Фундаментални космически изследвания;
Физика на Космоса:
за 2008 г. - 560600 лв.
за 2009 г. - 492100 лв.
за 2010 г. - 342100 лв.
за 2011 г. - 165000 лв.
за 2012 г. - 143000 лв.
Общо: 1702800 лв.
Дистанционно наблюдение на Земята и планетите:
за 2008 г. - 574000 лв.
за 2009 г. - 326000 лв.
за 2010 г. - 324600 лв.
за 2011 г. - 206000 лв.
за 2012 г. - 208000 лв.
Общо: 1638600 лв.
Космическа биология и медицина:
за 2008 г. - 540000 лв.
за 2009 г. - 700000 лв.
за 2010 г. - 480000 лв.
за 2011 г. - 400000 лв.
за 2012 г. - 320000 лв.
Общо: 2440000 лв.
Космическо материалознание:
за 2008 г. - 225000 лв.
за 2009 г. - 204000 лв.
за 2010 г. - 151000 лв.
за 2011 г. - 81000 лв.
за 2012 г. - 69000 лв.
Общо: 730000 лв.
Приложни космически изследвания;
Глобален мониторинг на околна среда и сигурност (GMES):
за 2008 г. - 1288000 лв.
за 2009 г. - 1023300 лв.
за 2010 г. - 833000 лв.
за 2011 г. - 719000 лв.
за 2012 г. - 975000 лв.
Общо: 4838300 лв.
Космически информационни и навигационни системи:
за 2008 г. - 70000 лв.
за 2009 г. - 32000 лв.
за 2010 г. - 32000 лв.
за 2011 г. - 32000 лв.
за 2012 г. - 34000 лв.
Общо: 200000 лв.
Аерокосмически технологии и трансфер:
за 2008 г. - 400000 лв.
за 2009 г. - 220000 лв.
за 2010 г. - 50000 лв.
за 2011 г. - 50000 лв.
за 2012 г. - 90000 лв.
Общо: 810000 лв.
Образование и човешки ресурси:
за 2008 г. - 290800 лв.
за 2009 г - 302000 лв.
за 2010 г. - 275800 лв.
за 2011 г. - 93000 лв.
за 2012 г. - 93000 лв.
Общо: 1054600 лв.
Общо финансови разходи по години
за 2008 г. - 3948400 лв.
за 2009 г. - 3160400 лв.
за 2010 г. - 2488500 лв.
за 2011 г. - 1746000 лв.
за 2012 г. - 1932000 лв.
Общо за НПКИ: 13851700 лв.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
-
Международни и национални приоритети
-
Съдържание и пояснения към същността на всяка характерна област на изследване, включително мотивите за включване
-
Обзор на стратегическите моменти в НПКИ, които отговарят на всяка област
-
Общи програмни приоритети и обекти
По решение на Европейския съюз през 2008 г. стартира Европейската космическа програма (ЕКП), която цели да обедини и координира изследванията на стария континент, с цел настигане на САЩ и Япония, а също така определяне на стратегическите направления отговарящи на интересите на човечеството. Отчитайки, че Република България е член на ЕС основните принципи на ЕКП са водещи и за нейната национална програма. Ето защо органичното им преливане е абсолютно необходимо и естествено, така че приоритетните направления в НПКИ съвпадат с ЕКП. Този подход дава възможност за по-бързо вписване на националните интереси с тези на ЕС и ЕКА.
Националната програма за космически изследвания включва четири основни национални приоритета:
-
Фундаментални космически изследвания, включващи следните научни направления:
– Физика на Космоса – звено, което обединява всички елементи в НПКИ и разширява дяла на Космоса в човешкото познание. Тази основна научна област има активиращ дял в прогреса на знанието и разширяване на човешките възможности в изучаването на мистериите на Вселената, като в същото време отговаря на професионално-техническите нужди на човечеството да увеличи знанията си за околоземното пространство и на отделни приоритетни въпроси, поставени от научното общество. Като обща фундаментална структура на НПКИ, тя се развива в Академичните институти и университети, съобразно националните ни традиции и европейски програми. Приоритетите в това научно направление ще се определят от ЕКП–“Космически предвиждания” /Cosmic Vision- Space Science for Europe 2015-2025/, която е замислена да отговоря на основните въпроси, поставяни от фундаменталната физика и астрофизика. Република България, като член на ЕС, за тези изследвания ще ползва възможностите, които ни дава 7-рамкова програма, евентуалното асоцииране в ЕКА и стартирането на ЕКП през 2008 г. Членството на Република България в ЕС дава по-големи възможности за дву- и многостранно сътрудничество с европейските страни и институти и използване на техните центрове за данни. Международното сътрудничество в тази област цели да раздели усилията и финансовите разходи за по-бързо решаване на проблемите. В този смисъл Република България има отдавнашни традиции с такива водещи страни като САЩ, Русия, Индия, Япония и водещи европейски страни.
Основни елементи, които са включени в предмета на изучаване от “Физика на Космоса” са следните 4 приоритета, обобщаващи най-общо стратегията на изследване:
-
Живот, формиране на планетите и околопланетно пространство;
-
Слънчева система и междупланетно пространство;
-
Фундаментални закони на Вселената;
-
Произход и еволюция на Вселената.
– Дистанционно изследване на Земята и планетите – фундаментална област за по-задълбочени знания за нашата планета с цел безопасността на човечеството, включително екологичната безопасност. Изучаването на планетите ще позволи по-добре да разберем процесите, които са протичали, протичат или които ще протекат на Земята. Включването ни в европейските програми, каквато е “Глобалния мониторинг на околна среда и сигурност” /GMES/, ще ни позволи да получаваме космическа информация за територията на Република България. Изграждането на Национална система за космически мониторинг, включваща микроспътникови платформи и наземни станции ще ни позволи да сме активен участник в тази програма, като доставчик и интерпретатор на космическа информация.
Основните елементи в стратегията за изучаване в “Дистанционното изследване на Земята и планетите” включват следните 5 елемента:
-
Океан/Хидросфера;
-
Въздух/Атмосфера;
-
Лед/Криосфера;
-
Земна повърхност/Биосфера;
-
Твърда земя/Геосфера.
Следващите научни направления към към фундаменталните космически изследвания са:
– Космическа биология и медицина;
– Космическо материалознание;
– Микрогравитационни космически изследвания.
Дейностите, които се извършват в тези направления могат да бъдат обединени, като провеждане на изследвания в областите на фундаменталната физика, материалознанието, физиката на флуидите, биологията, физиологията, екзобиологията и микрогравитацията и които имат огромно значение за бъдещото изучаване на Земята и за осъществяването на бъдещи полети до Луната и планетите от Слънчевата система. Експериментите и изследванията са изцяло обосновани от потребностите на научното и индустриално общество. Националните ни активности в тези области имат солидни традиции, свързани с двата пилотируеми полета, затворените екосистеми, дозиметричните системи и нанотехнологиите. Дейността на Република България в областта на микрогравитацията ще бъде изцяло насочена към Международната космическа станция (МКС) в състава на Руския, европейски, американски и национални модули.
Общите елементи за стратегията на изследване на тези фундаментални области са:
– максимална възвращаемост и оптимално използване на експериментите на МКС;
– развитие в областта на животоподдържащите системи;
– подготовка на технологии и инфраструктури за марсиански и лунни полети.
-
Приложни космически изследвания
– Глобален мониторинг на околна среда и сигурност (GMES) е приложна програма за мониторинг и сбор на данни от космически, въздушни, наземни и подводни платформи, с цел анализ и прогнозиране. Тази Европейска програма стартира през 2008 г. и ще се превърне в най-мащабния научен проект на стария континент. Чрез интеграция на науката и практиката ще могат да се решават задачи, касаещи сигурността и всекидневния живот на хората.
Основни елементи в стратегията на тази програма са:
– Развитие на космически средства за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност;
– Чрез развитие на диалогов режим между обществото да се създаде нов тип обслужване и прилагане на научната информация в държавните служби за решаването на следните проблеми:
-
Управление на бедствия и аварии;
-
Мониторинг на сушата;
-
Морски контрол;
-
Мониторинг на атмосферата;
-
Сигурност;
-
Непрекъсната Програма за метеорологична информация.
– Космически информационни и навигационни системи – това е приложна програма, осигуряваща глобалната безопасност, включително екологична сигурност. Чрез създаването на нови технологии се цели постигане на устойчивост на космическите далекосъобщения и разработването на програма за използването на Европейската система за космическа навигация “Галилео”.
Основни елементи на стратегията за работа в този приоритет са:
-
Развитие на подобрена далекосъобщителна техника в сътрудничество с промишлеността и мобилните оператори;
-
Увеличена степен на интеграция между далекосъобщителните наземни системи с “Галилео” и “GMES” инфраструктури;
-
Разработка на спътникова съобщителна система с подобрено качество, количество и пренос на разнообразна информация, предлагана на потребителите, а също така разработка на система за спътникова мултимедия;
-
Разработка на услуги, предлагани от новата навигационна система, с подобрено качество, количество и разнообразие на данни, нужни на потребителите;
-
Метеорологични изследвания и мониторинг на база на космически технологии – чрез интегриране с космическите средства за “GMES” и специализирани космически апарати за метеорологичен мониторинг да осъществява непрекъснати наблюдения. Целта е осигуряване на изчерпателна информация за краткосрочни и дългосрочни прогнози.
-
Аерокосмически технологии и трансфер – министерствата, малките и средните предприятия да осигуряват бърз трансфер в икономиката. Чрез бързо внедряване ще се осигури възвращаемост на вложените средства във Фундаменталните и Приложни космически изследвания:
-
Трансфер в медицински и психофизиологически методи – приложение на разработените апаратури и методики в i-health;
-
Бордови измерителни и компютърни системи – наземното им използване в гражданската отбрана и във военни приложения;
-
Безпилотни самолети и хеликоптери – с използването на космически технологии се създават аеросредства, например за приложение към “GMES”.
-
Образование и човешки ресурси – подготовката на специалисти във всички области на науката, необходими за решаването на проблемите на космическите изследвания. Създаване на необходимите условия за обмяна на информация и знания. Пропагандиране на постиженията на космическата наука сред обществото.
-
Създаване на специалисти в областта на космическите изследвания (Space Science) и извънатмосферната астрономия с ниво, което съответства на съвременните достижения в тези области;
-
Международни работни срещи, конференции и школи;
-
Центрове за подготовка на ученици и студенти.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
Състояние на космическите изследвания в Република България
Със своята 40 годишна история в областта на изследването на космическото пространство Република България се нарежда сред страните, постигнали изключителни резултати – два национални спътника, двама космонавти и участие в над сто експеримента на специализирани космически обсерватории, междупланетни сонди и изкуствени спътници на Земята. Натрупаният опит на българските учени в изучаването на Вселената, Слънчевата система и околоземното пространство им дава увереност във включването в бъдеще в Европейските програми и сключването на дву- и многостранни контракти. Знанията, контактите и уменията обясняват възможностите на нашата наука да се вписват в широкия спектър от задачи, поставяни от световната и европейска космическа общност
От 2003 г. в Българската академия на науките (БАН) с решение на Управителния съвет е сформиран Координационен съвет по космически изследвания (КСКИ) с председател акад. Никола Съботинов, зам.-председател на Академията. В неговия състав, освен ръководството на базовия Институт за космически изследвания и Централната лаборатория по слънчево-земни взаимодействия, са включени и директорите на звената в академията, пряко или косвено заинтересувани от космическите изследвания, а именно: Института по астрономия, Геофизически институт, Национален институт по метеорология и хидрология, Институт по океанология, Институт по металознание, Институт по електроника, Институт по механика и др. Този съвет се явява основен орган на БАН за решаване на всички въпроси свързани с Космическите изследвания. През КСКИ преминават всички по-важни проекти и международни ангажименти, свързани с Космоса. Координационният съвет играе съществена роля в осъществяването на НПКИ, а основните проекти в тази програма са формулирани и се изпълняват от нейните членове (институти). От 2005 г. към КСКИ е създаден оперативен щаб по програмата на Европейския съюз “Глобален мониторинг на околната среда и сигурност” (GMES). На БАН е възложено от МККИ да ръководи и координира научно-техническата програма.
Фундаментални космически изследвания провеждани в институтите и лабораториите на БАН
Космически изследвания провеждани в Института за космически изследвания
Физика на Космоса
-
Изучаване на “Космическото време” – условията на Слънцето и слънчевия вятър, магнитосферата, йоносферата, термосферата и средната атмосфера на Земята;
-
Комплексно изследване на най-важните физически процеси на Земята – генерационни механизми на геомагнитните бури, натрупване и освобождаване на енергия в опашката на магнитосферата, транспортиране на енергия към йоносферата в полярните райони, а оттам и на средни географски ширини. Зависимости на тези процеси от явленията на Слънцето (разработка на национални и участие в международни научни проекти в рамките на международните програми “Активен”, “Апекс” и “ИНТЕРБОЛ”);
-
Изучаване на динамичните процеси в земната атмосфера на височината на мезопаузата, дългосрочните тенденции в променящата се атмосфера, с цел подобряване на атмосферните модели, като средство за дългосрочни достоверни прогнози (разработка на национални и участие в международни научни проекти в рамките на международна програма PSMOS);
-
Изследване на електромагнитната обстановка в и при- повърхностната зона на МКС;
-
Изследване на предвестниците на земетресения и на ефектите от техногенното въздействие върху околната среда – участие в разработката на бордовата (спътникова) измерителна апаратура и наземен комплекс за експериментална обработка на методите за прогнозиране на земетресенията и мониторинг на извънредни ситуации със свръх малки космически апарати – Микроспътници;
-
Наземен йоносферен и електромагнитен мониторинг на активни литосферни процеси;
-
Изследвания в рамките на международната програма “Световен космически телескоп” по проекта “Извънатмосферна астрономия” на ЕКА, Русия и Китай.
Дистанционно изследване на Земята и планетите
-
Разработка и развитие на методи, средства и технологии за дистанционни изследвания;
-
Изследване на природата на България с интегрираното използване на технологиите на дистанционните изследвания на Земята, географските информационни системи (ГИС) и конвенционални наземни методи;
-
Изготвяне на нови тематични карти и актуализация на наличните такива с помощта на спътникови и самолетни изображения с различна пространствена и разделителна способност;
-
Планиране, организация и провеждане на ландшафтно–екологичен мониторинг с използване на геоинформационни технологии;
-
Разработка на методи и апаратура за дистанционна идентификация и изследване на природни бедствия;
-
Разработка и създаване на обектно ориентирани бордови спектрометрични и видео-спектрометрични системи, както и спектрален анализ на данните и разпознаване на обекти;
-
Планиране, организация, провеждане и обработка на данните от комплексни подспътникови експерименти, извършвани на тестови полигони;
-
Изследвания, свързани с интегриране на GPS и LORAN-C за определяне на латерално местоположение и навигационно привързване;
-
4D-6D Дистанционни изследвания на Земята (Космологични, Времеви и Цивилизационни парадигми);
-
Разработване на методи и апаратни средства за изследване на малки газови частици в атмосферата;
-
Обучение на специалисти в областта на дистанционните изследвания на Земята;
-
Мултирисков анализ на природни и антропогенни бедствия, аварии и катастрофи с помощта на дистанционни и наземни методи;
-
Геоекологични изследвания на природни и рискови процеси.
Космическа биология и медицина
-
Разработка на биотехнологии и моделиране на трето поколение космически оранжерийни системи за провеждане на експерименти с растения в условия на микрогравитация .
Космическо материалознание
-
Основна цел на този приоритет е създаване на нови материали с прогнозируеми свойства за и в Космоса, като се използуват достиженията на съвременните технологии, в т.ч. и нанотехнологиите;
-
Създаване и изследване на многофункционални композитни наноструктури и нови триботехнически материали;
-
Участие в проекти на VII РП с трансфер на придобитите знания за нуждите на бизнеса в страната и в Европейския съюз;
-
Разширено участие във вече съществуващите мрежи към ЕК и ЕКА от типа “ESINET”, “NAVOBS+”, “EASY LINK” и др., с цел трансфер на създаваните материали и технологии за и в Космоса;
-
Създаден е нов клас самосмазващи се композитни материали, които са оригинални и защитени с международни патенти. Един от тях е използван в триещите се възли на българската радиометрична система “Р-400”, която работи безотказно 5 години (1996–2001 г.) на станцията МИР, което е безспорен успех на българската космическа наука.
Микрогравитационни космически изследвания
-
Изследвания на микрогравитационни акселерометрични ситемни с космическо базиране.
Космически изследвания провеждани в Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия
Физика на Космоса
-
Изследване на оптическите емисии, магнитните полета и изсипващите се енергетични частици в авроралната област. Изследване на физическите процеси в магнитосферата по данни от спътниците “ИНТЕРБОЛ-1” и “ИНТЕРБОЛ-2”. Изучаване на процесите на формиране на магнитосферните плазмени конфигурации по данни от проекта “ИНТЕРБОЛ”;
-
Изследване на вариациите на слънчевия вятър и ефектите от тях в магнитосферата, йоносферата, високата атмосфера и на повърхността на Земята;
-
Изследване на оптични емисии в неутрални и йонизирани атмосфери и климатични изменения по данни от наземни и спътникови експерименти. Влияние на слънчевата и геомагнитна активност върху изследваните процеси;
-
Изследване на химични и динамични процеси в горната тропосфера и стратосферата на базата на спътникови данни и наземни измервания на атмосферните съставки и техните вариации;
-
Изследване на свойствата на мезосферата и областта на мезопаузата по данни от измервания на пряката Лайман-алфа радиация от Слънцето, проникнала в атмосферата;
-
Изследване на вълнови процеси във високата мезосфера и ниската термосфера на Земята с оптични методи;
-
Изследване на електромагнитната обстановка в приповърхностната зона на МКС;
-
Изследване и измерване на ултравиолетовата и йонизиращата радиация в и около космически апарати.
Дистанционно изследване на Земята и планетите
-
Спектрални радиометрични изследвания на атмосферната радиация с наземно базирани прибори;
-
Влияние на слънчевата активност върху колебанията на климатичните условия;
-
Спътникови изследвания на температурните аномалии на повърхността на Световния океан и връзката им със слънчевата активност и динамиката на климата на Земята;
-
Спектрални портрети и динамика на смесени класове природни образувания в различни диапазони на електромагнитния спектър.
Космическа биология и медицина
-
Дозиметрични изследвания за целите на Космическата биология и медицина;
-
Изследване влиянието на слънчевите и геомагнитни фактори върху живите системи по време на слънчев цикъл.
Космически изследвания провеждани в Института по астрономия
В Института по астрономия на БАН се провеждат фундаментални изследвания на планети, спътници на планетите, астероиди и комети, активни образувания и процеси на Слънцето, звездна активност на фотосферно и хромосферно ниво, циклични процеси в звездната активност, оптически наблюдения на Гама-източници, химически пекулярни звезди и определяне на химическия състав, процеси на звезден вятър, процеси в тесни двойни звезди с акреционни структури, звездни купове, галактики и системи от галактики, космологични изследвания. Базови обсерватории са: Националната астрономическа обсерватория и АО “Белоградчик”.
Космически изследвания провеждани в Геофизическия институт
Физика на Космоса
-
Изследване на вариациите на слънчевия вятър и ефектите от тях в магнитосферата, йоносферата, високата атмосфера и повърхността на Земята;
-
Разработване на модели за описание и прогнозиране на йоносферния сегмент от системата Слънце – Земя;
-
Наземен йоносферен и електромагнитен мониторинг на активни литосферни процеси.
Космически изследвания провеждани в Института по микробиология
Космическа биология и медицина
-
Изследване на анаеробното разграждане на органична материя в условията на микрогравитация.
Космически изследвания провеждани в Института по невробиология
Космическа биология и медицина
-
Сензо-моторна адаптация към зрителни деформации в условия на микрогравитация.
Космически изследвания провеждани в Института по металознание
Космическо материалознание
-
Изследване на кристализация и фазообразуване на цветни сплави от стопилка в условия на микрогравитация.
Космически изследвания провеждани в Института по физико-химия
Космическо материалознание
-
Изследване на съвършенството на белтъчни кристали, кристализиращи в земни условия и при микрогравитация;
-
Микрогравитационен модел на пяна.
Космически изследвания провеждани в Централната лаборатория по фотопроцеси
Космическо материалознание
-
Нанокомпозитни слоеве с повишена радиационна стабилност.
Космически изследвания провеждани в Института по криобиология и хранителни технологии
Космическа биология и медицина
-
Институтът по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) притежава необходимия научноизследователски, производствено-технологичен опит и научен потенциал в областта на създаването на храни за Космоса, за хранителна профилактика на социално-значими заболявания, за реконвалесцентно и професионално-предпазно хранене.
Космически изследвания и технологии в Националния институт по метеорология и хидрология
Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е асоцииран член на EUMETSAT чрез решение на Министерския съвет на Република България. Работи се по оперативно и научно усвояване на информацията от спътника Meteosat - Second Generation.
Сподели с приятели: |