Раздел Х Електрическо оборудване

(2) Изискванията по чл. 181 се отнасят и за коридорите и салоните за пътници.

1. местата за съхраняване на спасителните средства и където те се подготвят за ползване;

2. маршрутите за евакуация, местата за достъп на пътниците, в т.ч. траповете, входовете и изходите, свързващите коридори, асансьорите и стълбищата, кабините и жилищните пространства;

3. обозначаването на маршрутите за евакуация и аварийните изходи;

4. други райони, предназначени за лица с ограничена подвижност;

5. командните помещения, машинните отделения, помещенията на рулевата система и техните изходи;

6. рулевата рубка;

7. помещението за оборудване на аварийното електрозахранване;

8. местата, където се намират пожарогасителите и управлението на противопожарното оборудване;

9. пунктовете за евакуация, където пътниците, обслужващият персонал и екипажът се събират при опасност.

1. сигналните светлини;

2. звуковите предупредителни устройства;

3. аварийното осветление съгласно чл. 404;

4. радиотелефонната система;

5. (доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) алармените системи, системата за вътрешна връзка и високоговорителите;

6. прожекторите съгласно чл. 203, ал. 1, т. 9;

7. пожароизвестителната система;

8. другото оборудване за безопасност, като автоматичните спринклерни системи за разпръскване на вода под налягане или за гасене на пожар;

9. асансьорите и повдигащото оборудване по чл. 376, ал. 2.

(2) Кабелите, захранващи електрическата инсталация в аварийна ситуация, се монтират и прокарват по такъв начин, че да поддържат непрекъснатост на захранването на тази инсталация при пожар или наводняване.

(3) Кабелите по ал. 2 никога не преминават през машинното отделение, камбуза или помещенията, в които са разположени агрегатите на основното захранване и приборите за неговото включване, с изключение на случаите, когато е необходимо захранване на аварийно оборудване, намиращо се в тези помещения.

(4) Аварийният захранващ агрегат се инсталира над пределната линия или колкото е възможно по-далече от захранващите източници съгласно чл. 139, ал. 1, за да се гарантира, че при наводняване при условията на чл. 359 агрегатът не се наводнява едновременно с тези захранващи източници.

1. спомагателни генератори със собствено подаване на гориво и отделна система за охлаждане, които в случай на отказ на електрозахранването автоматично се включат и поемат снабдяването с енергия в рамките на 30 sec или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно;

2. акумулаторни батерии, които в случай на повреда в електрозахранването автоматично се включват или ако са в непосредствена близост до рулевата рубка или друго място, в което постоянно работят членове на екипажа, могат да се включват и ръчно, като са способни да захранват потребителите на енергия по чл. 405 през целия предписан период без презареждане и без недопустим спад на напрежението.

Чл. 409. Планираният период на функциониране на аварийното захранване се определя в съответствие с предназначението на кораба и е не по-кратък от 30 min.

Чл. 410. Съпротивленията на изолацията и заземяването на електрическите системи се изпробват по време на проверките съгласно Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите.

Чл. 411. Източниците на енергия по чл. 139, ал. 1 са независими един от друг.

Чл. 412. Не се допуска повредата на главното или аварийното захранване да се отразява на експлоатационната безопасност на електрическите инсталации.
Раздел ХI

Противопожарна защита
Чл. 413. (1) Годността на материалите и елементите за противопожарна защита се установява от овластения за това орган на основата на съответни методи за изпитване.

(2) Изпитващата институция отговаря на:

1. Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания; или

2. европейски стандарт EN ISO/IEC 17025:2000 относно общите изисквания към компетентността на лабораториите за изпитвания и калибриране.

(3) Признатите методи за изпитване за определяне на негоримостта на материалите са:

1. определените в приложение № 1, част I от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на разпоредбите по т. 1 на някоя от държавите членки.

(4) Признатите методи за изпитване за определяне на даден материал, че е труднозапалим, са:

1. съответните изисквания, заложени в приложение № 1, части: 5 (Изпитване за запалимост на повърхността), 6 (Изпитване за покритията на палубата), 7 (Изпитване за висящи тъкани и пластмаси), 8 (Изпитване за тапицирани мебели) и 9 (Изпитване за спалното бельо) от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания;

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от някоя от държавите - членки на Европейския съюз.

(5) Признатите методи за изпитване за определяне на огнеустойчивостта са:

1. определените в приложение № 3, част 3 от Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания, и

2. равностойни на нормите по т. 1 разпоредби, приети от една от държавите членки на Европейския съюз.

(6) Изпълнителна агенция "Морска администрация" в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания може да разпореди изпитване на произволно избрана разделителна стена с цел да се осигури съответствие с разпоредбите по чл. 414 относно устойчивостта и нарастването на температурата.

1. 
   таблица за преградните стени между помещенията, в които не са монтирани спринклерни системи под налягане, съгласно раздел IV на глава девета:
   

Забележки:

1. Преградните стени между центровете за управление и вътрешните сборни пунктове трябва да съответстват на тип A0, но външните сборни пунктове – само на тип B15.

2. Преградните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове трябва да съответстват на тип A30, но външните сборни пунктове – само на тип B15.

3. Преградните стени между кабините, преградните стени между кабините и коридорите и вертикалните преградни стени, разделящи салоните съгласно чл. 420, трябва да отговарят на тип В15 за помещения, снабдени със спринклерни системи под налягане В0.

4. Преградните стени между двигателните отделения съгласно чл. 386 и 407 трябва да съответстват на тип А60; в останалите случаи те трябва да отговарят на тип А0.

5. Преградна стена тип В15 е достатъчно за преградни стени между камбузи, от една страна, и хладилни помещения и складове за храна, от друга страна.
2. таблица за преградните стени между помещенията, в които са инсталирани спринклерни системи под налягане, съгласно раздел IV на глава девета:

Помещения	Центрове за управление	Стълбищни клетки	Сборни пунктове	Салони	Машинни отделения	Камбузи	Складови помещения
Центрове за управление	-	A0	A0/B15(1)	A0	A60	A30	A30
Стълбищни клетки		-	A0	A0	A60	A30	A0
Сборни пунктове			-	A30/B15(2)	A60	A30	A30
Салони				-/B0(3)	A60	A30	A0
Машинни отделения					A60/A0(4)	A60	A60
Камбузи						-	B15
Складови помещения							-

Забележки:

1. Преградните стени между центровете за управление и вътрешните сборни пунктове трябва да съответстват на тип A0, но външните сборни пунктове – само на тип B15.

2. Преградните стени между салоните и вътрешните сборни пунктове трябва да съответстват на тип A30, но външните сборни пунктове – само на тип B15.

3. Преградните стени между кабините, преградните стени между кабините и коридорите и вертикалните преградни стени, разделящи салоните съгласно чл. 420, трябва да отговарят на тип В15 за помещения, снабдени със спринклерни системи под налягане В0.

4. Преградните стени между двигателните отделения съгласно чл. 386 и 407 трябва да съответстват на тип А60; в останалите случаи те трябва да отговарят на тип А0.

5. Преградна стена тип В15 е достатъчно за преградни стени между камбузи, от една страна, и хладилни помещения и складове за храна, от друга страна.

(2) Преградните стени тип А са прегради, стени и палуби, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от стомана или от друг равностоен материал;

2. усилени са по подходящ начин;

3. изолирани са с одобрен негорим материал по такъв начин, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата, не достига повече от 180 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип А60 - 60 min;

б) тип А30 - 30 min;

в) тип А0 - 0 min;

4. изградени са така, че да не допускат преминаване на дим и пламъци до края на едночасовото изпитване за обикновен пожар.

(3) Преградните стени тип В са прегради, стени, палуби, тавани и облицовки, които отговарят на следните изисквания:

1. изработени са от одобрен негорим материал и всички материали, използвани при изработката и сглобяването на преградните стени, са негорими, освен облицовката, която е най-малко труднозапалима;

2. имат такава изолационна стойност, че средната температура на страната, разположена обратно на огъня, не достига повече от 140 °С над първоначалната температура и в никоя точка, в т.ч. във фугите при съединенията, температурата не достига повече от 225 °С над първоначалната температура за следните интервали от време:

а) тип В15 - 15 min;

б) тип В0 - 0 min;

3. изработени са така, че не допускат преминаване на пламъци до края на първия половин час от изпитването за обикновен пожар.

Чл. 415. (1) Боите, лаковете и другите продукти, които се използват за обработка на повърхността, както и покритията на палубите, използвани в помещенията, без машинните отделения и складовите помещения, са труднозапалими.

(2) Килимите, платовете, завесите и другите висящи текстилни материали, тапицерията на мебелите, завивките, постелките и дюшеците са труднозапалими, ако помещенията, в които се намират, не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета.

(3) Таваните на салоните и покритията на стените, в т.ч. надстройките им, ако салоните не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорим материал, с изключение на повърхностите, които са труднозапалими.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Изискването на ал. 3 не се прилага за сауни.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Мебелите и принадлежностите в салоните, които служат за сборни пунктове, в случай че помещенията не са оборудвани със спринклерни системи под налягане съгласно раздел IV на глава девета, се изработват от негорими материали.

Чл. 416. (1) За откритите вътрешни пространства се използват бои, лакове и други продукти, които при горене не отделят прекалено големи количества дим или отровни вещества.

(2) Изискването по ал. 1 се доказва в съответствие с Кодекса на процедурите за противопожарни изпитвания.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага за изолациите на тръбопроводите, пренасящи охладители.

(3) Тръбопроводите, пренасящи охладителите, се изолират най-малко с труднозапалими повърхности.

(4) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2014 г.) Тенти и подобни подвижни съоръжения, които частично или напълно покриват палубата, както и техните надстройки трябва да са поне труднозапалими.

1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) разпоредбите по чл. 414, както и самите преградни стени;

2. в случай че са в преградните стени по чл. 420 или в оградени пространства около машинни отделения, камбузи и стълбищни клетки, са самозатварящи се;

3. самозатварящите се врати, които остават отворени при нормална работа, могат да се затварят от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа, а след като вратата е била затворена дистанционно, да има възможност тя отново да бъде отворена и затворена безопасно от място; и

4. водонепроницаемите врати съгласно раздел II на тази глава са изолирани.

Чл. 419. Преградните стени са непрекъснати от палуба до палуба или завършват в непрекъснати тавани, отговарящи на изискванията по чл. 414.

Чл. 420. (1) На разделяне с вертикални преградни стени по чл. 414 подлежат следните пространства за пътници:

1. с обща площ над 800 m²;

2. в които има кабини на интервали до 40 m.

(2) Вертикалните преградни стени се изграждат непроницаеми за дим при обичайни експлоатационни условия и преминават от палуба до палуба.

(2) Вътрешните стълбища и асансьори се обграждат на всички равнища от стени, съответстващи на чл. 414.

(3) Допускат се следните изключения от изискванията по ал. 2:

1. стълбище, свързващо само две палуби, не е необходимо да се обгражда, ако на едната от палубите е обградено съгласно изискванията по чл. 414;

2. стълбищата в салоните не е необходимо да се обграждат, ако се намират изцяло във вътрешността на помещението и отговарят на едно от следните изисквания:

а) помещението се простира само на две палуби;

б) в помещението има спринклерна система под налягане съгласно раздел IV на глава девета, която е налична на всички палуби, и ако в това помещение има монтирана всмукателна система за изсмукване на дима съгласно чл. 425 и помещението има връзка със стълбищна клетка с достъп до всички равнища.

Чл. 423. Вентилационните системи и системите за подаване на въздух отговарят на следните изисквания:

1. проектирани са така, че да не предизвикват разпространението на огън и дим;

2. отворите за подаване и изсмукване на въздух и системите за подаване на въздух да могат да се затварят;

3. въздуховодите на вентилационната система да са изработени от стомана или друг равностоен негорим материал и да са надеждно свързани един с друг и с надстройката на кораба;

4. когато въздуховоди на вентилационната система с напречно сечение над 0,02 m² преминават през преградни стени съгласно чл. 414 от тип А или преградни стени по чл. 420, оборудвани са с автоматични противопожарни клапи, които се задвижват от места, в които постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

5. вентилационните системи за камбузите и машинните отделения са отделени от вентилационните системи, които обслужват други пространства;

6. тръбите за изсмукване на въздух са оборудвани със заключващи се отвори за проверка и почистване, разположени близо до противопожарните клапи;

7. вградените вентилатори са пригодени да бъдат изключвани централно от място извън машинното отделение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2009 г.) Всмукателните тръбопроводи на екстракторите отговарят на изискванията по чл. 423 и са снабдени с ръчно задвижвани противопожарни клапи за регулиране на входните отвори.

(2) Системите за изсмукване на дим по ал. 1 отговарят на следните условия:

1. имат достатъчен капацитет и надеждност;

2. съответстват на експлоатационните условия за пътнически кораби;

3. в случай че служат също и като общи вентилатори за помещенията, това не пречи на функцията им като системи за изсмукване на дима при пожар;

4. оборудвани са с устройство за ръчно задействане;

5. механичните системи за изсмукване на дима могат да се задействат дистанционно от място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа;

6. естествените системи за изсмукване на дима са оборудвани с механизъм за отваряне, управляван ръчно, или с механизирано устройство вътре в системата за изсмукване;

7. ръчно управляваните устройства за задвижване и механизмите за отваряне са достъпни от вътрешната страна или извън защитеното помещение.

Чл. 426. (1) Салоните, които не се наблюдават постоянно от обслужващия персонал или екипажа, камбузите, машинните отделения и другите помещения, съставляващи опасност от пожар, се свързват с подходяща пожароизвестителна система.

(2) Наличието и мястото на пожара автоматично се сигнализират в място, в което постоянно има членове на обслужващия персонал или екипажа.

1. един преносим пожарогасител на всеки 120 m² брутна площ в пространствата за пътници;

2. един преносим пожарогасител на група от 10 кабини, като броят на кабините се закръгля нагоре;

3. един преносим пожарогасител във всеки камбуз и в близост до всяко помещение, в което се съхраняват или използват запалими течности, като в камбузите има и пожарогасителен реагент за гасене на горяща мазнина.

(2) Преносимите пожарогасители по ал. 1 съответстват на изискванията по чл. 204, ал. 2 - 3 и се монтират и разпределят на кораба така, че независимо кога и къде започне пожар всеки пожарогасител да може да бъде незабавно достигнат.

(3) Всеки камбуз, фризьорските салони и парфюмериите се снабдяват с противопожарно одеяло.

1. две задвижвани с мотор противопожарни помпи с достатъчен капацитет, като едната е монтирана стационарно;

2. една пожарогасителна линия с достатъчен брой хидранти с неподвижно свързани шлангове с дължина не по-малка от 20 m, със струйници, пригодени да изпускат и воден прах, и водни струи и оборудвани със спирателно устройство.

(2) Системите хидранти се проектират и оразмеряват така, че да са изпълнени следните изисквания:

1. всяка точка от кораба да бъде достигната от най-малко два хидранта на различни места, всеки с единична дължина на шланга до 20 m;

2. налягането в хидрантите е не по-малко от 300 kРа;

3. на всички палуби да се поддържат струи с дължина не по-малка от 6 m.

(3) При наличие на сандък за хидранти външната му страна се обозначава с надпис "Противопожарен шланг" с диаметър минимум 10 сm, подобен на показания на фиг. 5 от приложение № 3.

(4) Хидрантите се конструират и изработват така, че да позволяват всеки от противопожарните шлангове да бъде отделян и снеман по време на работа на противопожарните помпи.

(5) Противопожарните шлангове във вътрешните пространства се навиват на носещо колело с осово свързване.

(6) За противопожарното оборудване се използват устойчиви на топлина материали или защитени против повреди, когато бъдат изложени на висока температура.

(7) Тръбопроводите и хидрантите се разполагат така, че да не замръзват.

1. монтирани са или са разположени в отделни помещения;

2. могат да се задвижват независимо една от друга;

3. самостоятелно поддържат необходимото налягане при хидрантите и изискваната дължина на водната струя на всички палуби;

4. монтирани са пред кърмовата преграда.

(2) Допуска се пожарните помпи да се използват и за други цели.

1. два комплекта автономни дихателни апарати, съответстващи на европейски стандарт EN 137:1993, с маски за цялото лице, съответстващи на европейски стандарт EN 136:1998;

2. два комплекта, състоящи се най-малко от защитен костюм, каска, ботуши, ръкавици, брадва, лост, фенер и спасително въже;

3. четири димозащитни качулки.