Пуп – прз за упи III 382 мест. „Новото” з-ще гр. Доспат общ. Доспат д о к л а д

Въздействията върху вида също са косвени от вторичен характер тъй като реализацията инвестиционното намерение влияе единствено върху евентуалното му безпокойство в случай, че отделна двойка се засели в близост до Базата за отдих

Поради сходните биологични особености и екологични изисквания на двата вида целеви прилепи са разгледани в обща група. Въздействието на обекта върху тях ще има двойствен характер. От една страна то ще се изрази в отнемането на малка част от ловната им територия, а от друга се очаква че след приключване на строителството на част от площадката да се монтира изкуствено осветление , което ще привлича едри нощни насекоми с което хранителната база на прилепите ще се обогати.

За задоволяване на биологичните си нужди, кафявата мечка има определени изисквания към различните характеристики на местообитанието.

Типизирането на мечите местообитания е възможно при комплексна интерпретация на факторите и условията определящи присъствието на вида в дадена територия (Гънчев, 2003). Обикновено разпространението на мечката е свързано с видовото разнообразие на горско дървесната растителност и тревна покривка, в съчетание с релефните особености и антропогенния фактор. Видът обичайно населява отдалечени от населени места планински райони, глухи и рядко посещавани гори и местности.

Влиянието на антропогенния фактор при типизирането на местообитанията е значително. Неговата роля е решаваща за съществуването на мечката в един или друг биотоп.

Влиянието на транспортната инфраструктура върху мечката е слабо проучено. Смята се че всички пътища с активен трафик оказват съществено значение върху популаците им.

Специфично място в живота на мечката заема е наличието на храна в кризисните периоди – пролетта и началото на лятото. Също така плодоносенето при бука и дъба е определящ фактор за концентрацията на мечки в дадена зона.

При съпоставката на биологичните изисквания на вида с наличието на сравнително гъстата пътна мрежа и концентрирането на транспортна техника в района около язовира, както и бедните хранителни ресурси се формира заключението за не особено високата пригодност на територията на инвестиционното намерение за обитание от кафявата мечка.

Освен това разглежданата площадка е с много малка площ спрямо ловната територия на вида.Въпреки, че реализацията на обекта не фрагментира местообитанието, все пак с неговата реализация се създава зона на безпокойство, към които най- чувствителни са майките, когато отглеждат малките си.

Повишаването на антропогенното присъствие с реализацията на инвестиционното намерение ще бъде без практическо значение, поради обстоятелството, че и сега този район е сравнително натоварен с различни антропогенни проявления .

Като цяло въздействията върху вида ще бъдат косвени от вторичен характер тъй като с реализацията на проекта практически не засяга пряко негово местообитание.

След извършване на балната оценка за въздействието върху видовете се установяват следните сумарни стойности:

Таблица 116

Nпо ред	Вид :	Бална оценка
1	Кордулегастер (Cordulegaster heros)	13
2	Маришка мряна ( Barbus plebejus)	14
3	Осояд  (Pernis apivorus)	17
4	Черен щъркел (Coracias garrulus)	17
5	Сокол скитник (Falco peregrinus)	14
6	Пернатонога кукумявка ( Aegolius funereus)	23
7	Трипръст кълвач (Picoides tridactilus)	19
8	Голям подковонос прилеп ( Rhinolophus ferrumequinum)	13
9	Голям нощник (Myotis myotis )	13
10	Кафява мечка ( Ursus arctos)	16

От резултатите се установява, че, към характера на въздействията генерирани при строителството и експлоатацията на Базата за отдих в мест. „Новото” най-чувствителни са Пернатоногата кукумявка, Трипръстия кълвач, Осояда , Черния щъркел и Кафявата мечка

Опасностите за Пернатоногата кукумявка произтичат преди всичко от чувствителността й към увреждане на местообитанието, което може да възникне през активния период и особено при излюпването на малките.

Като цяло вида понася човешкото присъствие, като обаче същото не е свързано с високи нива на шум . силно привързана е към обилието на храна, което обаче трябва да бъде постооянно, а не сезонно.

Риска при трипръстия кълвач основно се носи от възможността за отсичане на стари дървета с хралупи в която евенуално може да се е настанила отделна двойка в гнезовия й период. Възможно е бракониерско отнемане на отделни екземпляри поради редкостта на вида и обстоятелството че същия е глациален реликт

Опасностите за осояда произтичат от тясната му специализация към храната, която се състой основно от ларви на оси . В този аспект спецификата на Базата за отдих се явява фактор, който би прогонил осояда от територията поради нежаланото присъствие на оси в нея.

Черния щъркел предпочита глухи и усамотени места , поради което привличането на туристи в района не благоприятства заселването му в него

Кафявата (европейска) мечка се счита за един от харизматичните за региона видове . Негативното въздействие върху нея може да се прояви преди всичко по пътя на безпокойството и обедняване на естествените хранителните ресурси.

Неблагоприятните климатични проявления като екстремални температури, неустойчив характер на сезоните, засушавания или преовлажнявания се отразяват пряко върху здравословния статус на видовете, а при силно редуциране на хранителната база дори и върху физическото им оцеляване

0. 
   В./ По отношение на химически, хидроложки и геоложки промени по време на реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение
   

При спазването на действащата нормативна уредба и общинските наредби регламентиращи опазването на околната среда, реализацията и експлоатацията на Базата за отдих не следва да предизвика химически, хидрогеоложки и геоложки промени в предвидената за устройство територия или в отделни нейни участъци.

В заключение може да се обобщи, че тъй като живите организми се явяват вторични по отношение на средата, евентуалните промени в отделните компоненти като атмосферен въздух, води и почви биха оказали върху тях по-малко въздействие в сравнение с това което би възникнало върху абиотичните фактори в обхвата на въздействие на обекта

По отношение на евентуална фрагментация на територията от внесените с реализацията на плана физико-химични емисии , заключението е , че въздействия от подобен характер не се очакват. Това заключение се подкрепя и от обстоятелството, че в рамките на ЗЗ емитерите ще бъдат с малко площно покритие, което не представлява непреодолимо препятствие пред целевите видове.

Освен това в териториите обект на въздействие винаги е имало човешко присъствие, кето е емитирало определени замърсители.

По отношение на ЗЗ «Родопи Западни», фактора намаляващ опасността от фрагментация следва от положението, че засягащите се от проекта територии са с незначителна площ.

Другите потенциални негативни въздействия, които, по своето проявление също биха били с ниска интензивност :

• 
  Обезпокояване на птиците и бозайниците в резултат на влошаване на акустичната среда от увеличаване потока на преминаващите автомобили и заведението за обществено ползване. Тези въздействия са концентрирани в границите на имота който е с обща площ 0,323 ха. и към момента също са антропогенно повлияна територия. Така проекта въвежда нови обстоятелства, които са с ниска степен на въздействие спрямо съществуващите.
  

• 
  Използването на репеленти за отблъскване на вредителите , както и на препарати за поддържане на пътищата, паркинга , тротоарите и др. площи може да възникне замърсяване хранителните ресурси върху териториите контактуващи с площадката. В същото време при изпълнение на комплекс от целенасочени действия от страна на заинтересованите страни могат да се създадат условия за обогатяване на хранителната база в района около инвестиционното намерение.
  

• 
  По – високото антропогенно натоварване на територията ще отблъсне някои от по- плахите видове. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните видове. Това може да предизвика процеси свързани с промени в числеността и структурата на популациите от което да последват и различия в съществуващите междувидови взаимоотношения. с което не се очаква да възникнат драстични промени както в състава така и в регенеративните способности на животните трайно обитаващи територията.
  

• 
  Към настоящия момент доскоро използваните високопланински пасища са застрашени от западане на екстензивната паша която в течение на времето е формирала съществуващите полу - естествени горски местообитания.
  

Във общ план част от смекчаващите мерки са заложени още в самия устройствен план, който предвижда създаването на сграден фонд с височини на постройките и капацитет по- ниски от съществуващото застровяне около язовира.

• 
  За смекчаване на въздействието и привързване на застроените площи към доминиращия ландшафт, плана предвижда минималната озеленена площ в тях да не бъде по – малка от 60% от площта на урегулирания поземлен имот. На практика съгласно идейното решение за застроване тази площ ще бъде 0.057 ха, което представлява около 18 % от площта на имота с което зелената площ на обекта става 82 % .
  

• 
  Проблемите с паркирането ще се решават посредством паркинг разположен в границите на урегулирания имот. Паркинга обслужва и концепцията в района да се акцентира на спортния риболов, пешеходния и вело туризма, който са най щадящи за околната среда, поради което същия да се заложи с по- голям брой паркоместа за по-дългосрочен престой на автомобилите .
  

• 
  При изпълнение на ПУП съществуващата естествена растителност в границите на имота в максимална степен да бъде включена в зелена система на обекта.
  

• 
  Реализацията на плана не поставя изискването за изграждане на специфични дефрагментационни съоръжения. Риска от попадане на сухоземни костенурки в границите на обекта може да бъде сведен до минимум при изграждането на вкопана в земята ограда около имота. За предпочитане е оградата да бъде изпълнена с градинска мрежа за по- добро възприемане на естествения ландшафт.
  

• 
  Благоприятен момент от създаването на обекта е възможността за създаване на една по- действена система за контрол и опазване територията , което може да се осъществи при финансиране на тези дейности с част от приходите на Базата за отдих .
  

• 
  Изготвяне и приемане на финансово обезпечен план за управление на туристическия поток.
  

• 
  Изготвяне на авариен план за предотвратяване на пожари и аварии свързани с екстремни природни явления. Близостта на язовира от една страна и на съществуващия водопровод за питейно водоснабдяване на с. Сърница позволяват проектирането и изграждането на ефективна противопожарна система на площадката.
  

• 
  От емитираните в околната среда замърсители с най – високи нива на риск по отношение на околната среда носят замърсените води и битовите отпадъци.
  

• 
  Очаква се по време на строителството известно увеличаване на запрашаването и замърсяването на атмосферата с отработени газове от работа на строителни машини. Също така се очаква и увеличаване нивото на шума. За намаляване на тези въздействия е необходимо в проектната част за организация на строителството. да се предвиди изпълнение на оросителна система и ползване на строителни машини с клас EURO 5 или EURO 6 .
  

• 
  Препоръчително е изготвянето на специална общинска наредба, която да регламентира извършването на строителните работи при минимално ниво на емисиите.
  

• 
  В случай, че в периода на реализацията на инвестиционното намерение в близост до площадката (по- малко от 300 м.) се настани някой от посочените в таб.105 видове, строителните работи генериращи шумови нива над 47 dB (A) да се допускат само извън посочените в табл. 106 кол. 5 периоди на повишена чувствителност към фактора безпокойство.
  

• 
  За изпълнение на строителството да се наемат фирми , които имат достатъчен опит по отношение опазването на средата , което да се регламентира в Разрешението за строеж.
  

• 
  В случй на ползване на базата в сезоните изискващи отопление същото да се извършва основно с ток. Площадката предоставя възможности за по – широко ползване на слънчева енергия – например затопляне на вода за битови цели , която възможност е препоръчително да бъде използвана
  

• 
  За смекчаване на неблагоприятните въздействия върху компонента почви в плана за организация на строителството следва да се заложи комплекс от мерки за намаляване енергията на повърхностния воден отток.
  

• 
  При планировката на терена хумусните материали се депонират временно в близост до мястото на строителните работи, като след това се ползват за рекултивация на нарушените при подравняването терени.
  

• 
  Укрепване на местата с концентрация на повърхностни води при интензивни валежи и снеготопене, в т.ч. и изграждане на водоотвеждащи канавки затревяване, зачимяване и др.
  

• 
  Забрана за дългосрочно ( повече от 6 мес.) депониране на скални и почвени материали в границите на ПУП.
  

Спазване на забраните по хабитати заложени в стандартния формуляр за ЗЗ „Родопи Западни”

На обета следва с табло да бъдат посочени като забрани следните от посочените в Таблица 12 въздействия:

• 
  Лов
  
• 
  Залавяне с капани, отравяне, бракониерство.
  
• 
  Изгаряне
  
• 
  Колекционерство (насекоми, влечуги, земноводни.
  
• 
  Замърсяване на водите
  
• 
  Изхвърляне на битови отпадъци
  
• 
  Изхвърляне на инертни материали
  
• 
  Използване на пестициди
  
• 
  Наторяване
  
• 
  Събиране / унищожаване на животни
  
• 
  Събиране / унищожаване на растения
  
• 
  Всички форми на замърсяване
  

В този аспект за смекчаване на негативните въздействия от изграждането на обекта може да се препоръча:

• 
  По периферията на югозападната граница на имота ( в контакта с горския фонд ) да се залесят изкуствено в т.ч. и горскоплодни храсти, с които ще се обогати видовото разнообразие и хранителна база в района.
  

• 
  Важна част в съхраняването на екологичното равновесие е опазването на тревната растителност в района на инвестиционното намерение. При изкуственото възстановяване на тревния чим видовият състав на внасяните тревни смески трябва да е много внимателно определен на базата на прецизни почвени анализи на състава и свойствата на почвата, на надморската височина и климатичните особености, експозицията на склона и др. В състава на тревните смески се препоръчва да доминират местни видове, с по-голяма устойчивост на отъпкване и с изразена студоустойчивост.
  

• 
  След приключване на активният туристически сезон е необходимо да се прави проверка за наличие на оголени места и да се провеждат съответните мероприятия за възстановяване и заздравяване на тревния чим.
  

• 
  Препоръчително е при изготвянето на работните проекти да се акцентира върху част озеленяване и благоустройство , като се осъществява засилен контрол върху произхода на видовете с оглед недопускане на интродуцирани видове. Когато за нуждите на зеленото строителство се заложат интродуцирани видове същите да бъдат хибридни
  

• 
  Косенето да става със силно раздробяване на биомасата , която да остане на место като „зелено торене”
  

• 
  Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при изпълнение на дейностите по озеленяване на площадката .
  

ПУП се залага върху изоставено пасище. Характерна особеност е че в тази територия животинските видове са се установили при по – високо ниво на антропогенно присъствие, което по същество се явява като смекчаващ фактор.

Насаждението, което се намира в близост до югозападния контур на площадката ( над пътя за с. Сърница) е сравнително младо с висока пълнота и не предоставя достатъчно летни убежища за прилепите . За привличането им в границите на имота по някои от дърветата биха могли да се монтират къщички с което биха се създали условия за привличането на Широкоухя прилеп (Barbastella barbastellus), който е рядък за България

По отношение на животинския свят също остава препоръката да се създаде система за мониторинг контрол върху промените , които настъпват в екосистемите при реализацията на плана, с което да се приоретизират ограничителните и управленческите мерки в защитената зона.

От изготвената бална оценка на въздействията ( Табл. 116) Пернатоногата кукумявка, Трипръстия кълвач, Осояда , Черния щъркел и Кафявата мечка се явяват видове с най – висок риск да попаднат под неблагоприятни въвздействия свързани със строителството и експлоатацията на Базата за отдих в мест. „Новото”

При запазване на „нулевата алтернатива” се очаква засилване на доминиращите в момента въздействия свързани със засилваща се сукцесия на тревните съобщества. Западащото пасищно животновъдство води до промяна в структурата на тревните биотопи. Постепенно в тях се настанява храстова и дървесна растителност, която предизвиква оттеглянето на популациите на различните мишевидни гризачи, които пък от своя страна са част от трофичната база на по дребните хищници и някои от грабливите птици.

Във връзка с тези обстоятелства и, че обекта се намира над горната граница на разпространение на представителите на род Testudo може да се препоръча в рамките на приходите от него да се субсидира поддържането на ливадите и пасищата, извън проектната територия. .

Част от смекчаващите мерки които биха могли да се реализират са:

,

• 
  Извършване на обстоен оглед на територията на инвестиционното намерение и терените в радиус от 300 м. около нея за наличие на следи от Пернатоногата кукумявка . Индикирането на мастото на което вида е устриол убежището си е сравнително лесно предвид навиците й прилежно да го почиства, поради което под дърветата където тя се заселва винаги има достатъчно следи.
  

• 
  Традиционно съществуващия негативизъм към тези птици ги поставя в ситуация на повишен риск от пряко унищожаване на отделни екземпляри. Във връзка с това е необходимо да се акцентира върху повишаване информираността, както на работещите по строителството на обекта, а така също и туристите, ползващи Базата за отдих за значимостта на вида.
  

• 
  Набелязване и прилагане на санкции при увреждане или унищожаване или прогонване на отделни представители на вида на принципа „нарушителят плаща”.
  

2. 
   Трипръст кълвач (Picoides tridactilus)
   

В общ план заплахите за трипръстия кълвач произтичат от по- тесния му биотоп вклюващ предимно старите смърчови гори, фрагментиране на горските масиви и безпокойството в следствие на урбанизацията. Около 95% от храната му се състои от насекоми ксилофаги и ларвите им които намира именно под кората на смърчовите дърветата, които са с по- мека дървесина. Реализацията на инвестиционното намерение е свързана с отсичането на не повече от 10 дървета , вичките от които бяха внимателно огледани за хралупи. Такива не бяха открити в цялата площ на процедитания имот , както и по контура с него, от което следва, че изпълнение на базата за отдих не се отма местообитание на вида. За намаляване на риска от възникване на неблагоприятни въздействия върху дадена двойка, в случай, че такава се е настанила в зоната на въздействие от обекта, въпреки че при неколкократните огледи на терена извършвани през различните сезони не бяха открити следи от трипръст кълвач, строителните работи следва да се извършват извън периода Април – Юни когато вида е с повишена чувствителност към човешко присъствие.

2. 
   Осояд  (Pernis apivorus)
   

Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 . в този аспект площадката на инвестиционното намерение не предоставя най- добрите условия за вида. Приема се че ловната територия на една двойка се движи в границите на на 50–100 km2 но търси храна до 7 km от гнездото от което следва, че малката площ на площдката предвидена за реализацията на Базата за отдих ( 0,323 ха ) евентуално би отнела незначителна площ от местообитанието на дадена двойка.

Заплахите за осояда в известна степен са свързани с обстоятелството, че по- голяма част от храната се намира на земята и достига до нея като разравя гнездата на оси и земни пчели. Другия фактор е бракониерския острел, срещу който изграждането на базата се явява като задържащ фактор.

В този аспект с най- голямо значение се явява безпокойството през периода на размножаване.

И тук мерките за намаляване на негативни провления върху осояда се изразяват в извършване на строителството извън перида на гнездене до отглеждане на малките , а именно Април – Август.

2. 
   Черен щъркел (Coracias garrulus)
   

Чения щъркел обитава тихи вековни гори. Най-много гнездови находища са отбелязани при надморска височина от 600 до 800 м а най-малко от 1200 до 1300 м. т.е. при котоата на инвестиционното намерение . Ловните им територии включват от потоци, реки, блата, и ливади с ниска растителност. Ловните територии се простират на радиус 5-10 км от гнездото. Менюто е съставено основно от риба, и по – малко влечуги , мекотели , насекоми и др.

Предвид изскванията на вида мерките за опазването му могат да се насочат към:.

• 
  Опазване чистотата на водемите.
  

• 
  Повишаване контрола срещу бракониерския риболов особено в пролетно – летния период, който в голяма степен може да ограничи хранителните ресурси за Черния щъркел
  
• 
  контрол върху безпокойството в периода м. Март м- Юли ,
  
• 
  Привличане на общественото внимание - НПО и граждани, сдружения на хотелиери и др. върху значимостта на вида и включването им в инициативи по опазване на птиците .
  

По отношение на хранителните ресурси , които ще бъдат накърнени с реализацията на Базата за отдих като смекчаващи мерки могат да се препоръчат:

• 
  Направа и поддържане на изкуствени хранилки
  

• 
  Засаждане на горскоплодни видове на определении места в землището на гр. Доспат.
  

• 
  Идентифициране на зимовищата и забрана за човешко присъствие в зона от 500м. около тях.
  

• 
  Забрана за посещение на горски територии доказано обитавани от мечките в периода м. Март – м. Юли
  

• 
  Като вид силно зависещ от факторите на средата и сравнително лесен за маркиране и контрол по показателите численост, динамика и жизненост на популациите или отделните субпопулации, степен на изолираност, контрол върху на генетическата му чистота др. Кафявата мечка може да бъде избрана за биоиндикатор отчитащ посоката на изменение на средата с реализацията на инвестиционните намерения в района.
  

Смекчаващите мерки могат да се реализират както при източника, така и при приемника. Определено при възможност тези мерки е най – добре да бъдат приложени при източника, с което се предотвратяват рисковете и негативните въздействия върху компонентите на околната среда, респ. видовете и хабитатите.

Средни оценки за предвидените смекчаващи мерки:

Освен тук изложените предложения за смекчаващи мерки в плана за управление на територията биха могли да се посочат и други при по- високо ниво на конкретност, което ще следва от допълнителното по- високо ниво на информация при вече реализирано строителство.

Развитието на земеделието за поддържане на естествената околна среда сега е признато на най-високо политическо равнище и се потвърждава от . последните промени в общата селскостопанска политика. Чрез тях се премахва обвързаността на земеделските плащания с производството и вместо това се обвързва със запазването на земеделската земя в добро агро и екологично състояние. Последното от своя страна изисква създаването на устойчив пазар на екологически чиста продукция в близост до производителя, което се явява като основен аргумент за изграждането на Базата за отдих .

По данни на статистическия справочник за демографските процеси протичащи в обхвата на община Доспат се установяват трайни тенденции на депопулация и застаряване на населението. Причините за това са основно от икономически характер. За преустановяването им и за спиране на обезлюдяването в района очевидно възниква необходимостта от създаването на икономически условия , които да задържат хората по места.

Проучванията в тази насока сочат туризма и неговите разновидности селски, екологичен, културен и т.н. като една от стопанските дейности с най – малки негативни въздействия върху околната среда при осигуряване на доходи съпоставими с тези от промишлеността и строителството:

При реализацията на плана е необходимо съблюдаване на следните принципни постановки:

• 
  Спазване концепцията на ПУП за изграждане на Базата за отдих при определените застроителни параметри.
  

• 
  Провеждане на , мониторинг върху промените във водоприемника и биоразнообразието и при необходимост внасяне на корекции в допустимото натоварване на обекта
  

По принцип в тревните екосистеми на тази надморска височина естествените процеси протичат в посока установяване на коренните видове Обикновен смърч (Picea abies ) и Бяла ела ( Abies alba) Това обикновено се предшества от настаняването на някои пионерни видове, като отклоненията могат да бъдат причинени от екстремни природни въздействия – силни ветрове, градушки , аномални температури и др.

Опита показва, че в полуестествените екосистеми към които могат да се отнесат високопланинските пасища и ливади след тяхното изоставяне , възникват вторични сукцесии, довеждащи до деградация на растителната покривка както в структурно отношение, така и по отношение на здравословното й състояние. Постепенно след изоставянето на тези места в тях се настанява рудерална и много често плевелна храстова растителност от родовете Sambucus, Clematis Crategus, Berberis и др. която е без значение за животинските видове обитаващи територията.

При реализацията на обекта в комплект с изпълнение на смекчаващите мерки се очаква запазване състоянието на тревните биотопи . При осигуряването на финансирания от различни източници в т.ч. и от приходите от обекта поддръжката на тревните съобщества ще се издигне на по-високо равнище при устойчиво запазване на благоприятния им статус.

Реализацията на плана ще доведе до повишаване на антропогенното присъствие и ще привлече допълнителен финансов ресурс. Това ще позволи създаването и поддържането на смесени гори, с което да се придаде допълнителна устойчивост на биоразнообразието в района.

Набелязаните смекчаващи мерки осигуряват запазване на съществуващото биоразнообразие в неговата численост и здравен статус. Не настъпват проблеми с регенеративната способност на видовете предмет на защита в Защитените зони.

От изготвената бална оценка на въздействията ( Табл. 116) Пернатоногата кукумявка, Трипръстия кълвач, Осояда , Черния щъркел и Кафявата мечка се явяват видове с най – висок риск да попаднат под неблагоприятни въвздействия свързани със строителството и експлоатацията на Базата за отдих в мест. „Новото”

Тези проявления макар и в по- ниска степен съществуват и сега при наличното антропогенно присъствие.

За по- пълна оценка на съществуващото биоразнообразие е необходимо да продължат проучванията върху Кафявата мечка в региона с установяване на бройката на постоянно пребиваващите в територията индивиди, както и маршрутите им на движение.

• 
  ПУП – ПРЗ за ПИ М 1: 1000
  
• 
  Идейно решение за застрояване М 1: 1000
  
• 
  Ситуация М 1: 10 000
  
• 
  Скица за имота М 1: 1000
  
• 
  Карта на Защитена зона «Родопи Западни »
  
• 
  Карта на Защитена зона «Западни Родопи »
  

• 
  Обем
  

Плана съдържа изискваните от Наредба N 8 / 14.06.2001г. за „Обема и съдържанието на устройствените схеми и планове” графични приложения и обяснителна записка със обособени зони от вида Ок:

ПУП е разработен така, че в максимална степен да се използва съществуващата инфраструктура в т.ч. пътна мрежа, водопровод и възможност за електрозахранване на обекта , като за последните е необходимо да се извършат съответните строителни работи за привързване на площадката.

Съществуващия път за селата Сърница и Орлино към настоящия момент в района на Базата за отдих е без запечатка и като такъв през зимата не се опесъчава и не се третира със препарати срещу заледяване в резултат на което същия не следва да се разглежда като източник на замърсявания.

В частност при изготвянето на настоящия доклад за ОС е взет предвид летния аспект на експлоатацията на Базата за отдих при, което същата не се явява като допълнителен източник на замърсявания с неразтворени вещества и хлориди.

Заложените параметри на допустимото застрояване плътност, интензивност, етажност и височина на сградите са оптималните за категорията Ок (курортна зона) Реализацията на обекта осъществява застрояване под определените с ПУП

• 
  Ключови разстояния до Защитените зони
  

- Защитена зона „Западни Родопи „ Код BG0002063 пресича имота предмет на инвестиционното намерение. Обекта лежи на границата на зоната и контактува със сервитута на яз. Доспат, който не попада в мрежата Натура 2000.

Комулативния ефект е оценен по общоприетите за Общността критерии, съгласно които ефектите върху зоните се подразделят на преки и непреки, като:

• 
  загуба на хабитат от интерес за Общността
  
• 
  загуба на хабитати на видове от интерес за Общността
  
• 
  загуба на индивиди от видове от интерес за Общността
  

• 
  промени в нивата на подпочвените води
  
• 
  натоварване с биогенни или вредни вещества
  
• 
  прах от строителните дейности
  
• 
  замърсители от пътя ( пясък и/или хлориди)
  
• 
  бариерен ефект
  
• 
  безпокойство от :
  

• 
  светлина
  
• 
  шум
  
• 
  човешко присъствие
  

От така процедираните устройствени планове за различни по вид инвестиционни намерения най-близко до имота предвиден за промяна на предназначението с цел изграждане База за отдих с 5 бунгала се намират ПИ на „НИТЕКС-96”АД , които площадката граничи по югоизточната си граница . На около 400 м в посока югоизток се намира почивната база на „Електроразпределение”. Ваканционните селища в местностите „Добролий” и „Чинлийй” са разположени по левия бряг на яз. „Доспат”. Тъй като разделителната площ между тях и разглеждания имот е само водното огледало на язовира оценката за комулативен ефект е изготвена и спрямо тях .

За ЗЗ „Родопи Западни” има внесени редица инвестиционни намерения по- значителните от които са:

• 
  ОУП на Спортно туристически център „Перелик” за които се очаква определени територии да попаднат в ЗЗ „Родопи Западни” и за който са започнати процедури по два варианта:
  

• 
  I ^{– ви} вариант с предложена обща площ по контура на ОУП – 2291,3 ха, от които в Натура 126 ха при които за застрояване със смяна на предназначението общо ГФ и ССФ – 49, 14 ха :
  

• 
  II ^{– ри} вариант с предложена обща площ по контура на ОУП – 13705,4 ха, от които за застрояване със смяна на предназначението общо ГФ и ССФ – 2388 ха. От така заложените по варианта площи 6113 ха попадат в защитени зони от които със смяна на предназначение 965,9 ха.
  

• 
  ПУП – ПЗ на Курортно – ядро „Райковски ливади” с обща площ 933.105 ха от които терени със застрояване за курортни дейности 489.42 ха.
  

• 
  Предварителен ПУП - ПУР за КТЯ „Смолянски езера” с обща площ 636.69 ха от които терени със застрояване за курортни дейности 209.53 ха. в т.ч. в „Натура -2000” - 48.35 ха.
  

• 
  Други обекти в ЗЗ „Родопи Западни” с обща площ по заявените ПУП възлизаща на 32,984 ха. и среден % на застрояване – 30.
  

Така при евентуална реализация на заявените инвестиционни намерения за които към настоящия момент са внесени документи за започване на процедури свързани с промяна предназначението на земите може да се очаква, че от от защитена зона „Родопи Западни” ще се отнемат следните площи:

Територия	хектари			% спрямо общата площ на ЗЗ
	Вар”I”	Вар.”II”		Вар”А”	Вар.”Б”
Зона „Родопи Западни”	271909,215 ха.			100	100
Общо площ за смяна на предназначение в СТЦ "Перелик”	965.9		49.14	0.355	0.182
Общо площ за смяна на предназначение КТЯ " Райковски ливади”	489.42		489.42	0.18	0.18
Общо площ за смяна на предназначение в ядро "Смолянски езера ”	48.35		16.12	0.018	0.0059
Други обекти	73,00		73,00	0.027	0.027
ОБЩО ха.:	1576.67		627.68	0.580	0.231

Територия	Площ (хектари)	% спрямо общата площ на ЗЗ
Зона „Западни Родопи ”	133572,5	100
Други обекти	73	0.055

Към момента строителство е реализирано в КТЯ „Смолянски езера” и „Райковски ливади”, като при тях е изпълнено около 1/3 от допустимото по предварителните ПУП строителство.

Около тези площадки с нарастването на туристическия поток определено ще възникнат и зони с повишено антропогенно въздействие. Степента на въздействията върху тях различна, като най- висока ще бъде за урбанизираните територии. С по- ниска степен въздействията ще се проявят върху терените за рекреация, и с най – ниско проявление ще бъдат върху горите в контура.

Аналогично и около останалите инвестиционни намерения биха могли да се обособят зони в които се достигат съответно праговете на значимост и на съотносимост.

Така съпоставени с общата площ на защитените зони териториите с различна степен на проявление на въздействията се отнасят като следва:
ЗЗ „Родопи Западни”

Таблица 123

N по ред	Вид на въздействието	Площ ( ха)	Площ като % спрямо площта на ЗЗ
1	Територии, които тайно ще бъдат отнети с реализацията на инвестиционните намерения	627.68	0.231%
2	Територии, при които се достига прага на съотносимост към Натура	784.6	0.289 %
3	Територии, при които се достига прага на значимост към Натура	Около 950 ха	0.349 %

ЗЗ „Западни Родопи”

N по ред	Вид на въздействието	Площ ( ха)	Площ като % спрямо площта на ЗЗ
1	Територии, които тайно ще бъдат отнети с реализацията на инвестиционните намерения	73 ха	0,055 %
2	Територии, при които се достига прага на съотносимост към Натура	91 ха	0,068 %
3	Територии, при които се достига прага на значимост към Натура	Около 110 ха.	0,082 %

При оценка на въздействието върху размера на площите, които евентуално биха били отнети с реализация на заявените инвестиционни намерения е разгледан вар.II , тъй като разширения вариант за СТЦ „Перелик” е отхвърлен, като недопустим

Въз основа на данните от Табл.123 и 124 и във връзка с възприетите от Общността критерии, оценката върху земите е:

Преки ефекти

Непреки ефекти