Под режим на защита на територията на общината са следните защитени зони, попадащи в териториалния обхват на община Гълъбово, а именно:
-река Соколица;
- река Съзлийка;
-язовир Розов кладенец;
3.1.2.Демографска характеристика на територията:
В община Гълъбово протичащите демографски процеси са с влошени, неблагоприятни характеристики, което е характерно за страната като цяло. Общината не прави изключение по очертаващите се трайни тенденции на отрицателен естествен прираст, ниска раждаемост, висока смъртност, нарушена възрастова структура и пр. Крайният резултат е появата на един постоянен процес на намаляване броя на населението. Подобна констатация може да се направи и за равнището на естественото възпроизводство на населението. То също е с отрицателни измерения, което е характерна тенденция за страната като цяло.
По брой население община Гълъбово попада в категорията на малките общини в България /от 10 000 до 30 000 жители/, с 14269 жители с постоянен адрес на територията на общината
Измененията във възрастовата структура са в посока на застаряване на населението /процес, който се наблюдава на национално и регионално ниво/. За Общината е характерна тенденцията на относително намаляване на дела на младите хора в резултат на намаление на фертилните контингенти и раждаемостта, намаляване на трудоспособните контингенти и увеличаване дела на възрастните хора.
Смъртността на територията на общината е 21.1 ‰, раждаемостта е 9.1‰, естественния прираст е (-12.0‰), а механичния прираст е (-57). Средната гъстота на населението в Общината е 44,7 ч./м2, при средна гъстота за страната 70,3 ч./м2 . В общинския център е концентрирано повече от половината (61,08%) от населението на общината. Останалите по-многолюдни селища са селата Обручище (с 12,3% от населението), Главан (7,2%) и Мъдрец (5,9%), като намалението на населението е най-високо именно в тези села. В групата на малките села (под 500 д.) попадат 7 села, от които с най-малка численост на населението са селата Великово, Разделна, Мусачево и Искрица)
Таблица 1. Възрастова структура на населението на територията на община Гълъбово
Възраст/ години
|
Брой население
|
Възраст/ години
|
Брой население
|
1-7
|
868
|
18-62 мъже
|
4611
|
7-13
|
883
|
Над 60 жени
|
2545
|
14-17
|
586
|
Над 63 мъже
|
1568
|
18-59 жени
|
3799
|
|
|
Източник: .ЕСГРАОН
Тенденцията към намаляване на населението е толкова по-тревожна, ако се отчете фактът, че дори наличието на значителен процент ромско население, при което раждаемостта е традиционно по-висока, не може да компенсира влиянието на действащите в обратна посока фактори. За съжаление, община Гълъбово следва наблюдаваната общо за страната неблагоприятна тенденция към намаляване броя на населението. Причините за това са комплексни. Факторите, влиящи върху този показател и тяхната тежест при определяне на процеса са недостатъчно изследвани дори на национално ниво, но един от най-важните безспорно е икономическият. Дълбоката икономическа криза, довела до закриването на редица осигуряващи работа на населението предприятия на територията на общината, както и незавидното положение на селското стопанство след дългия и мъчителен период на преструктуриране, продължават да бъдат една от основните причини за миграцията на населението. Втори важен фактор е, несъмнено, големите различия в условията на живот с тези в намиращите се в близост големи градове. Липсата на достатъчно средства в общинския бюджет за образование, здравеопазване, благоустрояване на населените места ги задълбочава още повече и е предпоставка за обезлюдяване на много населени места.
Селското население се характеризира с изключително влошена възрастова структура – населението в нетрудоспособна възраст е повече от половината от общото население на селата. Трудовият потенциал е нисък, както и делът на лицата в трудоспособна възраст.
Основна характеристика на демографската структура на общината очертана от наличната информация е, че е налице силна концентрация на населението в общинския център гр. Гълъбово и все още не е преодоляна тенденцията към обезлюдяване на периферията на общината.
В община Гълъбово се наблюдава трайна тенденция към увеличаване делът на населението в надтрудоспособна възраст. Това е сериозен проблем, оказващ съществено влияние и върху процеса на естествено възпроизводство на трудоспособното население в бъдеще. Освен това представлява реална заплаха за цялостното развитие на общината през плановия период поради намаляване на трудовия ресурс на общността. Този процес застрашава също поддържането и нормалното функциониране на системата на образованието и нейната инфраструктура.
Таблица 2. Етнически състав на населението в община Гълъбово
Етнически групи
|
Брой 2001 г.
|
Общо за общината
|
16 182
|
Българска
|
15226
|
Турска
|
81
|
Ромска
|
720
|
Други
|
27
|
Не се самоопределя
|
80
|
Източник: НСИ
Данните са за 2001 година. Към общия брой е включена категория непоказано
3.1.3. Икономическа характеристика на предприятията в община Гълъбово
По данни на НСИ за 2009 г. броят на активните стопански субекти на територията на община Гълъбово е над 400, като се отчита тенденция на намаление спрямо 2007 г. средно с около 10% стопански субекта на година. Основните отрасли / стопански сектори са: енергетика, селско стопанство, услуги, транспорт и др.
3.1.4. Земеделие
Селското стопанство в Община „Гълъбово” е структуроопределящ сектор в общинската икономика. Представено е от двата подотрасъла - растениевъдство и животновъдство, за които има изключително благоприятни природни и агротехнически условия за развитие.
Разпределението на земеделските земи по начин на трайно ползване през 2010г. е представено в таблицата:
Таблица 3. Размер на земеделските площи през 2010 г.
Показатели
|
Размер (ха)
|
1. Ниви
|
16 613,4
|
2. Трайни насаждения вкл. лозя
2.1. Лозя
|
248,9
160,6
|
3. Естествени пасища, мера
|
1824,9
|
4. Всичко земеделски площи
|
20 378,1
|
Източник : ОСЗ Гълъбово
По начин на трайно ползване най-голяма е площта на нивите – 16 613,4 ха (47,74%), трайните насаждения са 249,4 ха (0,6%).. Природо-климатичните условия в региона, както и високият процент обработваеми площи предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни и маслодайни.
Таблица 4. Категория на земеделските земи в община Гълъбово
Категория земя
|
Имоти бр.
|
Площ в ха
|
Площ в %
|
ІI ва категория
|
1
|
0,06
|
0,00
|
ІІІ категория
|
1 712
|
1 702
|
4,81
|
ІV категория
|
3 682
|
3 059
|
8,79
|
V категория
|
11 427
|
7 336
|
21,08
|
VІ категория
|
6 032
|
4 332
|
12,44
|
VІІ категория
|
1 240
|
717
|
2,06
|
VІІІ категория
|
2 963
|
1 833
|
5,26
|
IХ категория
|
3 898
|
2 239
|
6,43
|
Х категория
|
364
|
189
|
0,54
|
Без категория
|
6 461
|
13 389
|
38,47
|
Всичко
|
37 780
|
34 799
|
100,00
|
Източник: ОСЗ - Гълъбово
След 2007 г. стартира субсидиране на земеделските стопани на единица площ земеделска земя, които обработват над 10 дка и/или 5 дка за трайни насаждения, мери и пасища. Тази мярка стимулира регистрацията на земеделските стопани и засили тенденцията за увеличаване на обработваните земеделски площи .
Таблица 5. Регистрирани земеделски стопани
|
2008
|
2009
|
2010
|
Брой регистрирани земеделски производители по реда на Наредба 3
|
198
|
177
|
156
|
Източник : ОСЗ - Гълъбово
Таблица 6. Заявени в СИЗП площи земеделски земи за обработване от земеделските стопани, в ха
|
2008
|
2009
|
2010
|
Всичко земеделски площи (ха)
|
9 112
|
9 481,5
|
10 910
|
Източник : ОСЗ - Гълъбово
Най-голям брой от земеделските имоти в община Гълъбово са от .,.- .. ха. Те обхващат обработват и най-голям процент от земеделските земи в общината – над ..%.
Таблица 7. Структура на земеделските имоти по големина на обработваемите площи
2010 г.
|
Брой имоти
|
До 50 ха
|
92
|
От 50 ха до 500 ха
|
19
|
Над 500 ха
|
7
|
ОБЩО
|
118
|
Източник : ОСЗ Гълъбово
Високата продуктивност на обработваемите земеделски земи е гаранция за развитието на селското стопанство. Все още доходите на населението се формират от този сектор. Земята се обработва от частни земеделски производители, като много популярно е фамилното фермерство. Кооперативните сдружения са по-непопулярна форма на бизнес организация в селското стопанство. Въпреки добрата териториална осигуреност и произтичащите от това предпоставки за съвместни селскостопански дейности, кооперациите в общината не са много на брой. Причината за липсата на кооперативна инициатива е недостатъчният финансов ресурс и ниската степен на информираност относно възможностите за финансиране на земеделските организации. Това е и основната причина частните стопанства в общината да имат незадоволителна материално-техническа база. Липсва периодичност при подновяване на селскостопанската техника, в следствие на което материалните средства са изхабени и с нисък производствен капацитет. На практика стопанските дворове в общината разполагат само с най-необходимите технически средства.
Основен проблем за устойчивото земеползване е маломерността и разпокъсаността на поземлената собственост. Създадената ситуация на почти пълно отделяне на стопанисването от собствеността не поражда мотивация за земеделските производители, особено при условията на краткосрочния характер на арендата и наема върху земята. Производителите са затруднени да спазват добрите земеделски практики и това е силно ограничително условие. Не се спазват агротехническите изисквания за редуване на културите и прилаганият сеитбооборот много често е нерационален. Провежда се небалансирано торене, при което доминиращо участие имат все още нитратните торове. Растителните остатъци от полските сеитбообороти не се използват екологосъобразно и рационално - все още изгарянето на стърнищата е често наблюдавана практика.
Сподели с приятели: |