Програмата е изготвена по проект "Развитие на минен туризъм в България, прилагайки опита на Франция"

Градът има спортен плувен басейн с олимпийски размери, два стадиона и няколко детски площадки.

Един от приоритетите в дейността на Кмета на общината е създаване на условия за развитието на спорта и подобряване на съществуващата материална база. Целта е ангажирането на младите хора в свободното им време, създаване на възможности за развлечение и укрепване физическото здраве на хората. Усилията на общината бяха насочени към търсене на възможности за придобиване собствеността на вече съществуващата спортна зала. До 2002 година тя беше собственост на “Горубсо – Мадан” АД и общината не можеше да влага средства за нейната поддръжка и за извършване на текущи ремонти. След придобиването й от общината с целеви средства от Министерството на финансите през 2003 г. се извърши ремонт и реконструкция на спортната зала и спортната площадка по проект “Красива България”. Общата стойност на двата обекта е 240 493 лв. в т.ч.:

• 
  за спортна зала 93 947 лв.
  
• 
  за спортна площадка 146 546 лв.
  

• 
  Екологична характеристика
  

Приоритетите на общинската администрация са: екологосъобразно третиране на отпадъците, ликвидиране на недостига на питейна вода, изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадни води, рекултивация на терени, засегнати от рудодобива и други дейности, залесяване на ерозирали площи.

Освен замърсител на въздуха се явява предприятието “Хевеа Ким” ЕАД с. Средногорци. “ Горубсо-Мадан” ЕАД е другият замърсител. Особено тревожно е положението на кв. Батанци. Когато е в действие пароцентралата на “Горубсо” в атмосферата също се изпускат газове и сажди с норми над допустимите.

Част от стратегията на общината по опазване на околната среда е управлението на твърдите отпадъци. Почистването на населените места извършва мероприятие “БКС”. Твърдите отпадъци се депонират на пет сметища, които не отговарят на изискванията на Наредба № 13/06.11.2000 г. В тази връзка в настоящия момент се изгражда ново депо с капацитет да поеме всички образуващи се в населените места твърди битови отпадъци за срок от 20 години напред. Със съдействието на МОСВ бе изготвен проектът и започна строителството на ново депо за твърди битови отпадъци.

Работи се и по проблема с отпадните води. От началото на 1999 г. в община Мадан започна генералното строителство на канализационна мрежа за отпадни води. В град Мадан и в с.Букова поляна канализационната мрежа е изградена на 90 %, а в с.Върбина -100 %.

Започна изграждането на Пречиствателна станция в гр. Мадан, предстои построяването на такива в с.Върбина и в с.Букова поляна - най-големите населени места около гр.Мадан.

• 
  Екологична обстановка и политика на община Мадан.
  

Необходимо е да се извърши техническо обезопасяване на тези терени с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. Затрудненията идват предимно от финансов и технологичен характер. Голяма част от тези обрушовки са почти на недостъпни места поради липсата на пътища до тях. Това налага транспорта на необходимите материали да се извършва с животинска сила, а самото изпълнение да се осъществи само с ръчен труд.

Реализирането на мероприятията по обезопасяване на най-опасните обрушовки в близост до населените места ще спомогне за подобряване и обезопасяване на обкръжаващата ни среда, както и за възстановяване на екологичното равновесие на района, което ще спомогне създаването на необходими условия за развитие на туризъм в община Мадан.

Освен обрушовките на територията на общината около рудниците има терени замърсени с изкопана минна маса предимно от баластра, която в известна степен има и орудяване. Тези терени са изкуствено направени насипища за руднична баластра и обхващат огромно по площ терени – т.нар. отвали. Рекултивацията на тези от тях, които вече не функционират е крайно належаща, поради опасността от замърсяване на околната среда и въздуха. Рудничната баластра и некондиционните руди са разположени на открито, в насипно състояние с едрина на късовете от 0,5 см до 50 – 55 см.

Други замърсители:

• 
  Никел-кадмиеви акумулатори от личните миньорски лампи;
  
• 
  Скрап от ремонтните работилници генерирани на различни площадки за отпадъци на черни метали. Площадките за тези отпадъци не са организирани и се създават условия за разпиляване на материалите;
  
• 
  Текстилни отпадъци, които се генерират от амортизирани работни облекла, които след бракуване се изгарят.
  
• 
  Отработени масла: а) машинни масла от компресорните станции; б) трансформаторни масла.
  

Проблемът може да се реши със серия от организационни мерки, свързани с товаренето на автомобилите, транспортната скорост, уплътняването на кошовете, изгребване на разпиляната руда и измиване на пътищата.

• 
  Основен приоритет е изготвянето на документацията по разрешителните режими и ликвидиране на старите замърсявания;
  
• 
  Намаляване на общия обем отпадъци;
  
• 
  Контрол върху физико-химичния състав на рудничните води;
  
• 
  Намаляване на запрашеността на въздуха в населените места при транспорта на рудата;
  

• 
  Ограничаване площта на заетите терени;
  
• 
  Създаване възможност за използване на отпадъците за строителни цели;
  
• 
  Пресичане на възможността за нерегламентирано депониране на отпадъците върху други терени, лежащи извън обхвата на депата;
  
• 
  Подобряване на отчетността.
  

До преди около 10-на години водите на р.Арда (преминаваща през община Мадан) бяха силно замърсени от оттичащите се в нея води от рудопреработването. Река Арда беше замърсена почти до яз. “Студен кладенец”. След изграждане на новото хвостохранилище на РОФ – Рудозем, реката постепенно се самоочисти от натрупвания през годините отпадък. Няколкото силни водопритока, свързани със силни есенни дъждове, измиха дъното на реката и отнесоха натрупания по него хвост до яз.“Студен кладенец” и яз.“Кърджали”. До преди няколко години отровите (цианиди, олово, цинк, манган, кадмий и др.) попаднали във водите на реката не позволяваха да има какъвто и да било живот в нея. В същото време р.Маданска също бе замърсена от Голяма река, в която се изхвърляха рудничните води от р-к “Септември”. Поради унищожаването на водния животински свят, цялото екологично равновесие около двете реки (Маданска и Арда) бе нарушено. Едва през последните няколко години то бавно започна да се възстановява. Рибата все още е маломерна, но се извършва риболов за развлечение и собствени нужди.

Ограничаването и спирането на определени дейности от икономиката на общината ни в голяма степен доведе до успешното решаване на проблемите по опазване на околната среда. Всъщност, екологични замърсявания в община Мадан има само в района на действащите и закрити рудници и участъци, което, за радост, е твърде малка част от територията на общината. Земите, въздухът и водите в останалата част от общината са екологично чисти, а това е на повече от 80% от територията на общината.
ІІ. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА МИНЕН ТУРИЗЪМ В ОБЩИНА МАДАН
На базата на фактическото природно-географско състояние, могат да се направят следните изводи :

• 
  Природните дадености са добра предпоставка за развитие на планинския, селския, еко и стопански туризъм, както и форми на алтернативния туризъм.
  

• 
  Благоприятните природо-климатични условия допринасят за развитие на високопланинското земеделие и животновъдството и производството на екологично чисти продукти за задоволяване потребностите на туристическата индустрия, както и за външния пазар.
  

• 
  Големите площи от разнообразни горски масиви, ливади и поляни, разположени в насечен релеф с голяма надморска височина благоприятствуват развитието на дърводобивната дървопреработващата промишленост и предоставят неповторим и привлекателен природо-климатичен облик на общината.
  

• 
  Наличие на водни ресурси не много големи, но достатъчни, които могат да се превърнат във важен стопански източник за нуждите на енергетиката, селското стопанство, развитието на отдиха и рибовъдството.
  

• 
  Находища на редица полезни изкопаеми предимно за цветната металургия, строителната промишленост.
  

1. 
   Историческо и стопанско развитие на община Мадан
   

Днешния град тръгва от античността. Намерените монети от четвърти -трети в.пр.Хр. в рудник Бориева, свидетелстват, че тук е имало живот и се е добивала руда още през епохата на траките. По-късно, когато ромеите завладяват Родопа, докарват египетски роби, за да разширят производството на олово. През второто българско царство продължава строителството на мини. Археологическите, топонимичните и други веществени материали, открити в района, свидетелстват за развитието на рудодобива през вековете.

Преданията разказват, че Мадан преживява своя разцвет преди 200-300 години. Той е голям търговски център, в селището има 150 чарка, работилници и металолеярни, в които се произвеждат сечива, съдове, клинци, мелници за кафе, оръжие. За двигателна сила била използвана водната енергия посредством витла. Маданските търговци са посрещани с почит в Солун, Гюморджина, Истанбул и по цялата Османска империя, а оръжието купували и българските въстаници. До Освобождението от Турско иго селцето било пазарен център, където се разменяли стоки от различни краища на Беломорието и Родопите.

Тогава селището получава своето име от маданджиите привилегирована категория работници, която се занимава с минен труд. Те владеели целия цикъл – от рудодобива до производството на метала. Следи в онова време са открити в сегашните мадански квартали Шаренка, Бориева, Страшимир, Върба, Шадийца.

За по-далечното минало не се разполага с много данни, но се правят предположения, че Мадан е съществувал от старо време, а може би и в древността. Това предположение би могло да се възприеме като се има предвид удобното географско положение и особено следите от старото рударство в самия град и в околността, които говорят за интензивна рударска дейност в миналото.

Повече данни за миналото на Маданския край разкриват следите от старите изоставени редници. Исторически източници сочат, че добивът на оловна руда датира от ІV-V век пр.н.е. Още по времето на Римското владичество, за работници-рудари са били довеждани роби от Египет.

Експлоатацията на оловните находища продължава и по време на Втората българска държава /1186-1396 г./ В старите руднични галерии са открити рударски принадлежности от средновековния рудодобив. Съвсем тесни галерии от твърде старинен тип, където човек едва може да се провре пълзешком са открити в рудник “Сполука”, в горната част на града. При това трябва да се вземат под внимание и намерените в рудник “Бориева” тасоски монети от ІІІ век пр.н.е. За времето преди турското нашествие или поне преди помохамеданчването говорят и множество следи, останали от християнството в този край.

През епохата на турския феодализъм, селището е не само рударско, но и търговско и занаятчийско средище на околните махали. Търговията е в ръцете на няколко занаятчии-търговци, които поддържат икономически връзки със Солун, Ксанти, Гюмюрджина и други. Населението е отглеждало много кози и овце. От местна и от купувана в Беломорието вълна, както и от козина, са тъкани текстилни изделия, кеневирени чували и други, които са продавани в Драма, Кавала и Солун. Масовото закупуване на вълна, получавана след стрижбата на овцете е в ръцете на търговци, събирачи и откупвачи на вълна, обаче самата обработка на вълната: пране, предене на хурки, тъкане на станове и боядисване се извършва предимно от жените,където е раздавана от целта от търговците на аби – “абаджии”. Влаченето на вълната става на домашен дарак.

Към 1850 г. Мадан има 400 къщи като 60 са в пазарното средище, а останалите в околните мадански махали. Горите са изсичани и изгаряни, за да отворят места за селища и ниви. Нивите са на доста голяма надморска височина и са засявани с ръж, ечемик и царевица. И сега има ниви над 1500 м н.в. Нивите в Мадан, поради чакълестите си почви трябва да се торят всяка година, в противен случай те не дават плод. За целта използвали тор от овцете и добитъка.

Точно в средата на града, от ъгъла където се сливат Малка и Голяма река, изведнъж се издига бърдо, което и до сега се нарича от местното население Св. Сряда. В неговото подножие била старата джамия на селището, разрушена през 1960 г. по градоустройствени причини. На изток от града пък е хълмът Костадин, за когото преданието разказва, че в миналото там е имало манастир.

Авторът на няколко бележки в летописната книга на училището, първият учител от 1929 г. Александър Минчев, позовавайки се на преданието и на следите от старо рударство, пише че преди 300 години селото било много голямо. Махалите около него били образувани от пръсналите се по хълмовете маданци, търсещи спасение от нападенията на Мехмед Синап.

В края на осемнадесети и началото на деветнадесети век Мадан е обхванат от чума. Епидемията принуждава хората да бягат и се изселват в 25 махали около Мадан, друга част напуска Мадан завинаги. По същото време тук е станало и помохамеданчването.

През турското робство пасищното овцевъдство е масово практикувано от населението на Мадан, като през зимата стадата слизат в низините край Беломорието, където се използват зимните пасища, а лятно време – летните пасища от Родопите.

В България не е познат друг район, където турското влияние в топонимията да е толкова малко, а религиозното-толкова силно. Турско население не се среща нито като компактна маса, нито по единично. За отбелязване е, че дори по-значителните географски обекти носят български имена – Бучовица, Петровица, Ветерница, а по-незначителните са изключително български.

Населението в Мадан е българско с мохамеданско вероизповедание. В Мадан и днес живеят група хора наричани от останалото местно население “агупти” – “цигани ковачи”. Тези “агупти” свързват произхода си с египтяните. Според тях те били доведени тук от римляните като роби за обработване на рудата. Всички те обаче днес говорят български език и от останалото местно население се различават само по някои антропологични черти.

На 20 януари 1878 г. градът се освобождава от турското присъствие, но според Берлинският конгрес отново остава под робство и 34 години по-късно, след Балканската война – 1912 година и букурещкия мирен договор, града се връща в пределите на България.

През петдесетте години на двадесети век съветски геолози поставят началото на нов етап в експлоатацията на олово-цинковите залежи. Шестте рудо -управления от “Горубсо” образуват шест нови града /Мадан, Рудозем, Златоград, Маджарово, Лъки и Кърджали/, всеки рудник – по едно миньорско селце.

Кръстопътното положение на Мадан, подземните богатства, горите наоколо, близостта му до Бяло море са привличали завоеватели. Всички са оставяли своя отпечатък върху историята на този край. Най-многобройни и трайни са следите от Българската култура. И днес има останки от древни храмове – Бучовския манастир, параклисите “Свети Костадин” и “Света Сряда”. Това не пречи да съжителстват в мир християнството и исляма.

Съществува много висока безработица, резултат от преустановяване на промишлени дейности в самостоятелни предприятия или цехове. Освободения контингент работна ръка трябва да намери работни места и източници на доходи, а алтернативи почти няма. Голяма част от него е принудена да се насочи към земеделието, и по-точно в областта на алтернативното земеделие – отглеждане на диворастящи горски плодове и билки и носкостеблени растения (арония, касис, боровинка и др.).

Граничното положение, малката транспортна достъпност на много селища, лошото състояние на транспортната мрежа и транспортната дейност ограничават възможностите за трудови пътувания. Свободни работни места в съседни по-големи селища или по-добре развити общини също почти липсват и не способстват за привличане на нови инвестиции за развиване на нови дейности или възстановяване на някои стари.

2. 
   Културно наследство и природни забележителности
   

1. 
   Природни феномени
   

Мраморната пещера е уникална със своето разположение, по-стара е от всеизвестната “Ягодинска пещера”. Пещерата е силно разклонена с няколко зали и с естествени мраморни колони.

В местността “Синия дъб” съществуват уникални мраморни образувания, издълбани от водата. Тази местност е един своеобразен мини резерват с интересна дъбова гора, в която могат да се наблюдават:сърни, зайци, костенурки, различни видове птици и влечуги.

Местността “Гъбъта” е скален масив с малка пещера и стара дъбова гора, подходящ за туристи и алпинисти, природолюбители и гъбари. В пещерата в скалния масив са открити парчета керамика от различни епохи. Скалния масив разполага с подходящо място за бивак на туристите. Следвайки пътеката по скалния масив се стига до “Тракийски рудник” в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. В близост е и скалата “Римпапа” с височина 50м., наподобяваща човек с наметало. Подходяща е за скално катерене. Зад гърба на скалата има останки на древно селище в които са открити следи от глинен водопровод.

Местността “Кичикая” представлява прабългарска крепост, завзета по-късно от римляните. Запазени са стари каменни зидове от сгради и от крепостната стена.Напълно запазен е и кладенецът издълбан 9 м. надолу в скалата. Съществува естествен скален навес, под който се подслоняват стотина овце при лошо време. Този скален навес може да се използва от туристите за лагеруване.

В местността “Бабата” съществуват подходящи места за отдих и пикник, чешма, панорамна гледка към скалите и водопада. Старият рудник е изсечен в самата скала от руски геолози през 50-те години на миналия век. До самия рудник се намират руини от средновековно селище. Туристите могат да отсядат и около малкото езеро, а алпинистите да се изкачват до водопада. Следва типично родопско селище със стари къщи с каменни зидове и сламени покриви – Хаджийски дол.

2. 
   Културни, археологически и архитектурни забележителности
   

Между гр.Мадан и гр.Рудозем в местността “Кичика” е открита прабългарска крепост.

Около местността “Илинден” с. Върба са намерени останки от Тракийско светилище.

Пещера населявана през Мадленската епоха и през Средновековието е открита около с. Шаренка.

Също около кв. Шаренка и гр. Мадан се намират руините на параклиса “Св. Сряда”.

Между гр. Мадан и кв. Крушев дол – средновековно селище, а в с. Бориново – средновековен пазар за коне – “Тържището”.

Гр. Мадан и кв. Батанци – руини на параклис – “Балица”, а в местността “Архангел” – древноперсийски гробища. Два паметни поста “Римски мостове” гр. Мадан, кв.Батанци, с.Ловци.

В местността “Бучовица” – открити руини на древен строеж – “Крепостна кула”.

Всеизвестно е, че Мадан е рудодобивен район още от древността. Открити са два тракийски рудника. Единият в с.Шаренка – стара галерия – 50 метра и в с.Върба – стара галерия – 12 метра.

Изброените по-горе туристически и исторически обекти са в готовност за туристически достъп и усвоимост за туристически цели.

3. 
   
   Каталог: docs
   docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
   docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия
   docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г
   docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”)
   docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а
   docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий
   docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето
   
   
   
   Изтегляне 1.43 Mb.
   
   Сподели с приятели: