Психопатология и психиатрия въведение
Изтегляне 0.65 Mb.
|
| УМСТВЕНАТА ИЗОСТАНАЛОСТ (Умствената изостаналост е заболяване на ранния живот) е нещо, което детските психиатри диагностицират, но тя, бидейки не болест, а състояние, не се лекува. Умствената изостаналост (IQ равен на/по-нисък от 70) е обект на корективни (обучителни, възпитателни) въздействия. При работата с деца с умствена изостаналост (термините "дебил", "имбецил" и "идиот" вече не се използват; говори се за умствено изоставане - леко, умерено, тежко и дълбоко!) по-скоро става въпрос за РАБОТА С РОДИТЕЛИТЕ. Помощта е по отношение на "загубата" на родителите (онова дете, което те губят с тази диагноза), по отношение на тяхната траурна реакция. Родителите имат много силни защити срещу тази диагноза (срещу намек и мисъл дори!) и обикновено много късно я проумяват. Работата с родителите продължава от няколко седмици до десетилетия. Това се дължи на липсата на екипи от специалисти, които за продължително време да ги накарат "да чуят". Едва след това се дават съвети, удачни за конкретното дете, семейство и ситуация. Тенденцията е към интегриране на деца с умствена изостаналост (дори и на тези с умерена) в нормални учебни класове, т.е. тенденцията е за закриване на специалните институции (по човешки социално-психологически причини).
Работата на детския психолог, психиатър с умствено изоставащи деца спира дотук - това не се лекува. Умствено изоставащите деца не бива да бъдат обслужвани от психиатри, освен в първичните етапи. Детската психиатрия обслужва над 80 % от децата с чисто психологични проблеми, свързани с блокажи на нормалното развитие - проблеми причинени по психологичен път, свързани (директно или косвено) с контекста на семейството. Тези проблеми не могат да се решат без мобилизацията на близкото обкръжение. Съвременните класификации на детската психопатология са доста непълноценни, но в тях има тенденция да не се поставят "етикети" - диагнози, зад които стоят тежки смисли, които са своеобразно "петно". Избягват се термини, които директно визират разстройства на личността, напр. шизофрения. Въпреки че диагнозата е до известна степен "мъглява", това е оправдано от психологична и терапевтична гледна точка. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|