императрица, увенчана с грация и гърло от кристал и блясък!"
Най-големите американски сцени - Метрополитън, Сан Франциско, Лирик опера Чикаго, канят Анна Томова за репертоарни заглавия и галапродукции. Певицата участва в галаконцерта по случай 100-годишнината на МЕТ, в откриване сезона на театрите. Повечето събития са записани и издадени на видеокасети. С награда "Грами" е отличен записът на "Ариадна от Наксос" с Джеймс Ливайн. Известна с изключителната си
интерпретация на италианския и немски репертоар, Синтова непрекъснато приема нови предизвикателства, според житейската зрялост и артистичен опит. Българската прима покори и Турандот при откриването на Театро Лисео-Барселона, с нейната Тоска Берлинската щатсопера празнува стогодишнината от премиерата на шедьовъра на Пучини. Анна Томова е обещала на маестро Караян да пее, докато може, да предаде на младите всичко, което знае. Вярна на обещанието си, тя продължава концертните си изяви, дава майсторски класове в цял свят.
“Изключително много се радвам за моята нова продукция с Анна Томова-Синтова: "Четирите последни песни" на Щраус и заключителния монолог на Графинята от "Капричио". Работата с г-жа Анна Томова-Синтова беше голямо щастие за двама ни и оркестъра на Берлинската филхармония. Тя ни помогна за една образцова интерпретация на двете произведения.”
Херберт фон Караян
“Анна Томова-Синтова е Берлинската Моцартова и Щраусова икона!”
“Анна Томова-Синтова е една от водещите певчески личности на нашето време.”
“Анна Томова-Синтова е примадона в истинския смисъл на тази дума, първокласна дама без каквато и да е преструвка - човек, абсолютно чистосърдечен, топъл и пълен с ентусиазъм.”
Нюренбергер Цайтунг, 2001
“Гласът на Анна Томова-Синтова е обемен, чувствен - избухващ с бликаща жизнерадост.
Каквото и да изискват от нея различните роли, тя налага на всяка от тях отпечатъка на своята безпогрешна индивидуалност.”
Нюренбергер Цайтунг, 2001
Сподели с приятели: |