1.6.1. Състояние на местната икономика, тенденции, конкурентоспособност и предприемачество.
Структуроопределящи отрасли за местната икономика са селското стопанство и търговията, като водещо значение има селското стопанство. Неговата структура на производство и специализация определят характера на цялата територия и облика на населените места. Земеделието е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. През последните години отрасълът е основен източник на доходи за населението.
Най-голям относителен дял в местната икономика през 2011 г. имат предприятията, работещи в областта на търговията – 58 броя или 44% от всички фирми в общината. В сектор „Селско стопанство” развиват дейност 32% от фирмите, 26 броя или 20% от фирмите се занимават с услуги и само 6 работят в областта на индустрията.
Таблица 25: Брой предприятия (без финансовите) в община Вълчедръм за периода 2007-2011 г.
Показатели
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
11
|
21
|
24
|
28
|
42
|
Индустрия
|
6
|
6
|
8
|
7
|
6
|
Търговия, ремонт на автомобили е мотоциклети
|
36
|
60
|
55
|
59
|
58
|
Услуги
|
24
|
29
|
32
|
30
|
26
|
Общо за общината:
|
77
|
116
|
119
|
124
|
132
|
Източник:Териториално статистическо бюро – Монтана
Броят на предприятията в община Вълчедръм нараства почти два пъти за пет години - от 77 през 2007 г. на 132 през 2011 г. Това е доказателство за наличие на икономическа активност и предприемачество сред местното население. За анализирания период в селското стопанство са регистрирани 31 нови предприятия, а в търговията – 22 нови фирми. Броят на предприятията в сектора на услугите е с променлив характер и през 2011 г. е само с 2 броя повече или 26, спрямо 2007 г. когато са 24. В сферата на индустрията, икономическите единици се запазват с относително постоянен брой.(Таблица 25)
Таблица 26: Предприятия (без финансовите) според броя на заетите в община Вълчедръм
за периода 2007-2011 г.
Показатели
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Микро до 9 заети
|
68
|
108
|
111
|
118
|
126
|
Малки от 10 до 49
|
8
|
8
|
8
|
6
|
4
|
Средни от 50 до 249
|
1
|
|
|
|
2
|
Общо за общината:
|
77
|
116
|
119
|
124
|
132
|
Източник:Териториално статистическо бюро – Монтана
В община Вълчедръм 95% от предприятията са микро – с до 9 заети лица. За анализирания период микро предприятията нарастват почти два пъти и през 2011 г. са 126, спрямо 2007 г. когато са 68. През 2011 г в общината има четири малки предприятия и две средни предприятия, но липсват големи индустриални фирми и производства (Таблица 26).
Таблица 27: Приходи от дейността на предприятия (без финансовите) в община Вълчедръм
за периода 2007-2011 г. (хил. лв.)
Показатели
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
3,982
|
13,511
|
13307
|
21,999
|
43,742
|
Индустрия
|
38
|
1,773
|
130
|
1,485
|
5,983
|
Търговия, ремонт на автомобили е мотоциклети
|
4,515
|
6,157
|
8955
|
6,822
|
9,213
|
Услуги
|
740
|
972
|
1,705
|
1,164
|
1,371
|
Общо за общината:
|
9,275
|
22,413
|
24097
|
31,470
|
60,309
|
Източник:Териториално статистическо бюро – Монтана
Приходите от дейността на предприятията в община Вълчедръм през 2011 г. спрямо 2007 г. се увеличава с 51 034 хил. лева и достига 60 309 хил. лева. Селското стопанство и търговията отбелязват ръст за периода 2007-2011 г., а в секторите “Индустрия” и “Услуги” се забелязва икономически спад.
За периода 2007-2011 г. нетните приходи от продажби в селското стопанство нарастват с 23%, а в индустрията с почти 13%. Спад в нетните приходи от продажби се наблюдава в търговията с 29% и с 5% в сектора на услугите. През 2011 г. най-голям относителен дял в структурата на икономиката в община Вълчедръм на база нетните приходи от продажби има селското стопанство - 65%, следвано от търговията - 20%, индустрията - 13% и услугите, които имат само 3% (Таблица 28).
Таблица 28: Структура на икономиката в община Вълчедръм според отчелите се фирми (нефинансов сектор) на база нетни приходи от продажби за периода 2007-2011 г. (%)
Показатели
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Селско, горско и рибно стопанство
|
42
|
57
|
42
|
64
|
65
|
Индустрия
|
0.4
|
8
|
1
|
5
|
13
|
Търговия, ремонт на автомобили е мотоциклети
|
49
|
29
|
48
|
27
|
20
|
Услуги
|
8
|
5
|
9
|
5
|
3
|
Общо за общината:
|
100
|
100
|
100
|
100
|
100
|
Източник:Териториално статистическо бюро – Монтана
Средносписъчният брой на наетите по трудово и служебно правоотношение в община Вълчедръм намалява с 205 души или 906 души през 2011 г., спрямо 2007 г., когато са 1111 души. През 2011 г. най-голям брой наети по трудово и служебно правоотношение има в образованието, селското стопанство и търговията, а най-малък брой в професионалните дейности и научни изследвания и хотелиерството и ресторантьорството (Таблица 29).
Средната годишна работна заплата в община Вълчедръм нараства от 3862 лева през 2007 г. на 4828 лева през 2011 г. Тенденцията на повишаване на възнагражденията е постоянна. Въпреки това работната заплата във Вълчедръм през 2011 г. е с 3402 лева или с 41% по-малко от средната годишна заплата за страната – 8 230 лева. Най-високи са възнагржданията в сектора на образованието, здравеопазването и социалната работа, следват ги селското стопанство, транспорта и търговията. Най-ниски са работните заплати в професионалните дейности и научни изследвания и другите дейности (Таблица 29).
Таблица 29: Средносписъчен брой и средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в община Вълчедръм за периода 2007-2011 г.
Икономически дейности8
|
Среден списъчен брой
|
Средна годишна заплата - лева
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
Селско, горско стопанство, лов, риболов
|
125
|
78
|
91
|
125
|
152
|
2746
|
4347
|
3993
|
3984
|
4987
|
Преработваща промишленост
|
6
|
24
|
17
|
24
|
24
|
2257
|
2801
|
2993
|
2316
|
3588
|
Доставяне наводи; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване
|
-
|
26
|
-
|
-
|
-
|
-
|
4479
|
-
|
-
|
-
|
Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети
|
130
|
128
|
141
|
118
|
139
|
2785
|
3456
|
3581
|
3722
|
3912
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
6
|
18
|
36
|
18
|
23
|
2047
|
4728
|
4150
|
5194
|
4208
|
Хотелиерство и ресторантьорство
|
21
|
6
|
6
|
4
|
4
|
3676
|
2642
|
2716
|
2810
|
3604
|
Операции с недвижими имоти
|
-
|
4
|
-
|
-
|
-
|
-
|
3895
|
-
|
-
|
-
|
Професионални дейности и научни изследвания
|
-
|
-
|
-
|
2
|
2
|
-
|
-
|
-
|
3804
|
3130
|
Държавно управление
|
-
|
115
|
-
|
-
|
-
|
-
|
4315
|
-
|
-
|
-
|
Образование
|
-
|
183
|
178
|
176
|
179
|
-
|
5255
|
5641
|
6477
|
6532
|
Здравеопазване и социална работа
|
93
|
96
|
86
|
85
|
98
|
3645
|
4803
|
5058
|
5377
|
5227
|
Други дейности
|
409
|
47
|
12
|
12
|
14
|
2327
|
2904
|
3642
|
3642
|
3543
|
Общо за общината:
|
1111
|
1074
|
939
|
814
|
906
|
3062
|
3862
|
4153
|
4656
|
4828
|
Източник:Териториално статистическо бюро – Монтана
Община Вълчедръм е петата община по принос в икономическите резултати на област Монтана. През 2011 г. в общината се произвежда 1% от продукцията в областта и заетата работна сила е 1,7% от общата заетост в областта. Дълготрайните материални активи през 2011 г. представляват 10,5% от тези на област Монтана. Предприемаческата активност в общината е по-ниска от средното за страната. Измерена с гъстотата на фирмите на 1000 човека тя е 23,5, което е под средното за страната равнище – 47,6 на 1000.
1.6.2. Селско стопанство.
Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в община Вълчедръм. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще. Отрасълът се благоприятства от редица фактори, като климатичните условия, географското положение и релефът, традициите и производствения опит на населението в отглеждане на земеделски култури и селскостопански животни и др.
Таблица 30: Обработваема земеделска земя9 в община Вълчедръм по населени места (дка)
Населено място
|
Обработваема земя(дка)
|
Вълчедръм
|
113 105.16
|
Ботево
|
4 992.04
|
Бъзовец
|
11 174.39
|
Горни Цибър
|
27 258.69
|
Долни Цибър
|
9 879.46
|
Златия
|
44 577.21
|
Игнатово
|
13 545.67
|
Мокреш
|
62 766.44
|
Разград
|
44 792.13
|
Септемврийци
|
43 156.45
|
Черни връх
|
20 934.74
|
Общо:
|
396 182.36
|
Източник:ОСЗ – Монтана
Общият брой декари обработваема земеделска земя в община Вълчедръм е 396 182,36 дка. Най-голям относителен дял от 29% има обработваемата земеделска земя в гр. Вълчедръм, следван от с. Мокреш с 16% и с. Разград и с. Златия – 11%. Най-малък относителен дял само 1%, заема обработваемата земеделска земя в с. Ботево (Таблица 30).
Таблица 31: Брой регистрирани земеделски производители за периода 2007-2012 г.
Показател по години
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
Брой земеделски производители
|
394
|
383
|
314
|
286
|
250
|
245
| Източник:ОСЗ – Монтана
За анализирания период броят на регистрираните земеделски производители в община Вълчедръм има постоянна тенденция на намаляване и през 2012 г. са 245, със 149 броя по-малко от 2007 г, когато са били 394.
Пазарът на земя в общината бележи ръст за 2010-2011 г. Броят на сделките през 2011 г. се увеличава два пъти - на 847 сделки спрямо 2010 г, когато има 419 сделки. Декарите продадена земя през 2011 г. се увеличават с 4036,924 дка спрямо 2010 г.
Таблица 32: Пазар на земята в община Вълчедръм
Показател по години
|
2010
|
2011
|
Пазар на земята – брой сделки
|
419
|
847
|
Продадена земя в дка
|
8172,164
|
12209,088
| Източник:ОСЗ – Монтана
Растениевъдство:
Растениевъдството, като основен подотрасъл на селското стопанство, се развива сравнително добре през последните години. То е специализирано основно в отглеждането на зърнени и технически (маслодайни) култури – пшеница, царевица, маслодаен слънчоглед, ечемик и др.
За анализирания период засетите площи в община Вълчедръм намаляват с 81 190 дка и през 2012 г. са 145 370 дка спрямо 2007 г., когато са 226 560 дка. Намаляват засетите площи с ечемик, пшеница, маслодаен слънчоглед и царевица за зърно, единствено площите с рапица се увеличават повече от пет пъти за периода 2007-2012 г. Най-голям относителният дял за селскостопанската 2011-2012 г. имат засетите площи с пшеница 31%, а най-малък засетите площи с ечемик 10% (Таблица 33).
Таблица 33: Засети площи по видове култури община Вълчедръм
култура
|
засети площи декари по години
|
2007/2008
|
2008/2009
|
2009/2010
|
2010/2011
|
2011/2012
|
пшеница
|
89 350
|
94 744
|
71 016
|
55 200
|
45 000
|
ечемик
|
27 590
|
27 120
|
14 035
|
14 430
|
14 500
|
рапица
|
4 160
|
21 080
|
35 810
|
36 030
|
21 370
|
маслодаен слънчоглед
|
70 030
|
36 629
|
62 570
|
58 800
|
32 500
|
царевица за зърно
|
35 430
|
35 107
|
37 940
|
66 200
|
32 000
|
Общо:
|
226 560
|
214 680
|
221 371
|
230 660
|
145 370
|
Източник: ОСЗ-Монтана
Средните добиви от пшеница са най-високи през 2007-2008 г. - 465 кг/дка, а най-ниски през 2008-2009 г. и 2010-2011 г. – по 359 кг/дка. През 2009-2010 г. средните добиви от рапица и маслодаен слънчоглед са най-високи - съответно 282 и 237 кг/дка. За ечемика най-добрата селскостопанска година е 2010-2011 г. със среден добив от 368 кг/дка, а най-слаба 2009-2010 г. – 300 кг/дка. Добивите от царевица и маслодаен слънчоглед са най-ниски през 2011-2012 г. - с 270 и 145 кг/дка. Царевицата има най-висок добив през селскостопанската 2008-2009 г. – 530 кг/дка (Таблица 34).
Таблица 34: Среден добив на основните култури, отглеждани в община Вълчедръм
култура
|
средни добиви кг/дка по години
|
2007/2008
|
2008/2009
|
2009/2010
|
2010/2011
|
2011/2012
|
пшеница
|
465
|
359
|
392
|
359
|
402
|
ечемик
|
329
|
313
|
300
|
368
|
320
|
рапица
|
150
|
209
|
282
|
225
|
217
|
маслодаен слънчоглед
|
230
|
220
|
237
|
172
|
145
|
царевица за зърно
|
449
|
530
|
433
|
445
|
270
|
Източник: ОСЗ-Монтана
В района има добри условия и за зеленчукопроизводството, което се развива все по- успешно.
Животновъдство:
Вторият подотрасъл на селското стопанство – животновъдството, бавно възстановява добрите си позиции. Водещи подотрасли на местното животновъдство са говедовъдство и овцевъдството. В козевъдството и свиневъдството се забелязва спад, а пчеларството е с лек ръст на броя отглеждани пчелни семейства.
Несигурният пазар на продуктите от животински произход, недостатъчния контрол върху вноса на тези продукти, нелоялната конкуренция и ниските изкупни цени, сериозно задържат развитието на животновъдството. Високата цена на фуражите, липсващия или почти амортизиран сграден фонд също спират инвестициите в сектора. Високите производствени разходи и ниските изкупни цени на животинската продукция са причина за отлив от този отрасъл на земеделските кооперации и големите агрофирми и преминаването му към частни стопани и семейни ферми, занимаващи се с угояване на животни.
Таблица 35: Брой отглеждани животни и средна продуктивност за периода 2007-2012 г.
Животни по видове
|
Година
|
2007
|
2008
|
2009
|
2010
|
2011
|
2012
|
брой
|
продук
тивност
|
брой
|
продук
тивност
|
брой
|
продук
тивност
|
брой
|
продук
тивност
|
брой
|
продуктивност
|
брой
|
продук
тивност
|
говеда
|
1836
|
|
2501
|
|
2631
|
|
2260
|
|
1940
|
|
2245
|
|
в т.ч крави
|
1604
|
3100
|
1747
|
3425
|
1816
|
4036
|
1360
|
4115
|
1313
|
4069
|
1252
|
4076
|
биволи
|
|
|
|
|
|
|
2
|
|
2
|
|
2
|
|
в т.ч.биволици
|
|
|
|
|
|
|
2
|
2000
|
2
|
2100
|
|
|
овце
|
7116
|
|
6464
|
|
6571
|
|
6719
|
|
6535
|
|
8245
|
|
в т.ч.овце майки
|
6208
|
93
|
5399
|
81
|
5381
|
109
|
5186
|
92
|
4893
|
89
|
7758
|
93
|
кози
|
2715
|
|
2418
|
|
2426
|
|
2513
|
|
2494
|
|
2564
|
|
в т.ч. кози майки
|
2136
|
169
|
2081
|
154
|
2153
|
215
|
2060
|
211
|
2012
|
197
|
2267
|
214
|
свине
|
1208
|
|
595
|
|
691
|
|
729
|
|
644
|
|
550
|
|
в т.ч.свине майки
|
78
|
|
32
|
|
6
|
|
8
|
|
3
|
|
7
|
| Източник:ОСЗ – Монтана
Анализът на данните в Таблица 35 показва, че броят на говедата в община Вълчедръм се увеличава с 409 за периода 2007-2012 г. и достига 2245 броя. Овцете също нарастват с 14% от 7116 през 2007 г. на 8245 броя през 2012 г.
В свиневъдството се забелязва спад и броя на отглежданите животни намалява повече от два пъти за последните пет години. През 2012 г. свинете в община Вълчедръм са 550 броя. Броят на отглажданите кози в общината намалява със 151 на 2564 броя през 2012 г., спрямо 2007 г., когато се отглеждат 2715 кози.
За анализираният период броят на пчелните семейства се увеличава и през 2012 г. е 2160.
1.6.3. Промишленост.
Промишлеността е слабо развит отрасъл, нетипичен за района на община Вълчедръм. На територията на общината има две фурни, един дървообработващ цех, шивашко предприятие и фирма за строителни материали. Структурата на промишлеността не притежава доминиращ характер над останалите отраслови структури.
1.6.4. Горско стопанство.
Площта на горските територии на община Вълчедръм е 6701 дка, или едва 1,6% от общата територия.
По вид собственост горите са разпределени както следва:
-
Държавни горски територии – 312,2 ха, със запас от 26 530 куб. м.;
-
Частни горски територии – 420,2 ха, със запас от 12 735 куб. м.;
-
Общински горски територии – 193,9 ха, със запас от 5 080 куб. м.;
-
Други горски територии – 71,7 ха, със запас 5 225 куб. м.
Общата лесистост на община Вълчедръм е 2,43%. В горскостопанско отношение територията на община Вълчедръм се включва в обхвата на Държавно горско стопанство (ДГС) – Лом. Горската растителност е от широколистни видове гори – дъб, благун, габър, бряст, ясен, акация, върба, липа, топола и др.
Общината попада в горския подпояс на заливните и крайречни гори и в равнино-хълмистия горскоростителен пояс на ДГС „Лом” от Дунавската хълмиста равнина. Лесоустройственият проект на ДГС осигурява добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд, като основните насоки на организация на горското стопанство в общината са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им.
За периода 2007-2012 г. в община Вълчедръм е осъществено залесяване на 170 ха тополови култури.
В ЛУП от 2006 г. на ДГС - Лом е предвидено ползване само на държавни горски територии. Останалите горски територии се стопанисват от техните собственици съгласно закона за горите. Ползването на горските територии в имоти с площ над 2 ха се осъществява по горскостопански програми, а за имотите до 2 ха се допуска ползване до 20% от запаса на насаждението при определени условия. Предвиденото ползване в ЛУП е за период от десет години (2006-2015 г.) и към момента е осъществено ползване в размер на 17 000 куб. м.
Дървесната растителност, макар и малко в района на общината, има своето място като източник на дървесина, като защита на земеделските земи от ерозия, като производител на кислород и като основен елемент на ландшафта, поради което и в бъдеще е необходимо да се полагат грижи за нейното опазване и обогатяване.
1.6.5. Търговия, услуги и обществено обслужване.
Търговията и услугите, заемат значителен дял в икономиката на община Вълчедръм през последните години – около 64% от предприятия развиват дейност в тези сектори. Общественото обслужване на населението е добре осигурено с разнообразни магазини, офиси и ателиета за услуги. В много от селата търговските обекти са “смесени”, т.е. предлагат всичко. Ремонтът на различни електроуреди, шивашките и фризьорски услуги се извършват от частни лица.
На територията на общината има:
-
една газостанция;
-
четири бензиностанции, едната от които е собственост на “Петрол”, а другите са на частни фирми. Три от тях са в гр. Вълчедръм и една - в с. Септемврийци;
-
две частни фирми, предлагащи консултиране и подпомагане извършването на сделките с недвижими имоти, както и доста частни лица, които се занимават с покупко-продажбата на земя;
-
два сервиза за ремонт на автомобили.
Финансовите услуги се извършват от клонове на две банки “ДСК” и “Централна кооперативна банка”, които имат офиси в гр. Вълчедръм, и от поделенията на “Български пощи” ЕАД с представителства във всички населени места.
Застрахователните услуги са добре развити и се извършват от частни лица, които са представители на почти всички големи застрахователни компании.
Високото качество на телефонните разговори се осъществява от мобилните оператори на М-ТEL, VIVACOM и GLOBUL.
Във всички населени места има достъп до интернет услуги. Те се осъществяват, освен от “БТК” АД, и от интернет-доставчик – “Нет сърф” за всички населени места в община Вълчедръм, а за територията на гр. Вълчедръм – и от доставчик на кабелен интернет – “Оптилинк”.
1.6.6. Туризъм.
На територията на община Вълчедръм има два функциониращи язовира – в землищата на с. Септемврийци и на с. Бъзовец с основна дейност – “Отглеждане на риба”, които заедно с речната мрежа могат да се ползват за спортен риболов. Има възможности за развитие и на селски, еко и ловен туризъм.
Сподели с приятели: |