Фундаментални космически изследвания

Физика на Космоса:

за 2008 г. - 560600 лв.

за 2009 г. - 492100 лв.

за 2010 г. - 342100 лв.

за 2011 г. - 165000 лв.

за 2012 г. - 143000 лв.

Общо: 1702800 лв.

за 2008 г. - 574000 лв.

за 2009 г. - 326000 лв.

за 2010 г. - 324600 лв.

за 2011 г. - 206000 лв.

за 2012 г. - 208000 лв.

Общо: 1638600 лв.
Космическа биология и медицина:

за 2008 г. - 540000 лв.

за 2009 г. - 700000 лв.

за 2010 г. - 480000 лв.

за 2011 г. - 400000 лв.

за 2012 г. - 320000 лв.

Общо: 2440000 лв.
Космическо материалознание:

за 2008 г. - 225000 лв.

за 2009 г. - 204000 лв.

за 2010 г. - 151000 лв.

за 2011 г. - 81000 лв.

за 2012 г. - 69000 лв.

Общо: 730000 лв.
Приложни космически изследвания;

Глобален мониторинг на околна среда и сигурност (GMES):

за 2008 г. - 1288000 лв.

за 2009 г. - 1023300 лв.

за 2010 г. - 833000 лв.

за 2011 г. - 719000 лв.

за 2012 г. - 975000 лв.

Общо: 4838300 лв.

за 2008 г. - 70000 лв.

за 2009 г. - 32000 лв.

за 2010 г. - 32000 лв.

за 2011 г. - 32000 лв.

за 2012 г. - 34000 лв.

Общо: 200000 лв.

Аерокосмически технологии и трансфер:

за 2008 г. - 400000 лв.

за 2009 г. - 220000 лв.

за 2010 г. - 50000 лв.

за 2011 г. - 50000 лв.

за 2012 г. - 90000 лв.

Общо: 810000 лв.

за 2008 г. - 290800 лв.

за 2009 г - 302000 лв.

за 2010 г. - 275800 лв.

за 2011 г. - 93000 лв.

за 2012 г. - 93000 лв.

Общо: 1054600 лв.
Общо финансови разходи по години

за 2008 г. - 3948400 лв.

за 2009 г. - 3160400 лв.

за 2010 г. - 2488500 лв.

за 2011 г. - 1746000 лв.

за 2012 г. - 1932000 лв.

• 
  Международни и национални приоритети
  
• 
  Съдържание и пояснения към същността на всяка характерна област на изследване, включително мотивите за включване
  
• 
  Обзор на стратегическите моменти в НПКИ, които отговарят на всяка област
  
• 
  Общи програмни приоритети и обекти
  

По решение на Европейския съюз през 2008 г. стартира Европейската космическа програма (ЕКП), която цели да обедини и координира изследванията на стария континент, с цел настигане на САЩ и Япония, а също така определяне на стратегическите направления отговарящи на интересите на човечеството. Отчитайки, че Република България е член на ЕС основните принципи на ЕКП са водещи и за нейната национална програма. Ето защо органичното им преливане е абсолютно необходимо и естествено, така че приоритетните направления в НПКИ съвпадат с ЕКП. Този подход дава възможност за по-бързо вписване на националните интереси с тези на ЕС и ЕКА.

• 
  Фундаментални космически изследвания, включващи следните научни направления:
  

Основни елементи, които са включени в предмета на изучаване от “Физика на Космоса” са следните 4 приоритета, обобщаващи най-общо стратегията на изследване:

• 
  Живот, формиране на планетите и околопланетно пространство;
  
• 
  Слънчева система и междупланетно пространство;
  
• 
  Фундаментални закони на Вселената;
  
• 
  Произход и еволюция на Вселената.
  

– Дистанционно изследване на Земята и планетите – фундаментална област за по-задълбочени знания за нашата планета с цел безопасността на човечеството, включително екологичната безопасност. Изучаването на планетите ще позволи по-добре да разберем процесите, които са протичали, протичат или които ще протекат на Земята. Включването ни в европейските програми, каквато е “Глобалния мониторинг на околна среда и сигурност” /GMES/, ще ни позволи да получаваме космическа информация за територията на Република България. Изграждането на Национална система за космически мониторинг, включваща микроспътникови платформи и наземни станции ще ни позволи да сме активен участник в тази програма, като доставчик и интерпретатор на космическа информация.

Основните елементи в стратегията за изучаване в “Дистанционното изследване на Земята и планетите” включват следните 5 елемента:

• 
  Океан/Хидросфера;
  
• 
  Въздух/Атмосфера;
  
• 
  Лед/Криосфера;
  
• 
  Земна повърхност/Биосфера;
  
• 
  Твърда земя/Геосфера.
  

Следващите научни направления към към фундаменталните космически изследвания са:

– Космическа биология и медицина;

– Космическо материалознание;

– Микрогравитационни космически изследвания.

Дейностите, които се извършват в тези направления могат да бъдат обединени, като провеждане на изследвания в областите на фундаменталната физика, материалознанието, физиката на флуидите, биологията, физиологията, екзобиологията и микрогравитацията и които имат огромно значение за бъдещото изучаване на Земята и за осъществяването на бъдещи полети до Луната и планетите от Слънчевата система. Експериментите и изследванията са изцяло обосновани от потребностите на научното и индустриално общество. Националните ни активности в тези области имат солидни традиции, свързани с двата пилотируеми полета, затворените екосистеми, дозиметричните системи и нанотехнологиите. Дейността на Република България в областта на микрогравитацията ще бъде изцяло насочена към Международната космическа станция (МКС) в състава на Руския, европейски, американски и национални модули.

Общите елементи за стратегията на изследване на тези фундаментални области са:

– максимална възвращаемост и оптимално използване на експериментите на МКС;

– развитие в областта на животоподдържащите системи;

– подготовка на технологии и инфраструктури за марсиански и лунни полети.

• 
  Приложни космически изследвания
  

Основни елементи в стратегията на тази програма са:

– Развитие на космически средства за Глобален мониторинг на околна среда и сигурност;

– Чрез развитие на диалогов режим между обществото да се създаде нов тип обслужване и прилагане на научната информация в държавните служби за решаването на следните проблеми:

1. 
   Управление на бедствия и аварии;
   
2. 
   Мониторинг на сушата;
   
3. 
   Морски контрол;
   
4. 
   Мониторинг на атмосферата;
   
5. 
   Сигурност;
   
6. 
   Непрекъсната Програма за метеорологична информация.
   

– Космически информационни и навигационни системи – това е приложна програма, осигуряваща глобалната безопасност, включително екологична сигурност. Чрез създаването на нови технологии се цели постигане на устойчивост на космическите далекосъобщения и разработването на програма за използването на Европейската система за космическа навигация “Галилео”.

1. 
   Развитие на подобрена далекосъобщителна техника в сътрудничество с промишлеността и мобилните оператори;
   
2. 
   Увеличена степен на интеграция между далекосъобщителните наземни системи с “Галилео” и “GMES” инфраструктури;
   
3. 
   Разработка на спътникова съобщителна система с подобрено качество, количество и пренос на разнообразна информация, предлагана на потребителите, а също така разработка на система за спътникова мултимедия;
   
4. 
   Разработка на услуги, предлагани от новата навигационна система, с подобрено качество, количество и разнообразие на данни, нужни на потребителите;
   
5. 
   Метеорологични изследвания и мониторинг на база на космически технологии – чрез интегриране с космическите средства за “GMES” и специализирани космически апарати за метеорологичен мониторинг да осъществява непрекъснати наблюдения. Целта е осигуряване на изчерпателна информация за краткосрочни и дългосрочни прогнози.
   

• 
  Аерокосмически технологии и трансфер – министерствата, малките и средните предприятия да осигуряват бърз трансфер в икономиката. Чрез бързо внедряване ще се осигури възвращаемост на вложените средства във Фундаменталните и Приложни космически изследвания:
  

1. 
   Трансфер в медицински и психофизиологически методи – приложение на разработените апаратури и методики в i-health;
   
2. 
   Бордови измерителни и компютърни системи – наземното им използване в гражданската отбрана и във военни приложения;
   
3. 
   Безпилотни самолети и хеликоптери – с използването на космически технологии се създават аеросредства, например за приложение към “GMES”.
   

• 
  Образование и човешки ресурси – подготовката на специалисти във всички области на науката, необходими за решаването на проблемите на космическите изследвания. Създаване на необходимите условия за обмяна на информация и знания. Пропагандиране на постиженията на космическата наука сред обществото.
  

1. 
   Създаване на специалисти в областта на космическите изследвания (Space Science) и извънатмосферната астрономия с ниво, което съответства на съвременните достижения в тези области;
   
2. 
   Международни работни срещи, конференции и школи;
   
3. 
   Центрове за подготовка на ученици и студенти.
   

От 2003 г. в Българската академия на науките (БАН) с решение на Управителния съвет е сформиран Координационен съвет по космически изследвания (КСКИ) с председател акад. Никола Съботинов, зам.-председател на Академията. В неговия състав, освен ръководството на базовия Институт за космически изследвания и Централната лаборатория по слънчево-земни взаимодействия, са включени и директорите на звената в академията, пряко или косвено заинтересувани от космическите изследвания, а именно: Института по астрономия, Геофизически институт, Национален институт по метеорология и хидрология, Институт по океанология, Институт по металознание, Институт по електроника, Институт по механика и др. Този съвет се явява основен орган на БАН за решаване на всички въпроси свързани с Космическите изследвания. През КСКИ преминават всички по-важни проекти и международни ангажименти, свързани с Космоса. Координационният съвет играе съществена роля в осъществяването на НПКИ, а основните проекти в тази програма са формулирани и се изпълняват от нейните членове (институти). От 2005 г. към КСКИ е създаден оперативен щаб по програмата на Европейския съюз “Глобален мониторинг на околната среда и сигурност” (GMES). На БАН е възложено от МККИ да ръководи и координира научно-техническата програма.

• 
  Изучаване на “Космическото време” – условията на Слънцето и слънчевия вятър, магнитосферата, йоносферата, термосферата и средната атмосфера на Земята;
  
• 
  Комплексно изследване на най-важните физически процеси на Земята – генерационни механизми на геомагнитните бури, натрупване и освобождаване на енергия в опашката на магнитосферата, транспортиране на енергия към йоносферата в полярните райони, а оттам и на средни географски ширини. Зависимости на тези процеси от явленията на Слънцето (разработка на национални и участие в международни научни проекти в рамките на международните програми “Активен”, “Апекс” и “ИНТЕРБОЛ”);
  

• 
  Изучаване на динамичните процеси в земната атмосфера на височината на мезопаузата, дългосрочните тенденции в променящата се атмосфера, с цел подобряване на атмосферните модели, като средство за дългосрочни достоверни прогнози (разработка на национални и участие в международни научни проекти в рамките на международна програма PSMOS);
  
• 
  Изследване на електромагнитната обстановка в и при- повърхностната зона на МКС;
  
• 
  Изследване на предвестниците на земетресения и на ефектите от техногенното въздействие върху околната среда – участие в разработката на бордовата (спътникова) измерителна апаратура и наземен комплекс за експериментална обработка на методите за прогнозиране на земетресенията и мониторинг на извънредни ситуации със свръх малки космически апарати – Микроспътници;
  
• 
  Наземен йоносферен и електромагнитен мониторинг на активни литосферни процеси;
  
• 
  Изследвания в рамките на международната програма “Световен космически телескоп” по проекта “Извънатмосферна астрономия” на ЕКА, Русия и Китай.
  

Дистанционно изследване на Земята и планетите

• 
  Разработка и развитие на методи, средства и технологии за дистанционни изследвания;
  
• 
  Изследване на природата на България с интегрираното използване на технологиите на дистанционните изследвания на Земята, географските информационни системи (ГИС) и конвенционални наземни методи;
  
• 
  Изготвяне на нови тематични карти и актуализация на наличните такива с помощта на спътникови и самолетни изображения с различна пространствена и разделителна способност;
  
• 
  Планиране, организация и провеждане на ландшафтно–екологичен мониторинг с използване на геоинформационни технологии;
  
• 
  Разработка на методи и апаратура за дистанционна идентификация и изследване на природни бедствия;
  
• 
  Разработка и създаване на обектно ориентирани бордови спектрометрични и видео-спектрометрични системи, както и спектрален анализ на данните и разпознаване на обекти;
  
• 
  Планиране, организация, провеждане и обработка на данните от комплексни подспътникови експерименти, извършвани на тестови полигони;
  
• 
  Изследвания, свързани с интегриране на GPS и LORAN-C за определяне на латерално местоположение и навигационно привързване;
  
• 
  4D-6D Дистанционни изследвания на Земята (Космологични, Времеви и Цивилизационни парадигми);
  
• 
  Разработване на методи и апаратни средства за изследване на малки газови частици в атмосферата;
  
• 
  Обучение на специалисти в областта на дистанционните изследвания на Земята;
  
• 
  Мултирисков анализ на природни и антропогенни бедствия, аварии и катастрофи с помощта на дистанционни и наземни методи;
  
• 
  Геоекологични изследвания на природни и рискови процеси.
  

Космическа биология и медицина

• 
  Разработка на биотехнологии и моделиране на трето поколение космически оранжерийни системи за провеждане на експерименти с растения в условия на микрогравитация .
  

Космическо материалознание

• 
  Основна цел на този приоритет е създаване на нови материали с прогнозируеми свойства за и в Космоса, като се използуват достиженията на съвременните технологии, в т.ч. и нанотехнологиите;
  
• 
  Създаване и изследване на многофункционални композитни наноструктури и нови триботехнически материали;
  
• 
  Участие в проекти на VII РП с трансфер на придобитите знания за нуждите на бизнеса в страната и в Европейския съюз;
  
• 
  Разширено участие във вече съществуващите мрежи към ЕК и ЕКА от типа “ESINET”, “NAVOBS+”, “EASY LINK” и др., с цел трансфер на създаваните материали и технологии за и в Космоса;
  
• 
  Създаден е нов клас самосмазващи се композитни материали, които са оригинални и защитени с международни патенти. Един от тях е използван в триещите се възли на българската радиометрична система “Р-400”, която работи безотказно 5 години (1996–2001 г.) на станцията МИР, което е безспорен успех на българската космическа наука.
  

Микрогравитационни космически изследвания

• 
  Изследвания на микрогравитационни акселерометрични ситемни с космическо базиране.
  

Космически изследвания провеждани в Централна лаборатория по слънчево-земни въздействия

• 
  Изследване на оптическите емисии, магнитните полета и изсипващите се енергетични частици в авроралната област. Изследване на физическите процеси в магнитосферата по данни от спътниците “ИНТЕРБОЛ-1” и “ИНТЕРБОЛ-2”. Изучаване на процесите на формиране на магнитосферните плазмени конфигурации по данни от проекта “ИНТЕРБОЛ”;
  
• 
  Изследване на вариациите на слънчевия вятър и ефектите от тях в магнитосферата, йоносферата, високата атмосфера и на повърхността на Земята;
  
• 
  Изследване на оптични емисии в неутрални и йонизирани атмосфери и климатични изменения по данни от наземни и спътникови експерименти. Влияние на слънчевата и геомагнитна активност върху изследваните процеси;
  
• 
  Изследване на химични и динамични процеси в горната тропосфера и стратосферата на базата на спътникови данни и наземни измервания на атмосферните съставки и техните вариации;
  
• 
  Изследване на свойствата на мезосферата и областта на мезопаузата по данни от измервания на пряката Лайман-алфа радиация от Слънцето, проникнала в атмосферата;
  
• 
  Изследване на вълнови процеси във високата мезосфера и ниската термосфера на Земята с оптични методи;
  
• 
  Изследване на електромагнитната обстановка в приповърхностната зона на МКС;
  
• 
  Изследване и измерване на ултравиолетовата и йонизиращата радиация в и около космически апарати.
  

Дистанционно изследване на Земята и планетите

• 
  Спектрални радиометрични изследвания на атмосферната радиация с наземно базирани прибори;
  
• 
  Влияние на слънчевата активност върху колебанията на климатичните условия;
  
• 
  Спътникови изследвания на температурните аномалии на повърхността на Световния океан и връзката им със слънчевата активност и динамиката на климата на Земята;
  
• 
  Спектрални портрети и динамика на смесени класове природни образувания в различни диапазони на електромагнитния спектър.
  

Космическа биология и медицина

• 
  Дозиметрични изследвания за целите на Космическата биология и медицина;
  
• 
  Изследване влиянието на слънчевите и геомагнитни фактори върху живите системи по време на слънчев цикъл.
  

Космически изследвания провеждани в Института по астрономия

• 
  Изследване на вариациите на слънчевия вятър и ефектите от тях в магнитосферата, йоносферата, високата атмосфера и повърхността на Земята;
  
• 
  Разработване на модели за описание и прогнозиране на йоносферния сегмент от системата Слънце – Земя;
  
• 
  Наземен йоносферен и електромагнитен мониторинг на активни литосферни процеси.
  

Космически изследвания провеждани в Института по микробиология

• 
  Изследване на анаеробното разграждане на органична материя в условията на микрогравитация.
  

Космически изследвания провеждани в Института по невробиология

• 
  Сензо-моторна адаптация към зрителни деформации в условия на микрогравитация.
  

Космически изследвания провеждани в Института по металознание

• 
  Изследване на кристализация и фазообразуване на цветни сплави от стопилка в условия на микрогравитация.
  

Космически изследвания провеждани в Института по физико-химия

• 
  Изследване на съвършенството на белтъчни кристали, кристализиращи в земни условия и при микрогравитация;
  
• 
  Микрогравитационен модел на пяна.
  

Космически изследвания провеждани в Централната лаборатория по фотопроцеси

• 
  Нанокомпозитни слоеве с повишена радиационна стабилност.
  

Космически изследвания провеждани в Института по криобиология и хранителни технологии

• 
  Институтът по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) притежава необходимия научноизследователски, производствено-технологичен опит и научен потенциал в областта на създаването на храни за Космоса, за хранителна профилактика на социално-значими заболявания, за реконвалесцентно и професионално-предпазно хранене.
  

Космически изследвания и технологии в Националния институт по метеорология и хидрология