непозната, Така играчките ( могат да саи по - малко ) дават действително свой принос за активизиране и подем в развитието на психиката. Когатро сред познатите
играчки бъде поставена нова, детето веднага я забелязва и съсредоточавана нея своя поглед, което говори за притежаване на различаващи способности.
Забалежителен момент в развититето е отделяне на ръцете от тялото, разгъването им,
разтварянето на пръстите и осъществяване на първите хватателни движения. Това се извършва към третия месец. Отначало детето опипва ръцете, краката, пелените си. Започва да отправя ръце към играчки, но тъй като все още трудно определя растоянията, не попада точно на желаното присяга се по-близко или по- далече Показател за добро развитие на детето е възможността му да държи главата си изправена и свободно да я движи в различни страни при вертикалрно положение на тялото. Полезни са упражнения за отблъскване на
ръката или дъсчица, когато му се свият краката. Изразходваната енергия стимулира и увкрепва цялостно организма (мускулна, костна, нервна система, психика Детето не само се научава да манипулира с предмети ( да ги хвърля, удря и др ), но започва да проявява внимание към резултатите ида ги забелязва ( топката е мека и се търкаля, подскача,
кубчето е твърдо, припадане издава друг звук, премята се и др. ). Тези възможности се увеличават с постигане на умение да държи в ръцете два предмета. Тогава,
като действа с тях,
открива свойства – до, под, над.
Не по-малко важна е и друга придобивка. Когато детето е спокойното започва да разговаря - да произнася гърлени звуци ( гаги, ки и др.). Те още нямат специално предназначение. Изразяват добро състояние на детето и са своеобразна подготовка на речевото развитие. Проява на емоционално разположение е гукането. Детето има звукове с които изразява недоволство, а през третия месец вече - за радости смях. В сферата на емоционалното развитие се натрупват ( кумулират ) преживявания за благополучие или неблагополучие. Теса следствие от характера на взаимодействията на възрастните с детето, от организацията на неговия живот. Напреженията, нервността, резките движения при събличане, къпане, бърсане, обличане, хранене, нарушенията на режима ( по времето за бодърствуване детето го слагат да спи или искат да
бодърствува в часовете за сън,
стискат му нослето, за да го нахранят, когато вече заспива и пр. ), отсъствието на емоционално предразполагащи общувания ( емоционален положителен дифицит ) - всичко това е източник на неблагополучия, които в бъдеще правят личността изоставаща в развититето си, нервна,
недоверчива, безразлична, трудно приспособяваща се към промени, агресивна. Обратно,
спокойните,
плавни движения, ласкави обръщения по времена различните взаимодействия с детето, избягването на всякакво насилие, постепенният преходи спазването на съответстващия режим за възрастта ( психофизически детето се подготвя, очаква моментите и преминава към предстоящите активности – храни се с апетит, лесно заспива, активно бодърствува ), рефлектират в укрепващо чувство за благополучие,
правят детето спокойно, послушно и благородно в бъдеще. Сънят на детето, както и на всеки човек, има две фази : дълбок сън ( детето диша спокойно,
дълбоко ) и недълбок сън ( понякога трепва, проплаквано продължава да спи ). Някои възрастни обезпокоени, си позволяват да говорят на детето през втората фазана съня, което го нарушава и това е нежелетелно.
Сподели с приятели: